Биологичното земеделие няма да спаси света Избрана

Органичното земеделие влияе негативно на околната среда – твърдят в съвместно изследване американски и европейски учени. Заслужава ли си потребителите да се насочат към традиционно произведените хранителни продукти?

Биологичното (органичното, екологичното) земеделие е селскостопански метод, който има за цел да произвежда храни, добити чрез използване на естествени вещества и процеси. То има ограничено въздействие върху околната среда, тъй като насърчава: отговорното използване на енергията и природните ресурси; поддържа биологичното разнообразие и регионалните екологични баланси, увеличава почвеното плодородие; повишава качеството на водата.

Най-напред да направим уточнението: Bio или Organic са всъщност две обозначения за един и същ вид хранителни продукти. В Германия и в по-голямата част от континентална Европа на етикетите пише – Bio, докато във Великобритания и в почти всички англоговорящи страни обозначението е Оrganic. Биологичните продукти се отглеждат и произвеждат без използването на ГМО и техните производни, нямат химически синтезирани консерванти, багрила, аромати, стабилизатори и сгъстители, не се прилагат вредни технологии, химически синтезирани пестициди, торове и друга агрохимия. И още: в биологичното животновъдство е забранено използването на антибиотици, хормони и растежни стимуланти. Органичното производство трябва да е натурално по всички направления, което предполага грижи на всички етапи за природата, хората и обкръжаващия свят.

Правилата за биологично земеделие насърчават хуманното отношение към животните и изискват от фермерите да не пренебрегват специфичните им нужди и поведение.

Регламентите на Европейския съюз (ЕС) за биологичното земеделие са предназначени да осигурят ясна структура за производство на биологични продукти в цялата Общност. Целта е да се задоволи потребителското търсене на надеждни биологични продукти, като същевременно се осъществи справедлив пазар за производителите, дистрибуторите и търговците.

Биологичното земеделие е бързо развиваща се област в европейското селско стопанство, което е пряк резултат от повишения интерес на потребителите към биологични продукти. В отговор на предизвикателствата, породени от бързото разрастване, и за да се осигури ефективна правна рамка за индустрията, ЕС прие ново законодателство, което ще влезе в сила на 1 януари 2021 г.

2. оrganic1

В тази статия излагаме мнения и резултати от проучвания на учени, според които се пораждат съмнения дали биологичното земеделие ще спаси света. Несъмнено тези, които избират екологични продукти, за да подобрят своето здраве, и смятат, че помагат за опазване на планета Земя, ще бъдат разочаровани.

Биологичното (органичното) земеделие има по-лоши последствия за околната среда, отколкото традиционното селско стопанство.  Такава присъда произнасят изследователи от САЩ, Швеция, Германия и Франция в обединения им труд „Оценка на ефективността от измененията на условията за използване на земята, влияещи за промяната на климата”, резултати от който бяха публикувани в научното сп. Nature през 2018 г. С помощта на нов метод за изследване на последствията от използването на природните ресурси по света, учените сравняват влиянието, което оказва на околната среда биологичното и традиционното селско стопанство в дългосрочна перспектива. Така те стигат до извода: „Производството на биологично продоволствие, съпоставено с продуктите от традиционното земеделие, може да доведе до увеличение на емисиите от въглероден диоксид в атмосферата”. В своите анализи учените разглеждат само ефектите от природните ресурси. Този факт става причина за критика от страна на представители на биосъюзи и Международната федерация по екологично селско стопанство IFOAM. В същото време, след мащабни научни изследвания, учени от Гьотингенския университет Georg-August в Долна Саксония достигат до същите резултати.

По-голяма площ, повече загуби?

При биологичното земеделие не се използват минерални торове и химични средства за борба с вредителите, затова за получаване на определено количество продукция е необходима много повече обработваема земя. „По-мащабното увеличение на площите довежда до повишение на концентрацията на въглероден диоксид – СО2, в атмосферата за сметка на изсичане на горите, привежда доводи шведският учен Щефан Вирсениус и продължава. – Когато ние, в Швеция и в Европа, използваме повече земя за получаване на определен обем продукция, ние косвено ставаме виновници за антропогенното изчезване на горски масиви в другите региони на света.”

С тези доводи са съгласни и немските учени Мария Меемкен и Матин Квам от Гьотингенския университет, автори на изследването „Биологичното селско стопанство, обезпечаването с храни и и околната среда“. Те поставят под съмнение преимуществата от биологичното земеделие в екологичен аспект, като доказват, че за производство на един и същи обем продукция за сметка на ниската добивност в биоземеделието, се изисква много по-голямо количество селскостопански земи, отколкото в традиционното. „Много е важно да се взема под внимание разликата в добивите, защото глобалното търсене на продоволствие продължава да расте”, предупреждава М. Квайм.  

Повече парникови газове

В изследванията, публикувани в сп. Nature, учените привеждат метод за изчисляване на алтернативните разходи, свързани с изхвърлянето на СО2 в атмосферата, и оценките на последствията от използването на големи земни площи със селскостопанско предназначение. Отчита се обемът на въглерода, акумулиран от горските ресурси, и количеството СО2, освобождаван в резултат от изсичането на горите.

В изследването на шведския учен Щ. Вирсениус се дава следният пример: отглежданият в Швеция биограх оказва с 50% повече негативни последствия на екологията в сравнение с традиционно произведения грах. Други селскостопански култури, отгледани по методите на органичното земеделие, имат още по-лоши показатели. Разликата в последствията при производството на биологична и обикновена зимна пшеница съставлява около 70% – твърди шведският учен.

3. organic

Разбира се, опонентите на проведените изследвания – специалистите от IFOAM, привеждат свои доводи и считат, че тези сравнения са проведени несистематично. И допълват, че глобалното продоволствено търсене на животновъдна продукция, изразено в количество калории и белтъци, може да бъде удовлетворено и без увеличаване на обема на изхвърлените парникови емисии в атмосферата. Това намаляване може да се постигне за сметка на потреблението на животновъдна продукция (тъй като за основа на дажбите на преживните животни е тревата), а също за сметка на рационалното използване на хранителните продукти.

Политическо преосмисляне

Учените считат, че в сравнение с традиционното, биологичното производство на мляко и месо нанася на природата по-голяма вреда. Използването на фуражи, произведени по екологични канони, изисква по-големи поземлени ресурси. Щефан Вирсениус и неговите колеги са крайно недоволни от политиката на Швеция и Европа, преследващи целите да увеличат производството на биологичните продукти за хранене. По тяхно мнение реализацията на тази цел ще доведе до влошаване на екологията. Учените от Гьотинген поддържат колегите си: „Досега само един процент земеделските земи е бил заделен за биологично земеделие. За да се нахрани целият свят с биопродукти, е нужно да се усвоят много повече земи, което е възможно само за сметка на изсичането на гори и унищожение на ценни природни обекти”.

Принос на потребителя

Независимо от изводите на авторите на изследванията за негативното влияние на биологичното производство върху екологията, те не призовават потребителите да се откажат от органичните продукти. „Хранителните предпочитания и навици често имат голямо значение. Например, консумирането на „биофасул” или „екококошка” е по-изгодно за климата, отколкото употребата на месо от интензивно отгледано говедо”, счита Вирсениус.

По оценка на учените биохраните притежават множество преимущества пред традиционните продоволствия. Но ако правим оценка на влиянието върху околната среда, то екологичната не е по-добрата алтернатива.

25% от площите, заети от екоферми, се намират в Европа. Може би затова Вирсениус препоръчва на желаещите европейци да подобрят положителния ефект от екоземеделието, като отчитат при храненето си различното влияние на месните продукти върху окръжаващата среда. По негово мнение голям плюс ще бъде потребителските предпочитания за говеждо и овче месо да се пренасочат към растителни белтъчини, например фасул. Производството на свинско и птиче месо, риба и яйца въздейства по-щадящо на природната среда. Учените от Гьотинген, както и авторите на изследванията в сп. Nature установяват, че да се изпълни глобалната мисия – обезпечаване на хранителна сигурност, могат само хранителни продукти, произведени по традиционна технология. Екопродукцията струва на световното население твърде скъпо…

Изводи

   . Учените, изучаващи въздействието на биологичното и традиционното селско стопанство върху околната среда, са единодушни в мнението си, че разширяването на органичното земеделие се нуждае от интензивно овладяване на нови земи, което оказва негативно въздействие върху климата на Земята.

. Освен това, да се нахрани непрекъснато нарастващото население на планетата с биопродукти в настоящия момент, е невъзможно.

. Изследователите от Гьотинген утвърждават, че биоземеделието притежава големи преимущества в определени ситуации, обаче не може да поеме ролята на приоритетно направление в световното селско стопанство и гарант на глобалното обезпечаване с храни.

. Същевременно като модел за устойчиво развитие на селското стопанство не може да служи и традиционното производство на хранителни продукти, вследствие на високото равнище на използваните химикали.

. На световното селско стопанство е необходима нова, много по-ефективна и екологична система, правилно съчетаваща методите на биологичното земеделие с традиционното, а също задължително използване на най-новите технологии – обобщават в заключение Е. Мемкен и М. Квем от Гьотингенския университет.

 Алекс Петров

Прочетена 1045 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта