С допълнителни 12,9 млн.лева е увеличен бюджетът по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Средствата се осигуряват съгласно заповед на заместник-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева, ръководител на Управляващия орган. „Младите фермери са акцент в политиките на подкрепа в настоящия програмен период. Такива ще бъдат и в следващият“, заяви заместник-министър Василева.

С допълнителния финансов ресурс средствата по процедурата възлизат на над 55,9 млн. лв. До момента подписаните договори с млади земеделски стопани по подмярката са 853, като сега се създава възможност за сключване на над 260 нови. Подпомагането, което ще получи всеки един от тях е в размер на 25 хил. евро. Финансираните проектни предложения са подадени в рамките на процедурата и са оценени с висок брой точки, съгласно критериите за оценка. В тази група попадат и  проектни предложения в обхвата на сектор „Животновъдство“.

Публикувана в Агроновини

Много от стопаните ще се откажат от финансовите стимули по зелените политики и ще разчитат на пазара, прогнозира професорът

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Мишев, най-големите страхове на българските земеделци са свързани с т. нар. Зелена сделка – какво показва вашият поглед на икономист – това ще доведе ли до промяна на структурата на земеделието у нас, до свиване мащабите на стопанствата, до фалити?

- За мен лично, това позеленяване на ОСП малко е свързано с PR. Какви ли не мерки се въвеждат – с цел земеделието да се направи природно ефективно. Но то няма как да бъде ефективно, ако е позеленяло. Икономическите изисквания се бият с природните, с екологичните. Най-природосъобразно е примитивното. То обаче не е рентабилно, не намира добри пазари. Това се постига само с ефективно земеделие, с мащаб на производството. По-едрите стопанства са по-ефективни. Позеленяването на ОСП ще обремени нашите земеделски стопани, тъй като ще постави пред тях нови изисквания.

- Вече се говори за финансови стимули към фермерите – за да прилагат зелените политики. Къде е капанът?

- „Ще получите един пари, ако направите еди-какво си….“ – това казва Брюксел. Очаквам много от стопаните у нас да се откажат от тези пари. И да започнат да разчитат на пазара.

- Не граничи ли това с някаква истерия?

- То си е пълна истерия. За мен е икономически необективно. Но е модерно – всички говорят за зелен пакт, зелена сделка – каквото и да значи това. За да е ефективна обаче една икономика, тя натоварва природните ресурси. И няма как да бъде иначе – такава е икономическата логика на нещата. Брюксел явно следва друга логика. И затова по-вероятно е ограниченията към земеделските производители, свързани със зелените политики, да продължат.

- Възможен ли е по-разумен и по-спокоен отговор на климатичните промени и как би изглеждал той?

- Не вярвам, че разумът ще надделее. Промените в климата, намаляването на природните ресурси – всичко това се използва като аргумент за позеленяване. Въпросът се поставя ултимативно – ако не следваме зелените мерки, чакат ни катастрофи. За мен обаче има обективни фактори – просто няма валежи тази година, всички го виждаме. Тази зима още не сме видели сняг. Но дали човекът и неговите действия са единствените виновни за това? Брюксел казва: „Да!“ Затова нека не се надяват българските земеделци, че позеленяването ще ги отмине. Даже напротив – тази тенденция ще става все по-силна. И от една страна ще трябва да спазваме позеленяването, а от друга – да произвеждаме ефективно и да продаваме, да се борим с големите на световните пазари.

- Слаб пазарен играч ли е българският земеделец?

- Зависи за кое направление говорим. Големите зърнопроизводители у нас са много добри световни играчи. И ние сме известни с това. В сектор „Плодове и зеленчуци“ нямаме толкова големи успехи, там пазарът е труден. Ако фермерите се сдружават, по-лесно ще стигнат до пазара. Колкото си по-малък, толкова по-трудно стигаш до световния пазар. Затова съюзяването, кооперирането е добро решение за тях.

- Обвиняват зърнопроизводителите, че изнасят суровина, че не диверсифицират, не преработват, не произвеждат висока добавена стойност – това основателна критика ли е?

- Моето мнение е по-различно. Фактът, че страни като Австралия, САЩ, Канада изнасят зърно, значи това е стока, която се търгува. В какво да преработим зърното – в месо или в брашно? Брашното обаче не се търгува лесно. Ако се произвеждат фуражи за животновъдството, тогава става дума за съвсем друг тип производство. И щом българските зърнопроизводители не го правят, значи това не е рентабилно за тях, казано просто – не върви. Затова не мисля, че е лошо, че изнасяме зърно. Това производство е ефективно, за него има добър пазар и той е реален. Иначе тези приказки звучат хубаво, но не са много реални от гледна точка на икономическата ефективност.

- Всяка година милиарди се наливат в българското земеделие, но то остава слаб сегмент в българската икономика – каква е причината, защо се получава така?

- Вярно е, че се наливат много пари. Нашите земеделци никога не са получавали толкова голямо подпомагане, каквото има сега – от Европа и от националния бюджет. Големият процент от парите отиват при по-едрите стопани, защото такава е схемата на директните плащания – на единица площ. И малките се чувстват ощетени. За мен лично, субсидията не е добър елемент. Един човек свикне ли на субсидии, отпиши го като производител. Той започва да разчита на тях и да се оплаква. Лежи си пред телевизора, чака да му дойде субсидията и не се вълнува особено от това какво ще произведе. Какъв земеделец е това? Една от причините за недобрия ефект от наливането на средства за земеделие е начинът на тяхното изразходване и структурата на земеделието у нас. Парите отиват при големите. И те вече стигнаха до положението да казват, че не се интересуват от тези средства. Защото получиха достатъчно и каквото можаха – изградиха. Има и друг въпрос по отношение на субсидиите. Това са публични средства – защо не отиват за публични дейности? Няма друг сектор, в който публични средства да отиват за производствени дейности. Единствено в земеделието е така. Затова и тенденцията е дребните производители да намаляват, да остават едрите и средните стопанства, които са най-устойчиви икономически и по-ефективно използват тези средства. Но пък точно заради това ще им бъдат налагани различни ограничения от Европейската комисия – позеленяване, тавани и т. н. Така се борят в Брюксел с такива като нас. Нашите производители реват защо се внасят домати. Внасят се, защото под такъв договор сме се подписали, когато сме влизали в Европейския съюз. И Германия е подписала такъв договор, но тя произвежда и мерцедеси, които изнася. А ние нямаме мерцедеси, ние произвеждаме домати. Тежко е това положение, нали?

- Основната критика към Програмата за развитие на селските райони е, че тя работи на парче – какви са изводите от вашия swot анализ?

- Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е полезна от гледна точка на това, че влизат пари в страната. Нашият анализ установява, че положителният ефект е свързан с увеличаване на броя на микропредприятията в селските региони, създават се заетост. По отношение на критиката, че програмата работи на парче – да, ПРСР финансира отделни дейности, за регионите като цяло има други програми – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството например - „Региони в растеж“. И тъй като Програмата за развитие на селските райони работи на друг принцип, печелят най-инициативните. А след това по-малко инициативните възразяват. На тях им помагат Местните инициативни групи, които работят по подхода Лидер – Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Те имат задачата да стимулират по-слабо активните фермери. И както се разбира – правят го успешно.

- Два програмни периода от прилагането на ОСП се говори за опростяване на административната тежест, фермерите постоянно се оплакват от твърде сложното администриране в земеделието, от две години проекти и заявления се подават само по електронен път – в тази посока какво може да се направи?

- Като чуя, че говорят за опростяване, знам, че всъщност ще стане по-сложно. Погледнете какво прави сега Брюксел с тези национални Стратегически планове, които изисква от държавите – членки на Европейския съюз. Администрацията в Брюксел реално облекчава своята работа, защото ще работи с 26 готови документа. Но така стоят нещата – който дава хляба, той държи и ножа. Хубаво е да има опростяване на ОСП, но нека не забравяме, че това е свързано с въвеждането на нови технологии. Това също обременява бенефициентите и администрацията, защото изисква от тях нови познания и компетентности. И те пак ще се оплакват. Все по-трудно всъщност става да се напише един проект. Все повече страни участват в него, изискват се техните подписи и т. н. Казвам го от личен опит. Така че, облекчаване на административната тежест няма да има, ще има въвеждане на нови технологии. Фермерите трябва да свикнат с тази идея. Електронизацията е неизбежна, от сега нататък всяко администриране ще бъде свързано с интернет и със съответните електронни платформи. Това е световна тенденция. Знам, че е обременително, защото голяма част от стопаните нямат достъп до интернет или мрежата е слаба, но такива са реалностите у нас.

Публикувана в Интервюта

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Публикувана в Коментари
Четвъртък, 23 Януари 2020 07:21

Бонус точки за кандидати по 4.1

Подмярката е заложена за прием през март-април 2020 година

Последният прием за този програмен период по подмярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ по индикативен график е заложен през март-април 2020 година. Той ще бъде целеви – за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ и само такива кандидати са допустими. Максималният процент на съфинансиране е 50. Минималната стойност на един проект е 15 хил. евро, максималната – 500 хил. евро.

Какви са критериите за оценка, гласувани на последното заседание на Комитета по наблюдение?

Максимален брой точки – 25 ще получат проекти, подадени от стопанства с икономически размер под 38 хил. евро СПО (стандартен производствен обем). С 15 точки ще бъдат оценени стопанства със СПО над този обем.

10 бонус точки получават сертифицираните биоживотновъдни стопанства.

2 точки ще се дават за създаването на най-малко едно работно място.

5 точки получават стопани, които към момента на кандидатстване не са навършили 40 години.

Бонус точки са заложени на принципа на територията. С приоритет е Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 точки за Ловеч, 2 точки – за област Плевен.

Най-голям брой бонус точки – 15 получават проекти, подадени от населено място, 10 – от община и 5 – от област.

С 25 точки ще бъдат оценени кандидати, които са в зони с епизоотична обстановка или в близост до такава. Те трябва да са заложили в своите проекти мерки за биосигурност в животновъдните обекти. Важно изискване: огнище на заразна болест трябва да е обявено след 1 януари 2014 година – за съответния вид животни, с които се кандидатства по 4.1.

10 точки ще получат кандидати, които планират 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта в мерки за биосигурност, 5 точки – за 25% такива.

Проекти, представени от признати групи и организации на производители ще бъдат оценявани с 10 бонус точки.

 

Публикувана в Агроновини
Сряда, 22 Януари 2020 01:13

Греховете на ПРСР

И третият swot анализ е готов - за ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони. И без да сме го прочели, греховете на т. нар. Селска програма са известни.

Мнозина от онези, които са се излъгали да кандидатстват с проекти по нея, горчиво съжаляват. Капаните в ПРСР са безброй. Първият е свързан с периода на изпълнение на един проект. Ако си мислите, че ще грабнете едни пари и ще устискате фронта в рамките на 5 години, а после ще си питате шапката, дълбоко сте сгрешили. Проверките започват близо година преди подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“, а последващият мониторинг е също близо година, след като срокът на същия този договор е изтекъл. Така че годините, в които ви гледат под лупа, са близо 7, а не 5.

Една пчеларка от поречието на Дунав ми разказа, че направо си съкратила живота, докато изпълнявала бизнес-плана си по подмярката 6.3, по която получила финансиране от 30 хил. лева. Вместо да вади мед, единствената й грижа била да поддържа бройката на пчелните семейства. За да може да е изрядна при проверките от фонда. И така – 7 години.

Това ли е голямата идея за подкрепа на малките и средните стопани? Да треперят заради някакви измислени критерии, вместо да развиват стопанството си, да търсят път за производство на качествен продукт и най-вече – да търсят добър пазар за него. И как няма да ти излязат през носа въпросните 30 хил. лева?

Администрирането на един проект вероятно няма да затрудни що годе компютърно грамотните млади фермери. Онези, обаче, които хал хабер си нямат от компютър и от интернет, нямат никакъв шанс. И по-добре изобщо да не се захващат с тая работа. Ловя се на бас, че доста фермери не знаят какво означава ИСУН.

Големият грях на Селската програма, е че тя изобщо не мисли глобално за селата. По нея се дават пари на едни фермери, но никой не си прави труда да постави тези хора в контекста на една по-голяма картина. ПРСР е програма на парче. А с такива кърпежи трудно се постига обществен смисъл и благо за една цяла общност. Затова и селата ни продължават да обезлюдяват. Как да стигнат парите до тях, като няма път, няма училище, няма аптека. Къде са тези малки и средни стопани, решили да се борят с неволята, напук на реалностите? Такива почти няма, такава е истината. А последните останали земеделски мохикани сигурно не са и чували за ПРСР. Кажете им само, че за да тръгнат да изпълняват един проект, първо трябва да изтеглят банков заем, пък после, ако са изрядни, ще си получат парите и те ще ви се изсмеят в лицето. Защото така работят проектите.

За нарушенията няма смисъл да говорим. Печално известни са на всички. И къщите за тъщи, и неслучилите се проекти, свързани с преработване, иновации и т. н. Явно и в общините ПРСР не работи ефективно. Погледнете един Перник. Днес безводието там е господар, утре мълчаливо ще нагази и в други градове.

Пари, пари, пари - грешно наляти в ялови проекти и в още по-ялови политики. Вероятно единствените доволни са консултантите.

Ако утре ще пишем национален стратегически план, трябва по-честно да се говори за Програмата за развитие на селските райони. Ако и през следващите 7 години ще я прилагаме по подобен начин, ефектът ще е никакъв. Само ще натрупаме още политически грехове.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Парите ще стигнат за още 11 проекта

С допълнителни 3 196 655 лева се увеличава бюджетът по процедурата за прием на проектни предложения по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ по ПРСР 2014-2020 г. Така общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата достига 17 937 417 лева.

Промяната ще осигури възможност за одобрение на още 11 проектни предложения с включени в тях дейности, които се извършват в сектори „Медицински и етерично-маслени култури“, „Плодове“, „Зърнено-житни култури“, „Технически култури“, и „Винено грозде“.

Целта е максимално усвояване на средствата по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. при оптимално използване на административния капацитет.

Публикувана в Агроновини

Цели три подмерки по ПРСР им дават предимство - да подобряват биосигурността – 4.1, 5.1 и 6.3

Анета Божидарова

Българските животновъди нямат никакво извинение, ако фермите им не са по правилата. Опасните заразни болести през последните няколко години поставиха остро въпроса за биосигурността в стопанствата. Затова на заседанието на Комитета по наблюдение от 15 януари, тази година, бяха гласувани нови критерии по три от подмерките на Програмата за развитие на селските райони: по 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, по специално създадената 5.1 „Инвестиции в биосигурност“ и по 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“.

Всички те безусловно дават предимство на онези, които отглеждат животни и искат да го правят по правилата – за да бъдат по-трудно уязвими за опасните заразни болести. Няма какво да се лъжем – те все повече ще зачестяват и причините за това са много и комплексни. Затова е по-добре превантивно да си защитим фермите. Такава възможност се отваря.

Задължително условие да кандидатствате по някоя от трите подмерки е да отглеждате животни в стопанството.

Нови критерии по подмярката 4.1

Въпреки, че подмярката 4.1 е популярна като инвестиционна, за земеделска техника, през 2020 година предимство са дава на фермите, които отглеждат задължително и животни. Остатъчният бюджет по нея е около 31 млн. евро, възможно е да бъде и увеличен. Най-много точки /25/ ще получат стопанства с икономически размер, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ под 38 хил. евро. С 15 точки ще се оценяват стопанства с над този обем. Допълнителни 10 точки ще се дават на биологичните стопанства. Критериите за откриване на работни места са занижени – предвижда се откриването на най-малко едно работно място. Стопани, които не са навършили 40 години към момента на подаване на проектното си предложение, ще получат допълнителни 5 точки. Населено място – 15 точки, община – 10, област – 5 – това са част от териториалните критерии. Допълнителен бонус по тази приоритет има за Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 – за Ловеч и 2 за Плевен.

Животновъдите, чиито стопанства се намират в район с епизоотия и искат да инвестират в биосигурност, ще получат допълнителен брой точки. 10 – ако смятат да инвестират 50% от допустимите инвестиционни разходи в тази посока и 5 точки, ако са заложили 25% за по-добра биосигурност. И за да няма сърдити сред отделните въдства, на Комитета по наблюдение беше гласувано да бъде въведено следното уточнение: животновъдният обект трябва да бъде в район с епизоотия, която е обявена след 1 януари 2014. И още едно важно уточнение: животните, с които кандидатствате, трябва да отговарят по вид на съответното обявено заразно заболяване. Което означава, че тук не става дума единствено за Африканската чума по свинете, но и за останалите епизоотии: чума по дребните преживни, инфлуенца по птиците, нодуларен дерматит по говедата.

Допълнителни 10 точки ще получават групите и организациите на производителите при кандидатстване по подмярката 4.1. Детайли по критериите ще бъдат изчистени на предстоящи тематични работни групи, а приемът по 4.1 трябва да отвори в края на месец февруари или най-късно през март.

Изисквания по 5.1

Подмярката е създадена с превантивна цел и има дългото наименование „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофални събития“. С 40 точки ще бъдат оценявани проекти, които се намират на територия, в която е обявена епизоотия - огнище на заразна болест по свине, птици, овце или кози. Въведен е и териториален критерий за по-висок епизоотичен риск, който също носи 40 точки. Такива ще получат свиневъдни стопанства от областите Добрич, Стара Загора, Варна, Шумен, Бургас, Разград, Пазарджик, Ямбол и Русе. За овцевъдите максимален брой точки носят областите Хасково, Благоевград, Бургас, Добрич, Кърджали, Шумен, Пловдив, Сливен, Враца, Търговище, Силистра. За птицевъдите - Разград, Стара Загора, Велико Търново, Търговище, Шумен, Пловдив, Сливен, Враца, Търговище, Силистра.

20 точки ще получат проекти, подадени от стопани, чиито ферми са пострадали в резултат на усложнена епизоотична обстановка – ако всички животни са били евтаназирани. Точките падат на 10, ако само част от тях са унищожени. Този критерий предстои да бъде прецизиран, преди да бъдат изготвени окончателните насоки и указания по подмярката 5.1.

Предвиденият прием отново е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по подмярката 5.1 е 23 млн. евро. Максималният размер на финансиране за едно проектно предложение е в зависимост от животните, които отглеждате: 700 хил. евро за свиневъди, 500 хил. евро за птицевъди и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). По мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от съответната епизоотия.

Подмярка 6.3 – за малките стопанства

Общ бюджет от 6 млн. евро и индивидуално финансиране на проект от 15 хиляди евро – такива са финансовите параметри по подмярката 6.3. Тази година обаче приемът по нея също е целево ориентиран – към малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства. И отново с приоритет – повишаване на биосигурността във фермите. Той се превръща в задължителен елемент от критериите. За сметка на това – отпада изискването за 33% доход от земеделска дейност. Бонус точки ще има за кандидати с ветеринарно медицинско образование, както и за такива, които са учили в областта на животновъдните науки.

Най-голяма яснота по този прием фермерите могат да получат от Националната служба за съвети в земеделието, която има териториални офиси във всеки областен град. Нейните експерти работят безплатно със земеделските стопани – от консултацията, през изготвянето на бизнес-плановете и по време на целия период на изпълнение на проектите, както и на мониторинга върху тях.

Добре е земеделските производители отсега да се стягат за предстоящото отваряне на трите подмерки. Въпреки, че не са с голям бюджет, те ще дадат възможност на мнозина да вземат по-добри мерки за биосигурност в своите ферми и да минимизират риска от опасни зарази. Защото те тепърва ще ни нагазват. За любителите на конспирации това ще е пореден повод да си чешат езиците. Реалните животновъди обаче са наясно, че с тези работи няма шега. Затова да готвят проекти и да си стягат фермите.

Публикувана в Животновъдство

През 2020 г. ще стартират целеви приеми по три подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за повишаване на биосигурността в животновъдните стопанства. През настоящата година собствениците на животновъдни обекти ще могат да кандидатстват с проектни предложения по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. Критериите за подбор на проектите бяха одобрени на днешното заседание на Комитета по наблюдение на Програмата.

Приемът по подмерките е насочен към сектор „Животновъдство“ и дава възможност за инвестиции в превантивни действия срещу епизоотии. Приоритет отново ще бъде даден на животновъди, които предвиждат да повишат биосигурността в стопанствата си.

В периода март-април 2020 г. се планира прием по подмярка 4.1. Той е насочен към модернизиране на физическите активи на земеделски стопанства. Минималният размер на проектното предложение е 15 хил. евро, а максималният 1 млн. евро.

По подмярка 5.1 приоритетни ще са проектните предложения, които се реализират в райони в близост до зони в епизоотична обстановка, такива с по-висок риск от епизоотии, както и вече пострадалите животновъдни стопанства. Предвиденият прием е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по процедурата е 23 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение за частни бенефициени е 700 хил. евро за кандидати, отглеждащи свине, 500 хил. евро за отглеждащи птици и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). Във връзка с усложнената епизоотична обстановка по мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от епизоотията.

Тази година е предвиден и прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. По него ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици. Чрез осигурената подкрепа те ще могат запазят конкурентните си предимства спрямо по-големите земеделски стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 6 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение е 15 хил. евро.

Публикувана в Бизнес

По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са договорирани  71,2 % от бюджета, включващ многогодишните ангажименти. Разплащането е достигнало 42,4 %, като в значителна степен е наваксано изоставането.Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Министерски съвет днес.  „Останаха само две мерки, които трябва да се финализират през януари месец. По Програмата за морско дело и рибарство договорирането е 69%, а разплащането - 23,2%,  от което 16,2% е в 2019 г.“, посочи министър Танева. По думите й, одитът за биологичното производство, по предварителни данни от заключителната среща, е  преминал успешно, вследствие на което ще може да се проведе дебата за мярка 11 „Биологично производство“.

Земеделският министър подчерта, че изпращаме годината с една изключително добра реколта в областта на зърнените култури. Пшеницата достигна 6,1 млн. тона, по прогнозни данни, което е с 5% увеличение, а при ечемика с 20%. Брутната добавена стойност в аграрния сектор, по резултати за деветмесечието,  има ръст на всяко тримесечие. Стокообменът при външната търговия достига 3,4 млрд. евро, като има 7,4% ръст положително външно търговско салдо в размер на 823 млн. евро. Най-голям дял има увеличението при износа на зърнени култури, които като темп е значително по-висок от предходни години.

Министър Танева каза, че предизвикателството в земеделието за тази година беше заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Тя обобщи, че приключваме годината с 42 регистрирани огнища на болестта, от които само 8 са в производствени комплекси. Около 140 хил. са засегнатите домашни свине, а близо 200 са случаите на засегнати диви прасета. В момента е ловен сезон и се изпълнява Планът за депопулиране. „За тази година приключваме с са изплатени 70 млн. лв. за превенционни дейности, дейности по унищожаване на огнищата и компенсации, свързани с заболяването АЧС. От тях 9 млн. евро са предоставени от Европейската комисия, като се очаква постъпване още 22 млн. евро съфинансиране.

Десислава Танева благодари на всички стопани, които изпълниха препоръките на държавата  и благодарение  на тях болестта беше овладяна. Тя посочи, че в света към тази година са засегнати 51 страни и са унищожени  6,6 млн. свине.

Земеделският министър припомни, че миналата седмица приключи конференцията за АЧС, от където заедно с цялата научна общност, беше изготвен заключителен доклад и препоръки. В момента се изготвя план 2020 г. за превенция и борба със заболяването, който предстои да бъде представен и приет на Централната епизоотична комисия.

В началото на следващата година, предстои приемането на нормативни изменения, включително в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които уреждат условията за отглеждане на домашни свине. Всички те са изготвени в посока повишаване на мерките за биосигурност. Министър Танева посочи, че в процес на отваряне са шест мерки от ПРСР за подкрепа на животновъдството.  Две от тях за обучение вече са отворени, а още четири предстои да бъдат отворени през първите месеци на следващата година. Тя обобщи, че за първи път засегнатите от АЧС свинекомплекси ще могат да ползват европейски средства за репопулиране.

Публикувана в Агроновини

От днес, 16 декември 2019 г., (понеделник), стартира прием на проектни предложения по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ от ПРСР 2014 - 2020 г. Подпомагането е насочено към повишаване на знанията и уменията на земеделските и горските стопани, както и заетите лица в стопанствата им . Това ще бъде възможно чрез постигане на подходящо ниво на техническо и икономическо обучение и увеличаване на капацитета за достъп на знания в областта на селското и горското стопанство.

По процедурата могат да кандидатстват висши училища, професионални гимназии, центрове за професионално обучение, научните институти, Държавно предприятие „Научно-производствен център“ или опитни станции, създадени съгласно Закона за Българската академия на науките.

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и с национални средства. Общият размер на средствата, които могат бъдат предоставени за всички одобрени проектни предложения възлиза на 15,646  млн. лв. Тя е с определен целеви бюджет, за кандидати висши училища, научни институти и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), за провеждане на курсове и семинари, свързани с предотвратяване и/или преодоляване на усложнена епизоотична обстановка, включително и подобряване на биосигурността в стопанството в размер на 6 млн. лв.

Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 (три) седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителните въпроси могат да се задават само на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., като ясно се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти.

Разясненията се дават по отношение на Условията за кандидатстване. Те не могат да съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати.

Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикуван на интернет адреса на Министерството на земеделието, храните и горите: www.mzh.government.bg и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове: www.eufunds.bg.

Задължително условие за подаване на проекти по подмярката е да се изпълняват на територията на Република България. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 16 март 2020 г.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 22

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта