Те трябва да са лесноизпълними и леснопроверими, казва изпълнителният директор на НАЗ Наталия Шукадарова

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Шукадарова, как ще повлияе на българския зърнен бранш заявката за повече зелено земеделие в следващата Обща селскостопанска политика?

- Още не се знае конкретно какво точно ще представляват новите екосхеми, с уточнението, че говорим за тези по Първи стълб на ОСП. Това, което е известно е, че сегашните зелени изисквания ще бъдат базови за фермерите и те ще получават базови плащания по СЕПП за тяхното спазване. От информационната кампания, която прави земеделското министерство, става ясно, че новите екосхеми трябва да надграждат тези базови зелени изисквания. Трябва да е ясен и окончателният размер на зеления бюджет, който ще се задели за директни плащания. Ако трябва да се концентрираме върху екосхемите, които ще са основното предизвикателство в следващия програмен период, би следвало министерството да разработи мерки, които да са лесноприложими от земеделците и леснопроверими от контролиращия орган.

Земеделските производители от своя страна искат почти същото – екосхеми, които да се прилагат по-лесно, да са реално изпълними, да бъдат лесно проверявани, без да се създава възможност за тълкувания - например това ивици ли са, синори ли са, угари ли са, така че да не бъдат санкционирани производителите без вина.

- Диверсификацията ще се превърне в задължително изискване за базово плащане по СЕПП – как ще рефлектира това върху земеделските стопанства?

- Диверсификацията изисква отглеждането на минимум три култури в определено съотношение. Това зелено изискване като цяло не създава значителни затруднения за българските земеделски производители, поради високата култура на земеделие, която са наблюдава в страната ни. Една от най-лесно приложимите екосхеми в бъдеще би било изискването за диверсификацията на културите да се надгради с отглеждането на четвърта култура в стопанството. Тази екосхема ще работи обаче само за някои райони, а за други ще трябва да мислим различни варианти.
Неприложимо е да се предложи мярка, която да работи за цялата страна. Първо, защото климатичните условия са различни в различните райони, второ – защото самите стопанства сами по себе си са различни. Едни например имат диверсифицирано производство, гледат повече от три култури, овощни насаждения, етерично-маслени, животни и т.н., но има и други, които едва успяват да отглеждат по три култури. Най-лесно би било изискването за диверсификацията да се надгради с отглеждането на четвърта култура в стопанството и това да е една възможна екосхема, но ако тя е неприложима за дадено стопанство, трябва да съществуват и други варианти.

- В момента задължителният процент за наличие на екологично насочени площи в стопанството е 5. С колко ще бъде увеличен през следващия програмен период?

- От агроведомството се обмисля той да бъде повишен на 10% и съответно да бъде потенциална екосхема, тъй като ще надгражда базовите изисквания. Дали обаче това няма да е твърде изискващо за земеделците? Дали увеличение от 5 на 7% би се възприело от Европейската комисия като достатъчно надграждащ процент на базовото изискване? Този въпрос е отворен за дискусии. Хубаво е, че засега не сме притиснати от времето.

- Как ще се отговори на изискването 10% от земеделските площи да се поддържа за непроизводствени цели?

- Това са площи с елементи на ландшафта, езера, непроизводствени дървета и др. Ето защо е много важно всички елементи на ландшафта, които дълги години бяха изключвани от специализирания слой площи, допустими за подпомагане, сега упорито да се постараем да ги обхванем изцяло в слоя за екологично насочени площи, в който земеделците да могат да очертават въпросните елементи - с цел изпълненията на базовите изисквания и зеленото подпомагане. Има райони, в които съществуват благоприятни условия, голям процент площи да бъдат определени като такива.

- Безорните технологии ще бъдат ли включени като зелена практика?

- Доста фермери, както в северните, така и в южните части на страната, вече практикуват така нареченото консервационно земеделие - прилагане на минимални или никакви почвени обработки. Нашата идея е тези практики да бъдат признати като екосхеми, тъй като постигат висок екологичен ефект в няколко аспекта – допринасят съществено за почвеното здраве, намаляват внасянето на торове и препарати за растителна защита, намаляват въглеродния отпечатък. Затова трябва да се организира добра и достатъчно разбираема кампания за това, какво точно ще се изисква, за какво ще се следи, за какво и как ще се проверяват земеделците - за да се избегнат всички проблеми, които имахме досега. И земеделските производители, и ресорната администрация сме задължени да се справим добре с новото предизвикателство - екосхемите по Първи стълб, защото има предложения на европейско ниво бюджетът за екосхемите по директните плащания, в случай че не бъде усвоен, да се прехвърля към ПРСР само през първите две години. Впоследствие има риск при нереализиране страната ни да загуби пакета за зелени плащания.

- НАЗ остава ли на позиция против въвеждането на тавани в подпомагането по СЕПП?

- Общата позиция на НАЗ още от текущия програмен период е против налагането на тавани на директните плащания. При нас членуват 20 регионални организации, между които има и различни мнения по този въпрос, но ние решаваме демократично чрез гласуване, и позицията на НАЗ е против налагането на тавани. Предложенията и на ЕК и на ЕП по отношение на параметрите за тавани на директните плащания в страните-членки са неприемливи за нас.

- Ключов въпрос за сектора е напояването – възможно ли е то най-после да стане възможно през следващия програмен период?

- Ще кажа само, че дори и при най-простия инструмент, който използват земеделските производители, а именно преотстъпения корпоративен данък, не се разрешават инвестициите в напояване. Само по себе си това данъчно облекчение е изключително важно за сектор зърнопроизводство, който не е приоритетен в ПРСР и шансът за инвестиции в машини и в някаква инфраструктура на ниво стопанство е именно чрез този данък. За съжаление, обаче, още при тази малка, но ефективна държавна помощ са сложени спирачки за инвестиции в напояването.
Това е така, защото по този начин е разписана нотификацията за държавната помощ пред Брюксел. За да се инвестира в напояване има редица допълнителни условия и изисквания, на които трябва да се отговаря. Според Министерството на финансите и МЗХГ няма смисъл да се вкарва напояването като възможност за инвестиции, защото това ще доведе до прекалено усложняване на помощта и до промяна на автоматичния характер, който има в момента. Ако този характер стане проектен, това би усложнило твърде много администрирането на схемата.
Няма съмнение обаче, че трябва да се работи върху възможни механизми, при които инвестициите в напояване да бъдат допустими при различни инструменти за подпомагане на земеделските производители. Тук обаче първо трябва да бъде решен един изключително важен въпрос - чрез ясна регулаторна рамка да се изясни собствеността и стопанисването на различните източници на напояване. В НАЗ вече има специална работна група, която работи по тази тема. Стъпки вече се правят и от двете ресорни министерства – земеделското и на околната среда и водите.