Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“: БИО-то не е проста работа Избрана

2019 година беше интензивна за българския БИО сектор: започна с протести на био производителите; последваха кадрови промени в Министерството; променена беше нормативната база, беше публикуван Национален план за действие за развитие на био земеделието до 2027 година и завърши с одит от Европейската комисия. След няколко поредни години на липса на средства за подпомагане на био производството от 2020 година се очаква да бъде отворен нов прием за подпомагане на био производители с допълнителни условия и ограничения. В същото време Европейската комисия подготви и прие нов регламент за биологичното производство, който влиза в сила на 1 януари 2021 год. „Биоземеделието в България: Ще успеем ли да рестартираме системата?“ – това е темата на международна конференция, която ще се проведе в рамките на селскостопанското изложение АГРА 2020.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Апостолов, няколко години сектор „Биологично производство“ беше в ступор. Започна ли реално измъкване от кризата?

- В момента секторът е в процес на оздравяване. Доста „вируси“ имаше в системата, надявам се, че вече се чистим от тях. За първи път от 10 години бизнесът и държавата са на едно мнение по това как трябва да се подпомага отрасълът – това виждам като положителна тенденция. Направиха се промени в мярка 11 „Биологично земеделие“, предстои нейното отваряне с нови 40 млн. евро финансов ресурс, които трябва да отидат при биофермерите през следващите три години. Това дава глътка въздух и шанс на всички, които през последните три години не са имали възможност да кандидатстват – поради изчерпания бюджет. Направиха се и промени в нормативната уредба – намаляващи са плащанията за биологични площи над 500 декара с полски и фуражни култури, с ароматни и лечебни растения. За групата на ливадите и пасищата вече има изискване и за биологични животни върху тях. С тези мерки се надяваме парите за биологично производство да отидат при реалните фермери.

- Какво е вашето обяснение за злоупотребите с бранда „Био“? Защо досегашната нормативна уредба допусна съвсем законно да се появят едни хора с огромни биоплощи, които изядоха бюджета на сектора?

- Причините са много. Наредбата беше променена още през 2013 година. Тогава браншовите организации не сме участвали във взимането на тези решения, бяхме изключени от този процес. И когато се работи на тъмно – ето какъв е резултатът. Редно е да признаем, че и ние проспахме този момент – вгледани в ежедневни проблеми и в дребни детайли, изгубихме поглед върху голямата картина. Няма как да върнем нещата със задна дата, надявам се, че от нататък ще рестартираме системата. Добрата новина е, че потребителят не е бил ощетяван, въпреки нарушенията. На пазара не е имало фалшиви биопродукти. Просто едни хора са източили субсидиите по разрешен от закона начин, без реално да произвеждат биологична продукция.

- Повече фермерски пазари и скъсяване на търговските вериги между производител и краен потребител – до къде стигнахте в тази битка?

- Това е европейска тенденция. Фермерските пазари са едната ниша. Онова, по което у нас трябва усърдно да се работи, е да се променят правилата за производителите в големите търговски вериги. В момента те на практика са затворени за малките стопани – поради условията на веригите. Един малък производител не може да покрие изискването да зареди едновременно 50-60 магазина на една голяма търговска верига. И всички малки, независимо дали произвеждат плодове и зеленчуци, млечни или месни продукти, директно изпадат от тази възможност – да стъпят в голямата търговска верига. Това трябва да се промени и трябва да бъде постигнато на базата на договорености на държавно ниво. За мен е важно този проблем да бъде сложен на масата. В другите европейски държави такъв казус не съществува. Виждал съм в Германия малък козевъд с 30 животни, който има договор с голяма търговска верига и доставя козе сирене само в два магазина – в района, в който е неговата ферма. Значи е възможно. Въпрос на разговори. И на политики, разбира се.

- Кои са днешните потребители на биологични продукти – какви са цените и на кого са по джоба?

- Когато става въпрос за български биологични плодове и зеленчуци, в зимния сезон цената варира и може да е до 100% по-висока. Това е световна тенденция. Благодарение на по-високите субсидии, биологичната продукция обикновено е между 30 и 50% по-скъпа в сравнение с тази от конвенционалното земеделие. Като казвам конвенционално, имам предвид качествена продукция и в този сегмент. Няма как да сравняваме био-то с домати от 1.40 лева.

- Какво получава потребителят, когато избира биологичен продукт?

- Има проследяемост на цялото производство – от семето до трапезата. Това е заложено в новата европейска стратегия по отношение на биологичното производство. Освен, че е ясен производителят, върху него е упражнен и външен, независим контрол. Така гаранцията за потребителя е много по-голяма. Той получава продукт с абсолютно ясен произход.

- Само богати и състоятелни хора ли могат да си позволят подобен вид продукти?

- Имаше период, в който смятахме, че биологичните продукти са продукти за елита. Но не заради високата им цена, а защото се срещаха рядко и предимно в специализирани магазини в столицата. През последните 7-8 години обаче те се срещат все по-често и вече ги има дори и в малките градове. Живея в Карлово и там имаме сравнително голяма гама от биопродукти, което за мен беше изненада. Щом ги има, значи някой ги купува.

- Очевидно пазар има, каква картина се очертава в производството?

- Пазарът продължава да изпреварва производството. Така че тази ниша остава сравнително свободна. За онези, които тепърва смятат да се захванат с биологично производство, добре е да знаят, че това не е проста работа. Трябва да инвестират най-вече в знание, в обучение, в опит. За да бъдеш биопроизводител се изисква голяма подготовка – първо трябва да се подберат сортове, които са устойчиви на болести. Имали сме случаи на провалена овощна биоградина само заради погрешно избран сорт , силно чувствителен на заболявания. В биопроизводството не се използват химически препарати, затова трябва много да се внимава още в началото. Необходимо е предварително планиране. От днес спирам да пръскам и от утре ставам био – така не става, това е най-голямата грешка, която допускат българските фермери.

  

Прочетена 1567 пъти Последно променена в Понеделник, 10 Февруари 2020 10:11
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта