На 09.10 по инициатива на кметство Черни Вит и община Тетевен се проведе първото издание на празник на домашните сирена. Един от организаторите на събитието Цветан Димитров разказа любезно пред ,,Гласът на земеделеца” за замисъла, програмата и многобройните ползи от инициативата.
,,Община Тетевен са авторите на събитието. От две години насам обсъждаме как да се направи така, че да се повиши качеството на предлаганите туристически продукти. Това означава да се обхване по-голям кръг от хора, които да намерят своето място сред предлаганите туристически услуги. От няколко години се занимавам с изучаване на различни домашни технологии за направана сирена в България. Става дума за тези, които се предават от поколение на поколение, но са само в домашна обстановка и почти никога не излизат от фокуса на семейната среда. Ние не ги познаваме”, уточнява Цветан Димитров. Той допълва, че само до 1965 година в България е имало над седемдесет вида сирена, които по различни причини изчезват.
,,За съжаление, за много от тях сме загубили думите, не знаем как са се казвали и нямаме възможност да узнаем. Поводът за един такъв празник е хубаво нещо. Така можем да съберем различни домашни сирена, да говорим за тях. Освен това да коментираме с други хора, които да знаят как точно да си ги направят. Най-важното, което искахме да се получи на този празник, беше да съберем единомишленици. Става дума за тези, които искат да покажат сирена, и другите, които искат да научат малко повече. Домашните знания бяха тази част от празника, която да ни направи горди от това, че сме българи. Майсторите на продукти все едно отваряха своята кухня за посетители. Те можеха да опитат и успяха да разберат повече, защото знанията са важни. Събитието беше изцяло насочено към домашните технологии. Опитахме се да съберем сирена от цяла България, които за сега са малко, като видове”, разказва организаторът.
По думите му към събитието са проявили интерес да покажат своите сирена производители от Сърбия, Словакия, Словения, Македония. ,,За съжаление, те не можаха да дойдат поради променящата се обстановка и необходимостта да прекарват различни видове карантина. Ако тези гости бяха дошли, най-вероятно щяхме да отворим и още една тема – за сирената от непастьоризирано мляко. Те са едни от най-добрите в Европа, а за тях се говори много малко в България. Гостите можаха да опитат сирена с различни български трюфели, имаше сирена от Родопите, сирене с шафран,крокмач, сиранеидруги видове. Бели и жълти, от Каракачанска овца и Тетевенска овца. Имаше и сирене от Родопско късорого говедо. Това бяха хора, които искаха да покажат какво правят вкъщи. За тези, които правят сирена в домашна обстановка, бяха много интересни сирената с подправки. В последните години това е нещо, което кара хората да експериментират”, обяснява Цветан Димитров.
,,Можеше да се види и Странджански манов мед. Той е със защитено географско наименование. Това е една от темите, които по-късно разгледахме в програмата. Изключително добър майсторски клас проведоха участниците от Асоциацията на винените професионалисти с водещ Цветелина Стоянова от винарна ,,Хараламбиеви” - Плевенско. Успяха да съчетаят различни вина, подбрани със специална селекция от,,Vino Orenda”. Събитието беше изключително интересно”, продължава Цветан Димитров.
,,Едно от специалните неща, които се постарахме да направим, бе зона на свободно познание. Тя имаше за цел да запознава по-широк кръг от хора с това как могат да се прилагат различни домашно произведени храни. Онези храни, които имат истории и историите за тях - как да се прилагат. Например в съвременната кухня, една от темите беше точно актуалното им приложение и как ,,домашно” се е превърнало в марка. Това, което се предлага, въобще не е домашно производство, а е далеч от него. Искахме да отворим врата към по-редовен разговор за това как тези домашни храни, произведени не в големи количества, а в малки, са съотнесени към усещането на всеки един производител за неговата история, неговия бит”, коментира Цветан Димитров. Според него, тези продукти трябва да се предлагат по един специфичен начин.
,,Удоволствие беше и присъствието на доц. Светослав Димов от Биологически факултет на Софийски университет.Той представи изследванията на два продукта - сирена, които се правят в домашни условия чрез метагеномни изследвания. Според тези научни експерименти, сирената, направени в домашна обстановка са с превъзходни качества.Това е само още един щрих в опазване на традиционните сирена Това бяха крокмач и зеленото сирене”, пояснява Цветан Димитров. Той допълва, че по тези налични данни, крокмачът може да се нарича ,,течно сирене”.
,,Интересно беше и представянето на проекта ,,Биосферен резерват”, с който се дава възможност защитените територии да помагат на производителите. Тези защитетни територии рекламират природосъобразни начини и устойчиво използване на ресурсите в района. Така хората, живеещи около парка могат не само да ползват ресурсите, но и да ги опазват и запазят за поколенията”, споделя Цветан Димитров. Той допълва, че една от най-интересните засегнати теми е как да се използва вълната в земеделието. ,,Тук присъстваха хора, които практически прилагат вълната като биологичен тор. Разяснявани бяха и ползите от коопериране на дребните производители. Производителите на Странджански мед разказаха как да се получи защитено географско наименование. Те разказаха на публиката за техния продукт и за това по какъв начин да се подхожда, как са стигнали до идеята и реализирали.
,В основата си имахме интересно събитие, в което се преплитаха знанията на учени, на практици, хора, които показаха своите интересни продукти и съчетаването им- вино, сирене, мед, шафран. Изобщо една приятна картина, много целенасочена, предложена по-най-добрия начин за ценителите”, обобщава Цветан Димитров. Той се занимава се от дълги години с идеята за предствянето и изучаването на българските сирена. ,, Има един продукт, който съм го описал преди десет години и го бях записал с името- ,,жълто сирене с еньовче’’ от Тетевен. За този период не можах да намеря някой, който да ми разкаже как се прави маята за сирене от еньовче. Тази година, по повод празника, един човек ми се обади. Той ми разказа как неговият дядо е правил това сирене”, каза Цветан Димитров.
,,За следващата година може да направим експерименти, да възстановим едно българско сирене с много достойнства и качества.В Европа има само още едно сирене, което се прави с подобна мая”, дава заявка за следващото издание на празника организаторът.
Виолета Кръстева
