Всяко стопанство ще трябва да договаря плавно понижаване на рентите, като те бъдат обвързани с добивите, казва агробизнесменът Станимир Статев

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Статев, ковид кризата засегна ли ви пряко?

- Не, напролет доста бързо продадохме големи количества боб и леща – когато всички тръгнаха да се презапасяват. Бобът се изкупи още преди лятото. След това пазарът влезе в нормален ритъм. Големият проблем за всички земеделци тази година не е ковид, е сушата.

- Задава се зелена ОСП – как ще се отрази това на зърнения бранш?

- Трудно е да се каже. Към момента най-силно ни удря сушата. А ние сами се удряме с нереалните ренти, които икономически са необосновано високи.

- Деликатна и трудна е темата за рентите – как ще се променят нещата?

- Още една такава сушава година и проблемът сам ще изисква да бъде решен. Рентата трябва да се обвърже с рентабилността в стопанството. Имаш разходи, приходи и евентуално – печалба. Тази година за много от производителите печалбата е нулева, производството е на загуба. Но рентите, така или иначе, трябва да се платят. И това ще задълбае загубите на много от земеделците. Една година някак може да се изтърпи това положение, но ако и следващата е такава? А тя отсега дава индикации също да е сушава. Голяма част от пшеницата изобщо не е поникнала. Дъждовете, които паднаха, са без стопанско значение. Какво ще правим тогава?

- Това означава ли, че се задава голям конфликт между арендаторите и собствениците на земи? Ваши колеги от Добруджа заговориха за сваляне на рентите на 30 лева от декар. Кой собственик обаче ще е съгласен рентата да падне от 100 на 30 лева?

- Ще се търси компромисно решение, плавно понижаване на рентите – 50-55 лева от декар.

- Как се стигна до тези високи ренти в Добруджа?

- Преди години добивите бяха високи, изкупните цени на зърното – също. И тогава високата рента беше икономически оправдана. Впоследствие изкупните цени паднаха, паднаха и добивите, разходите се увеличиха, но рентата остана 100 лева. А тя е продукт на икономическите показатели на стопанството.

- Възможно ли е тя да бъде обвързана с някакви регулации, със законодателството?

- Не, държавата няма място в тези отношения. Ако рентата трябва да е 30% от печалбата на едно стопанство, то в година като тази ние плащаме 90%. Затова земеделците, като стопански единици, трябва сами да работят за промяна в тези частно-правни отношения.

- Очаквате ли големите стопанства да свият своя мащаб, ако бъдат въведени тавани в подпомагането в новата ОСП?

- Ако бъдат въведени тавани, може да се очаква свиване на мащабите. Ако няма тавани – големите стопанства ще запазят своя размер. Трудна работа е тепърва да започва човек да обработва земята си. Виждал съм стопански единици с 300, с 500, със 700 дка – трудно се издържа семейство с такъв мащаб на обработваема земя, трудно се купува и техника. Но много млади хора опитват. Тази година ни взеха 300 дка земя, защото се появил нов арендатор, който обещал 100 лева рента, а при добра година 120. Ние не можем да обещаем такава рента, нямаме 100 лева приход. Но нека младите опитват. Може и да устискат.

- Още ли има хора, които смятат, че бързо и лесно се забогатява от земеделие?

- Ако не правиш инвестиции в нова техника, в сграден фонд, ако нямаш наета работна ръка, може и да прецапаш през ситуацията. Всеки има право да опита. Смятам, че е твърде рано земеделците да карат мерцедеси. Това дразни хората. Ако обаче стопанството ти е трайно устойчиво, можеш да си позволиш да покажеш благосъстояние. Защото си го изработил, като години наред си се заровил в калта.