Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта

Това е така, защото земеделският бранш е разединен, смята председателят на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, полякът Януш Войчеховски поема поста европейски агрокомисар – какъв е вашият коментар?

- Нямам поглед върху Войчеховски, но искрено се възхищавам на полския шовинизъм по отношение на родното производство. Последния път, когато ходих в Полша, беше преди 2 години – поляците бяха домакини на ежегодната инициатива „Хляб на мира“. И там видях как на първо място са само и единствено полските производители. Такава политика е нужна и на България. И ако новият агрокомисар върви в такава посока, бих одобрила.

- У нас защо не се провеждат подобни политики на подкрепа?

- Има такива, но очевидно не дават нужния резултат и защитата на родното производство не е приоритет в управлението на земеделския сектор. Нека обаче кажем, че това зависи и от факта до колко в страната има зрели и добре организирани браншови организации. Очевидно в Полша са доста по-напред от нас. А ние все още сме разединени, още се делим на перца и на крилца. Животновъдните организации са близо 80, пчеларските – около 20 и т. н. Затова у нас има дребнотемие, а няма обща посока и стратегия за развитието на земеделието.

- Рано ли е да се говори за новите параметри на следващата ОСП?

- Не очаквам да има някакви радикални промени, защото това би означавало да се започне отначало. Ако се случи, следващите две години ще повторят предходните. Подобен преход не е възможен, поне аз така мисля. Предвид технологичното време, което се изисква, за да бъде структурирана една нова архитектура на ОСП – като европейско и след това като национално законодателство. Не разполагаме с такова време.

- Очаквате ли да бъдат въведени тавани в подпомагането?

- Рано е да се каже. Първо трябва да видим какви дефиниции ще бъдат въведени в новата ОСП. А и таваните може да се окажат не толкова важни за нас, други неща излизат на преден план.

- Какво имате предвид?

- Още нямаме яснота кои земеделски производители ще бъдат допустими за подпомагане, какви ще бъдат задължителните условности при получаването на директни плащания – като зелени изисквания, диверсификация и въобще какви и колко строги ще бъдат правилата, за да бъдат определени едни земеделски практики като добри и екологосъобразни. Ако изискванията са твърде високи, това може да намали или изобщо да обезсмисли интереса към директните плащания. Няма яснота и по дефиницията за активен фермер, за истински фермер, а тя е базова, защото е свързана с правото на кандидатстване за подпомагане.

- Какви политики тогава трябва да заложи България в националния стратегически план по отношение на зърнопроизводството?

- Онова, което работи в българското земеделие, трябва да се запази и доразвие. А онова, което не работи – да се намери механизъм, по който да се приближи до работещото, да стане ефективно. Голям политически майсторлък се изисква, за да се заложат подобни стратегически насоки.

- От НАЗ имахте сериозни забележки към първия swot-анализ, а той е важен за изработването на националния стратегически план – в каква посока се развиват нещата?

- Имахме двустранна среща с екипа от Института по аграрна икономика, на която представихме подробно своите бележки. Очакваме да видим преработения вариант на първия swot-анализ и се надяваме те да бъдат отразени. Изненадани бяхме, че нямаше голяма активност от страна на другите браншови организации по него, нямаше задълбочени анализи и други по-сериозни бележки. Не видяхме активности и от страна на академичната общност – от други научни звена в Селскостопанска академия, което е озадачаващо. В скоро време трябва да излезе и swot-анализа, който е възложен на Аграрния университет в Пловдив. Надяваме се по него да има по-голяма активност. Как ще претендират браншовите организации и академичната общност в следващия програмен период за подкрепа, ако нямат отношение по настоящата картина в българското земеделие и не са извели необходимост от собствени анализи? Отговорът първо е важен за тях самите.

- Малко зърнопроизводители се занимават и с животновъдство – защо е толкова труден този процес?

- Отговарям от първо лице на този въпрос, защото от години се занимавам и с животновъдство. Трудно, трудно, трудно – такова е положението в българското животновъдство. Трудно се намира работна ръка. Късите вериги за доставки и директни продажби се случват трудно, защото трудно са регламентирани. Те на практика са неработещи. По тази причина реализацията на преработена продукция е изключително трудна. Когато се занимаваш със зърнопроизводство е рисково да развиваш и животновъдство – при застъпването на кампании в двата сектора става страшно. И накрая, като теглиш чертата - нямаш резултат нито от растениевъдството, нито от животновъдството. Липсата на работна ръка обаче остава основен проблем. И липсата на инфраструктура в малките населени места. А тя е изключително нужна, за да се диверсифицира зърнопроизводството в посока към животновъдство.

- Изграждането на инфраструктура е в ръцете на управляващите – затова ли толкова много земеделци се кандидатираха за местните избори – за да си помогнат сами?

- Няма по-добър начин една идея да се доведе до реализация, освен през политиката. Може да не е най-привлекателният, най-елегантният и да не изглежда най-почтеният, но за съжаление – няма друг начин. Това е причината мнозина земеделци да участват в избори. Защото искат промяна.

Публикувана в Интервюта

Тази характеристика даде Мариела Йорданова от НАЗ, без да се ангажира с оптимистична прогноза

Агр. Петър Кръстев

Мариела Йорданова от НАЗ направи кратка характеристика на състоянието на есенните култури пред аграрни медии на семинар в Правец. Ето главните акценти в нейното изказване:

В Североизточна България, без да се визира Добруджа, есенниците са в добро състояние, но не може да се каже, че то е много добро или отлично. По-тревожно е състоянието на късните посеви и на ечемиците. Най-ранните посеви също не са особено добре, защото имат много вредители. Причините за това състояние са тежкото есенно засушаване, както и отпадането на братя. Но все пак има посеви и в много добро състояние, коментира специалистката.

Не така стои въпросът с посевите в Северозападна България, Централна Северна България, в част от Добруджа, където състоянието на рапиците е драматично. В Южна България ситуацията също не е добра. Това се дължи на много тежката суша есента. Сега тревогата е, че времето през февруари е малко по-топло от обичайното за този месец. Ако в Северна България не падне тежък, дебел сняг, няма да има добри есенници, прогнозира Мариела Йорданова. „Но все още има надежда, защото зимата е преминала наполовина. При всички положения, каквото и да се случи оттук нататък, както и да реагираме с агрохимически мероприятия, нещата ще са с една крачка назад“, обобщи коментара си агроном Йорданова.  

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта