Проф. д-р Христина Янчева: Консервационното земеделие трябва да бъде вписано в националния стратегически план Избрана

Има съгласие за това, фермери у нас го прилагат успешно и това е щадяща екологична практика, казва ректорът на Аграрния университет в Пловдив

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Янчева, вие и вашият екип направихте един от най-важните swot анализи, свързани с околната среда и климата – ще се справи ли българският земеделец с предизвикателствата на т. нар. Зелена сделка? Кои са добрите решения в тази посока?

- На Аграрния университет в Пловдив се падна най-тежкият анализ – за влиянието на селското стопанство върху околната среда. На базата на този анализ, ние трябваше да изведем потребностите в сектора за следващия програмен период. Най-големите предизвикателства наистина са свързани със зелените плащания и с т. нар. зелена архитектура. Става дума за прилагането на земеделски практики, които щадят околната среда. В националния стратегически план, който тепърва ще се изработва, трябва да бъдат вписани добри екологични практики –консервационно земеделие, биоземеделие и т. н.

- Какви са реакциите на земеделския бранш?

- Дебатите по темата продължават – по онова, което аграрната научна общност предлага да бъде включено в националния стратегически план. Надявам се, че всички стопани са убедени, че трябва да прилагат добри земеделски практики, които щадят околната среда. Това има значение за цялото общество и не е свързано само и единствено с доходите на земеделските производители. Климатичните промени, загубата на биоразнообразие, загубата на плодородие – това са достатъчни причини да се стремим към по-чиста околна среда.

- Кои са приложимите за страната ни екологични земеделски практики?

- Още през месец декември, миналата година, направихме обществено обсъждане на нашия swot анализ и в него участваха представители на институциите, големи земеделски производители. Една от практиките, която се подкрепя от стопаните, е директната сеитба или т. нар. консервационно земеделие. Тази практика щади почвата от постоянен натиск. Тя се прилага и в момента. По време на дебата производителите изразиха съгласие директната сеитба да бъде включена в националния стратегически план – като приложима за България добра екологична практика. Ще бъдат включени и други практики, разбира се.

- Можем ли да говорим за силна връзка между научната аграрна общност у нас и фермерите?

- В Аграрен университет – Пловдив работим много добре с фермерите. Голяма част от тях са наши студенти – в бакалавърските и в магистърските степени. Стопаните все повече осъзнават, че без познание, няма как професионално да се занимават със земеделие.

- Познание, нови технологии и щадящи екологични практики – това ли е бъдещето на земеделието?

- Категорично да. Новите технологии, свързани с прецизното земеделие, все повече навлизат в агробизнеса. И фермерите трябва да са подготвени за тях. А за това е нужно познание. С него идва и осъзнаването на нуждата от добри практики в земеделието – за да опазим почвите, биоразнообразието и околната среда. Животът на цялото общество зависи от това.

Какво е консервационно земеделие?

Консервационното земеделие /КЗ/ представлява истинска устойчива земеделска система, не само съхраняваща, но и подобряваща природните ресурси и увеличаваща почвеното биоразнообразие, флора и фауна, (включително дивите животни) в земеделската система, без да жертва високите добиви.

- Неразораните полета действат като депо за въглеродния двуокис (CO2) и Консервационното земеделие приложено глобално, може да има важно значение в контрола на замърсяването на атмосферата като цяло, и глобалното затопляне в частност. Фермерите, практикуващи КЗ, биха могли да бъдат поощрявани чрез получаване на допълнителни плащания за спестените въглеродни замърсявания. (CO2 бонус).

- Обработката на почвата е най-енергоемката операция от всички фермерски дейности във високомеханизираното земеделие, и поради това е и най-силно замърсяваща въздуха. Посредством редуцирането на обработките, фермерите могат да спестят между 30 и 40 % от времето си, труд и петролни горива, необходими за механизираните дейности, в сравнение с конвенционалното земеделие. Това би се отразило положително на емисиите на газове замърсители на атмосферата.

– Почвите, обработвани посредством консервационни практики притежават по-добър инфилтриращ капацитет и намален повърхностен отток, което значително намалява ерозията. Това повишава качеството на повърхностните води, намалявайки замърсяването от почвената ерозия, и подобрява състоянието на подпочвените водни ресурси.

- Системата се базира на протичането на биологични процеси, вследствие на което подобрява биоразнообразието в аграрната производствена система;

- Консервационното земеделие не е нископродуктивна система, и позволява получаваната реколта да се сравнява с тази на модерното интензивно земеделие;

- От гледна точка на фермерите, КЗ е по-атрактивно, понеже позволява намаление на производствените разходи, спестява време и труд. Недостатъците на тази система могат накратко да се обобщят като значителни първоначални разходи за закупуване на специализирана техника за сеитба и разсаждане и съвършено новата динамика на консервационната производствена система, изискваща от фермерите нови мениджърски умения и постоянно усъвършенстване на знанията. Необходима е промяната в разбирането за елементите и съдържанието на земеделската практика за производство на растениевъдна продукция. Това означава на първо място да се промени мисленето на земеделските производители по отношение старите парадигми, характеризиращи земеделското производство. Трансформацията на мисленето от консервативно към консервационно е логичен път за постигане на устойчивост на природната среда при запазване на производствените резултати.

Прочетена 2286 пъти Последно променена в Понеделник, 09 Март 2020 09:02
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта