Икономистът Владимир Иванов: Коронавирусът ще излекува пазара Избрана

Белите търговци работят здраво, за тарикатите няма шанс в условията на криза, казва председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, какво е положението на стоковите борси и тържищата в ситуация на извънредно положение?

- Софийска стокова борса работи на пълна пара. Там търговията е електронна, операторите нямат допир един с друг. Само подписването на договорите е рисков фактор, но се спазват всички указания, спуснати от националния щаб. При тържищата положението е малко по-сложно – голям е обемът на камионите със стоки, но хората се стараят да спазват правилата – дезинфекцират се складовете, спазва се отстояние, слагат се предпазни средства – маски, ръкавици.

- Има ли проблем с пропускането на земеделските производители до тържищата? Анкетна карта и зелено картонче ли се изискват?

- Всяко тържище си има вътрешни правила. На места зеленото картонче не е достатъчно, защото има доста хора със зелени картончета, които не са реални производители. Най-добър е редът на стоковото тържище в София – „Дружба“ и „Слатина“ – там има дигитален кантар, снимат се ремаркетата и т. н. Там търговията е на 90% бяла.

- Очаква ли се засилване на вътрешното потребление, ако има намален внос?

- Вносът не е намалял, само логистиката стана по-трудна – с оглед на мерките по границите. Но и тя вече е в процес на нормализиране. Трудно, но камионите все пак вървят – по т. нар. зелени коридори. Цяла Европа има този проблем. На фона на това, което се случва в света, ние просто сме перфектни.

- Има ли промени в цените?

- Цените на основните хранителни стоки са стабилни, има колебания при плодовете и зеленчуците. Дори се наблюдават леки дефлационни процеси, защото потреблението се сви. Ресторантите и хотелите не работят, вкъщи хората могат да консумират до 10% повече от обичайното, но не повече от това.

- Къде се наблюдава спекулативно повишение на цените?

- Независимо от кризата, конкуренцията и търговията не са си променили принципите. Чест прави на големите търговци – вносители на основни храни, че нито един от тях не си позволи да прави пир по време на чума. Нашата търговска система просто се държи брилянтно, за разлика, например от една Австрия или Германия, които в началото на кризата, за няколко дни сътвориха страшна ценова какафония, а иначе са икономики с претенции. У нас са малко хората, които смятат, че могат да спечелят в тази ситуация – те са предимно в търговията на дребно. Малки квартални магазини за плодове и зеленчуци разчитат на това, че хората са ограничени в придвижването и определено вдигат цените.

- Има ли риск тържищата да затворят?

- Драми могат да възникнат, ако не се спазват мерките и указанията, свързани с ограничаването на Covid-19. При такава ситуация селските номера няма как да минат. Затова и временно затвориха някои общински пазари. Всички бели търговци сега работят здраво. Тарикатите нямат шанс, изобщо няма как да се покажат. Така че, белият бизнес ще печели повече. Не сме имали по-прозрачен пазар от сегашния. Коронавирусът е заплаха за хората, но ще излекува пазара.

- Черешопроизводителите са притеснени, че ако износът за Италия силно намалее или спре, вътрешния пазар ще се наводни и цената на черешата ще падне. Оправдани ли са тези страхове?

- Производството на череши в България е огромно. Първо да видим как ще се отрази времето на овошките тази пролет. Много кайсиеви градини в Русенско загинаха, имаше студове, обледявания. Да се надяваме, че черешите ще оцелеят. Това, че ще остане малко повече излишък за вътрешния пазар, е добре за производителите. Преработвателите на мляко вдигат количествата, което означава по-добра изкупна цена за животновъдите. Чисто икономически, в подобна криза онези, които произвеждат, не би трябвало да имат проблем с реализацията.

- От земеделското министерство отдавна се готвят промени в режима на работа на стоковите борси и тържищата – за да нямат достъп до тях мними земеделски производители - само с едно зелено картонче. Този процес вероятно ще се забави?

- Част съм екипа, който работи по проблема и много добре го познавам. Нужни са промени в законодателството, които ще отнемат близо една година технологично време, за да се променят правилата. Смятам, че човек, който отглежда 200-300 квадрата градина няма място на пазара на едро. Той може да продава от фермата, на кооперативния или на фермерския пазар. Този проблем трябва да се реши радикално. На пазара на едро имат място фирми, регистрирани по Търговския закон.

- Малките производители няма да се съгласят с вас.

По света подпомагането за земеделците стига до входа на едно стопанство. Ако един фермер тръгне по търговската верига, той вече е и търговец. И трябва да се отчита в тази си функция пред държавата. Земеделските производители са в режим на облекчено данъчно облагане, но това не ги освобождава от отчетност. Има хора с по10-15 дка градини, които никога през живота си не са плащали данъци. И те трябва да се превъзпитат. Защото точно този тип поведение пречи на сериозните производители, които непрекъснато инвестират и модернизират своите стопанства.

- Как обаче ще се справите с мнимите земеделци по борсите и тържищата – онези, които се пишат производители само с едно зелено картонче?

- 20 години се занимавам с фалшиви земеделски производители и вече ми е дошло до гуша. Този въпрос наистина трябва да се реши кардинално, просто изисква техническо време. Не може всеки да има свободен достъп до борсите и тържищата. Той се дава при спазване на правила. Аз съм първият, който иска нашите производители да продават много, да продават скъпо и да са на голям пазар. Но за тази цел и те трябва да поработят. Преди 2 години имаше възможност да се изнасят български домати за Великобритания - при изкупна цена от 6-7 паунда. Оказа се, че от 5 оранжерии не могат да бъдат събрани и два камиона, защото на единия фермер ХАСЕП-ът му се оказа менте, другият нямал сортировъчна машина, четвъртият не можел щайги да направи. И кой е крив? После казват: няма пазар. Пазар има, проблемът е, че фермерите не искат и не знаят как да се обединяват, да си направят малък цех за амбалаж, да имат еднакъв ХАСЕП и изобщо – да работят по правила. Не можеш да стъпиш на скъпия пазар, без да покриваш определени изисквания. По байганьовски не става. Най ги обичам онези, дето тайно си мешат стоката с гръцка, но иначе най-много критикуват системата. Кого лъжат – първо себе си. Добре, че можем да се похвалим и със стопанства, които от 2015 година насам трайно стъпиха на външния пазар. Но го направиха с подходяща сортова структура, с количество и с качество. И със спазване на световните стандарти, разбира се. Вместо да реват черешопроизводителите от Кюстендилско, че ще падне цената, да вземат да се обединят. Години наред всеки сам се бори, карат се, до бой стигат и накрая всички губят едновременно. Търговията не е проста работа, както много хора си мислят. Тя не е да продаваш на пътя, от щайгите. И да искаш да взимаш едни големи субсидии, без да не плащаш данъци. Това не е пазарен модел. И пандемията днес е урок – че трябва да се променяме. Да осъзнаем, че нищо не е завинаги дадено. Че всяко благо трябва да се заслужи – с труд и с почтеност.

- Ще ни превъзпита, казвате, коронавирусът?

- Вече го прави и това лично на мен ми носи морално удовлетворение. Хората започват да мислят за по-важни неща – за семейството, за децата си, за това, че всъщност много малко неща са ни нужни в живота. За пазара никой да не се притеснява – нещата у нас са спокойни и повече от прилични. Няма нужда от никакви резки намеси, пазарът сам се регулира. От тук нататък зависи какво ще се случи в света. Ако в Европа започнат някакви големи катаклизми, няма как да ни се размине, защото сме пряко зависими, но можем по-леко да го преживеем. Зърненият сектор е мощен и можем дълго време да се самоизхранваме, дори и при екстремални условия. Месопреработвателите и млекопроизводителите работят на пълни обороти. Затова смятам, че няма да понесем някакви особени щети. Напротив, за аграрния и хранително-вкусовия сектор сега има стабилен пазар и това са чудесни условия за капитализация. Всички производители могат да вървят нагоре, но не и надолу. И това няма да бъде за сметка на потребителите. Защото цените ще останат стабилни – заради свитото потребление.  

Прочетена 1586 пъти Последно променена в Понеделник, 13 Април 2020 10:26
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта