Вторник, 04 Февруари 2014 12:41

Кой печели борбата за мощ?

Тор Agrar
Ходовата част е междинното звено между двигателя и почвата. В точката на съприкосновение на гумата с почвата мощността на двигателя на трактора се превръща в теглително усилие. Тенденцията е заедно с работната ширина на прикачните машини да нараства и мощността на тракторите. Днес стандартният трактор вече доближава до можност от 400 к.с. Но, важното е, че повече мощност при стандартната концепция почти не е възможно да се предаде към земята.
КАКВО ТЕГЛИ ТРАКТОРЪТ?
sxema8-1Дали в бъдеще ще се заложи само на гумено-верижните машини, за да се предава максимално теглително усилие или нови концепции на колесните трактори ще позволят равна по ефективност предавателна способност? За да отговори на този въпрос, редакцията на авторитетното германско издание Top Agrar провежда експеримент под названието „Колела или вериги“. Специалистите са сравнили двете концепции на ходовата част – гумено-верижна и колесна, на примера на трактори от Fendt и Challenger в условията на тежка почвообработка и са обсъдили различните инженерни решения.
Само 25 на сто от енергията, която получава от дизела, тракторът е способен да трансформира в теглително усилие. Голяма част се губи в ходовия апарат за образуването на колеи и буксуване. Обикновеното увеличаване на мощността на двигателя често не води пряко до увеличаване на теглителната мощност, тъй като усилието трябва да бъде предадено на почвата. Границата тук се извежда от законите на физиката! Много фактори оказват влияние върху поведението на трактора при теглителните работи, като например теглото (в частност – баласта), шасито и опорната му площ, буксуването и сцеплението с почвата.
ТЕГЛО
При теглителните работи всеки трактор има нужда от определена маса. Независимо, дали колесен или верижен, тракторът не може да тегли повече от собственото си тегло. Стандартните трактори достигат теглителни стойности от 0,4 до 0,7 части от собственото си тегло. Това е коефициентът на теглителното усилие. Той зависи от шасито и състоянието на почвата. Коефициент 0,5 означава, че тракторът може да превърне половината от собственото си тегло в теглително усилие.
Така, 10-тонен трактор с коефициент 0,5 на полето има теглително усилие около 5000 даН. Това съответства на около 5 тона. Ако тракторът при еднакво състояние на почвата трябва да тегли повече, то само увеличаването на мощността на двигателя не е достатъчно. Наред с мощността, трябва да се увеличи и теглото му, което при стандартните трактори означава загуба на полезното натоварване.  Именно тук е отличителната особеност на шарнирно-съчленените и гумено-верижните машини – те трябва да първо място да теглят, а не да возят. Поради тази причина още при излизането си от завода те имат по-голяма собствена маса, за да могат на полето да предадат към почвата мощност на двигателя около 600 к.с.
Собствено тегло от 20 тона многократно превишава допустимата обща маса на стандартните трактори от висок клас! При пълно натоварване те достигат на кантара 27 тона. При минимален коефициент на използване на теглителното усилие 0,5, това вече води до стойности над 13 тона теглително усилие.
БАЛАСТ
Баластът има голямо влияние върху теглителното усилие. Например, при увеличаването на маса от 10 тона с баласт от 2 тона, теглителното усилие се увеличава с 1000 даН (1 тон). Същият ефект се постига от трактора при работа с навесни машини, които допълнително натоварвата задната ос на трактора. Това разпределение на теглото без допълнителни разходи увеличава теглително-сцепителните качества на трактора.
По този начин функционира, например, регулирането на теглителното усилие. При претоварването на трактора от плуга, когато плугът се натъква на по-твърд слой почва, системата реагира така, че плугът автоматично се повдига с няколко сантиметъра. Теглото на плуга допълнително натоварва задната ос, и теглителното усилие се увеличава. Някои производители използват това изместване на усилието с помощта на горна хидравлика, предавайки силата на тежестта от агрегата към задната ос на трактора.
По тази причина стандартните трактори конструктивно са ориентирани към триточкова хидравлика. В крайна сметка те трябва не само да теглят агрегатираните машини, но и да ги носят. В съответствие с това на трактора се поставят оси и гуми – отзад големи, а отпред – по-малки. Страничен ефект – тракторът става много маневрен.
Тракторът почти няма възможност да превозва широки навесни машини. Те са твърде тежки и се нуждаят от собствено шаси. Благодарение на това няма натоварване на задната ос, с изключение на опорното натоварване. По тази причина е необходимо друго разпределение на баласта. Тежките товари в предната и задната част, въпреки че компенсират недостигащата сила на тежестта, но все пак трябва да се движат по полето.
При шарнирно-съчленените, както и при многоосните машини, ситуацията е различна от тази при стандартните трактори - на първо място те трябва да теглят, а не да транспортират върху себе си. Поради тази причина те се придвижват на огромни, еднакви по размер колела, и теглото им е равномерно разпределено върху осите. Разпределението на теглото при шарнирно-съчленените машини е още по-екстремно. При тях върху предния мост “почива” до 60 на сто от теглото на машината, поради което предната част на шарнирно-съчленените трактори силно излиза извън оста. 20-те тона собствено тегло на тези машини могат да се превърнат с помощта на допълнителен баласт в 27 тона и тракторът да стане истински великан.
Добрата баластировка е много важна и при верижно-гумените трактори. Те са доста по-къси от шарнирно-съчленените. Благодарение на колосалния въртящ момент, тракторът може буквално да застане на задни гуми, като по този начин разтоварва предната част на шасито. В този случай шасито почти няма възможност да предава усилието. Гумената верига трябва изцяло да приляга към почвата - само тогава тракторът изцяло предава теглителното усилие към земята. Поради това в местата на опорното натоварване с помощта на баласт в предната или ходовата част е необходимо да се уравновеси теглителната сила на машината.
ОПОРНА ПЛОЩ
Опорната площ е повърхността на съприкосновението с почвата. За да може високата мощност действително да се превърне в прилично теглително усилие, при удвояването на мощността и теглото на машината, опорната площ трябва да се увеличи четири пъти. Лесен начин за увеличаването на теглителното усилие при колесните трактори е намаляването на налягането в гумите, което увеличава опорната им площ. Практическите експерименти са показали, че намаляването на налягането води дори до още по-голямо увеличение на теглителното усилие, отколкото допълнителния баласт. И напротив, прекалено високото налягане в гумите предизвиква също както и прекомерният баласт, дълбоки коловози. Това увеличава съпротивлението към вибрациите и разхода на гориво. При движение по полето тракторът според нивото на затъване в почвата, постоянно преодолява образуващите се пред гумите му насипи от пръст. Ако в екстремни случай съпротивлението към вибрациите се изравни с теглителното усилие, то тракторът няма да може да продължи да се движи. Поради тази причина теглителното усилие нараства при меки почви не само поради увеличаването на опорната площ, но и за сметка на ниското съпротивление на люлеенето. И колкото по-мека е почвата, толкова по-голямо влияние оказва намаляването на налягането на въздуха в гумите върху повишаването на теглителното усилие.
Използването на широкопрофилни и двойни гуми не увеличава автоматично теглителното усилие. В сравнение с традиционните, двойните гуми при еднакво налягане на въздуха имат с 35 на сто по-голяма опорна площ. Тъй като натоварването върху всяка от двойните гуми е по-ниско, отколкото при единичните, то при еднакво налягане не се случва удвояване на опорната площ, както изглежда на пръв поглед. Така че и при двойните гуми налягането също трябва да се намалява.
Шарнирно-съчленените трактори с еднакви като размер гуми имат доста по-голяма опорна площ, отколкото стандартните трактори, и почти същата както при гумено-верижните. Но гумата на трактора достига до 5 метра, което не му позволява да се движи по обществените пътища. Различно стоят нещата при теглителните трактори с три или повече оси - Fendt Trisix с шест гуми с размер 800/60 R34 например, заема площ от почти 3,5 кв. м и въпреки това остава в триметровата граница. За съжаление, засега от Fendt не казват кога и дали машината ще се появи на пазара.
Гумената верига засега дава най-голяма опорна площ в сравнение с площта на напълно спусната и разтеглена на дължина гума. Големите гумено-верижни трактори заемат площ от 4,2 кв. м.
Допълнителните опори, разположени между водещи и насочващите колела, осигуряват по-добра опора. Вярно е, че налягането под веригата не се разпределя съвсем равномерно, така че фактическата опорна площ е по-малка с около 30 на сто. Особено важно е в каква степен са натегнати веригите. Лошо натегнатата гумена верига изглежда като смачкан килим. Разбира се, по тази причина се губи и теглително усилие, тъй като напрежението върху водещите и насочващите ролери създава допълнително съпротивление, което тракторът трябва да преодолее.
БУКСУВАНЕ И СЦЕПЛЕНИЕ С ПОЧВАТА
sxema8-2При теглителни работи ходовата част на трактора трябва да предава усилието към земята. Колкото е по-интензивно сцеплението с почвата - толкова по-добре. Естествената граница на предаването на силата е достигната, ако веригите започнат да прорязват почвата, и наличното триене между шасито и земята повече не е достатъчно за предаването на теглителното усилие. В този случай става дума за буксуване на веригите.
Буксуването намалява обемът на мощността, изразходвана на единица площ, като повишава разходът на гориво на декар. Това нежелателно явление се нарича “загуба на мощността за буксуване”.
Съвсем без буксуване не може да се мине. Колелата имат нужда от буксуването при тежките теглителни работи, тъй като имат само няколко шипа за сцеплението. При буксуването 10-15 % от гумата и почвата променят формата си, като по този начин подобряват сцеплението. В този момент гумите имат сцепление на пълната си площ.
Колкото е по-ниско налягането, толкова повече шипа влизат в сцепление с почвата. Така че при теглителни работи е по-добре да се намали налягането. В моментът непосредствено преди буксуването става максимално предаване на усилието към почвата. При голямо буксуване, особено на влажна почва, става загуба на мощност, уплътняване и повреждане на почвата.
Верижната ходова част, поради по-голямата си опорна площ, има много повече шипа за сцепление. При суха почва тя достига буксуване от 2-5 %, което е значително преимущество при теглителните работи. По-зле изглеждат характеристиките на гумената верига при влажна почва. Поради голямата и площ няма дълбоко проникване на шиповете в почвата и веригата буксува.
Тези разлики в ходовите части оказват влияние върху работата на тракторите. Стандартните трактори при теглителни работи имат буксуване 15 %. Например, при 1000 часа оран с постоянно буксуване се падат 150 часа загуба. През това време тракторът и трактористът работят без да обработят и един метър почва.
Разбира се, при гумените вериги също има загуба на време, но при средно буксуване от 5 % те са със 100 часа по-малко.
Многоосните теглителни трактори имат друга концепция - тъй като всички колела са еднакви и се движат едно след друго по една колея, намаляват загубите за преодоляване на съпротивлението към вибриране и уплътняването на почвата. И от тук идват преимуществата - шиповете на гумите на задните колела влизат във вече прокараната от предните гуми колея. Този принцип на движение намалява коефициента на съпротивлението, тоест буксуването.
КОЙ Е “КРАЛЯТ НА ТЕГЛИТЕЛНАТА СИЛА”?
Когато става дума за универсално приложение на трактора в стопанството, то стандартните трактори са избор номер едно. Те са маневрени на полето и достатъчно бързи при транспортните работи. Но техните теглително-сцепителни свойства имат граници. За да се предаде на почвата мощност на двигателя от 400 к.с., са необходими сдвоени колела и баласт. Но и това няма да приближи стандартните трактори до гумено-верижните или шарнирно-съчленените. Гуми с още по-големи размери и по-висока маса на трактора при днешното техническо решение се почти невъзможни. Мощността на двигателя на шарнирно-съчленените трактори достига тази на гумено-верижните. В следствие на простата конструкция и твърдото шаси, тези машини са по-приемливи като цена.
Еднаквата големина на колелата и огромната маса им дават определени преимущества, но за да предадат теглителното усилие към почвата са им  необходими двойни и дори тройни гуми.
Като алтернатива е възможна появата в бъдеще на три- и четириосни трактори с 6 или 8 еднакви колела. Не много по-широки от стандартните трактори, но с почти двойна опорна площ, те могат да се движат лесно по обществените пътища.

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 23 Май 2013 16:29

От дюзата до сондата

Top Agrar
В Западна Европа повечето фермери използват за напояване на своите полета дъждовални установки от барабанен тип. Първоначално барабанът се поставя в края на полето, а след това трактор изтегля опорната количка с дъждовалната установка и маркучите. Ако барабанът е поставен върху въртяща се стойка, то маркучът може да се изтегля във всяка посока. Друг вариант е стативът на дъждовалната установка да е неподвижен, а тракторът да тегли барабана през полето.
При поливането барабанът притегля към себе си дъждовалната установка. Задвижването обикновено е от хидравлична турбина. При това, много е важна точната настройка, тъй като колкото повече маркучи са намотани на барабана, толкова по-голям е диаметърът на самия барабан. В съвременните установки специален компютър разпознава диаметъра и избира съответното число на оборотите на турбината. Почти всички установки са оборудвани със задвижване с 2-4 предавки, а количеството на водата се задава по специална таблица.
duza2ТЕГЛИТЕЛНА СИЛА ДО 7 ТОНА
Необходимата теглителна мощност на турбината е от 0,5 до 1,5 бара. Благодарение на редуктора, големите установки с турбинно задвижване развиват теглителна сила до 7 тона.
Компютърът, работещ със слънчева батерия, управлява също и поливането в началото и края на полето. По желание, той може да се оборудва с GPS-модул за приемане и изпаращане на SMS, за да може да се включва и изключва установката посредством мобилен телефон или да се приемат съобщения за грешки.
В селскостопанските барабанни установки диаметърът на тръбите обикновено е от 65 до 140 мм. Дължината на маркуча зависи от размера на барабана и напречното сечение на тръбите. Колкото по-дълга е тръбата, толкова по-голямо трябва да бъде напречното сечение. В стопанствата, където се отглеждат зеленчуци, обикновено се използват установки с дължина 300 метра, а при картофопроизводството - 500-600 метра. Най-мощните, но по-малко разпространени машини, достигат 750 метра.
Преимущества на установките от барабанен тип:
- Възможност за придвижване и гъвкавост.
- Използване на няколко поля.
- Напояване на определени култури.
- В зависимост от дължината на маркуча и дължината на струята на дъждовалния апарат поливане до 5 ха в една полоса.
- В зависимост от оборудването, те може да се използват за внасяне на течна оборска тор.
Недостатъци:
- Сравнително големи загуби на налягане в системата поради дългите подаващи маркучи към дъждовалната установка.
- Необходимост от високо налягане (до 11 бара), което води до високи производствени разходи.
- При големи площи времето за поставяне е повече отколкото при кръговите и линейните дъждовални системи.
ДАЛЕКОСТРУЙНА ИЛИ КОНЗОЛНА МАШИНА?
Подаването на водата става посредством далекоструен дъждовален апарат или конзолен агрегат. В зависимост от типа и налягането, далекоструйните апарати могат да осигурят поливане от 30 до 70 метра. Теоретично това съответства на двойна работна ширина. Поради вятъра и припокриването, фактически обхванатата площ е 85 %. В селското стопанство обикновено се използват дюзи с напречно сечение от 20 до 40 мм. Твърде малките дюзи водят до високи загуби на налягане, но произвеждат по-малки капки с по-малко енергия, големите дюзи произвеждат по-големи капки с голяма далечина на полета. В резултат се повишава енергията на сблъсъка на капките с почвата.
duza3Преимущества на далекоструйните дъждовални установки:
- Голяма дължина на полета на частиците вода, голяма ширина на поливната полоса.
- Интензитета на поливането е по-нисъщк, водата успява да попие.
- Може да се внася голямо количество вода.
- Дървета, стълбове и т.н. не пречат.
- Малко време за поставяне.
- ниски производствени разходи.
- Приложими и при високи култури.
Недостатъци:
- Големи капки, висока енергия при попадане върху почвата, уплътняване на почвата, повреди при нестабилни култури.
- Необходимо налягане от 6 до 10 бара, високи разходи на енергия.
- Чувствителност към вятъра, нивото на загуби е по-високо.
Машините от конзолен тип работят с конзоли, оборудвани с дюзи. В крайщата им могат допълнително да се поставят т. нар. крайни дъждовални насадки. Далечината на поливането при малките далекоструйни машини е 15 метра, тяхното използване позволява да се увеличи работната ширина до 30 метра.
При такъв обхват дърветата и стълбовете не създават проблеми. Но и при работа с конзолни машини препятствията могат да се заобиколят. В този случай щангата се обръща на кръга за завиване и заобикаля препятствието. но това не става автоматично и изисква определено време.
Напоителните машини от конзолен тип се предлагат с работна ширина до 100 метра.
Преимущества:
- По-равномерно разпределяне.
- Капките са с по-малка форма, подходящи и за чувствителни култури.
- Нечувствителни към въздействието на вятър, поливане по-близо до растенията.
Недостатъци на напоителните конзоли:
- Времето за монтиране е повече.
- Голяма интензивност при работа с големи обеми, водата е концентрирана на тясна полоса.
- Изискват големи капиталовложения.
- По-труден процес на заобикаляне на препятствията.
- Използването при високи култури е ограничено.
duza5ЕФЕКТИВНОСТ ПРИ ГОЛЕМИ ПЛОЩИ
Кръговите и линейните напоителни системи са подходящи за използване в райони, където е малко водата, а не площта. И двата вида машини са конструирани под формата на конструкция от тръби. Примерно на всеки 60 метра има подвижна опора с две колела с електрическо задвижване. А тъй като машините се придвижват бавно, то са достатъчни от 0,75 до 1 к.с. тези машини могат да се оборудват с различни дюзи. Стандартните дъждовални накрайници работят с налягане 0,8-1 бар. Работната ширина на такъв накрайник е ограничена, поради това интензитетът е доста висок. Новите дюзи с въртяща се отразителна пластина (например i-Wob) осигуряват по-далечен полет на частиците вода - с 30 на сто. Интензитетът на на поливането в напояваната полоса намалява, а почвата има повече време, за да попие водата.
Кръговата напоителна система се върти с конзола с дължина до 1000 метра около централна опора в средата на полето. Задвижването се управлява от прост механизъм - външната подвижна опора задава скоростта. На всяка опора специален датчик определя отклонението на гъвкавите свръзки в тръбопровода и по този начин разпознава кога тази опора трябва да се задвижи, тоест всички вътрешни опори следват след външната под формата на неголяма дъга.
Преимуществото на такава система е в простата конструкция и централното подаване на водата. Но ако става дума за използване на площта, то тук това е слабата страна - при работа на площи с квадратна форма системата за кръгово поливане обхваща едва 79 %. А ако се постави допълнителна далекоструйна машина в края, която се включва в ъглите на полето, то този показател нараства на 85 %. Но за да не работи цялата машина под голямо налягане само за подаването на вода към крайните приставки, пред нея се поставя помпа със система Boost, регулираща мощността. Системите за кръгово напояване са рентабилни на площи с размер над 20 хектара.
Тъй като скоростта в окръжността към краищата се повишава, то за кратък период от време там е необходимо да се подаде повече вода, отколкото по-близо до средата. Поради ограничената далечина на полета на частиците на водата става концентрация на водата на тесен участък, интензивността на поливането се повишава и намалява производителността на машината.
При линейните системи централната част също се движи, поради това тя обхваща квадратните площи на 100 %. Техният минус в сравнение с кръговите системи е, че се налага да се регулира подаването на водата от един до три пъти на ден, тъй като централната част също се придвижва. Поради това в района на поливането обикновено има открити водоеми, откъдето водата непрекъснато се всмуква в системата. Линейните машини са оправдани за използване при площи от 30 до 50 ха.
Третият тип машини са комбинирани системи за кръгово и линейно напояване. В тези системи централният елемент също може да се придвижва. Освен това, щангата, управлявана от компютър, напоява по участъка или по кръг. Такива системи позволяват да се напояват и неравномерни участъци, както и площи с препятствия. Такива комплекси, като например Center-Liner от Bauer или Hippodrome от Beinlich, работят основно в страни като Австралия.
duza6Преимущества на кръговата или линейната напоителни системи:
- Проста и здрава конструкция.
- Ниска енергия на капките, целенасочено поливане.
- Ниско налягане (от 2 до 3 бара), висока ефективност на напояването.
- Ниски производствени разходи.
- Работи в автоматичен режим 24 часа.
Недостатъци на тези установки:
- Високи изисквания към структурата на полето, особено при системите за кръгово напояване.
- Предназначени са за големи площи.
- Дърветата, стълбовене и пътищата са пречки.
- По-трудоемък процес при преместване на друго поле.
Благодарение на отвеждането на колелата, “подвижните” системи могат да се преместват на съседни площи, но само ако релефът позволява.
АКО ПОСТАВИТЕ ХИДРАНТИ, ВСИЧКО ЩЕ Е ПО-ЛЕСНО
Ако има прокарана мрежа от хидрантни тръби, може да се намали времето за монтаж на дъждовалната установка, особено от барабанен тип. Важно е внимателното планиране – от къде минава най-краткия път на тръбопровода, къде трябва да се прекарат хидрантите? Колкото е по-къс пътя на тръбопровода, толкова по-ниски са загубите. Разстоянието между хидрантите зависи от работната ширина на машината и формата на участъка. При дълги площи хидрантите трябва да се монтират по средата. Обръщателният кръг позволява на машината от барабанен тип да работи и от двете страни.
Най-често тръбите са произведени от полиетилен, по-рядко – от поливинилхлорид. Полиетиленовите тръби с дължина от 6 до 9 метра се заваряват една за друга, което не е особено трудно. Трябва да се вземе предвид налягането в тръбите. За системите за кръгово или линейно напояване е необходим клас на налягането PN 6 (работно налягане 6 бара), за барабанния тип – PN 10 (10 бара). Колкото е по-висок класът и по-голям диаметърът на тръбите, толкова е по-висока цената им (с около 40 %). Не трябва да се забравя и стойността на прокарването на тръбите. Вярно е, че тази работа лесно може да се направи и със собствени сили.
Хидрантите могат да имат различен диаметър. Най-разпространените размери са 3,4 и 6 дюйма.
Внимание – преди да засипете канавките на хидрантната мрежа, тествайте системата за херметичност на налягането равна на 1,5 показателя от номиналното налягане в продължение на минимум 24 часа!
МОЩНОСТ НА ПОМПАТА И НАЛЯГАНЕ
Върху производителността на помпата оказват влияние следните фактори:
- тип на дъждовалната машина;
- напояваната площ;
- необходимото количество вода, стадия, в който се намират културите;
- ефективността на установката (далекоструйна машина – от 75 до 85 %, машина за кругово поливане, капково напояване – от 85 до 92 %);
- влага, почва, изпаряване.
Много селскостопански организации и ведомства в Германия предоставят таблици със съответните параметри. 1 мм влага съответства на 10 куб. М вода на хектар. Така, ако потребността на растението от вода за един ден е примерно 4,5 мм, то необходимото количество вода ще бъде 45 куб.м на хектар. Така за поливането на площ от 30 ха ще са необходими 1 350 куб.м за ден. Изхождайки от това, се установява ежедневното количество часове на работа на дъждовалната машина, например 20 часа за подзвижна дъждовална установка. И тогава получаваме необходимата производителност на помпата – 68 куб.м за час.
Но на практика поливането се прави с резерва и не всеки ден на една и съща площ. Като провило, периодичността на поливането в зависимост от климатичните условия е около 7 дни (около 4,3 ха на ден). От тук следва нивото на напояване 4,5 мм х 7 дни = 31,5 мм. Това не оказва влияние върху производителността на помпата, тъй като въпреки, че се внася седем пъти повече вода на хектар, но само на една седма от площта за ден (4,3 ха х 315 куб.м = 1 350 куб.м на ден).
Периодичността на поливането зависи, разбира се, и от степента на развитието на кореновата система. Колкото по-дълбоко са разположени корените, толкова повече вода може да се внесе за едно поливане. Песъкливите почви задържат водата по-зле, отколкото тежките и поради това изискват поливане през по-къси интервали. Колкото е по-къс промеждутъка между поливките и колкото повече време е необходимо за монтирането на установката, толкова по-голяма трябва да е производителността на помпата.
ВСМУКВАЩА ИЛИ НАГНЕТЯВАЩА ПОМПА?
Налягането на помпата трябва да съответства на установката. Освен това, трябва да се вземат предвид загубите в системата на тръбопроводите и разликата в нивото от помпата до дъждовалната установка (1 бар съответства на 10 метра воден стълб). Колкото е по-голям диаметърът на тръбопровода, толкова по-малки са загубите. При подаване от около 150 куб.м в час в тръбопровод с дължина 600 м и диаметър 150 мм се губи около 1,7 бара налягане. В тръбопровод с диаметър 200 мм загубите са едва 0,3 бара. Благодарение на големия диаметър, може да се намалят производствените разходи, и икономията може да достигне 30%. разликата в цената е около 50 %, но инвестицията се изплаща в зависимост от задвижването на помпата за 3-4 години.
Днес сондите са стандартен елемент от дъждовалните установки. Не бива да се икономисва от диаметъра, освен ако това не е свързано с извънредно големи разходи. Колкото е по-голям диаметъра на сондата, толкова по-голям може да бъде диаметъра на помпата.
Предимство – помпата развива своята производителност при по-ниска предавка и има по-дълъг живот на експлоатация. За дъждовалните установки от барабанен тип се използват основни помпи с диаметър 6-8 дюйма, а за големите установки за кръгово или линейно поливане – от 10 до 12 дюйма. Максималната височина на всмукването не трябва да е повече от5-7 метра. Ако нивото на водата е по-ниско, това може да доведе до възникването на кавитация. При това се образуват балончета с пара, които много бързо кондензират, и така предизвикват повреди на помпата.
По този причина центробежните или повърхностните помпи трябва да се поставят само в сонди с високо ниво на водата или при извличането на водата от водоеми. Ако помпата работи под нивото на водата, то проблеми с кавитацията не възникват. Помпите могат да са два различни типа – дълбочинни за сонди или потопяеми.
Дълбочинните помпи, въпреки, че са разчетени за дълбочина 50-70 метра, но разумната пределна дълбочина е 20 метра. Помпата се задвижва от вал, разположен отгоре. За разлика от потопяемата помпа, такава помпа може да работи със задвижване от дизелов агрегат или от силоотводен вал. Дълбочинните помпи обикновено развиват налягане в системата до 20 бара.
Електрическите потопяеми помпи имат компактна конструкция, състояща се от електрически двигател и помпа. Специалните помпи развиват налягане на подаването до 40 бара и повече и са подходящи за използване при много дълбоги сондажи.
Дълбочинните и потопяемите помпи работят на принципа на центробежната помпа. При това няколко работни колела на помпата се включват последователно едно след друго. Всяко колело осигурява повишаване на налягането с 1-1,5 бара в зависимост от формата и броя на оборотите. Като цяло, трябва да се пресметне така, че налягането на изхода от сондата да не превишава 12 бара. Така се намалява рискът от повреди в тръбопровода.
Натоварването на помпата се избира и според съдържанието на пясък във водата. Ако този показател е висок, то трябва да се избере помпа с по-здрави работни колела (от бронз), които, обаче, струват с 30 на сто повече.
ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ЗАДВИЖВАНЕ НА ПОМПАТА Е ПО-ЕВТИНО
Производствените разходи при използването на помпи с електрическо задвижване са по-ниски, отколкото с дизел. А и стойността на самата помпа, включително шкафа на електрическото оборудване, е по-малка отколкото на дизеловите агрегати. Включването на електрическата помпа е много по-лесно – например, чрез таймер или SMS.
Проблемът на чисто електрическите устройства е прокарването – колкото повече кабели е необходимо да се прокарат до сондата, толкова по-малка е печалбата от икономията на разходи. Дизеловите помпи обикновено са подвижни, а електрическите рядко се пренасят на друго място. В определени случаи, благодарение на мобилната дизелова помпа, може частично да се спести от мрежата на тръбопроводите в сравнение със стационарния вариант.
Дизеловите помпи с двигател и пряко задвижване са по-ефективни, отколкото помпите, зцадвижвани от силоотводен вал на трактора. Внимание – ако трябва да проведете напояване на площи, разположи в близост до населбени места, то често се налага използването на помпа в звукоизолиращ кожух.
Ново решение е дизеловия двигател за задвижване на електрически потопяеми помпи. С помощта на регулатора на честотата установката може да регулира и броя на оборотите на помпата. А тъй като генераторът се смята за стационарна установка, е допустимо използването на по-евтиното течно гориво.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта