Трябва ни нов фундамент, за да изградим стабилен и ефективен агросектор. Ако не го направим, след 7 години ще внасяме плодовеи зеленчуци

Тодор Джиков е роден през 1970 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Занимава се професионално с производство и търговия на картофи за консумация и преработка и на посадъчен материал за картофи. Управлява свое дружество с такава дейност - „Фермер 2005“.

Председател е на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК). Тя обединява над 250 представители на този бранш от цялата страна, повечето от които - с големи стопанства, отглеждащи по 80-200 дка площи. Голяма част от членовете са до 45-годишни, а радващото е, че така в организацията има приемственост и визия за бъдещето.

Тодор Джиков е сред представителите на агробизнеса, участващи в започналите от тази седмица заседания на Тематичната работна група, която съставя Националния стратегически план за следващия програмен период - до 2027 година.

Г-н Джиков, да започнем с горещата тема – докъде стигнаха полемиките около обвързаната подкрепа и на какво подпомагане могат да разчитат българските зеленчукопроизводители и в частност картофопроизводителите занапред?

В тази посока все още нямаме ясен отговор специално за картофопроизводителите. Но категорично искаме да се изясни кой как и защо премълчаваше сагата с картофопроизводството досега. Това е един процес, който е траел между 4 и 6 месеца, като в началото картофите са присъствали във вида, в който и сега се прие - само за нишесте. Впоследствие текстът в регламента е бил променен и са били включени всички видове картофи, без значение дали са за консумация или за преработка. Но в крайния вариант миналата седмица е приет отново променен текст, в който са останали картофите само за нишесте. Чудя се къде са спали нашите евродепутати, какво са гледали? Какво са вършили нашите пълномощни министри, отговорни за земеделието и изпратени там заради него? Защо не се е знаело как се движат нещата? Искаме да се изясни защо нашият министър на земеделието не е бил уведомен по-рано и защо не сме реагирали. Засега е приет само този текст, в който картофите ще присъстват само като суровина за нишесте. Това е част от Новата рамка на Общата селскостопанска политика.

След като сте участвали в заседанията на Тематичната група за съставяне на Националния стратегически план, какви са първите Ви впечатления, има ли вече резултати?

Всичко е постарому, почти няма промяна. Що се касае за обвързаната подкрепа, остава 13+2 процента, като всяка една държава ще включи вътре тези плодове и зеленчуци и тези райони, които действително продължават да изпитват затруднения и се нуждаят от допълнително подпомагане, което да бъде включено в обвързаната подкрепа.

Конкретно за България казано ли е с какви финанси ще разполагаме?

Това е ясно, отново ще е 13+2 на сто от бюджета по първи стълб. Тоест, ако приемем, че бюджетът по първистълб е малко над 800 милиона лева, 13% от тази сума ще отидат за обвързано подпомагане и 2% - за протеиновите култури.

Какви бяха темите на вече проведените срещи?

Бяха обсъдени доста параметри и схеми. Имаше най-различни становища от страна на различни браншови организации и на производители, и на преработватели, както и интересни предложения за добри политики от страна на Министерството на земеделието. Изключително доволни сме ние, картофопроизводителите, от факта, че и двамата заместник-министри, които в сряда участваха в работната група, са изключителни професионалисти в тази област. Имат виждане, имат хоризонт, разбират нещата, наясно са с реалните проблеми на българското земеделие, както и с взаимоотношенията между различните сектори, с нуждата от финансиране, с изискванията на пазара - въобще с цялостната картина как може да се помогне на земеделието, така че да не се унищожи направеното до момента в някои сектори и в същото време да се вдигнат други сектори на крака. Аз мисля, че ако продължаваме в този дух - да работим заедно, да даваме съвместни предложения, да решаваме различните политики, да си поставяме цели, ще вървим напред. В момента се събират предложения в писмен вид по регламента. Тези, които в сряда представихме устно по време на разговорите, ще се подготвят от браншовите организации писмено. После ще се анализират и ще се оформят вече като политики. Истината обаче е една - аз специално на тази среща в сряда доста сериозно поставих много важен въпрос. В крайна сметка това е един социално-икономически процес. Ние, земеделците от така наречените проблемни сектори, уязвими сектори - плодовете, зеленчуците и животновъдството, трябва заедно с ръководството на министерството да вземаме едни нови генерални решения. И е крайно време да започнем да мислим върху това колко пари са изсипани на практика и какъв ефект са дали. Защото до момента, през програмния период, който изтече, в животновъдството всяка година по най-различни схеми се изливаха на година по около 260 милиона лева. Говоря за евросубсидии, първи стълб, втори стълб, национални доплащания, държавни помощи и така нататък. За плодовете и зеленчуците това са около 90 милиона лева на година. А на практика, като влезем в магазините, ние не можем да видим повече от 25-30% българска продукция от животновъдство и производство на плодове и зеленчуци. Това би могло да означава две неща - или парите са крайно недостатъчни, или многото милиони се раздават крайно неефективно. Или и двете! Ние, земеделците, трябва да вървим в посока да се научим да се стремим към качество и парите, които се инвестират в тази дейност под формата на най-различни субсидии, схеми, мерки и така нататък, да ни учат да произвеждаме качествено, да се сдружаваме и да печелим. Защото в момента явно огромна част от тези милиони в плодовете, зеленчуците и особено в животновъдството, на практика не постигат желания ефект. Няма го производството! Стопаните явно в момента гледат повече колко ще получат на декар или на брой животно или дори чрез измамна схема, отколкото какво и колко ще произведат. Тук трябва да се водим от пазара - той е определящият фактор. Изключвам планинските и полупланинските райони или така наречените необлагодетелствани райони. Там ясно и категорично субсидиите трябва да са сериозни, за да могат да компенсират реално разликата в почвено-климатичния комплекс и да задържат хората по родните им места. Говоря обаче за чисто икономическия модел. Ние трябва да се научим да произвеждаме, трябва да се научим да се кооперираме, държавата трябва да застане много сериозно зад този процес с огромни ресурси. Ако трябва - и на принципа на моркова и на точилката. Защото след 7-8 или 10 години, ако спрат субсидиите, на практика ние няма да можем да се справим на единния пазар! Следваща важна тема, която е много актуална към момента - ето, вчера и днес тръбят в медиите, че 240 милиона лева от плана за развитие в частта за земеделие са прехвърлени към биоземеделието. Тук също трябва да направим един анализ на изтеклия програмен период - по 40 и повече милиона лева на година под формата на субсидии се даваха на биоземеделците, а на практика никъде не можем да видим биохпродукт на пазара. Аз почти не съм виждал биологични плодове, зеленчуци, продукти от животновъдството и се питам отново къде отиват тия пари, за какво се дават?! Много е радостно, че ще прехвърлим още 240 милиона лева, въпросът е обаче кога ще започнем да контролираме срещу тях какво се произвежда. Защото в противен случай ще бъдат едни изсипани пари, незнайно защо, без да постигат необходимия ефект. 40 милиона на година за биоземеделие, а в същото време не можем да съберем по 5 камиона ябълки за децата по "Училищен плод", които трябва да са 50% биологична продукция. Така че за мен е изключително важно да се анализира колко пари се дават, как се дават и защо се дават. Иначе след 5 години пак ще бъдем в същата ситуация и пак ще си говорим тези 2-3 или 5 милиарда евро през този програмен период къде отидоха и защо пак нямаме плодове, зеленчуци и продукти от животновъдството.

Кои са най-неотложните задачи на бъдещото правителство (ако бъде сформирано) в агросектора? Имате ли план като браншова организация как да продължите да защитавате правата на картофопроизводителите?

Първото и най-важно нещо - в момента е отворена мярката 4.1. Абсолютно всички виждаме обаче какво се случва с цените на строителството, на машините. По този повод ние, от Националната асоциация на картофопроизводителите, инициирахме преди дни среща с Българската асоциация на търговците на техника (БАТА) в Банско, както и с Националната строителна камара. Смятаме много бързо заедно с министъра на земеделието, храните и горите да създадем група, в която да обсъдим възможностите за актуализация на референтните стойности на отворената в момента мярка 4.1 по Програмата за развитие на селските райони и актуализиране на референтните стойности по мярка 4.2. Защото само за 3 месеца цените скочиха над 40%. Това означава, че в рамките на 10 месеца, ако приемем, че за толкова ще започнат да се подписват договори, инфлацията и равнищата на цените, които ще са залегнали в тези договори, ще бъдат вече на такова ниво, че се страхувам, че субсидията от 50% ще бъде "изядена" от разликата в цените. В момента подаваме оферти по 4.1 и вписваме цени, съобразени с референтните ценови стойности на техниката, на строителството на квадратен метър, които са заложени от стария програмен период. А само за последните 3-4 месеца желязото е скочило над 60%. Техниката - с над 10% и продължава да поскъпва. И се страхувам, че цените, които в момента са подадени във Фонд "Земеделие", след 10 месеца няма да са същите. И примерно, да речем, че успеят да се обработят проектите по 4.1. И след 10 месеца се поканят спечелилите и се сключат договори за изпълнение, заложените цени на техниката в проекта няма да бъдат актуални. Разликата дотогава ще е повече от 50-60%, което на практика ще "изяде" субсидията. Ще Ви дам един пример - аз през ноември закупих от Холандия дървени бокс-палети за съхранение на картофи на стойност 96 евро. В референтните стойности в момента е посочена цена от 100 евро, а в същия този момент на мен ми дават оферта за 136 евро и пише, че това предложение е валидно само една седмица. Аз сега кандидатствам с проект, в който са заложени оп 100 евро на бокс-палет. Но след 10 месеца, като ме одобрят и ме повикат да подпиша договора и съответно аз получа ресурс - или от банка, или собствен, и ако тръгна да купувам тези палети, се страхувам, че вече ще са на цена 160-170 евро. И на практика се обезсмислят проектите и изпълнението им. Ако не бъде актуализиран референтният списък с цените, голяма част от проектите няма да се изпълнят, земеделците ще се откажат, а за съжаление, консултантите ще са си взели своето, Министерството на земеделието ще излезе със становище как си е свършило работата в срок и как е разгледало, одобрило съответните проекти и е подписало договори, а ощетени ще бъдат отново селскостопанските производители.

Друга неотложна задача е също да се направи много добър и много задълбочен анализ, на базата на който трябва да се изградят приоритети. Фундаментът е сбъркан в България. Имаме нужда от изцяло нов фундамент, от изцяло нова посока. Не може да изсипваме толкова милиони и насреща да няма продукция. Значи някъде бъркаме, нещо не е наред. Ще дам пример с животновъдството. Репродуктивността на животните в България е 0,2% при средна стойност в Европа 0,8%. Тоест, на десет овце за година се раждат 8 агнета там, а в България - само по 2. Това означава, че в България овцете се гледат основно заради пасища, от които да се вземат съответно субсидии. Или на практика се гледат ушни марки, които не могат да родят овце явно. Това е и при зеленчуците. Ако продължаваме в същия дух, до 10 години зеленчуците ще изчезнат, гарантирам Ви! Нито подпомагането е достатъчно като размер, даже то е крайно недостатъчно, нито е ефективен начинът, по който се отчитат парите, по който се контролира процесът, нито пък има достатъчно контрол на вноса отвътре - общностна доставка и от трети страни. Всичко това прави невъзможно българският производител да устои икономически и да продължи да отглежда зеленчуци. Много е важно също така да се въведе строг регламент в търговията с плодове и зеленчуци на едро и на дребно. Сегашната слободия трябва да се преустанови. Не може куцо, кьораво и сакато да купува плодове и зеленчуци от Солун на борсата, незнайно кое качество, да преминава граница, да изхвърля фактурата, да си вади някакво зелено земеделско картонче, че е регистриран незнайно къде производител с по 2-3 декара и да продава на каквито си иска цени където се сети тази стока. Това е изключително вредно и за земеделските производители, и за държавата, и за народа. От изключителна важност е, че в такива случаи няма възможност за здравен контрол, с което се поставя на риск здравето на хората. Освен това така се създава изключително голям процент сива икономика и съответно се генерират загуби за фиска. И трето - поставя българските производители на плодове и зеленчуци пред невъзможност да се конкурират с тези търгаши. Това е много сериозен повод за изключително бързи действия.

Като заговорихме за конкуренция - какво е състоянието на картофопроизводството тази стопанска година. Знаем, че стопани изорават засадени площи за втора култура, без да вадят картофите, защото са на безценица и няма икономически смисъл да влагат още разходи в реализацията им. Само дъмпингът на вноса ли е причина за поредната такава ситуация на българския пазар?

За съжаление, една моя мрачна прогноза по този въпрос се сбъдна. Още през февруари казах, че ще се повтори и тази година ударът на ковид-пандемията, а знаем, че тя продължи да нанася тежки удари на туризма. Хотелиерството и ресторантьорството са едни от най-големите консуматори на картофи и картофени продукти. Видяхме едно изключително ниско търсене на такава продукция, което съответно доведе до много сериозен ценови натиск. И отново явно по-добре организираните и субсидираните картофопроизводители от други държави, главно от Гърция и от Румъния, внесоха стока на много ниска цена, а нашите картофопроизводители или изхвърлиха продукцията си, или преораха площите за втора култура, без да вадят картофите. Има решение за такива кризисни ситуации, когато липсват други механизми, които да покриват пазарните сътресения. А на практика има възможност, има трети стълб, но някой от Вас чул ли е да се коментира това в последните 4-5 години? Не! ЕС е предвидил именно при такива пазарни сътресения и аномалии да се подпомагат под най-различни форми земеделските стопани. Но тук, в България, това изобщо не беше разработено. И сега беше моментът да се подкрепят картофопроизводителите, розопроизводителите, които също много пострадаха от продължаващата пандемия.

Казвате - последните 4-5 години. А имало ли е изобщо някога такъв трети стълб в България?

Никога не го е имало. И това е интересен въпрос, който трябваше да зададем на управлявалите до момента земеделието. Но нека да гледаме напред Ние трябва да бъдем градивни. Не е нужно да се обръщаме назад и да съжаляваме за това какво сме изпуснали, не е необходимо да се хаби енергия в тази посока. Ние сме на прага на формирането на нова селскостопанска политика за следващите седем години. По най-бързия начин, чрез експертиза, трябва да поставим нов фундамент и да насочим развитието на земеделието в такава посока, че да започне да произвежда плодове, зеленчуци, месо, мляко. Това е истината! Както започнахме да произвеждаме зърно, достигнахме изключително високи нива, изградихме модерни стопанства, постигнахме високи добиви и сериозен износ, по същия начин трябва да направим политики, да си набележим цели, да насочим финансови ресурси и да обърнем тенденцията във производството на плодове, зеленчуци и животновъдството.

Ще се реши ли въпросът с конкурентноспособността, ако участниците в бранша се кооперират? Как могат да помогнат в случая областните консултативни съвети, които предлагате да бъдат възстановени?

На практика областните консултативни съвети бяха инициирани още през 2013-2014 година, ако не греша, от тогавашния заместник-министър Цветан Димитров. На практика това е алтернатива при липсата на ясно регламентирани със закон асоциации на земеделските производители, при липсата на закон за браншовите организации и това роене - знаете, има над 80-90 браншови организации, които размахват нотариални актове, че представляват земеделците. Само в сектора на плодовете има 8-9 национално представени асоциации. Сигурно всичките са действащи. Въпросът е обаче какво правят и кого представляват. Защото в много случаи това са едни ООД-та, които гонят собствените си интереси и тикат политиките в посоката на това какво е необходимо за техните стопанства, а не за земеделието като цяло. Затова най-правилния подход в момента, докато не се създаде закон за представителните браншови организации, е възстановяването на областните консултативни съвети. Те да са представители на стопаните, да имат по един избран от тях председател, а всички председатели да си изберат един национален представител, който да преговаря от тяхно име с министерството. В същото време трябва да разберем, че кооперирането е основата на успеха в пазарната среда, в която се намираме - единния европейски пазар. И тъй като на самите земеделци ни е трудно да се кооперираме - поради липсата на финанси, поради данъчни отношения и неадекватни текстове в закони и разните му свързани лица - всичко това не кореспондира с това да се създаде един нормален кооператив, една нормална организация на производителите. Трябва да се преработи изцяло данъчното законодателство, Търговският закон - той пък трябва да предвижда как ще изглеждат тези кооперативи. Има страшно много работа. На мене ми писна от 7-8 години все някой министър да ми размахва пръст и да ме пита: "Ама вие що не се сдружавате, какво искате?". Но за да се сдружаваме, трябва подходяща среда. Един пример с нас - ние в момента работим с брат ми и с още двама братя, които са ни първи братовчеди. Четиримата в момента експертите от фонда ни гледат и казват: "Вие сте направили изкуствено разделение" и с този довод ни спират субсидиите. Идват после данъчните и казват: "Защо си фактурирате един на друг, правите някакви схеми". Да предположим, че четиримата решим да създадем ООД. Гледаме по 500 декара, трансформираме се и прехвърляме земята – общо 2000 декара, в дружеството, обаче какво ще стане? За първите 300 декара вземаме преразпределително плащане, а за останалите 1700 - не? В необлагодетелствани райони са по 26 лева на първите 500 декара, значи за останалите 1500 няма да вземем. И така се обезсмисля сдружаването в юридическо лице. Или трябва да се сдружим в юридическо лице, но да продължим да си чертаем и да си работим поотделно. Следващият момент е финансирането на кооперативите. До нас има наш приятел, който работи с нас. Решаваме, примерно, да направим организация на производителите. Петимата произвеждаме по около 4-5 хиляди тона продукция на година. За да направим необходимия склад, със съответните хладилно-климатични инсталации за съхранение на продукцията, с подходящи машини, с които да манипулираме картофите - четкане, сортиране, миене, пакетиране, да осигурим превоз и логистика до склада на търговската верига, с която имаме договор, инвестицията, която трябва да направим, е от порядъка на 4-5 милиона лева. Ами ние имаме ли по един милион да извадим и да го дадем за това? И дали си струва рискът в тази конюнктура? При изрядни договори с Фонд "Земеделие" банката ще ни даде, но ще иска 20% самоучастие. Това са минимум 800 хиляди лева, или по 200 000 лева на човек. Колко градинари биха могли да направят такъв кооператив и да има смисъл от сдружаването? И защо, вместо да ни размахват пръст министрите, които бяха до момента, не седнаха да обсъдим как може държавата да бъде полезна за това? Защо държавата не направи голям оборудван склад по примера на Испания или дори да отпусне пари на общините да направят такива складове? В Ихтиман, примерно, ние сме 40 картофопроизводители и произвеждаме, да речем, около 18 000 тона продукция на година. Може да се направи от държавата или общината един голям склад, в който да се манипулира, да се пакетира, да се сключват договори за реализация с вътрешни пазари, а защо не и за износ и по някакъв начин с някаква част от приходите, които ние реализираме, като се удържат, да си изплащаме тази инвестиция. И, да речем, след 10 години, когато покрием разходите, тя да стане наша собственост.

Когато има диалог, когато се обсъждат проблемите, когато се търсят решенията и когато има желание, нещата могат да се получат. Това съм го видял с очите си в Испания, Франция, Италия. Допреди месец колегите от Пловдивско и Пазарджишко плачеха от отчаяние - не могат да си реализират ранните картофи, никой не им ги иска, продават ги по 20 стотинки или ги хвърлят в реката. Нямаше да е така, ако им беше направен регионален център за зеленчуци, ако им бяха удържани някакви такси, а след години да го изплатят и да стане техен. Така ще се задържат и децата им да работят в земеделието, като имат сигурни пазари. Виждал съм такъв модел в Ел Ехидо в Испания - градината на Европа. Като отидох там, се смаях! Една огромна постройка от рода на "Булгарплод" в София, а вътре - производители с камиони, бусове си докарали стоката. И на всеки 2 часа има аукциони. И - забележете - на аукционите влизат само лицензирани търговци. Държавата контролира този процес. Това, за което преди малко Ви говорех - че тук куцо, кьораво и сакато може да купува откъдето си иска и да продава на когото си иска, като лъже, че стоката му е българска, там не може да стане. В аукционите в Испания са само оторизирани фирми, един вид като борса с посредници, които са упълномощени от големи вериги по силата на сключени договори за партидни доставки на определени количества. Наддават и изкупуват продукцията на хората.

А може би сега, докато текат разговорите за новия програмен период, е моментът да лансирате и тези идеи...

Да, тези срещи ще продължат и до края на годината, когато и България, и всяка държава от ЕС трябва да си представи плана за следващия програмен период. Не е необходимо да бързаме. Много е важно да се направи сериозен и задълбочен анализ, да се създаде нов фундамент и да се поставят ясни цели. Ами ние нямаме цел! Аз бих запитал управляващите през последните 4 години каква ни беше целта в земеделието. Защото не е цел просто да раздадеш пари на овчари, на хладилници, на магазини, на картофопроизводители. Цел е да кажеш: до 3 години с еди-какъв си ресурс, по еди-какъв си начин ще възстановим 25% от производството на домати в България. А ние нямахме цел, само се раздаваха едни пари! И то как - обидно ми е да го кажа! - на тези, които са ни по-симпатични и които ни слушат и не ни противоречат. Не се разпределяха според нуждите и след обстоен анализ. Няма как да направиш устойчиво земеделие без ясни параметри и конкретни цели! Ако утре се затворят границите на България само за 5 месеца, месец по-късно ние ще ядем само хлебни изделия. Ние нямаме ресурсна обезпеченост - зависими сме от вноса на плодове, зеленчуци, мляко и месо - забележете! Нормално е да сме ресурсно зависими за други неща - нямаме нефт, нямаме полезни изкопаеми, нямаме газ, нямаме залежи. Това е разбираемо и не е повод да се чувстваме неловко. Но при тази прекрасна земя и при тези прекрасни условия да сме зависими за храна - това за мен граничи с престъпление!

Преди време Ваши колеги имаха проблеми със забавени плащания, а в изявления пред медии Вие споменавахте за проекти, забавени с години. Стои ли още този проблем?

Има хора, които се сблъскват с този проблем. Вие виждате - всеки ден излизат такива информации за такива забавени проекти. При някои вината е в бенефициента, при други вината е в някой служител. Това е посока, в която също трябва да помислим. Не може да има безкрай в държавната или общинската администрация. Трябва да има задължителни срокове и за тях. То и сега ги има, но никой не ги спазва. И понеже няма ответна финансова реакция, затова има чиновници, които си позволяват да не спазват сроковете, да не работят когато трябва и както трябва. Ако на такива започне да им се бърка в джоба (защото българинът е свикнал да се потруди или да се притесни само когато му се бръкне в джоба), тогава ще се промени много ситуацията! В интерес на истината, специално при нас няма много хора да се оплакват, че не са им сключени договори. Има единици, които имаха проблем с обвързаното подпомагане, но там не знам какво стана. Някои се оправиха, други ги отрязаха...

Това отрязване много често се решава по формални причини. Как може да се елиминира този риск?

Може, ако се работи по ясни и точни правила и параметри, да няма възможност да се тълкува. Субектът, който ти прави контрол, не трябва да интерпретира по собствен начин фактите и ситуацията. Наскоро имаше комисия в министерството, която се опита да разработи някакви параметри за визуалните проверки при обвързано подпомагане за зеленчуците - колко броя растения на декар, какви растителни остатъци, каква визуализация на парцела. Но веднага да задам въпрос – какво става, когато си отгледал ранни картофи, очертал си ги за подпомагане, през юни-юли си ги извадил, засял си втора култура, а в средата на септември ти идва проверка. Тогава няма не само картофи, но и растителни остатъци от тях. На това поле вече има зеле, а чиновникът те пита къде са ти картофите. Ами то това поле е дисковано, обработвано, чистено, насято... В такъв случай човека го отхвърлят за обвързано подпомагане и приключва! Трябва да се помисли и в тази посока, да има ясни, точни конкретни правила!

За мене контролът по време на вегетацията или след нея е не толкова важен, колкото финансовият контрол впоследствие. Не може да имаш изискване да докажеш два тона картофи от декар и ти всяка година да го доказваш с по 5 стотинки на килограм фактурна стойност. Очевидно е, че така работиш на зверска загуба, това няма как да се получи! Ами домати на 4 стотинки, ами краставици на 6 стотинки? Според мен, специално при обвързаната подкрепа на зеленчуците, трябва да се въведат минимални финансови прагове на доказване на приходи от декар и да са съобразени със себестойността на определената култура. Примерно, ако разходите за декар картофи са 1000-1100 лева, ти трябва да докажеш два тона и не по-малко от 400 лева приход от тях, а не да се търсят растителни остатъци 4 месеца след прибиране на реколтата. Имах такъм случай преди години. Дойдоха да ме проверяват в края на октомври и добре, че не бях засял още следващата култура. Бях дисковал само и тук-там дребни картофчета се бяха показали, та се спасих, иначе щяха да ме отрежат. Не може да идваш октомври, цял месец след началото на новата стопанска година, да търсиш растителни остатъци от предходната стопанска година! Смятаме да продължим борбата си срещу тези недомислия, но вероятно това ще е през зимата, когато нямаме толкова работа на полето.

Преди време имахте и друго разумно предложение - за преразглеждане на помощта за застраховане. Тази годината темата отново е много актуална, след като минаха бури, градушки, порои. Какво може и трябва да се направи, за да получават стопаните справедливи компенсации, покриващи напълно щетите, нанесени от природни бедствия?

Да припомня, че тази година в Северна България се приложи самолетният способ, трябваше да видим колко е добър, колко е ефикасен и догодина да го приложим в Южна България. А по Плевен ги разсипа градушката! Когато говоря по темата, имам предвид, че държавата дава едни пари на застрахователните компании и никой - нито държавата, нито земеделците печелят и са удовлетворени от това, което се случва. Отделно се получава така, че застрахователната компания диктува събитията, а това не е правилно. И тези събития са в ущърб на земеделеца. Застрахователят определя и размера на компенсацията, и сроковете, и видовете щети. Защо застраховките започват от началото на април. Специално при овощните насаждения би било логично да започват от ноември, за да могат вътре да се включат и зимните замръзи, и ранните пролетни слани. Ние знаем няколко години поред от ранни слани и късни снегове какво се получи с овошките в Северна България, включително и тази година. И този срок изключва възможността тази продукция да се застрахова. Това не е редно! Следващата неприятна подробност - при настъпили неблагоприятни климатични условия много често, да не кажа всеки път, застрахователните компании или намаляват изключително много размера на поемането на щетите, които са много по-малко от реалните. Не малко случаи има и на отказ на изплащане и в същото време стопаните не могат да си потърсят правата в Министерството на земеделието, което, след като отпуска парите, е много важно и да контролира защо се дават, как се дават и дали застрахователните компании получават заслужено тези средства. Много често застрахователя казва на земеделеца: "Има си съд, като не те устройва размерът на обезщетението, заведи си дело!". Да, ама земеделецът няма да се занимава и с това - нито има време, нито пари за адвокати. И този въпрос може лесно да се реши. Защо не се направи застрахователен фонд в самото Министерство на земеделието? В момента стопаните се обезщетяват по няколко начина за едно и също нещо, а може всички да се обединят в общ фонд, който да поема щетите при бедствия и поражения. Още повече, че това го има и в европейските регламенти - създаването на такъв кризисен фонд, който да дава подкрепа при тежки ситуации, при пазарни сътресения, както вече споменах, при неблагоприятни климатични условия. Много неща знаем, защото четем и се интересуваме. Но за съжаление, това, което се опитваме да наложим като модел, често не минава по най-различни причини, една от които е може би в отсрещната страна, в администрацията, където се съмняват или не вярват на нашата компетентност. Не е нито обидно, нито неприятно големите началници да правят срещи с експертите си на терен и с нас - земеделските производители и това трябва да се случва много по-често, да се вслушват в нас и в своите експерти, защото само ние знаем наистина какво ни трябва и какво би могло да помогне, за да създадем едно развито и стабилно земеделие.

Стоимена Александрова