Цветан Берберов, член на УС на НАЗ: Който прави компромиси в земеделието, жъне загуби Избрана

Г-н Берберов, въпреки забраната за паленето на стърнища, тази практика продължава – как ще го коментирате?

Нарушителите да си понесат санкциите, разписани в законодателството. Има си правила, те са за всички и никой не бива да се счита за изключение. Който е решил, че свободата е свободия, да си носи отговорност според цялата строгост на закона.

Падна ли дъжд в региона на Стара Загора, каква е картината?

Слаби валежи, притесняваме се да не провокират засятата на места рапица. Пределната полска водоемност в момента е ниска - около 50-55. Ако не паднат още валежи, това означава трудна оран, амортизация на техниката. На този етап най-важното е да се подготвим за сеитба и да засеем. Технологичният срок за сеитба на пшеницата е от 1 до 25 октомври, на ечемика – от 15 до 20 октомври.

Добра ли е реколтата от слънчогледа и царевицата, пазарната конюнктура каква е в момента?

В региона на Стара Загора добивите не са високи. Слънчогледът е под миналогодишните средни добиви, дори отива под критичния минимум на доходност от единица площ. Технологията при слънчогледа е по-скъпа, което още повече сваля неговата доходност. Добра реколта от царевицата имаме там, където са паднали дъждове и където има условия за поливно земеделие. Средните добиви са между 450-550 килограма от декар. И при царевицата доходността в момента е по-ниска, в сравнение с тази при пшеницата и ечемика. Пазарната конюнктура в момента не е благоприятна. Царевицата се изкупува на 23.5 – 24 стотинки за килограм, слънчогледът – около 51-52 стотинки. Миналата година цените бяха по-високи – 60 стотинки за килограм слънчоглед и около 27-28 стотинки при царевицата.

С какво се обяснява този спад в цените при царевицата и слънчогледа?

Това са борсови стоки, пазарът е единственият ценови регулатор. Всичко тръгна от последния доклад на аграрното министерство в САЩ (USDA). В него бяха прогнозирани по-малки площи с царевица в Америка. Впоследствие обаче, данните в доклада се промениха и това повлече надолу както цената на пшеницата, така и на царевицата. Ето как една спекулативна информация може да повлияе на ценовия пазар. В момента може да се говори за ценова депресия на зърнения пазар. Въпреки настъпилото успокоение, ценовите стойности от миналата година трудно ще бъдат достигнати. За българските зърнопроизводители проблемът е голям, защото ние произвеждаме суровина, не произвеждаме принадена стойност. Това ни прави слабо конкурентни.

Какви стимули са нужни, за да произвеждат българските зърнопроизводители принадена стойност, а не суровини?

Все по-трудно е да бъдем рентабилни – оскъпиха се голяма част от ресурсите, които използваме – работната ръка, наетата земя. В момента се говори за намалени ставки на въглеродни емисии, което за нас означава намаляване на обработката на земеделските площи. Ние трябва да вдигнем енергийната наситеност на единица площ и да умножим инвентара, който ползваме няколко пъти, за да можем да покрием тези изисквания. Говоренето за дигиталицация на земеделието е нещо прекрасно, но нека да е ясно – ние влагаме стотици хиляди левове за продукт, който се продава за стотинки. Много пари могат да се налеят в земеделието, но дали това ще бъде по най-ефективният начин? Тази преценка трябва много добре да се направи. Ние искаме да не ни се пречи да работим, нищо друго. В момента се лутаме в най-различни нормативни изисквания, които ни правят повече администратори, отколкото земеделци. Парите, които се отпускат за сектора, е по-добре да бъдат целеви, този подход е по-градивен. Сега не е съвсем ясно къде потъват и за какво. Ние, зърнопроизводителите, няма как да правим компромиси в своята работа. В условията на пазарна конкуренция, който прави компромиси в земеделието, жъне загуби. Но ние сме свикнали да се борим. 

Интервю на Анета Божидарова

Прочетена 2552 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта