Мисля, че българските земеделци имат нужда от подкрепа в поне още един Програмен период да се запазят нещата такива, каквито са в момента по отношение на подпомагането

Интервю на Ася Василева
– Министър Бозуков, нека започнем този разговор с Вашето послание към сектор земеделие, с което поемате поста в този нелек за всички ни момент.
– Посланието ще дойде от резултатите от работата ми като министър. Целта ми е нещата да тръгнат в правилната посока за българското земеделие и за българските земеделци.
– А коя е правилната посока според Вас?
– Най-вече да няма сътресения, а функциониране на сектора и то нормално. Всички мерки, които ще се отварят, да бъдат ползотворни за производителите. Да има по-голямо разбирателство между различните подсектори, включително при разпределянето на субсидиите.
– Не е ли много трудно постижимо това разбирателство?
– Очевидно е, и точно това наблюдавам. Както и преди 4 години, така и днес, продължават да съществуват различни интереси и всеки да тегли чергата към себе си. А това е във вреда както на българското земеделие, така и на самите земеделци.
– Икономическите интереси на различните подсектори винаги ще бъдат в противоречие. И затова е много трудна ролята на един министър да ги балансира и обедини по някакъв начин. А когато става дума за интереси, то естествено става дума за пари. Нека започнем с подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Вече излезе информация, че приемът по нея ще се удължи. Какво наложи това?
– Моята задача и роля през периода, в който съм министър на земеделието, е да създам нормални условия за развитие на сектора. Така че нещата в земеделието да работят по най-добрия начин. Вероятно ще се явявам и в ролята на арбитър. В тази връзка проведохме онлайн среща с представители на асоциациите от чувствителните сектори – на плодове и зеленчуци, месо, вкл. и биопроизводители, етерично-маслени и медицински култури. На нея се чуха различни мнения – от спиране на мярката през диференциация на бюджетите до продължаването й. Това са неща, които и досега са били дискутирани. В крайна сметка мненията се обединиха, или поне по-голямата част от тях, около становището, че е по-добре да не се спира мярката, а приемът да бъде удължен най-вероятно до края на септември, за да се даде възможност на тези, които са в кампания в момента, да имат начин да се включат в мярката. Всичко сочи, че решение за удължаване на мярката ще бъде взето.
– Междувременно проектите продължават да се подават, както и досега?
– Да, и трябва да продължават, тъй като до четвъртък имаше само 3 подадени проекта.
– А по отношение на подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански стоки“?
– Предвиждаме подмярка 4.2 да бъде отворена към края на юни, като приемът вероятно ще продължи до края на ноември. Така ще има един период от 2 месеца, през който мерките няма да се застъпват, и онези, които искат да кандидатстват и по двете мерки, да могат спокойно да го направят.
– Земеделската наука е въпрос, който често остава в страни от разговорите. Истината е, че нито един отрасъл в икономиката няма как да е печеливш без иновативна наука. Защо в България науката като че ли остана настрани от практиката?
– Факторите са много. На първо място сгрешена държавна политика. В България през последното десетилетие земеделската наука е недофинансирана. Държавната субсидия, която се отпуска за земеделската наука, покрива само фонд „Работна заплата“ и никакви капиталови и други разходи. Това силно ограничава възможностите за развитие.
Също така престижът на земеделската наука като че ли беше принизен поради системното неглижиране на българските учени. Българските производители започнаха да се обръщат към чуждата наука, а аз смятам, че българската наука може да даде особено за нашите условия много повече, отколкото чуждата. И това се доказа миналата година от резултатите в зърнопроизводството. Същото се отнася и за другите култури, защото отрасловите институти организират и семепроизводство, стига да бъде пожелано от земеделските производители да използват такива семена.
– А какъв според Вас е пътят, за да се възстанови името на българската наука и като министър, ще работите ли в тази посока?
– По мое време поставихме въпроса Селскостопанска академия да бъде поставена на условията на Българската академия на науките. Тоест да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни средства и да разполага изцяло със собствените си средства. Тогава все още материалната база на институтите беше добра и те разполагаха с достатъчно собствени приходи. Но оттогава досега тя значително се амортизира и вече собствените приходи на много от институтите не са достатъчни. Вероятно трябва да се помисли за целево финансиране на специфични проекти от МЗХГ като принципал на Селскостопанска академия.
– Говорим много за иновации, дигитализации, нови технологии. Те са хубаво нещо. Но защо ги внасяме от чужбина, а сигурно българската наука би могла да ги създава в България?
– Защото средствата са насочени към външни институции и техните възможности за усвояването им са по-добри от тези на българската наука.
– Вече станаха ясни имената на зам. министрите в Министерството на земеделието. Ще има ли промени и в ДФЗ? Доволен ли сте от работата на фонда?
– Според това, което заварих и което ми докладва господин Грудев, се изпълнява индикативният график, плащат се средствата, но има и забавяния. Но както знаете, винаги има недоволства, така че проверки ще има. Ако е необходимо, ще се извършат реформи, за да се увеличи ефективността.

– Вече текат срещите ви с браншовите организации. Какви са основните им искания? И не са ли твърде много тези организации?
– Наистина в България браншовите организации са много. Все още няма Закон за браншовите организации и няма критерии за формирането им. Така обсъждането на проблемите безспорно се затруднява.
Но едва ли всички натрупани през годините проблеми могат да бъдат решени за 2-3 месеца. Всички са с големи очаквания, а ние сме с желанието, доколкото ни позволяват силите и възможностите, да им помогнем. Трябва да решаваме поне по задача на ден, за да смогнем и пак е възможно да останат въпроси, които трябва да се решат.
– И тук стигаме до въпроса за работата на ТРГ и за Стратегическия план на България за новия програмен период за ОСП, който трябва да е готов в края на юни?
– Групата работи. През настоящата седмица ще бъда в Брюксел за поредния Триалог за редактиране на становищата. Ще останем на позицията, която и досега е защитавала България. Мисля, че българските земеделци имат нужда от поне още един програмен период да се запазят нещата такива, каквито са в момента по отношение на подпомагането.
– А по отношение на таваните за субсидиите на стопанство?
– Време е да се вземе становище за таваните, но не знам дали в този период ще можем да го направим. Нещата са сложни и подлежат на много преговори и съгласувания.
– Казвате, че вие не сте зависим от никого и можете спокойно да защитавате интересите на земеделските производители. Но дори и ЕС в момента търси определение на реален фермер...
– Всички, които спазват изискванията и са регистрирани, са реални.
– Само неправилно финансиране ли доведе до това, че в България заработи само сектор зърнопроизводство?
– Много са факторите. Сектор зърнопроизводство оперира с най-малко работна ръка. Подлежи на висока механизация и може да обработва по-големи площи и да получава по-големи субсидии по СЕПП. Не може да сравним един зърнопроизводител с един зеленчукопроизводител по отношение на възможностите за автоматизиране на процесите. Всеки се възползва от предимствата на механизацията. Няма как да ограничим този процес, освен може би с решение на ЕК.
– Ниското усвояване на средствата по ПРСР също е един наболял проблем...Това са пари, които могат да достигнат до реалните производители, но не достигат...
– За съжаление е така. Вината е обща! Трябва да си я понесем всички. Както и ние, като управляващи програмата, така и производителите, ползващи тези програми. Ако не се промени манталитетът и начинът на работа, нещата няма да се оправят и през следващия Програмен период.
– Така е, но усвояването на пари минава през доста сложни процедури и консултанти, които за по-малките са трудно преодолими...
– Така е. И в тази връзка искам да направим така, че земеделските производители да избегнат тези консултанти като посредници при изготвянето на проектите. Още през миналия си мандат се опитах да изискам да се въведе прозрачност. Защото липсата на прозрачност пречи за определянето на критериите, отварянето и затварянето на програмите. Всички тези неща при липса на информация затрудняват процеса.
Давам за пример подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработка, мобилизиране и търговията с горски продукти“. Приемът по мярката е затворен през 2018 г. Вече три години е задържана и едва сега от ДФЗ ме информираха, че процеса на обработка е приключил и кандидатите ще бъдат поканени да подпишат договорите си с ДФЗ.
Затова, когато се говори да няма реваншизъм и да има приемственост – аз съм за. Но смятам, че за да се променят нещата към по-добро и да тръгнат напред, трябва да се изчистят недъзите първо - тези видими от всички, но продължаващи да се случват. Ако трябва да се реформира системата, за да стане по-ефективна, ще го направим или поне ще започнем процеса.
– Но все пак да не изгори и мокрото, покрай сухото...Защото несъмнено има корупция, но има и много честни земеделски производители...
– Винаги има риск, но ако нещата накрая се случат по най-добрия и работещ възможен начин, може би си заслужава.
– Пожелавам Ви го! Не знам дали Вашата работа е привилегия или наказание...
– Аз не я приемам за привилегия. Нещата се изсипват накуп сега. Ще направим възможно най-много.
– Планът за възстановяване и развитие също е един казус почти без решение. От една страна предишното правителство заложи на напояването и Напоителни системи. Което е добре, ако не беше горчивия ни опит с начинът, по който се случват тези финансирания в България, от друга страна е спорно кой друг би могъл и би трябвало да получи тези пари, така че да са от полза.
– За съжаление, много е кратък срокът, за да се правят вече някакви промени по Плана за възстановяване и устойчивост. Съществената част от средствата, определени за земеделието са насочени предимно в една посока – към Напоителни системи. Там е много важен контролът върху разходването им.
Разбира се, аз не омаловажавам проблема с напояването. За България то е необходимо. Но мисля, че средствата за други направления са твърде ограничени. Има какво да се желае и направи по отношение на дигитализацията. Засегнати са само иновации в областта на животновъдството и растениевъдството, но са изпуснати горите и много други сектори. В настоящия момент обаче не могат да се правят особени промени.
– Но все пак този контрол не е ли в ръцете на държавата?
– Да. Но навремето държавата разруши Напоителни системи, извади тръбите и ги продаде за скрап. Парадоксалното е, че тези които разрушиха поливното земеделие сега ще го възстановяват.
– Съгласна съм, че има огромен риск парите да не отидат където трябва и че сами си разрушихме една работеща система. Но пък от друга страна поливното земеделие все пак трябва да се възстанови...
– Да, аз не го отричам. С поливно земеделие България може да стане райска градина и да възвърне позициите си в зеленчукопроизводството и овощарството. Само средствата да бъдат усвоени целесъобразно и по предназначение.
– Но нали контролът се прави от хората и от законите...
– Да. Не съм убеден, че ще се намери кой да ги контролира. Дано се окаже, че греша.
– Наближава жътва, борсовите цени са добри. Има данни, че Китай изкупува зърното на световния пазар. Застрашен ли е зърненият баланс на страната?
– Не вярвам. Ще се вземат мерки. Защо нашите зърнопроизводители получават тези субсидии, ако производството отива за трети страни? Ако производството на зърнопроизводителите не може да осигури зърнения баланс на България, тогава защо се дават субсидии? Мисля, че в бъдеще може да се помисли и в тази посока за балансиране на субсидиите.
– Какво бихте пожелали на българските земеделци и на себе си лично, като министър?
– Здраве и усилена работа! Всичко друго се купува.