Хай-тек в полята на Израел Избрана

Възходът на селското стопанство в тази малка, разположена предимно в пустинята, страна не се дължи само на парите, а на умната и интелигентна организация на производството

Мнозина ще се изненадат, че малката по площ държава Израел, разположена предимно в пустинята, която няма плодородна земя и изпитва силен воден дефицит, изнася зеленчуци и плодове по света. Елементарното обяснение за възхода на израелското селско стопанство е, че за него се отделят много пари. Но всъщност успехът на този отрасъл на Израел не се дължи на могъщата помощ на държавата, а на компетентната и умна организация на труда. Много полезен опит можем да почерпим от тази страна, която въпреки ограничените си природни ресурси е развила интензивно селско стопанство и задоволява нуждите на населението си от храни, с изключение на зърното и месото…

Преди 60 години храната в тази полупустинна страна се е разпределяла с купони. Днес по-малката от България израелска държава с територия 20 770 кв. км (без да се включват областите, завладени през Шестдневната война от 1967 г.) и население 8,8 милиона се е превърнала в основен доставчик на храни: зеленчуци, плодове, риба, както и на декоративни растения, семена и разсад.

1 а Ферма в Израел използваща капково напояване

Два примера за илюстрация на продуктивността в израелското селско стопанство:

. Добивът на домати, отглеждани в оранжерии с компютърно контролиран климат, достига астрономическата стойност от 50 т/дка (за сравнение на открито могат да бъдат събрани не повече от 6-8 т/дка).

. Годишният млеконадой от крава надминава 11 хиляди литра, или рекордите на израелските крави конкурират холандските…

Закономерно възниква въпросът: как хората, живеещи в държава, където от април до ноември не пада капка дъжд и половината от площта е пустиня, успяват да се самозадоволят с 95% собствени храни? Израелците твърдят, че пробивът на страната в аграрно-промишления комплекс се осъществява благодарение на компетентната организация на работата на фермерите и на научноизследователските центрове.

Когато фактите говорят

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) индексът на държавна подкрепа за аграрно-промишления сектор през последните години в Израел е 17%. ( У нас помощите идват от Европейския съюз, но разликите в технологичното развитие на селскостопанския отрасъл на нашата страна и израелското земеделие, са драстични – б. ред.). Пак според данни на ОИСР селското стопанство в Израел представлява едва 2,5% от БВП, в отрасъла работят не повече от 2-3% от израелците. И въпреки че те са подпомогнати от около 23-26 хиляди работници мигранти, предимно от Тайланд, броят на заетите в агроиндустрията все още не е голям: около 47 хиляди души. За сравнение, в селското стопанство на Белгия са заети 60 хиляди души.

2

Радикални реформи в аграрния сектор

От 90-те години на ХХ век досега производителността в израелското селско стопанство и доходите на земеделските производители са се увеличили около два пъти, като повишението е по-голямо, отколкото в другите отрасли. Този ръст бе постигнат, след като държавата се отказа от натрапчивата си подкрепа за земеделието. И още: броят на земеделските производители намаля, а стопанствата се уедриха. През този именно период се утвърди тенденцията за активно преминаване на фермерите от производство на цитрусови плодове към отглеждането на зеленчуци. Така земеделците реагираха по-лесно на промените на пазара – градина не се изсича, но през всеки сезон могат да се отглеждат различни зеленчуци.

Разбира се, премахването на субсидиите не протече гладко. Според ОИСР броят на земеделските производители от 44 хиляди през 1990 г. е намалял до 19 хиляди през 2008 г.  Образованието, науката и новите технологии помогнаха на земеделските стопани да намерят изход от трудната ситуация. 

От 1990 година насам

Израел започна да се превръща в нация „хай-тек“

В страната се научиха бързо и ефективно да внедряват нови технологии в практиката, да подготвят добре класни специалисти, да реагират на нуждите на потребителите от нови разработки. В резултат държавата се превърна във втора Силиконова долина и лидер в областта на информационните технологии и хай-тека. Това не можеше да не се отрази на селското стопанство, в което още преди премахването на държавните субсидии бяха създадени държавни контролни и консултантски фирми, които подпомагаха фермерите със съвети за технологиите и икономиката на производството. В същото време Израел предприе активно обучение на своите фермери, с цел да поставят стопанствата си на пазарна основа и да осъществят по-тясна връзка между селскостопанската наука и практиката.

3 Аlgoculture au kibboutz Ketura

Според ОИСР ръстът на производството в отрасъла след 1990 г. е повече от 60% (най-голям от развитите страни) и далеч надхвърли прираста на населението. Реформите помогнаха износът на селскостопански продукти да се увеличи с 80 – 90% в сравнение с 1990 г. Освен в експорта на зеленчуци, цветя и семена (на стойност $2 милиарда средно годишно), Израел преуспя и в износа на технологии (над $2 млрд. годишно, от които $1,5 млрд. за водни технологии). Така страната застана на много високо стъпало с конкурентното си селско стопанство. В същото време благодарение на нарастващия жизнен стандарт, вносът от 1990 г.досега се увеличава с бързи темпове (130 – 170% за целия период). Но за разлика от нас,

Израел внася само това, което не може да отглежда

– зърно, захар, чай, кафе и говеждо месо. За производството на тези продукти се изисква или тропически климат, или огромна площ. В Израел няма нито едното, нито другото. Затова пък развива наука и създава компании, които инвестират в изследвания и разработки. На тях се дължи главното и едва ли не единственото предимство на израелското селско стопанство.

Само бизнес

Ще уточним, че в страната е имало изследователски центрове и преди 90-те години на миналия век. Главният държавен аграрен научен център „Волкани“ (Volkani Institute в град Бейт Даган) е бил основан още през 1921 г., или 27 години преди появата на Израел. Но до 1990 година тук не са съществували организации, занимаващи се с изследвания и разработки в частния сектор. С лансирането на държавната програма за технологични инкубатори, или оранжерии, както ги наричат в Израел, бе положено началото на развитието на високите технологии.

4. Оранжерия в Лос Пинос Мексико с капкова напояване по израелси проект

С инкубаторите започна „хай-тек” в земеделието на страната. Замисълът за тяхното създаването бе и си остава да се разработят и изпробват иновативни, рискови технологични идеи с помощта на специално създадени за тази цел компании. Инкубаторите трябва да създават нови възможности за частния бизнес и да трансферират технологии от научноизследователските институции към практиката, в помощ на предприемачеството в Израел. 

Какво се случи.

Днес в страната има 26 оранжерии, специализирани в няколко отрасъла и една специална, с приоритетно значение, занимаваща се с биотехнологии. Всички инкубатори са приватизирани от 2009 г. Въпреки това те получават финансиране от държавата, която инвестира средства в техните стартъпи. Така доходът на инкубаторите зависи изцяло от избора на компаниите. В крайна сметка, оранжериите печелят от комерсиализацията на разработките на компаниите.

Правите грешка при прогнозирането – губите пари

„Никой не принуждава никого да се занимава специално със земеделие или, да речем, с нанотехнологии. Основният критерий при избора на проект, който ще попадне в оранжерията и ще се превърне в нов продукт, е възможната печалба“, обяснява Андрей Лопатухин, директор на компанията Alecon в Йерусалим. Той уточнява, че перспективни направления за инкубаторите са тези, които са близки до АПК: водоспестяващите технологии (капковото напояване, системите за контрол на разходите на вода), зелените технологии като алтернативна енергетика и биотехнологиите (например опресняването и пречистването на водата с помощта на бактерии).

Всяка компания може да влезе в инкубатора, ако докаже, че качественият продукт, който разработва, е търсен и на световния пазар. Вътрешният израелски пазар, уточнява директорът на Alecon, не се взема предвид – той е твърде малък. Мисли се преди всичко за глобалния пазар. Но това не е всичко. Тъй като инкубаторът финансира само 85% от стартъпа, създателите на проекта ще трябва да намерят инвеститор или сами да съберат 15% от средствата, необходими за завършване на изследването. И резултатите са налице. По данни на Министерството на промишлеността, търговията и труда на Израел местните компании заемат 50% от световния пазар за капково напояване. И всичко това е постигнато благодарение на частните предприятия и държавните инвестиции в науката. Според Американско-израелския фонд за селскостопански изследвания (BARD) държавата ежегодно инвестира 300 млн. долара за агротехнически проучвания и разработки, като голяма част от тях отива за селекция и генетика.

Светът е малък

Самите израелски учени и агробизнесмени са убедени, че тайната на успеха е във връзките между учените и фермерите. Аял Кимхи, професор по селскостопански науки в Еврейския университет в Ерусалим, твърди, че взаимодействието идва от две страни: фермерите могат да експериментират с нови технологии, а учените, получили от практиката оценка за своите разработки, могат да ги подобрят. „Израелските фермери са винаги готови да поемат рискове, за да използват най-новите разработки, а освен това са добре образовани, за да оценят правилно необходимостта от експеримент и ползите от технологиите за себе си“ – хвали ги проф. Кимхи. Според учения благодарение на любовта към иновации е станало възможно разпространението на такава технология като капковото напояване, а също и това, че Израел изнася не само хранителни продукти, но и селскостопански технологии.

Предаване на опит, но не на всяка цена

Разбира се, чужденците също искат да се възползват от израелските постиженията и да се поучат от организацията на работата на високотехнологичната нация. В Израел е изградена добре обмислена система за поощрения, която заставя изследователските центрове да вникват в проблемите на фермерите и да се съсредоточават върху разработки за нуждите на пазара.Освен това значително са опростени бюрократичните съгласувания и получаването на разрешителни. Затова и пътят за внедряването на иновации е много по-кратък..

Проучването и усвояването на полезния опит може да стане и на място – в самия Израел. Но при определени условия. Според служителите, разработили програмата за технологичните инкубатори, бизнесмените с гражданство на други страни „могат да бъдат приети в технологични оранжерии само ако имигрират в страната”. Това означава, че без израелски паспорт не можеш да попаднеш в инкубатора. 

Съществуват обаче програми, създадени специално за чуждестранни компании, с цел организиране на съвместни предприятия. Една от тях е Matimop, неправителствена организация, която се занимава с изграждането на връзки между израелски и чуждестранни компании за създаване на съвместни предприятия в областта на нанотехнологиите. 

Условия за влизане н инкубатор

В инкубатора може да се влезе само с иновативна технологична идея със “значителен потенциал за износ”. Идеята се описва в заявлението, подадено до инкубатора от бизнесмен или екип от разработчици, които често са учени. Одобреното предложение се прехвърля в офиса на Главния учен на Израел – човека с решаваща дума за подбора на проектите и управлението на инвестициите. Окончателното решение се взема от специална комисия начело с Главния учен, която следи и контролира развитието на проекта. Годишният бюджет на кабинета на главния учен е $300–400 милиона, $200-250 милиона са държавно финансиране, $100-150 милиона са постъпления от роялти на вече създадени компании. След одобрението проектът може да започне реализация в избран инкубатор. В зависимост от резултата на преговорите, инкубаторите получават собственост от 30% до 70% в проекта. На въпроса – ако проектът се провали, ще трябва ли неговите автори да върнат парите в технологичната оранжерия? Оказва се, че парите се връщат само в случай на успех. Разбира се, това условие принуждава частните инкубатори да контролират внимателно разходите и да се стремят да постигнат успех във всеки проект.

Инж. Алекс Петров

Прочетена 1343 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта