Можеше ли да минем без карантина?  Избрана

Кашлицата ще мине, а последствията от борбата с нея ще се отразяват върху живота на милиони хора за дълги години напред. В такъв случай, оправдани ли са действията на правителствата, които наложиха твърди мерки, които на свои ред удариха жестоко икономиката. И няма ли от тези действия да има повече вреда отколкото полза?

Рядко нарушавам правилото тук да пишем за нещо друго освен за земеделие. Просто защото това е медия за професионалисти и абсолютно политически независима. Подкрепяме всички, които са го заслужили и критикуваме всички, които са се изложили. Независимо от цвят и форма. Нашият единствен интерес е земеделието. Но този път ще наруша това правило, защото мисля, че няма човек в държавата, а и в света,  който по някакъв начин да не е засегнат от това, което преживяваме през последните месеци. И в тази връзка смятам, че е просто задължително всички да си зададем някои основополагащи въпроси. Извън първичния страх...

Пандемията стана изпитание не само за здравноосигурителните системи, но и за елита на различни страни. Като цяло те демонстрираха психическа неустойчивост, некомпетентост, недалновидност и фундаментално недоверие към собствения си народ. Повечето от предприетите мерки нямаха никаква научна обосновка. Защо трябваше да се затварят училищата? Защо да се ограничава движението в градовете? Защо децата да не се разхождат? Защо да се забранява спортуването на открито? Защо да се искат декларации и да се тероризират хората? Защо изобщо да се въвежда карантина, ако в безкарантинна Швеция 10 на сто от леглата в инфекциозните отделения са празни и сега?


Разбира се, правителствата ще твърдят, че именно благодарение на взетите твърди мерки епидемията е спряна. Защо тогава статистиката им не е по-добра, а е често по-лоша от тази на Швеция, която мина без никакви твърди мерки? Училищата работят, ресторантите са отворени, магазините и границите - също. Броят на смъртните случаи в Швеция на 1 млн. души е 260. Това е по-малко отколкото в Италия (477), Франция (381) или Великобритания (419). И въобще не е ясно защо се ограничава свободата на движение, след като вирусът е навсякъде.
 
Много експерти, и реални, и диванни, оцениха патоса на приетите хуманистични мерки. Твърдят, че ценността на човешкия живот е над икономическата целесъобразност. И ако заради спасението на един живот се налага да се ограничаваме, ще се ограничаваме! Ще се затворим в къщи и ще си мислим, че така подкрепяме лекарите. Но лекарите не се нуждаят от това, а от адекватно финансиране винаги. И то трябва да бъде изисквано от хората, които да настояват техните данъци да отиват за финансиране на медицина, образование и наука, а не те да отиват за самолети на картинки, а лекарите да бъдат държани в контролирана мизерия и превръщани в търговци. И това се прави не от дивана в къщи, а навън - от площадите.
 
А и кой ще преброи смъртите, предизвикани от същите тези твърди мерки? Отложени бяха всички планови операции. Болните не получават лечение, което е жизненоважно и не се диагностициарт навреме. Всеки починал с Ковид е починал от Ковид и от нищо друго. Просто защото за други смърти държавата не дава пари на болниците.
 
Ще сметне ли някой колко хора са умрели, тъй като лекарите не са стигнали до тях, заети с посещения на обхванати от паника неврастеници? Колко хора са получили тежки физически и психически разстройства поради разрушеният от "хуманистите" нормален живот? Загуба на препитанието, разпадът на семейството, дългове, неизбежната инфлация, бедността, която ще трае години наред и в крайна сметка ще доведе до много повече смърти просто поради липса на финансови възможности на хората да се хранят и лекуват. Кашлицата ще мине, а последствията от борбата с нея ще останат с нас години наред...
 

Повечето от тези въпроси ще останат без отговор. В най-добрия случай ще кажат, че шведите са много дисциплинирани и че не могат да се сравняват с останалите 8 милиарда. Тези 8 милиарда дълго ще бъдат държани в страх с разговори за втора вълна. Вероятно, докато не забравят от какво точно се страхуват и не остане просто един страх и никакво независимо мислене... Нека не стигаме дотам, че доброволно да молим да ни заключват в затвори, защото е съмнително дали това се прави, за да ни спасят! А свободата не бива да се дава лесно, защото после забравят да ти я върнат!

Ася Василева
Прочетена 903 пъти Последно променена в Четвъртък, 21 Май 2020 18:50
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта