До дни първите изкупвачи на сурово мляко ще могат да регистрират онлайн договорите си в Регистъра на сключените договори за доставка на сурово мляко в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), съгласно Наредба №1, съобщават от ДФЗ. Това ще става чрез подаване на електронни заявления в специално разработената за това Система за електронни услуги, която ще бъде свързана с модула на ИСАК за сектор „Мляко“.

       ДФ „Земеделие“ работи активно за дигитализацията на всички системи, които администрира. Това ще доведе до намаляване на административната тежест за земеделските стопани и агробизнеса и ще облекчи както работата им, така и задълженията, аргументират промените от ДФЗ.

     В тази връзка от 10 до 12 септември 2019 г. няма да се приемат заявления за регистриране на договори на първите изкупвачи на мляко в областните дирекции на ДФ „Земеделие“. Временното преустановяване на регистрацията се налага поради технологично адаптиране и обновяване на модула в ИСАК и завършване на последния етап от връзката му със Системата за електронни услуги за сектор „Мляко“.

Публикувана в Животновъдство

Публична електронна система ще следи усвояването на европейски средства от българските фермери. Това заяви от ефира на БНТ директорът на Държавен фонд “Земеделие” Васил Грудев. Тя трябва да осигури прозрачност на дейностите по проектите и да улесни проследяването на изплатените суми.

Новата система също така трябва да позволи на земеделските производители у нас да подават електронно заявленията си за кандидатстване по европейски проекти. В системата ще се публикува и подробна информация за обработваемите земи, производителността и финансирането.
„Моята визия е изцяло свързана с възможно най-пълна електронизация на процесите, което би било панацея в отношенията между служителите на Фонда и бенефициентите. Пътят няма да стане революционен – от днес за утре, но стъпките са тези и те трябва да бъдат направени”, обясни изпълнителният директор на фонд “Земеделие”.

Той уточни, че за по-пълна информация относно усвояването на парите на терен Фондът ще работи със сателити, които ще правят по 10 снимки месечно на обработваемите площи. Чрез тази система ще се съкратят проверките на място и ще се добива яснота относно цялостните процеси в земеделието.

Публикувана в Бизнес

Журналистите рядко прекрачват зад бариерата на Държавен фонд „Земеделие“. Напоследък там се случват неприятни неща. От няколко седмици обаче фондът е с нов шеф. Не може да се отрече, че г-н Васил Грудев има амбицията да изчисти името на Разплащателната агенция, която перманентно в годините генерира скандали и съмнения за корупция. И как иначе – фондът функционира като банка, която разпределя в земеделието немалка сума европейски пари – 2,9 млрд. евро само по Програмата за развитие на селските райони.

„Ще бъдем прозрачни“, закле се Грудев в ефира на няколко национални телевизии. И за да остане в този контекст, новият шеф на фонда устрои малка церемония по връчването на първите одобрени и подписани договори по една от най-атрактивните мерки 6.1, позната като „Млад фермер“.

36 стопани на възраст до 40 години пристигнаха в София за събитието. И въпреки, че се опитваха да гледат тържествено, личеше, че нещо им е нервно. И не защото повечето от тях близо 2 години чакат този заветен миг, вече са се набутали с една камара кредити, за да започнат да работят по проектите си, а защото за пореден път се сблъскват с родната бюрокрация.

Младите фермери били извикани в ДФЗ още в 10 часа, за да подпишат своите договори. След това се наложило да изчакат до 13 часа –в този час беше обявена за медиите церемонията по официалното връчване. След като грабнаха в ръце своите договори, повечето стопани хукнаха да се прибират. Че то земеделието и особено животновъдството с церемонии не се хранят. Оказа се, обаче че младите фермери трябва да се върнат във фонда – защото договорите не били заприходени от администрацията. Така дворът на ДФЗ се изпълни с чакащи млади хора, чиято радост бавно се превръщаше в тихо отчаяние. Може би защото все по-ясно осъзнаваха, че са се хванали на тежко хоро и великите 50 хиляди лева подпомагане по „Млад фермер“ вече започват да им излизат през носа.

Най-скъпото нещо в бизнеса е времето, г-н Грудев. Ще бъде прекрасно да изпълните вашия екшън план в разплащанията към земеделците до края на годината. И по-често да каните журналисти на подобни церемонии, за да измиете срама от челото на фонда. По-трудна е обаче онази, същинската промяна – вместо числа и фанфари, да има реални резултати на терен. И не фермерите да отиват на крака при администрацията, а тя да им бъде в услуга, на място. И без друго се носят легенди за проверяващи лица от ДФЗ, които трудно различавали коза от овца, сигурно защото са ги виждали само на картинка. Ама така става, като цял живот се ровиш в едни документи. Давам идея – вместо да правите кол център, командировайте всеки служител на ДФЗ поне за един работен ден в някоя ферма, за предпочитане животновъдна. За да разберат за какво става въпрос. Тогава със сигурност ще имат друга представа за изгубеното време. И ще бъдат по-отзивчиви. 

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Че сме страна на чудеса едва ли някои се съмнява. Та не е ли екзотичо преживяване в един летен ден да видиш на телевизионния екран как група елитни ченгета от ДАНС арестуват и извеждат от сградата на Фонд Земеделие неговият заместник директор и директорите на петте водещи дирекции. И, о, чудо! Само след ден-два гледаш на телевизионния екран как същия зам. директор е възстановен на старата си длъжност като зам. шеф от новия изп. директор на фонда Васил Грудев. А неговите заместници до един бяха освободени срещу парични гаранции. Е малко смущаващ е фактът, че сумите бяха толкова големи, колкото обикновено се налагат на най-големите и мастити злодеи.

у се от ДФЗ, че други висши ръководители са побързали да се разболеят, тоест срещу тях не могат да се извършват претърсвания и други следсвени действия. А извършват ли се такива срещу вече освободени под гаранция също не се знае. Средствата за масова информация мълчат, както и адвокатите им.

Още след арестите написах, че ще го отнесат по-дребните чиновници и очевидно така и ще стане, въпреки че докато не е доказана вината им те са невинни според закона. Не е тайна, че Брюксел очаква от нас наказания и ефективна борба срещу корупцията. В ЕС се видяха в чудо от наглите кражби и откритото присвояване на европейски пари у нас.

Мерки трябва да се вземат, тъй като бившите покровители на нашето правителство от Европейската Народна Партия вече са в доста поразклатено положение и позициите им не са така силни, че да ни оказват безрезервна подкрепа и закрила. В Брюксел на възлови места дойдоха нови хора, а пък за кражбите на европари вече ще отговаря най-вероятно новата прокурорка румънката Лаура Кьовеши. Известно е, че докато беше генерален прокурор в Румъния тя на бърза ръка вкара в затвора един куп управляващи за корупция. 

Това са малко общи приказки. Но все ми се върти в главата едно обаждане на наш читател от Добрич: “Абе какво пишете за някакви възмездия, наказания и арести, та баща му е бивш шеф на полицията в града ни, а сега е шеф на Агенцията по досиетата“.

Може би тук трябваше да свърша да пиша. Не е тайна, че досиетата все още пазят много тайни, пред които министри и други управляващи застават мирно. Само един пример - спомнете си каква бе реакцията на Бойко Борисов, когато бе хакната базата данни на НАП. Нарушителят той нарече “гениално момче, което дори трябва да вземем на работа при нас”. Така бе отначало, но щом се разбра, че е търсил данни за него, за главния прокурор и за други сега управляващи личности, тонът и изказат станаха други. Доброто и гениално момче се превърна в “организирана престъпна група”. 

Свършвам, но ми се ще да задам все пак въпроса - ще бъдат ли върнати на държавата ни вече откраднатите милиони от страна на Миню Стайков, а и не само от него. Е, тук вече за жалост нищо не мога да кажа. Колкото и да ги е страх от Брюксел нашите управляващи много често имат по-голям страх и афинитет към парите. Пред тяхното присвояване те като че ли са безсилни. А пък и много добре знаят, че тук с пълна сила важи закона на омертата - всички са свързани в един кюп и никой никого няма да предаде. А това че България може да бъде лишена от огромните евросредства, то това като че ли хич не ги интересува. Какво да се прави, Бог - високо, Брюксел – далече.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Новият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев има амбицията да промени системата на работа във ведомството, което оглави. Отвореност и прозрачност – това са ключовите думи, на които залага Грудев, за да промени представата на фермерите за това как работят служителите във фонда. Първата работа обаче на новият изпълнителен директор ще бъде свързана с наваксването на пропуснати с повече от 1 година срокове към фермерите – забавени са плащания, както и подписването на вече одобрени договори по мерки от Програмата за развитие на селските райони.

В средносрочен план, Грудев си поставя задачата наистина да бъде създаден денонощен кол-център, който да обслужва земеделските стопани. „Служителите на фонда ще работят в рамките на своето работно време. Извън него, системата ще записва всички телефонни обаждания и въпроси на фермерите, които след това ще бъдат прослушвани от експертите. Виждал съм подобна практика още преди 10 години поне в 4 разплащателни агенции, каквато е и Държавен фонд „Земеделие“. Ще бъде регламентиран и срок, в които експертите трябва да върнат отговор на зададен през телефонния кол-център въпрос от страна на стопаните. Абсолютно възможно е изграждането на подобна система и това ще е от голяма полза и за земеделските производители, и за фонда“, заяви в специално интервю за „Гласът на земеделеца“ новият изпълнителен директор на ДФЗ.

Гледайте интервюто с Васил Грудев във видеото

Публикувана в Коментари
Вторник, 23 Юли 2019 14:12

Преброяване на дивите зайци

Анета Божидарова

В бедните на новини летни дни, земеделският сектор с всичка сила произвежда такива. Всички плачат за умъртвените прасета в първата индустриална ферма у нас край Русе, никой не плаче за стотиците хора, които ще отидат на борсата, ако заразата прескочи в още свинекомплекси. С фатално закъснение правителството се сети да отпусне няколко милиона лева за справяне със заболяването, а в национален ефир се завъртя един информационен клип за АЧС. Напразно е, трябваше да се случи най-малко преди година.

В повечето репортажи е видно, че трудно се издържа на изкушението да не се заиграе по тънката струна на българина: по Гергьовден сме без агнета, по Великден – без кокошки, по Коледа оставаме без прасета. Болестите със самолети ни ги пускат, Европа иска да й ядем боклуците, пак унищожават Странджа, българи, какво чакате – тръгвайте към жълтите павета, гъмжи в социалните мрежи. Ех, тази бунтарска душа българска!

В цялата картинка прекрасно се вписва и драмата във фонд „Земеделие“. С респектираща увереност новият шеф Васил Грудев заяви, че ще прави кол център. За да скъси връзката между земеделските производители и служителите на фонда, в чиито ръце е съдбата на кандидат – бенефициентите за европейски пари. Любопитно е дали ще се намерят доброволни мераклии от 1500-те служители на ДФЗ, които да работят на смени във въпросния кол център. Да са съгласни чинно да се залепят за слушалките и да имат търпението всеки ден по няколко пъти да обясняват на някого защо проектът му „не отговаря за критериите на допустимост“ по съответната мярка. И да имат куража, разбира се, да преглътнат отсрещната цветиста реакция.

На този фон земеделското министерство обявява конкурс за лого – за преброяване на земеделските стопанства в България през 2020 година. Да се смее ли човек, да плаче ли.

При задаващите се загуби от близо 4 млрд. лева в сектор „Свиневъдство“ заради африканската чума, при скромната новина, че служител от ниско експертно ниво в Държавен фонд „Земеделие“ е разполагал необезпокоявано с 1,8 млн. лева, които раздавал на фирми за бързи кредити, при кристално ясната схема за източване на европейски субсидии чрез изкуствено разделяне на стопанства, защо пък да не се похарчат няколко милиона за преброяване на земеделските производители? Преброяването, така или иначе, вече е гласувано със закон от Народното събрание и одобрено като харч от кабинета. Дразнещата тънка подробност идва от факта, че за подобни мероприятия се плаща с държавни пари от нашите данъци. То пък ние можем да спрем да ги плащаме. Защото НАП вече е пробита каца.

Посрещането на 2020 година се очертава весело – с бразилско свинско на масата, но с най-красивото земеделско лого за едно преброяване. Дали ще се броят фермери или диви зайци, все тая. Българското усещане за апокалипсис поне е безплатно.

Публикувана в Коментари

24 – часов кол център ще свързва бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони с експертите  от ДФЗ. Това стана ясно от думите на Васил Грудев, новият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в студиото на Нова телевизия.

„Системата трябва да бъде оздравена по два начина. Първият и абсолютно задължителен елемент е отваряне и прозрачност на ДФЗ. През годините фонда функционираше като затворена система, имаше трудности при комуникацията както с бенефициентите, така и с обществеността. Тук трябва да бъдат насочени  нашите усилия“, каза той.

Пълната електронизация на системите в ДФ „Земеделие“ е една от мерките, които трябва да се вземат,за да се подобри работата на Разплащателната агенция, според Грудев. Информацията е защитена по най-добрия начин, тъй като фонда функционира като банка.

Комуникацията е другата важна тема, по която ще се работи във фонда. Васил Грудев предвижда изграждането на кол център, който да бъде връзката на бенефициентите с експертите в ДФ „Земеделие“. „Корупционните практики се появяват, когато бенефициентите не знаят какво се случва с техните проекти“, каза още Грудев, който ще работи за прозрачност и публичност в комуникацията във фонда.

 

На снимката

Служителки на ДФЗ денонощно ще ви очакват на телефона, за да ви помогнат да си получите парите

 

Публикувана в Бизнес

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ избра ново ръководство на Фонда. За изпълнителен директор на ДФЗ е избран Васил Грудев. От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. В периода август-ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Георги Близнашки.От ноември 2014 г. до януари 2017 г. е заместник-министър на земеделието и храните.

Управителният съвет на ДФЗ прие подадената от Живко Живков молба за освобождаване от поста изпълнителен директор. В мотивите за решението си Живков посочва, че иска да бъде запазен имиджа на ДФЗ.

УС прие и оставката на заместник-изпълнителния директор Калоян Костадинов. На заседанието бе освободен и заместник-изпълнителният директор Георги Динев.

УС избра за заместник-изпълнителен директор Иван Капитанов. От 2017 г. до момента той е заместник председател на Съвета на директорите на Пристанище Бургас ЕАД. От 2014 до 2017 г. е председател на съвета на дружеството. От април 2011 г. до ноември 2013 г. е бил заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Работил е от 2002 г. до 2011 г. в Министерство на финансите като държавен експерт в дирекция „Финанси на реалния сектор“.

Публикувана в Бизнес

Животновъди реагират остро на последния отпуснат De minimis за сектора. Защо парите са предвидени само за стопани, които са били допустими за финансиране и са получили субсидии за Кампания 2018 г. по Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/ или по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/?, питат говедовъди, които получават подпомагане, обвързано с производството. Така едни ще получат по три направления средства, а други – само по едно. 

Има изкривяване в смисъла на този вид подпомагане, коментират от месодайния сектор под селекция. De minimis се отпуска при бедствена ситуация, а такава в момента няма. Този вид помощ в последните години като че ли се превръща в инструмент за туширане на напрежението в даден стопански сегмент. Така през миналата година De minimis получиха розопроизводителите и тютюнопроизводителите – първите заради срива в изкупните цени, вторите – заради неизплатените към стопаните средства за изкупен суров тютюн от некоректна гръцка фирма.

Неясният регламент в изработването на правилата, по които помощта се отпуска, само настройват един сектор срещу друг, малки срещу големи производители, коментират още стопани. Дребните животновъди постоянно са с усещането, че са на ръба на оцеляването, едрите пък смятат, че в подпомагането на сектора трябва да се вкара пазарен смисъл.

„Всички искат пари. И ги получават. Важният въпрос е как животновъдите са използвали тези средства, за да модернизират своята ферма? Но някой има ли поглед върху този процес? Има ли анализ?“, коментира за „Гласът на земеделеца“ инж. Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Въпреки, че указанията за прилагане на De minimisот 26,3 млн. лева за животновъдите още не са готови, в сектора напрежението е факт. Вероятно ще спадне след поредния отпуснат De minimis.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Анета Божидарова

Нашумелият скандал с къщите за гости хвърли сянка върху смисъла от европейско финансиране в малките общини и в селата. Постави под съмнение работата на Местните инициативни групи, които в сегашния програмен период работят по подхода ВОМР – водено от общностите местно развитие. Зад този сложен израз се крие дълбоката философия на прилагането на Общата селскостопанска политика в селските региони. Казано просто – европейските пари да стигнат и до българското село. За тази цел е добре да има подходящ посредник, медиатор. Който първо да се справи с цялата бюрократична сложност на подобна процедура. В този смисъл Местните инициативни групи са добра възможност за предприемчивите хора на терен да реализират успешни бизнес проекти: в социалната и земеделската сфера, в преработвателния сектор, в подобряване на местната инфраструктура, в областта на услугите, културата, образованието и спорта, читалищната дейност. Включително и в областта на селския туризъм, като в това число влизат и прословутите къщи за гости.

Изкривяването и лошите практики в тази посока са факт. Не би било справедливо обаче да се сложат под един знаменател всички проекти, които се изпълняват в малките населени места. Още повече, че кандидатстването с подобен проект не е проста работа и не всеки ще си сложи главата в торбата, поемайки такъв риск. Нека припомним: при кандидатстване по мерки от Програмата за развитие на селските райони,

бенефициентът получава финансирането едва след изпълнението на своя проект

пари авансово не се превеждат. Това означава, че кандидатът или трябва да разполага със собствен капитал, или трябва да е готов да изтегли банков кредит, който, разбира се, може да обезпечи с бъдещото финансиране по своя проект. Някои банки приемат това като гаранция и залог. Ясно е какви рискове крие подобна стъпка – при евентуални санкции в хода на изпълнението на бизнес-плана по проекта, финансирането на финала може да се окаже различно от това, за което бенефициентът е кандидатствал. Тоест, да бъде редуцирано в посока надолу. Тези правила отказват много хора от кандидастване по мерки от ПРСР и обезмислят израза „ПРСР е направена за хора с пари“. Резонно е и друго тълкуване: парите отиват при онзи, които има куража да поеме съответния риск.

Друг проблем е свързан със спазването на сроковете при изпълнението на проектите. Практиката до тук показва, че финансирането на дейностите на Местните инициативни групи винаги се движи със закъснение. Това поставя не само екипа на МИГ-а в непрекъснат стрес, но и бенефициентите, които чакат одобрение на своите договори.

Всяко забавяне в процедурите означава забавяне в изпълнението на проектите

възможни неустойки по договорите, сключени със съответните фирми за изпълнение, санкции от страна на банките, както и от страна на ДФЗ при мониторинга.

Да обясним как действат МИГ-овете и с какво тяхната работа е полезна за местната общност.

В настоящия програмен период одобрение за прилагане на своите местни стратегии имат 65 Местни инициативни групи. Процесът на създаване и функциониране на МИГ се финансира чрез мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програмата за развитие на селските райони. Нормативната уредба за прилагането на мярка 19 е разписана в Наредба 22.

Според нея, Местната инициативна група е структурирана като публично-частно партньорство. В нея задължително участват представители на публичния сектор в лицето на местната власт (Общината), гражданският сектор в лицето на НПО. Третият сектор е стопанският. Той излъчва като представители земеделски производители или местни предприятия като юридически лица. Всички тези субекти трябва да работят на територията, която влиза в обхвата на действие на МИГ.

Обяснено просто, в едно малко населено място се събират най-будните и предприемчиви хора, сформират екип и пишат стратегия за местно развитие на територията, която обитават. Разписването и одобрението на тази стратегия става след консултиране с местната общност: чрез провеждането на серия от срещи и информационни кампании, семинари и дебати. Задължително се прави и проучване на обществените нагласи. След като бъде изработена, местната стратегия се одобрява от Общото събрание на МИГ-а, в което има представители и на трите сектора: публичен, неправителствен и стопански - на местния бизнес. След това всяка местна стратегия се одобрява на ниво земеделско министерство, след което МИГ-овете подписват Споразумение с МЗХГ за изпълнение на стратегията. Бенефициентите, които са кандидатствали през МИГ подписват тристранни договори: с МИГ и с ДФЗ. И още: всички процедури в работата на МИГ-овете са публични и всеки може да ги види през интернет.

През настоящия програмен период се прилага т.нар. многофондово финансиране – то включва финансиране не само от Програмата за развитие на селските райони, но и от почти всички оперативни програми на обща стойност близо 683 млн. лв.

Максималното допустимо финансиране за една стратегия само по ПРСР е 1,5 млн. евро за територия на МИГ с над 15 хиляди жители и 1 млн. евро за територия до 10 хиляди души.

Парите не минават през Местната инициативна група

Единственият орган, който работи като Разплащателна агенция е Държавен фонд „Земеделие“.

Каква е картината към момента? От над 250 проведени процедури от МИГ, нито една от тях не е получила одобрение от ДФЗ. Нито един проект по ПРСР, подаден през Местна инициативна група, няма сключен договор за изпълнение. Срокът за договаряне е краят на 2020 година, а крайният срок за изпълнение на одобрените проекти изтича на 30 юни 2023 г.

Това поставя в изключителен риск изпълнението на всеки един проект и прилагането на подхода ВОМР като цяло. Добрата новина е, че по другите европейски оперативни програми има сключени договори. Но не и по ПРСР.

Скандалът с къщите за гости допълнително наслагва забавяне на процеса, защото в момента всички са вторачени в темата. Така обаче се губи ценно време и ще бъде жалко местни предприемачи, които са поели риск и могат да съживят местната икономика,

да се демотивират и да се откажат от своите проекти

На скандала с къщите за гости трябва да се гледа като на симптом, а не само като на лоша и порочна практика. От близо 1000 къщи за гости у нас, колко всъщност ще се окажат в нарушение? Рано или късно би трябвало да стане ясно – нали премиерът Бойко Борисов нареди пълна проверка и Прокуратурата се зае с нея.

Полезно е да се разсъждава и в друга посока: как наистина европейските пари, които се одобряват през МИГ-овете, да бъдат още по-ефективно използвани на терен, в името на благото на местната общност. Блага – тази дума неслучайно вече е част от философията на новата Обща селскостопанска политика.

Най-предприемчивите да произвеждат блага за цялата местна общност

Звучи прекрасно. Как обаче да се превърне в реалност? Ще дам един пример. Събрали сме се журналисти и експерти на вечеря в малък ресторант – по покана на Местна инициативна група, която организира информационна кампания, за да запознае местните хора с възможностите, които имат, ако кандидатстват с проекти за европейско финансиране през МИГ. Идва сервитьорът и го питаме с какви продукти работи заведението, откъде ги купува? Момчето изрежда няколко големи търговски вериги. На въпроса защо няма меню с местна храна и договори с местни земеделски производители, сервитьорът вдига рамене.

Ето къде е заровен ключът за успеха на стратегиите на МИГ-овете. Да не се работи на парче, а да се мисли за цялото. Да се създаде верига, която да „закачи“ върху себе си възможно най-голям брой местни производители и предприемачи. Тогава благата ще са по-големи и ще бъдат за всички. Някои местни общности вече са постигнали това. Останалите се учат в движение. „Въпрос на манталитет“, каза в национален ефир земеделският министър Десислава Танева по повод нарушенията при къщите за гости. Страшно е права, разбира се. Като си знаем манталитета обаче, можем да завишим контрола. И да променим правилата. Защото кучето не е заровено под къщите за гости. А в централната част на столицата.

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта