Младите фермери със свое становище за излизане от кризата Избрана

С писмо до МЗХГ, от Националната асоциация на младите фермери в България изпратиха становище, в което са отразени вижданията на младите земеделци за излизане от кризата, предизвиката от Covid - 19. Ето и становището на браншовата организация:

„Кризата, която продължава вече месеци, дестабилизира пазарите на селскостопански продукти в световен мащаб и засегна значително земеделските производители като прекъсна нормалното функциониране на веригата за доставка на храни и ограничи достъпа им до основни суровини и работна ръка.

Този период на нестабилност застрашава продължителността и ефективността на работа на нашите ферми, много от които малки стопанства, включително такива с биологично производство. Като млади земеделски стопани, които спазват стриктно високите екологични стандарти във фермите си, сме длъжни да защитим бъдещето на нашето производство, за да има чиста храна на българската трапеза и жизнени селски райони.

Отчитайки предприетите до този момент спешни мерки за подкрепа на сектора, както на европейско, така и на национално ниво, настоящата позиция има за цел да очертае предизвикателствата, пред които са изправени младите земеделски стопани в България в краткосрочен и дългосрочен план, както и да отправи някои конкретни препоръки за действие.

Възстановяването от кризата няма да бъде лесно и вероятно ще отнеме години, но ние вярваме, че при наличие на добра воля и сътрудничество на държавата, бизнеса и гражданите с нас - младите фермери, българското земеделие има потенциал да се превърне в модерен, устойчив и иновативен сектор.

Ето и основните предизвикателства за младите - с предложение в КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН да се разрешат следните проблеми:

*затруднения при организацията на работните процеси във фермата, в т.ч. при заплащане на служителите;

*осигуряване на предпазни облекла и дезинфектанти за заетите в стопанството;

*липса на ликвидни средства, трудно обслужване на банкови кредити, изплащане на аренда и т.н.;

*снабдяване с фуражи и други основни суровини за производство /особено внимание се насочва към затруднения при вноса на каменна сол от Румъния/;

*достъп до пазари и реализация на продукцията;

*намиране на сезонна работна ръка;

*ниски изкупни цени и затруднения с достъпа до преработка на продукцията;

*проблеми с търгуването и наемането на земеделска земя като основен актив на земеделските производители;

*загуба на доходи от селски туризъм;

*очаквания за увеличение на битовата престъпност, в т.ч. кражби на животни и селскостопанска продукция.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН:

Ако има печеливш сектор от настоящата криза, то той със сигурност е дигиталният. В много кратък период от време се наложи да адаптираме икономическия, социалния и личния си живот към новата „виртуална“ реалност. Земеделските производители са част от този процес и единствено ще спечелят, ако приемат кризата като възможност за предлагане на повече „он-лайн“ услуги и дигитализация на дейността си, в:

*преосмисляне на традиционните вериги за доставка и прилагане на повече дигитални решения - онлайн платформи за реализация на продукция, в т.ч. от малки/местни производители;

*онлайн трудови борси за търсене/предлагане на обща и квалифицирана работна ръка в земеделието;

*иновативни онлайн платформи за борба с разхищението на храни, благотворителни кампании и др. дейности на местната общност;

*инвестиции в дигитализация на стопанството и процесите на работа;

*осигуряване на широколентов достъп до интернет и в най-отдалечените селски райони;

*повече възможности за безплатни он-лайн курсове и обучения за младите фермери;

*интерактивни образователни програми, насочени към деца и ученици, за да „запалят“ интереса им към земеделието и живота на село;

*инвестиции в стандарти за качество и проследимост на продукцията „от фермата до трапезата“ чрез блокчейн технологии, специализиран софтуеър и нови системи за етикетиране.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

Гъстотата на населението в градовете и възрастовата характеристика са два от основните катализатори на COVID-19. Колкото и жестоко да звучи, критичните случаи, засегнати от вируса, са във възрастовата група 50+, а най-много са жертвите в големите мегаполиси. След началото на пандемията и преди обявяването на масова карантина много хора „избягаха“ обратно на село, за да опазят здравето си и да си осигурят домашно произведена храна.

Тази тенденция има своята положителна страна, доколкото съдейства за промяна на обществените нагласи относно значението на земеделието и живота в селските райони. Все още обаче, сме далеч от постигане на желания резултат и затова се нуждаем от насочени действия и подкрепа от държавата за мерки, свързани с:

*обновяване на поколенията в земеделието и привличане на повече млади хора в сектора;

*признание на ролята на земеделските производители в обществото и уважение към селскостопанския труд;

*стимулиране на организирането на стопанствата с цел задоволяване на местните и регионални потребности от качествени храни и земеделска продукция;

*дигитализация и иновации във всички изброени по-горе аспекти;

*активно включване на младите фермери в дебата за бъдещето на ОСП, както и за реализацията на новите ключови политики на ЕС – Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за биоразнообразие и др."

Прочетена 373 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта