Акад. Атанас Атанасов: Господ ни е дал, но ние сме безразлични Избрана

Акад. Атанас Атанасов: Господ ни е дал, но ние сме безразлични

При рационално и модерно поливно земеделие, можем да бъдем 3 пъти по-ефективни, казва световно признатият учен, автор на Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година

Академик Атанас Атанасов е интересна и вдъхновяваща личност. Той е име и с признат международен авторитет в областта на генетичните биотехнологии и на геномиката. Академик Атанасов е създател и директор на съвместния Геномен център, научно сдружение между Селскостопанска академия и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Освен с научна и с преподавателска дейност, от 2008 година насам акад. Атанасов участва и в списването на стратегии за развитие на българското земеделие. Повод да се срещнем с него е актуализираната от учения Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година.

Каква е равносметката от 2007 година насам, след като страната ни стана пълноправен член на Европейския съюз? Питам академик Атанасов

Каква е картината в днешното българско земеделие?

Българското земеделие днес е окрупнено. То е в ръцете на 1000 – 1500 човека и в това няма нищо лошо, казва ученият. Зърнопроизводството ни е на европейско, на световно ниво, но може да бъде 5 пъти по-ефективно, смята Атанасов. В своята стратегия той задава най-важния въпрос - как българското земеделие да бъде икономически ефективно и устойчиво. Концептуалният отговор е прост: с ясна стратегия и с държавна воля за нейното прилагане. „Земеделието винаги е било посочвано като приоритет, но някак си през последните 30 години то все остава на опашката“, с горчивина констатира академикът. Припомня, че доброто партньорство между науката, фермерите и държавата са замръзнали в далечната 2008 година, когато са положени основите на подобен разговор. След това обаче стратегиите остават само на хартия. Академикът изглежда не е злопаметен, щом продължава да работи в тази посока.

Според Атанас Атанасов, най-важното днес е да бъдат посочени успешните модели в земеделието, които трябва да се стимулират и прилагат в повече стопанства. И дава пример със зърнопроизводството. Въпреки, че е на световно ниво, то не произвежда добавена стойност, а изнася суровини. Високата добавена стойност идва от преработването, от диверсификацията, от включването на други дейности в стопанството. В зърнопроизводството вече има такива успешни модели и те трябва да се поощряват. „Недко Митев, Божидар Митов, Румен Караманов – това са хора, които освен със зърнопроизводство, се занимават и с животновъдство, с преработка и производство на мляко и на месо. Това е пътят, тези хора трябва да бъдат подкрепяни“, категоричен е академикът. Държавата трябва да помисли и за около 200 хиляди земеделски производители, които имат нужда от подкрепа. Те трябва да бъдат стимулирани да се сдружават. „Ако имаме рационално и модерно поливно земеделие, можем да бъдем 3 пъти по-ефективни, дори при сегашните условия. Това обаче не може да бъде решена централно, социализмът свърши. Фермерите трябва да се кооперират, за да постигат повече“, казва още академикът. Хвърлените за земеделие пари трябва да обслужват един завършен модел, една верига. Нужен е анализ – когато даваш пари за едно, как това се отразява на останалите?

Добавена стойност, устойчивост и иновации

Това са ключовите думи за успешното развитие на съвременното земеделие, акцентира Атанасов. „Тези две думи не трябва да излизат от главата на нито един управник, който е решил да постави земеделието като приоритет“, казва академикът и обяснява защо. Добавената стойност те прави конкурентен – както на големите външни пазари, така и на нишовите. За да произвеждаш висока добавена стойност обаче, са нужни модерни технологии. „Много е хубаво да се наливат едни пари в земеделието, но нека да се дават целево, за конкретни неща. За да има ефект“, казва директорът на съвместния Геномен център.

България е малка страна, тя не може да нахрани света, но може да нахрани себе си и да лекува целия свят – чрез земеделската продукция и земеделската храна, които произвежда . За да се случи всичко това обаче, е нужна стратегия. Която да се приеме на ниво държава и да бъде изпълнявана стъпка по стъпка, последователно, независимо от смяната на правителствата. Една стратегия трябва да бъде поставена над политическите интереси – ако искаме да върнем престижа на българското земеделие. „А пък в България дал Господ планини, реки, биоразнообразие. Защо да не сме първите, които ще създадем стратегия за земеделието, обвързана с биоразнообразието и климатичните промени – като алтернатива на световното земеделие? Ние ли не можем да измислим как да се намали, например, метанът в стомаха на преживните животни, когато преработват храната? Можем и ако го направим, това ще бъде революция в земеделието. То се определя като основен фактор за увеличаване на въглеродните емисии, които водят до така страшните днес климатични промени“, обяснява академикът. В този контекст го питаме:

България е прочута със своя научен потенциал

– търсен ли е обаче той на ниво държава? „Лично аз съм подготвил над 400 научни кадри, които работят по целия свят, но не и у нас“, казва академикът. Държавата трябва да реши да отдели примерно 1 милиард лева, за да си върне тези хора в страната. Какво като имаме супер подготвени хора в сферата на земеделието, биотехнологиите, генното инженерство, когато те не могат да се реализират у нас. Българските сортове са на световно ниво, но пазарът днес е залят от чужди фирми, защото те владеят мениджмънта, знаят как да работят с фермерите. Ако българските учени бъдат привлечени отново да работят за България, страната ще цъфти. Но българските управници мислят само за днешния ден. Те нямат стратегия за бъдещето. Затова и проблемите на деня се решават неефективно, хаотично. Когато няма визия, резултатът е тъжен. Картината в българските научни институти е повече от плачевна. Ние изоставаме от съвременните бизнес модели. Но наука, която не е свързана с бизнеса, на кого е потребна?, риторично пита академикът и добавя: „Ако ще Мария Габриел да я клонираме, тя няма да ни свърши нашата работа“

У нас международното коопериране е табу

но без него нито частният, нито държавният бизнес имат бъдеще, убеден е Атанасов. България трябва да влезе и да стане част от тази верига, от международното коопериране, защото има какво да даде на света. Имаме достатъчно подготвени хора, имаме потенциал. Просто трябва да им бъдат създадени необходимите условия за работа у нас, обобщава академикът. Любопитна съм дали неговата важна и ценна стратегия е известна на сегашното ръководство на земеделското министерство. „На един от многото форуми, на които ме канят, имах възможност да я дам на министър Десислава Танева, тя ми благодари и ми каза, че стратегията идва тъкмо навреме. Но не знам какво ще стане по-нататък“, смее се Атанасов.

„Аз се натискам да помогна, но ако никой не ме иска, няма как насила да стане. И затова си викам: Атанасе, трай си! Доволен съм, че такива като вас се интересуват от мен и мога да си изплача болката. За мен е важна съдбата на българското земеделие. Ние сме безкрайно богати, а оставаме някак безразлични към цялото богатство от ресурси, което ни е дадено“, разсъждава замислен академикът.

И любезно ни черпи с локум и кафе. Донесъл ги е от последната командировка в Истанбул. Бил е поканен като лектор на международен форум, посветен на климатичните промени и на предизвикателствата пред съвременното земеделие. Тук е мястото да припомним, че академик Атанас Атанасов създава метод за "Ин витро" отглеждани зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. Ученият за първи път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от прашници, въвежда гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес. Създава нови сортове и селекционни линии. Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността; организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения; оценка и управление на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда. Научните трудове на акад. Атанасов са публикувани в над 170 престижни български и чуждестранни списания и са цитирани стотици пъти ,сумарния импакт-фактор е около 37, а личния импакт-фактор на академика е 43 бала, при максимален 50. Актуализираната от акад. Атанас Атанасов Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България през програмния период 2021 – 2027 година е в режим на изчакване. Силно се надяваме, че тя няма да остане само на хартия и да събира прах в някое чиновническо чекмедже. Имаме земя, имаме вода. Засега си правим кал. А можем да си направим райска градина. От нас зависи.

Автор: Анета Божидарова

Фотограф: Тодор Петров

Прочетена 1394 пъти Последно променена в Понеделник, 30 Септември 2019 11:49
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта