„В момента много активно работим по анализите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), вече ги финализираме и работим по потребностите, като в края на април ще започнем неговото реално изготвяне.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на среща на тема Общата селскостопанска политика след 2020 г. в гр. Ловеч, организирана със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).

Тя заяви, че в Стратегическия план по новата ОСП ще влязат директните плащания, мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и секторните програми – пчеларство и винарство.

„Акцент в днешната среща ще е именно новата Обща селскостопанска политика. Призовавам Ви да бъдете активни с предложения. За целта създазохме и специален email адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. на който очакваме Вашите коментари и предложения във връзка с новата ОСП.“, подчерта Кръстева.

„За периода 2014-2019 г. земеделските производители в област Ловеч са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 294,6 млн. лв., което представлява близо 2% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период.“, заяви зам.-министър Кръстева.

Тя посочи, че селското стопанство през 2018 г. формира 8,8% от Брутната добавена стойност за икономиката на област Ловеч, което е над средното за страната (3,9%).

Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ, запозна  присъстващите над 200 земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г.

          Тя заяви, че 2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители, а Стратегическият план по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще заработи през януари 2022 г.

          „Основна позиция на България е запазване на бюджета по новата ОСП на нивата, които са в момента, за да няма сътресения в секторите. Водим преговори за по-високи нива на обвързана подкрепа и запазване на този инструмент. Настояваме и за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г.“, уточни Христова.

 „Няма пречка всички настоящи мерки от Програмата за развите на селските райони (ПРСР) да бъдат включени в Стратегическия план по новата ОСП. Планира се 30 % от бюджета на бъдещата ПРСР да бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, каза още Мария Христова

Тя заяви, че зелените плащания ще се заместят с еко схема и те ще бъдат част от кръстосаното съответствие и екологизация.

Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014- 2020), представяйки актуална информация за предстоящите за отваряне инвестиционни и компенсаторни мерки на Програмата.

Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“ с акцент биосигурността. Бяха представени и възможностите за подкрепа на животновъдите по целевите приеми през 2020 г. по следните подмерки на ПРСР 2014-2020 г.: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.

В рамките на периода 2014 – 2018 г., броят на отглежданите биволи в област Ловеч се увеличава с 59%, а този на птиците - с 21%. Повишение се наблюдава и при пчелните семейства - с 12%, което допринася за нарастване на добива на пчелен мед с около 7%, стана ясно по време на срещата.

Експерти от Звеното за управление на НСМ представиха ролята, целите и дейността на Мрежата, както и ролята на новата Мрежа за ОСП в бъдещия модел на прилагане на ОСП след 2021 г.

Публикувана в Агроновини

Поне 2 години преходен период и запазване на досегашните схеми по ОСП ще иска Германия

България и Германия ще си сътрудничат в намирането на зелени практики. За това се договориха заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева и Йоахим Руквид, президент на Асоциацията на германските фермери и  президент на КОПА. По време на срещата, зам.-министър Кръстева подчерта, че в бъдещата Обща селскостопанска политика се акцентира върху опазването на околната среда. Досегашните зелени директни плащания влизат в така наречената условност за получаване на директни плащания и следва новите еко схеми да надграждат сегашното ниво. Двамата се обединиха около мнението, че новите зелени изисквания не трябва да създават затруднение за фермерите, за да са атрактивни за прилагане. Както е известно в предложението на ЕК за регламент, новите екологични практики са задължителни за държавите членки, но доброволни за земеделските стопани. Тя изтъкна и важността от запазване на преходната национална помощ след 2020 г. и увеличаване на бюджета за обвързана подкрепа, като по този начин ще се поддържа стабилност в подкрепата на земеделските стопани. От своя страна Йоахим Руквид подчерта, че настояват за 2-годишен преходен период със запазване на същите правила и схеми

Зам.- министърът проведе среща и с Герхард Шветйе, президент на Селскостопанската камара на Федерална провинция Долна Саксония в гр. Хановер, Германия. Двамата се договориха за обмен на опит в областта на селското стопанство. „На прага на новата Обща селскостопанска политика, трансферът на знания трябва да работи на добро ниво. България и Германия  имат много допирни точки в областта на земеделието и бихме взаимствали от Вас добри практики чрез обучение на наши експерти“, каза заместник-министър Кръстева. От своя страна Герхард Шветйе запозна зам.-министър Кръстева със структурата и функциите на Земеделската камара и изрази готовност за съвместна работа.

Публикувана в Агроновини

„В бъдещата ОСП се залага изключително много на стимулирането обмена на знания, които да отговорят на потребностите на обществото, да допринесат за опазването на околната среда и природните ресурси, борбата с климатичните промени и развитието на селските райони. В същото време това ще позволи на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност за повишаване на тяхната конкурентоспособност, устойчивост и ефективност.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на VI-та научно-приложна международна конференция на тема „Европейското земеделие и новата ОСП 2021-2027: предизвикателства и възможности“. Тя подчерта, че не е случаен фактът, че в предложението за законодателна рамка за новата ОСП, е отредена основна роля на Системата за знания и иновации в земеделието. Тази система предполага засилен трансфер на знания и информация между университети, институти, съвети в земеделието, земеделски стопани, браншови организации и компании, разработващи и внедряващи научни проекти и иновации. Това, според заместник-министърът, ще засили трайно отговорността и приноса на науката към развитието на земеделието.

Заместник-министър Кръстева беше категорична, че по отношение бъдещето на Общностната политика в областта на земеделието, България настоява за приемливо решение по отношение схемите за преходна национална помощ. Държавите членки трябва да разполагат с достатъчно свобода, за да вземат решения относно разработване на ефективни мерки, заяви заместник-министърът. Като пример тя посочи, че обвързаната подкрепа е изключително важен инструмент за България. Той позволява финансиране на сектори и производства, които имат жизненоважна необходимост от такава подкрепа. „България не може да приеме предложеното от ЕК намаление в размера на финансирането за обвързана подкрепа, което би намалило подпомагането за секторите на животновъдството и плодовете и зеленчуците, които в настоящия период са обект на такова подпомагане.  За нас оптималните нива на обвързана подкрепа са 18% + 2% за протеинови култури, особено ако не се намери начин за запазване на преходната национална помощ”, посочи зам.-министър Кръстева.

Във форума, организиран от Института по аграрна икономика и финансиран от фонд „Научни изследвания”, участие взе и председателят на Селскостопанска академия проф. Мартин Банов.

Публикувана в Агроновини

Битката за голямата баница ОСП започна. Крехкият земеделски министър Десислава Танева трябва да убеждава аграрните министри на развитите европейски икономики колко много страната ни се нуждае от запазване на досегашните схеми на подпомагане и в новата Обща селскостопанска политика. Дали е така?

Първо да погледнем в нашата собствена градина. Близо 19 млрд. лева е общият финансов ресурс, който страната ни получава за земеделие в рамките на един програмен период от 5 години – европейски субсидии и национални доплащания. С тези пари до сега да сме станали райска градина. Да, ама не.

Според данните на първия swot-анализ, изготвен от Института по пазарна икономика, българското земеделие не само, че не е мръднало и на йота, а напротив – то се свива и заема все по-малка част от икономиката на страната. Показателен в това отношение е фактът, че

страната ни е на опашката по брутна продукция

Ако средната за ЕС е 940 евро от хектар, то у нас тя е 350 – близо три пъти по-ниска. Единственият безспорно рентабилен и пазарно ориентиран сектор е зърнопроизводството. Критични остават плодовете, зеленчуците, животновъдството.

На фона на тази картина всички реват за пари и искат колкото се може по-голямо парче от баницата. Хубаво, но какъв ще е ефектът?

На човек може свят да му се завие от десетките схеми за подпомагане в земеделието. Има ли схеми, появяват се и схемаджиите. Ако и в следващия програмен период плащанията към българските земеделски стопани продължат да се определят въз основата на подадени документи, трудно ще се похвалим с по-различна картина на родното селско стопанство след 5 или 7 години.

Преди да се създават схеми, трябва да се изработят успешни модели. Да се работи по опростени и ясни правила. С минимален риск от изкривяване.

Държавата трябва да си подреди политиките. Няма логика големите и рентабилни големи стопанства да бъдат пренебрегвани, защото са печеливши. Те обаче трябва

да бъдат стимулирани да диверсифицират

да отглеждат плодове и зеленчуци, както и животни. Да създават нови работни места. И без друго селата обезлюдяват, ще бъде глупаво на устойчивите зърнопроизводители в тях да се гледа като на бездушни земеделски капиталисти. По-умно е да се помисли как те да бъдат полезни за създаването на цялостен и работещ модел в селата. Как около тях да се завихрят съответните дейности, които ще имат и социален ефект – инфраструктура, образование, местни пазари на земеделска продукция, създаване на затворен цикъл на производство, къси вериги към крайни клиенти. Този модел може да сработи първо на местно ниво и това не би било трудно.

Първо обаче трябва да се намерят съответните стимули. Малцина са зърнопроизводителите днес, които се занимават и с животновъдство. Примерите се броят на пръсти. Затова не е трудно от тях да се потърси акъл като как да се изработят въпросните стимули, които да мотивират хората в тази посока да се увеличават.

От години секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ са в графата „чувствителни“. Ако погледнем обаче докладите на аграрното ведомство, повече от ясно е, че т. нар. чертожници са превзели тази територия.

Казахме вече –

има ли схеми, появяват се и схемаджиите

Затова е резонно предложението на Националния съюз на градинарите в България подпомагането да се опрости – да бъде базово, за вид стопанство. Така то има шанс да е по-прозрачно и по-честно. И в него да е заложен един единствен критерий – ефективност, добавена стойност. Но не на документи, а след проверка на терен. Лесно може да се случи – като се намали излишната бумащина в работата на местната администрация.

И без друго новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова бъдещия еврокомисар по земеделие Януш Войчеховски да се работи за модерна и опростена ОСП. Ключови думи са климатичните промени и технологиите. Новата ОСП няма как да бъде поставена извън този контекст.

В него и България трябва да намери своето място. Като определи ясни приоритети и заложи дългосрочни политики. В поредна битка за по-голямо парче от баницата няма да стане. С гледане в паницата на другите – също. Всеки бранш прекрасно познава собствените кривици. Затова промяната трябва да започне от там. Вместо т. нар. работни групи и консултативни съвети да се превръщат в говорилни, нека всеки има доблестта да признае първо каква е картината в собствената му къща, кое има смисъл да се подпомага и с каква цел.

Да се мисли за само за днешния ден не е достатъчно. Стратегии дал Господ, стига да има кой да ги прочете и да ги приложи. С предварително постигнато съгласие и заявена воля обаче от страна на всички браншове, че трябва и може да се върви в една посока – към ефективно и модерно българско земеделие. Иначе, за пореден път всеки ще се натъпче с отреденото му парче от баницата, наречена ОСП, но накрая мнозина ще останат гладни, а на други ще им приседне.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта