Кооперации на кръстопът Избрана

Кооперации на кръстопът

Земеделската кооперация „Единство“ от монтанското село Комощица е изправена пред труден избор: под каква форма да запази сектор „Животновъдство“, който работи на загуба и гълта пари от растениевъдството

Анета Божидарова

В България има над 900 земеделски кооперации. Повечето се занимават със зърнопроизводство, малка част от тях развиват и животновъдство. Причината – секторът е трудоемък, изисква инвестиции, работна ръка и търсене на пазар. Затова кооперациите, които отглеждат и животни, често са изправени пред дилема: как да продължат да развиват един критичен сегмент от своята дейност.

Пред подобен казус са изправени и член-кооператорите на ЗК „Единство“ от монтанското село Комощица. Решението е в ръцете на Общото събрание, в което влизат всичките 84 член-кооператори. Те ще делегират права на Управителния съвет на ЗК „Единство“ - какви мерки да бъдат предприети, за да се оздрави финансово структурата.

Всяка година кооперацията обработва около 28 хил. дка земя. Отглеждат се предимно зърнени и маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна за силаж на двете животновъдни ферми.

Както при всички земеделци, и тук

проблемите в растениевъдството са идентични

Все по-честите засушавания през последните години поставят в риск добивите, разказва младият агроном Емил Иванов. Семената и препаратите за растителна защита поскъпват, поливането е невъзможно – един път е трудно да се случи по чисто административни причини, след това – свързано е и с огромно финансиране.

Председател на кооперацията в село Комощица от 4 години е Даниел Димитров. „В момента растениевъдството храни животновъдството и ежегодно търпим загуби от порядъка на 100 – 200 хиляди лева“, разказва той. „Трябва да намерим работещо решение по този въпрос, защото така

рискуваме да фалира цялата кооперация

смята нейният председател.

А ЗК „Единство“ се слави като една от най-успешните в региона. Заплатите на заетите в нея над 80 души са повече от добри, а рентата е една от най-високите – 70 лева на декар. Двете животновъдни ферми обаче от години теглят финансовия баланс надолу.

В кооперацията се отглеждат 250 млечни крави и 400 овце-майки. Цялото поголовие гони близо 1000 броя животни. Те са под селекционен контрол, поради което субсидиите на глава са малко по-високи. Въпреки това,

и двете ферми не могат да излязат на печалба

признава Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ . Той работи повече от 10 години в кооперация „Единство“ и смята, че не може с лека ръка да бъдат ликвидирани животните. „Изкупните цени на млякото, на агнетата и на телетата са ниски. Ветеринарната грижа за стадата също изисква средства, субсидиите покриват част от загубите, но не можем да излезем на печалба“, казва Иванов. От няколко години цената на суровото краве мляко се движи между 65 и 75 стотинки за литър, а на овчето е 1 лев и 05 стотинки. Агнетата живо тегло се търгуват на 5 лева за килограм, толкова обаче струва и една бала сено. При тези цени, аритметиката не излиза и от години се работи под себестойност.

Ръководителят на сектор „Животновъдство“ в кооперацията Владислав Иванов обмисля дали двете ферми, по пътя на кръстосването, да не се пренасочат

от млечно към месодайно направление

Но тук изниква друг въпрос – този за пазара. „През последните години се отчита засилен интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство, но няма как да бъдем сигурни за пазара“, отчита Владислав Иванов.

„Овцефермата е на загуба, не се знае до кога ще съществуваме“, тежко въздиша Даниела Крумова, отговорник за този сегмент в кооперацията.

Крумова се чуди защо трудно се намират работници на 900 лева заплата, след като овцете се гледат предимно оборно, пашата е два месеца в годината. „Трябва само да им се зареди храната и да се почисти“, обяснява Даниела, подпряна на мераклийски направената ограда на обора с овцете.

Затваряне на цикъла на производство

–        това възможно решение ли е за двете животновъдни ферми? „Обмисляли сме и този вариант“, казва председателят Даниел Димитров. Страховете в тази посока обаче са основателни и всички ги споделят на глас: няма гаранция, че след като се вложат средства в построяването на мандра, инвестицията ще се изплати. Причината отново е свързана с пазара. Колкото и днес да е модерно да се консумират фермерски храни, пазарът е труден. Така може да се окаже, че едни солидни количества сирене и кашкавал дълго ще залежават в някой склад на кооперацията, защото трудно ще намерят купувач. А и този процес е свързан с наемането на специалисти и технолози, което означава нови работни места и високи заплати. От години големите и наложили се вече на пазара млекопреработватели у нас се оплакват, че стоката им залежава. Тези продукти са на висока цена, защото такава е тяхната себейстойност. Но

българинът масово купува евтините имитиращи млечни продукти, защото те са по джоба му

Въпреки високите заплати в кооперацията, кадрите и тук са проблем. „Всеки иска да му е леко, да е в канцелария и зад бюро“, ядосва се Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“. Кооперацията може да се похвали с повече от приличен машинен парк, но и за него трудно се намират подготвени хора. „Това е така, защото вече не е престижно да се учи в земеделски училища, както беше едно време“, разсъждава Борисов.

Един болт струва 2 лева, а един килограм пшеница – 20 стотинки

Как да се борим ние, че да го поддържаме това българско земеделие и да я работим тая земя?“, риторично пита Владимир Борисов.  

Въпреки, че думата кооперация в България все още носи негативен смисъл, модерното земеделие в Европа се развива тъкмо на основата на кооперативния принцип. А близо хилядата кооперации у нас

поддържат селата живи

не просто обработват земята, но дават хляб на младите хора, задържат ги в местната общност. Освен това, те извършват огромна по обем социална дейност. В ЗК „Единство“ има създаден специален стол за хранене на член-кооператорите в преклонна възраст. Подпомагат се всички обществени дейности селото, раздават се подаръци по празниците.

Кооперацията всъщност е едно голямо семейство и проблемите в нея трябва да се решават по пътя на съгласието. Според агронома Емил Иванов, възможно решение е да се намалят заплатите и рентата. Младият мъж обаче веднага признава, че това би било трудно изпълнимо, след като веднъж летвата е вдигната толкова високо. По-разумен вариант е да се оптимизира работата в двете животновъдни ферми и да се прецени дали е възможно да се свие щатът на наетата работна ръка. „Фирмите за земеделска техника непрекъснато ни ухажват и ни предлагат машини, които ще оптимизират работата на полето. Няма да изискват толкова работници. Но ние не търсим непременно този ефект, защото една от важните задачи пред всяка кооперация е да създава заетост, да ангажира хората от населеното място“, коментира председателят Даниел Димитров, разпънат между емоциите и отрицателния финансов баланс на кооперацията.

Пазарно решение би било

сектор „Животновъдство“ да се отдели от сектор „Растениевъдство“

като на двете ферми бъде отпуснат заем от кооперацията и така да стане кристално ясно дали те могат да излязат първо на нула, а после и да гонят рентабилност.

Решението е в ръцете на Общото събрание на кооперацията. Със сигурност споровете ще бъдат разгорещени. Защото в тях ще се срещнат емоциите и числата. Каквото и да е решението, то трябва да бъде продуктивно. За да може да оцелее и да продължи да работи кооперация „Единство“ - основен фактор село Комощица все още да е живо на българската карта. Нека обаче не забравяме, че в условията на свободна пазарна икономика земеделието първо е бизнес. И в него логиката на числата е неумолима.

Daniel predsedatel

Даниел Димитров, председател на кооперация „Единство“ – с. Комощица, Монтана:

Трябва да намерим работещо решение

През последните години кооперацията търпи големи загуби от двете животновъдни ферми. Ако продължаваме така, рискуваме да фалираме, колкото и да изглежда невероятно. Затова трябва да намерим работещо решение за съдбата на кооперацията. Ако искаме да продължаваме да работим, да поддържаме машинния парк, да си плащаме заплатите на работниците, рентата и хората да продължават да ни вярват, трябва да вземем такива мерки, които да направят дейността на кооперацията рентабилна. За селото е важно да ни има.  

Daniela ovce

Даниела Крумова, отговорник за овцефермата в кооперация „Единство“:

При такива изкупни цени, работим на загуба

Положението в овцефермата не е добро. Общото поголовие при овцете е 660 животни. Въпреки, че работата е добре платена, работници трудно се намират. Сметката не излиза, защото изкупните цени на млякото и на агнетата са ниски. Един килограм агне живо тегло е 5 лева, толкова е и цената на една бала сено. Как да сме на печалба? Обичам си работата, но работим на загуба, това е истината.

Vladimir 1.00 00 19 11.Still001

Владимир Борисов, отговорник „Механизация, горива, снабдяване“ в кооперация „Единство“:

До кога ще я караме така?

Ако направим мандра и затворим цикъла на производство, как ще пробием на пазара? Кой ще ни пусне нас в големите търговски вериги? Ще хвърлим едни пари и пак не е ясно какъв ефект ще постигнем. О началото на годината до сега сме натрупали 130 хил. лева загуби от животните. До кога ще я караме така и колко време можем да издържим? Трябва да се вземе решение, защото накрая ще опропастим цялата кооперация. Въпросът е сериозен.

Vladislav kravi

Владислав Иванов, ръководител на сектор „Животновъдство“ в кооперация „Единство“:

Обмисляме преминаването към месодайно направление

Двете животновъдни ферми съществуват повече от 25 години. Не можем с лека ръка да ги ликвидираме. Обмисляме да направим кръстоски и да преминем от млечно към месодайно направление. Засега субсидиите за животните в овцефермата и в кравефермата покриват част от загубите, но все още работим под себестойност. Надяваме се субсидиите за животни под селекция да останат, това ще ни помогне да удържим положението. Пазарът обаче остава труден – и в млечното, и в месодайното направление. Ще търсим решение, но фермите трябва да се запазят.

Emil 1.00 07 23 05.Still002

Емил Иванов, агроном в кооперация „Единство“:

Молим се за дъжд и за високи добиви

Добре е да се намалят заплатите и рентата, но това ще бъде трудно, защото летвата вече е вдигната високо. И в растениевъдството срещаме трудности: семената и препаратите за растителна защита стават все по-скъпи, сушата е голям проблем. Затова остава да се молим за дъжд и за високи добиви. Има ли такива, кооперацията ще оцелее.

Прочетена 2640 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта