Проф. д-р Атанас ГАНЕВ Доц. д-р Въто ХРИСТОВ Доц. д-р Желю ДОБРЕВ Проф. д-р Трифон ДАРДЖОНОВ
От историческа гледна точка българското земеделие има своята специфика, основа на която са почвените, природо-климатичните особености и националните традиции, предоставили възможност да се развиват основните отрасли в растениевъдството, животновъдството и птицевъдството.
Независимо от различните исторически етапи от развитието на земеделието в нашата страна, обобщените резултати показват, че то е поддържало прилични пропорции и баланс в пет основни традиционни направления:
 
- зърнено и маслодайно;
- животновъдство и птицевъдство;
- зеленчукопроизводство;
- трайни насаждения;
- тютюн.
 
Благодарение на тази структура в земеделието, която се е поддържала през различните исторически етапи с пазарни механизми, централизирано или субсидирано, страната ни е осигурявала своите вътрешни потребности и износ, средствата от които създадоха промишлеността и туризма в страната.
 
 Това съотношение и пропорции между отделните отрасли и подотрасли, което в повечето случаи е почивало на научно обосновани критерии, независимо от мащабите на концентрация и специализация, спомагаше да не се допуска нарушаване в задоволяването на народа с отечествена продукция от растителен и животински произход. Нещо повече. За осигуряване на стабилно национално производство малкият бизнес в лицето на личното стопанство имаше спомагателен, а в някои случаи и решаващ дял.
Какво е положението в земеделието след 23-годишен период в условия на пазарна икономика?
 
- Вместо да се предостави възможност, наред с едрите притежатели на земя, да се развиват малките и средните собственици, като резултат на грешна държавна политика и липса на професионализъм се допусна да се създадат едри и свръхедри притежатели на земя в лицето на арендатори, кооперации и фондове за недвижими имоти. Освен това вече има хора с лична собственост на земя от 35 000 до 500 000 декара. Само за сведение, през първите години на XX век най-големият личен собственик на земя в България е бил добруджанецът Пенчо Кьорпенчев от село Люляково - Добричко с 12 600 декара собствена земя;
 
- Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори, председателите на кооперации, на фондовете за недвижими имоти и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати и изкупуват земята на дребните
собственици, при това в неограничени размери, защото няма никакви законови ограничения;
 
- Групата, обработваща над 1000 дка земя - собствена и арендувана, притежава над 78,2% от земята, а 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12 000 000 дка земя (при 31 625 000 дка обработваема земя в страната), или 38% от нея, със среден размер на стопанство от 24 200 дка земя. На практика от 996 милиона субсидии за 2011 година те са получили 38%, или над 378 000 000 лева.
 
И това също е една от причините за обезлюдяването на селата.
 
За сведение в 27-те страни на Европейския съюз има 7 311 600 фермери със среден размер на стопанствата от 221 декара.
 
Данните показват, че в основата на земеделието и в САЩ стоят дребните и средните ферми - 90,1% от всичките, със среден размер на обработваемата земя от 352 до 2012 декара.
 
- Грешна е системата на субсидиране на площ, която е в основата на дебаланса в развитието на интензивните традиционни отрасли в страната, при което се стигна до монокултурно производство в растениевъдството и безпрецедентно наливане на средства в едрите собственици на земя.
 
От 54 929 000 декара земя със селскостопанско предназначение се използват 50 519 000 декара, от които 31,625,000 обработваема, 1 636 000 трайни насаждения, 17 020 000 декара пасища. Субсидират се 36 209 000 декара.
 
- Упадък в животновъдния отрасъл. Свинете от 4 000 000 броя в началото на преходния период сега са 608 000 броя, говедата от 1 587 000 броя сега са 650 000 броя, овцете майки от 6 579 000 броя сега са 1 173 000 броя.
 
Резултатът от тази унищожителна политика в животновъдството е загубата на хиляди работни места, фалитът на стотици фермери и вносът на 75% от собственото производство от говеждото месо и 141% от свинското месо (72 506 тона наше производство и 102 173 тона внос) за 2011 година, при овцевъдството сме нетен вносител.
 
При 89 кг месо на човек от населението през периода 1986-1989 година, сега на човек се падат 30 кг месо, млякото и млечните продукти от 275 кг спаднаха на 165 кг при по-малко население за сравнявания период от над 1 700 000 души.
 
- Пълен е провалът в производството на зеленчуци и плодове.
 
За периода 1986-1989 г. сме произвеждали по 92 кг домати на човек, сега по 15 кг, ябълки - 46 кг, сега по 5 кг. Вносът на домати, пипер и ябълки в страната е над 80%.
 
В резултат на това консервната промишленост е на ръба на съществуването, и то благодарение на вноса от съседните страни.
 
- Едрите собственици на земя на практика задушават конкуренцията, създават негласно картели, които монополизират ценовия пазар на земята, продукцията и услугите и пазара на работната сила, диктуват арендните заплащания по този начин.
 
Като последствие те лишават от работа потенциални арендатори по места, което може да бъде демонстрирано с 583-те едри стопани, които притежават 12 000 000 декара земя. При условие че се приеме 10 000 декара среден размер на притежавана обработваема земя от един субект, то техният брой ще нарасне на 1200, а при 5000 декара - на 2400.
Кои са основните причини за това състояние в българското земеделие?
 
1. Липсата на държавна стратегия за развитието на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствието на професионализъм на държавно ниво по ръководството на земеделието.
3. Погрешна политика на субсидиране.
4. Нихилистично отношение към международния опит.
5. Дискриминацията на земеделските кооперации.
Мерки за подкрепа на малкия и средния бизнес и на интензи^ите отрасли в земеделието в съотжтствие с конкретните български условия.
 
На сегашния етап мерките следва да имат като основа следните важни елементи:
 
- приоритет на малкия и средния бизнес чрез ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична и за ползване земя, и обвързването й с определени нормативи за животни, зеленчуци и трайни насаждения в зависимост от района;
- коренно нов подход в политиката за субсидиране с оглед възстановяване баланса и пропорциите в основните интензивни отрасли - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения;
 
- на малкия и средния бизнес трябва да се гледа като на опора на българското село и на населението, което живее там;
 
- малкият и средният бизнес в земеделието трябва да е решаващ фактор за преодоляване на безстопанствеността и кражбите;
 
- подкрепа и стимулиране развитието на всички видове кооперации в това число и на обслужващите кооперации.
Какво конкретно да се извърши в страната чрез законодателни и съгласувателни процедури с Европейската комисия?
 
Първо. Ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична, арендувана и кооперирана земя.
Второ. Поставяне на задължително условие за минимум животновъдни единици, зеленчуци или трайни насаждения на притежаваната земя в зависимост от региона.
 
Трето. Въвеждане на нова система на субсидиране, основана на две главни условия:
- субсидиране за произведена продукция от животновъдството, зеленчуци или трайни насаждения;
- субсидиране за произведена продукция.
 
Четвърто. С оглед преустановяване на по-нататъшното раздробяване на земята да се приеме правилото за един наследник.
 
Пето. Възприемане правилото за уседналост от притежатели на земя и животни.
 
Шесто. Приемане на нова законова постановка за кооперациите с оглед усъвършенстване на първо време на контрола, управлението, организацията и финансите.
Седмо. Възстановяване на поливното земеделие.
Осмо. Преференциални данъчни и кредитни облекчения за младите фермери. В страните от Европейския съюз само 6% от фермерите са до 35-годишна възраст, което е много лош сигнал за бъдещето на земеделието.
Девето. Организирането на нова образователна и практическа подготовка на млади фермери за земеделието при създаването на национален паричен фонд с отчисления от продажбите на селскостопанска продукция. 
Публикувана в Бизнес

Европейската комисия земеделските субсидии за площ. Това е и причината във фискалния резерв на страната да се възстановят близо 832 милиона лева и размерът му да достигне близо 5 милиарда лева.

Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков ще предложи на Брюксел да определи таван от 300 хил. лв., които всеки зърнопроизводител ще може а получава под формата на субсидии.. "Това е благоприятно, защото действително някои фермери с огромни площи получаваха доста големи суми", смята служебният министър.

"Благоприятното е, че засега Брюксел сложи един таван от 150 до 300 хил. евро, който за България ще бъде решен допълнително. Смятам да предложа той да бъде някъде около 300 хил. лв. за България. Това ще свали от върха известни суми, които ще могат да бъдат насочени към по-слабите производства", коментира Иван Станков.

Публикувана в Новини на часа
На 26 март фонд "Земеделие" изплати субсидиите по Схемата за национални доплащания за тютюн. Близо 72 млн. лева бяха преведени по сметките на над 40 000 тютюнопроизводители, съобщиха от Фонд "Земеделие". Помощта се изплаща на килограм тютюн по сортови групи. За "Басми" ставката е по 2 лв./кг, за "Каба Кулак" - 0.90 лв./кг, за "Бърлей" - 0.68 лв./кг, а за сорт "Виржиния" - 0.59 лв./кг. Тютюнопроизводителите могат да направят онлайн справка за размера на финансовата си помощ на сайта на Държавен фонд „Земеделие” www.dfz.bg/“Система за индивидуална справка по Директни плащания”.  
През следващите седмици предстои обработката и на подадените 436 заявления по Схемата за специфично подпомагане за качествени плодове и зеленчуци, по която са предвидени 15 млн. лева от Европейския фонд за гарантиране в земеделието. Субсидиите по тази схема ще бъдат изплатени в средата на април.
Публикувана в Новини на часа

Евродепутатите настояват за изравняване на директните плащания в страните – членки. Те са категорични, че различията в нивата на финансиране от ЕС за земеделските производители от различни държави трябва да се намалят в по-кратък от предложения от Европейската комисия срок. Решението е записано позицията, гласувана в Европарламента. В нея се казва, фермерите не трябва да получават под 65% от средните плащания за ЕС до 2020 г. Това обаче ще облагодетелства държаните, които тепърва ще влязат в общността. По този начин България и Румъния пак ще останат най-необлагодетелствани по отношение на компенсаторните плащания, чийто пълен пакет ще получат през 2016 г. Прието бе и предложението всяка страна публично да оповестява  имената на кандидатите, които са получили финансова подкрепа от ЕС, а собствениците на земи, върху които са изградени летища и спортни клубове да се вкарат в списък, който автоматично ще ги лишава от субсидии. Изключение ще има само за онези от тях, които успеят да докажат, че земеделското производство формира значителен дял от доходите им. Всяка държава - членка ще може да разширява така наречения „Черен списък”. За да стимулират младите земеделски стопани, депутатите приеха те са получават 25% допълнителни плащания за площи до 100 хектара.

За да осигури стабилност в доставките на висококачествени храни за потребителите от ЕС и да гарантира същевременно по-добра защита на околната среда, „зелените мерки” стават задължителни в новата селскостопанска политика. Депутатите приеха, че 30% от националните бюджети за директни плащания трябва да бъдат зависими от задължителните мерки за „екологизиране”, но подчертаха, че тези мерки трябва да бъдат по-гъвкави и да се въведат постепенно. Решението има за цел да осигури подкрепа на фермерите по отношение на пазарните предизвикателства и постигане на баланса между сигурност на доставките и подобряване защитата на околната среда. Това е първата реформа на общата селскостопанската политика на ЕС, в която парламентът участва като пълноправен законодател успоредно със Съвета на ЕС. Счита се, че приетите механизми в новата аграрна политика, която ще влезе в сила от 2015 г., ще гарантират повече обществени блага на гражданите. Тя трябва да бъде по-малко бюрократична и по-справедлива за стопаните, като същевременно ги улеснява при справянето с кризисни ситуации. По думите на председателя на комисията по земеделие Паоло де Кастро това е договорената позицията при воденето на преговори за окончателния вид на законодателството с държавите членки.

Парламентът подкрепи планираното от Комисията ограничение за директните плащания за всяко отделно стопанство до 300 000 евро. Това означава, че крупните зърнопроизводители в България ще се радват на милиони левове субсидии за предпоследна година, тъй като компенсаторните плащания ще се прилагат и през 2014 г. Гласуваните правила обаче, няма да се прилагат за кооперациите, които преразпределят плащания към своите членове.

За да могат фермерите да се справят с нестабилността на пазара и за укрепване на позицията им при договарянето на цените, техните организации трябва да притежават нови инструменти. Те трябва да могат да договарят от името на членовете си цени на суровини, материали и доставки, заявиха депутатите. Тези правила не трябва да „водят до образуване на картели, но силните организации на производителите ще позволят на земеделските стопани да се измъкнат от икономическата си зависимост и ще им гарантират приличен стандарт на живот, заяви докладчикът за организацията на пазарите Мишел Дантен.
За да се гарантира, че изтичането на срока на квотите за мляко няма да доведе до хаос в отрасъла, депутатите предложиха фермерите от млечния сектор да получават най-малко три месеца финансова подкрепа. Тя ще се предоставя целево на онези от тях, които доброволно намалят производството си с най-малко 5%. Така свръхпроизводството на суровината ще бъде контролирана. Предложенията за удължаване на млечни квоти, които приключват през 2015 г., бяха отхвърлени в залата.

Европейският парламент наложи вето върху планираното премахване на квотите за захар през 2015 г., така че производителите на цвекло да бъдат подготвени за либерализацията на сектора през 2020 г. Правата за засаждане на лозови масиви също следва да бъдат удължени поне до 2030 г. Депутатите подчертаха необходимостта да се намали бюрокрацията и да се гарантира, че санкциите за нарушаване на правилата са пропорционални.
Трябва да намалим времето, необходимо на фермерите за подготовка на документи. Държавите членки могат да създадат процедура за заявяване на интерес за земеделски помощи, която да обхваща период от няколко години, така че да не е нужно земеделските производители да се регистрират всяка година, а единствено когато има промени. Окончателният вариант на новата обща селскостопанската политика на ЕС ще бъде приет за първи път съвместно от Европейския парламент, ЕК и Съвета на земеделските министри на държавите членки.

Нова мярка ще подпомага биофермери
Биоземеделци предлагат в новия програмен период на общата селскостопанска политика на ЕС да влиза специална подмярка „Биоземеделие”, която да включва подпомагане за модернизиране и доизграждане на производството при фермерите, които произвеждат екологично чисти продукти. Това съобщи Албена Симеонова, член на управителния съвет на асоциация „Биопродукти. Тя коментира, че няма конфликт между асоциациите на биоземеделците и зърнопроизводителите, които няколко седмици си разменяха декларации.  Едните се опасяваха по-големите да не изчерпат средствата по мярката, другите пък, категорично опровергаха подобни опасения и подкрепиха колегите си. Според изменената на наредба 11 се запазва правилото биопроизводителите да имат предимство при кандидатстването за субсидии за агроекология. Радетелите за запазване на природата и екопродукцията настояват да се осъществява реален контрол, който да гарантира въвеждането на междинни култури. За следващия период на новата селскостопанска политика биоземеделците настояват 50% от средствата на европейския земеделски фонд да отиват за Програмата за развитие на селските райони.

Субсидиите за памук у нас си поделят 7 стопани
Производството на памук ще бъде субсидирано, реши Еврокомисията. Влакнестата култура вече е включена в схемите на държавните помощи, а становището е публикувано в регистъра на държавните помощи на ЕК. Началната дата за кандидатстване е 1 април 2013 г., а помощта ще прилага до 31 декември 2013 г.
Тъжното е, че у нас са останали едва седем памукопроизводители, които събират продукция от около 4000 дка. Черната статистика съобщи за „Гласът на фермера” Димитър Костадинов, който миналата година отгледа над 2000 дка от пухкавата култура в полетата около Димитровградско. По-миналата година в бранша са работели около над 20 души, днес последните мохикани вече се броят на пръсти. Отказали са се, заради високата себестойност на културата, малките субсидии и ниските изкупни цени.
Производствената цена на килограм памуков цвят миналата година е била около 1,20 лв., а изкупната - 0,90 лв., казва Костадинов. Това е една от най-трудоемките култури у нас, които се прибират предимно ръчно. Един човек може да събере около 20 кг дневно.

В България през 60-те години на миналия век памук се е отглеждал на над 1 млн. декара, разказа Костанидов. Тогава страната ни е заемала 17 място място в света по производство на памук и първо в Европа. След промените през 1989 г., памуковите плантации в страната рязко са спаднали. През 2001 г. са били засети 147 000 дка, които намаляват през 2009 г. до 7 000 дка, а през 2012 г. – до 4 000 дка. 

Албена Филипова

Публикувана в Бизнес
До 15 март трябваше да бъдат изплатени субсидиите за качествени плодове и зеленчуци или поне така беше обещано на стопаните от Фонд "Земеделие" и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов. От Държавен фонд "Земеделие" коментираха, че в момента се работи по въпроса и парите ще бъдат преведени на фермерите до средата на април. През ноември отново административни проблеми по тази схема за малко да блокират подаването на документи по нея заради липса на одобрен формуляр за кандидатстване. Тези субсидии ще се изплащат за пръв път. От областните земеделски служби са обяснили на стопаните, че не знаят кога ще стане плащането.
От фонд "Земеделие" посочват, че в момента се обработват подадените данни от агенцията по храните. Отделно от това се очаква и земеделското министерство да издаде указания за начина на калкулиране на субсидията. Работата по тази схема за подпомагане започна още през пролетта на миналата година, но след това имаше редица проблеми - със сертификацията, с подаването на документи, след което срокът за кандидатстване беше удължен. За да получат парите продукцията на стопаните трябва да отговаря на изисквания за размер и форма. Няма обаче такива за препаратите, които се използват.
Публикувана в Новини на часа
През тази година интересът към кандидатстване за агроекологични плащания е огромен, показват справките на Областните дирекции „Земеделие”. От старта преди седмица на кампанията за подаване на заявления, по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“,  до момента са подадени заявления за около 5 000 000 декара, в сравнение с 650 000 декара за миналата година. Заявените към днешна дата площи гарантират, че бюджетът на мярка 214 ще бъде усвоен и дори недостатъчен, за да се гарантират плащанията през следващите години.
 
От постъпила информация от общинските служби става ясно, че много от фермерите са били подведени, че ще има пропорционално разпределение на средствата на принципа „на всички и по равно”, каквито бяха предложенията на някои браншови организации. При въвеждане на такъв принцип биха се нарушили както Европейското и българското законодателство, така и основни състезателни принципи на Програмата – че стопаните, които подадат проектите си първи, се ползват с предимство и че активността на бенефициентите е приоритет на ПРСР.  
 
Във връзка с успешното приключване на кампанията МЗХ припомня, че основно изискване към кандидатите по агроекология е плащанията да са за дейности по опазване на околната среда и въвеждането на екологосъобразни земеделски практики, които трябва да се прилагат 5 години за една и съща площ. В случай че фермерите не спазват това изискване, те ще трябва да възстановят получените до момента средства.
Публикувана в Новини на часа

На 15 март т.г. стопаните трябваше да получат субсидиите си - поне така им беше обещано от Фонд "Земеделие" и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов. Но днес - 15 март, по сметките им нито са преведени средства, нито е даден знак, че това ще стане в близките дни.

Въпреки поетия ангажимент от шефа на фонда Румен Порожанов лично пред експремиера Бойко Борисов, договореността не е спазена. И 15-те млн. лв. по Схемата за качествени плодове и зеленчуци не са изплатени на производителите в обещания срок.

Нещо повече: още не е ясно как парите ще бъдат разпределени между производителите, което трябва да стане на основата на справки, които трябва да бъдат подадени от Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ към Фонд "Земеделие".

Според информацията, с която разполага Експертният съвет по плодове и зеленчуци, на 11-12 март трябва да е подадена окончателната справка от БАБХ към фонда, след което да бъдат изчислени дължимите суми към бенефициентите и изплащането да стане вече с нова дата - до края на месец март.

Публикувана в Новини на часа

В изпълнение на чл.16 г, ал.2 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), министърът на земеделието и храните, със заповед № РД 09-148 от 28.02.2013 одобри окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012. Същият е актуализиран чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2012 г. и отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на първоначално изготвения специализиран слой.

Одобреният окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012, заедно с останалата информация от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) – цифрови географски данни за физически блокове, както и нова Цифрова ортофото карта (ЦОФК) вече са предоставени на Разплащателната агенция за зареждане в ИСАК и последващо извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през кампания 2012 заявления за подпомагане съгласно Закона за  подпомагане на земеделските производители и за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2012 година, както и с цел обезпечаване на кампанията по прием на заявления за подпомагане през 2013 година.

Въз основа на извършената окончателна оторизация Разплащателната агенция ще извърши корекции в направените до момента плащания по схемите и мерките за подпомагане на площ, като ще изплати допълнителни субсидии на земеделските стопани, при които  първоначално е изплатена по-малка сума, а за земеделски стопани, при които се установи, че е изплатена по-голяма сума, се предприемат стъпки за нейното възстановяване.

Също така при получаване на резултатите от окончателните кръстосани проверки, кандидатите, които в периода 14 януари – 14 февруари 2013 г. са подали възражения срещу обхвата на първоначално изготвения специализиран слой, ще бъдат уведомени с индивидуални писма за резултатите от разглеждане на възраженията им.

Важно е да се отбележи, че подаването и разглеждането на възражения не е последната възможност на кандидатите за оспорване на резултатите от извършените от Разплащателната агенция окончателна оторизация и плащане на площ за 2012 година. При несъгласие с тях, вкл. на основание обхвата на окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2012, всеки земеделски стопанин може да оспори тези резултати чрез обжалване на издаваното от Разплащателната агенция след окончателната оторизация официално уведомително писмо (индивидуален административен акт), в което същите са обективирани.

Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието и храните в оставка д-р Мирослав Найденов издаде заповед за разпределението на 73 млн. лв. национални доплащания на тютюнопроизводителите за 2012 г. Те ще бъдат изплатени по сортови групи, както следва: за сортова група „Басми” - 2,00 лв./кг., за „Каба Кулак” - 0,90 лв./кг., за „Бърлей” - 0,68 лв./кг. и за сорт „Виржиния” - 0,59 лв./кг. Субсидиите на тютюнопроизводителите ще бъдат изплатени от Държавен фонд „Земеделие” до края на месец март. Премиите са разпределени от работна група, в която са участвали и браншовите организации от сектора. За тяхното определяне е постигнат консенсус в работната група. 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта