През 2020 г. ще стартират целеви приеми по три подмерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за повишаване на биосигурността в животновъдните стопанства. През настоящата година собствениците на животновъдни обекти ще могат да кандидатстват с проектни предложения по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ и 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. Критериите за подбор на проектите бяха одобрени на днешното заседание на Комитета по наблюдение на Програмата.

Приемът по подмерките е насочен към сектор „Животновъдство“ и дава възможност за инвестиции в превантивни действия срещу епизоотии. Приоритет отново ще бъде даден на животновъди, които предвиждат да повишат биосигурността в стопанствата си.

В периода март-април 2020 г. се планира прием по подмярка 4.1. Той е насочен към модернизиране на физическите активи на земеделски стопанства. Минималният размер на проектното предложение е 15 хил. евро, а максималният 1 млн. евро.

По подмярка 5.1 приоритетни ще са проектните предложения, които се реализират в райони в близост до зони в епизоотична обстановка, такива с по-висок риск от епизоотии, както и вече пострадалите животновъдни стопанства. Предвиденият прием е в периода февруари-март 2020 г., като общият бюджет по процедурата е 23 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение за частни бенефициени е 700 хил. евро за кандидати, отглеждащи свине, 500 хил. евро за отглеждащи птици и 200 хил. евро за стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ). Във връзка с усложнената епизоотична обстановка по мярката ще могат да бъдат закупувани и животни за репопулиране на стопанствата, засегнати от епизоотията.

Тази година е предвиден и прием по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки земеделски стопанства“. По него ще се предостави възможност на малките свиневъдни, птицевъдни, козевъдни и овцевъдни стопанства да преодолеят неблагоприятните икономически последици. Чрез осигурената подкрепа те ще могат запазят конкурентните си предимства спрямо по-големите земеделски стопанства. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 6 млн. евро. Максималният размер на едно проектно предложение е 15 хил. евро.

Публикувана в Бизнес

По Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. са договорирани  71,2 % от бюджета, включващ многогодишните ангажименти. Разплащането е достигнало 42,4 %, като в значителна степен е наваксано изоставането.Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Министерски съвет днес.  „Останаха само две мерки, които трябва да се финализират през януари месец. По Програмата за морско дело и рибарство договорирането е 69%, а разплащането - 23,2%,  от което 16,2% е в 2019 г.“, посочи министър Танева. По думите й, одитът за биологичното производство, по предварителни данни от заключителната среща, е  преминал успешно, вследствие на което ще може да се проведе дебата за мярка 11 „Биологично производство“.

Земеделският министър подчерта, че изпращаме годината с една изключително добра реколта в областта на зърнените култури. Пшеницата достигна 6,1 млн. тона, по прогнозни данни, което е с 5% увеличение, а при ечемика с 20%. Брутната добавена стойност в аграрния сектор, по резултати за деветмесечието,  има ръст на всяко тримесечие. Стокообменът при външната търговия достига 3,4 млрд. евро, като има 7,4% ръст положително външно търговско салдо в размер на 823 млн. евро. Най-голям дял има увеличението при износа на зърнени култури, които като темп е значително по-висок от предходни години.

Министър Танева каза, че предизвикателството в земеделието за тази година беше заболяването Африканска чума по свинете (АЧС). Тя обобщи, че приключваме годината с 42 регистрирани огнища на болестта, от които само 8 са в производствени комплекси. Около 140 хил. са засегнатите домашни свине, а близо 200 са случаите на засегнати диви прасета. В момента е ловен сезон и се изпълнява Планът за депопулиране. „За тази година приключваме с са изплатени 70 млн. лв. за превенционни дейности, дейности по унищожаване на огнищата и компенсации, свързани с заболяването АЧС. От тях 9 млн. евро са предоставени от Европейската комисия, като се очаква постъпване още 22 млн. евро съфинансиране.

Десислава Танева благодари на всички стопани, които изпълниха препоръките на държавата  и благодарение  на тях болестта беше овладяна. Тя посочи, че в света към тази година са засегнати 51 страни и са унищожени  6,6 млн. свине.

Земеделският министър припомни, че миналата седмица приключи конференцията за АЧС, от където заедно с цялата научна общност, беше изготвен заключителен доклад и препоръки. В момента се изготвя план 2020 г. за превенция и борба със заболяването, който предстои да бъде представен и приет на Централната епизоотична комисия.

В началото на следващата година, предстои приемането на нормативни изменения, включително в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които уреждат условията за отглеждане на домашни свине. Всички те са изготвени в посока повишаване на мерките за биосигурност. Министър Танева посочи, че в процес на отваряне са шест мерки от ПРСР за подкрепа на животновъдството.  Две от тях за обучение вече са отворени, а още четири предстои да бъдат отворени през първите месеци на следващата година. Тя обобщи, че за първи път засегнатите от АЧС свинекомплекси ще могат да ползват европейски средства за репопулиране.

Публикувана в Агроновини

От днес, 16 декември 2019 г., (понеделник), стартира прием на проектни предложения по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ от ПРСР 2014 - 2020 г. Подпомагането е насочено към повишаване на знанията и уменията на земеделските и горските стопани, както и заетите лица в стопанствата им . Това ще бъде възможно чрез постигане на подходящо ниво на техническо и икономическо обучение и увеличаване на капацитета за достъп на знания в областта на селското и горското стопанство.

По процедурата могат да кандидатстват висши училища, професионални гимназии, центрове за професионално обучение, научните институти, Държавно предприятие „Научно-производствен център“ или опитни станции, създадени съгласно Закона за Българската академия на науките.

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и с национални средства. Общият размер на средствата, които могат бъдат предоставени за всички одобрени проектни предложения възлиза на 15,646  млн. лв. Тя е с определен целеви бюджет, за кандидати висши училища, научни институти и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), за провеждане на курсове и семинари, свързани с предотвратяване и/или преодоляване на усложнена епизоотична обстановка, включително и подобряване на биосигурността в стопанството в размер на 6 млн. лв.

Проектните предложения по процедурата могат да бъдат подадени от кандидатите чрез попълването на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.

Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 (три) седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителните въпроси могат да се задават само на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., като ясно се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти.

Разясненията се дават по отношение на Условията за кандидатстване. Те не могат да съдържат становище относно качеството на проектното предложение и са задължителни за всички кандидати.

Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикуван на интернет адреса на Министерството на земеделието, храните и горите: www.mzh.government.bg и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове: www.eufunds.bg.

Задължително условие за подаване на проекти по подмярката е да се изпълняват на територията на Република България. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 16 март 2020 г.

Публикувана в Агроновини

Общо 230 са селските общини, които са се възползвали от възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селските райони през двата програмни периода 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на форум на Националното сдружение на общините в Република България.

209 общини са получили европейски и национални средства през първия период на програмата 2007-2013 г., като са им изплатени над 1 млрд. евро. Това са 33% от целия бюджет на Програмата за този период. Министърът посочи, че  със средствата са изградени 2431 километра улици и 2056 километра ВиК инфраструкстура, а 2 460 000 души е населението в селските райони, което се е възползвало от тези услуги в първия период. Това е 90% от населението на общините, определени като селски и допустими за подпомагане по програмата.

162 са общините - бенефициенти със сключени договори през настоящия период 2014-2020, като договорените средства са 654 млн. евро. Разплатени в момента са над 150 млн. евро, което представлява 15% от всички разплатени средства, съобщи още министърът. Тя уточни, че настоящата програма е договорена на 73% и са разплатени около 40% от средствата. Изградени към момента през втория програмен период по Програмата са 719 км пътища и 1108 км ВиК инфраструктура, построени и реновирани са общо над 250 училища, детски градини и друга социална инфраструктура. Населението, което се е възползвало от подобрените условия на живот през втория програмен период, е 1 600 000 души или 61% от населението в селските райони.

Министърът информира и че има значително наваксване в темпа на обработка на процедурите по договаряне по подхода Лидер – ВОМР за настоящия програмен период. До края на годината ще бъдат обработени входираните процедури, като са планирани и 35 за януари 2020 г., като до края на месец януари се надяваме да приключим със забавянето. Приключва работата и по мярка 6.4 за неземеделски дейности, като уточни, че и тук забавянето в обработката на проектите в значителна степен е компенсирано. В края на месец януари 2020 г. се очаква да бъдат обработени и проектните предложения по мярка 8.6 за бенефициенти в дървопреработвателната промишленост, обясни Десислава Танева.

Министър Танева благодари на НСОРБ за ползотворното партньорство за прилагане политиките за развитие на селските райони. Относно заболяването Африканска чума по свинете, което засегна и България, земеделският министър информира, че се подготвя стратегически план 2020. Пикът на заболяването започва след около 8 месеца и ние следва всички пропуски, които установихме този сезон, да сме готови да ги преодолеем през следващия. Тя информира, че по време на всеки ловен уикенд, се отстрелват по 2300-2500 диви свине и от 2 до 8 проби показват наличие на заболяването. Положителни проби излизат вече в цялата страна, включително в Източна България. В този контекст тя припомни подготвените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, по които заинтересована страна е и сдружението на общините и се очаква разбиране за важността на превенцията.

Публикувана в Агроновини

Догодина - по-голяма държавна помощ за първично производство на растениевъдна продукция

През следващата година ще бъдат отворени приеми по 11 мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) на стойност 52,5 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на дискусия в столицата.

България е изпратила шестата нотификация на Програмата, а на страницата на МЗХГ е публикуван индикативния график за следващата година. „С това приключват приемите по настоящата Програма и тя ще продължи в частта одобрение, договориране и разплащане на проектите“, уточни аграрният министър.

По график, всяка седмица до 20 декември ще има плащания към земеделските производители. „В началото на декември ще бъдат изплатени средствата по всички схеми за обвързана подкрепа на животновъди.  След това предстоят директните плащания на площ, а през третата седмица ще приключат плащанията за необлагодетелстваните райони – НР 1 и НР 2“. .

В отговор на необходимостите на сектор „Плодове и зеленчуци“, догодина по линия на държавните помощи ще бъде отворен прием по държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“, която преди това ще бъде пренотифицирана пред службите на ЕК, каза още Танева. Помощта ще бъде с разширен обхват, два пъти по-голям бюджет и нов срок на прилагане - до 2021 г. и ще бъде обсъдена с бранша. Промени ще има и при допустимите активи за подкрепа.

Публикувана в Агроновини

Вече е ясно, че се очертават 2 години на преход период, преди да започне да действа новата Обща селскостопанска политика. Причините за това са известни на всички – окончателно не е ясно колко ще струва разводът на ЕС с Обединеното кралство и как това ще повлияе на Общата европейска финансова рамка. Тя може да бъде гласувана едва в средата на 2021 година, заяви пред земеделската общност на форум в столицата земеделският министър Десислава Танева.

Добрите новини

Сегашният бюджет за директни плащания, с който страната ни разполага в рамките на 7 години е 5,4 млрд. лева. Заради външната конвергенция, той ще скочи на 5,6 млрд. лева, съобщи аграрният министър.

Въпросителните на бранша, свързани с т. нар. зелена архитектура в земеделието, остават. В тази връзка България ни е инициирала европейска среща на експерти от 14 държави, които са на обучение в ЕК по повод зелените практики и различния инструментариум на подкрепа. Страната ни се надява, че ще има свободата сама да определя тяхното прилагане през политиките, заложени в националния стратегически план.

Битки на няколко фронта

Битката на България в момента е да бъдат запазени схемите по Преходната национална помощ, както и да бъде увеличена ставката по схемата за обвързана подкрепа. В момента процентът по последната е 13+2. Страната ни настоява той да скочи на 16+2 процента. Аргументите: обвързаната подкрепа е изключително важна за чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Не такива са настроенията обаче в Брюксел. ЕК обмисля процентът за обвързана подкрепа да падне на 10+2%, защото анализите показват, че прилагането на схемата изкривява пазара. Германия, например, не прилага този тип европейско подпомагане.

Възможни решения

Въпреки, че се очертава спад на бюджета по Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период, България вече има вариант да попълни липсващите нива в него. Общините ще имат опцията да кандидатстват по линия на оперативната програма „Региони в растеж“, а МЗХГ ще настоява категорията „Селски район“ да бъде извадена от обхвата на прилагането на ОСП. Това ще отвори по-широка възможност за земеделските производители да кандидатстват по мерки от ПРСР.

За пореден път земеделският министър Десислава Танева припомни колко е важно земеделското сдружаване. През него земеделските политики се случват по-лесно, а финансирането е по-високо.

Въпреки очертаващото се мъртво време около новата ОСП, страната ни всъщност ще разполага с близо 2 години време, в които внимателно да изготви националния стратегически план. Консенсусът в земеделската общност е важен. Иначе битките са безсмислени.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В рамките на проведеното на 7 ноември 2019 г. 13-то заседание на Комитета за наблюдение (КН) на ПРСР 2014-2020 бяха обсъдени и гласувани предложение на Управляващия орган (УО) на Програмата за актуализация на ИГРП (Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020) за календарната 2019 г. и одобрение на ИГРП за календарната 2020 г., както и за прехвърляне/преразпределяне на средства в рамките на предложеното 6-то изменение на Програмата.

Съгласно решенията на КН, касаещи актуализираната ИГРП за 2019 г., до края на годината ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“
  • Подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура – развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура“
  • Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“
  • Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“.

Продължителността на приемите по подмерките ще е 2 месеца, с изключение на подмярка 4.3, чийто прием ще бъде 3 месеца. Общо 3 от предстоящите за отваряне до края на годината 5 подмерки ще се администрират от УО на ПРСР 2014-2020 г.

Съгласно решенията на КН, касаещи одобрението на ИГРП за календарната 2020 г., през първото шестмесечие на 2020 г. ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“- в периода май-юни 2020, с общ бюджет от 15 млн. евро;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ през май 2020 г., с общ бюджет от 6 млн. евро- Национална служба съвети в земеделието е единственият допустим кандидат;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през март 2020 г., с индикативен бюджет от 31 млн, евро;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“- през април 2020 г., с общ бюджет от 5 млн. евро и при облекчаване на изискванията към кандидатите;
  • Подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“- май 2020 г.;
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през януари 2020 г., с индикативен бюджет от 6 млн, евро и отпадне на условието за допустимост, свързано с доказването на 33 % доход за преходната година от земеделска дейност за животновъдни стопанства;
  • Подмярка 6.4.2 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства“- през март 2020 г., с индикативен бюджет от 5 млн. евро;
  • Подмярка 7.3. „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“- втори прием през февруари 2020 г. с включване към допустимите разходи на разходи за „организация и управление на проекти“;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“- през май 2020 г., с общ бюджет от 8. 56 млн. евро;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“- през април 2020 г., с общ бюджет от 647 544 евро; допустими кандидати са МИГ, преминали оценка за административно съответствие и допустимост по реда на Наредба № 22 от 2015 г. за прилагане на подмярка 19.2, но нямат одобрена за финансиране стратегия за ВОМР през програмния период 2014 – 2020 г.;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“- текущо през 2020 г., с индикативен бюджет от 4.47 млн. евро; допустими кандидати са одобрени МИГ.

Очаква се публикуването на пълният пакет материали и анализи на УО на ПРСР 2014-2020, представени на 13-то заседание на КН, включително ИГРП за 2019г. и ИГРП за 2020 г., както и получаването на официално решение на ЕК за одобрение на 6-тото изменение на ПРСР 2014-2020./НСМ www.ruralnet.bg

Публикувана в Бизнес
Събота, 09 Ноември 2019 16:46

Прием по мярка 4.1 ще има през 2020 г.

Догодина ще има прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Това стана ясно по време на Комитета по наблюдение на ПРСР. По предложение на Националната асоциация на зърнопроизводителите максимумът за проектите ще бъде намален до 500 хиляди евро.  До момента той беше в размер на 1 000 000 евро.

Подкрепата се предоставя на територията на цялата страна, за инвестиции в земеделските стопанства за материални и нематериални инвестиции за покриване нуждите на ниво стопанства, съобразени с неговия капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към закупуване и изграждане на инвестиции, свързани с модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда. Ще се допускат инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, свързани с изпълнение на дейностите по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“. Също и:
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства;
• Инвестиции в съоръжения и оборудване за напояване/отводняване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата;
• Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;
• Инвестиции за съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба;
• Инвестиции в машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции в недвижима собственост, свързана с дейността на земеделските стопанства;
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения , десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства.

Бенефициенти са земеделски производители (физически и юридически лица) и групи на производители.

Допустими разходи са за:

• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Разходи за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекта, проучвания за техническа осъществимост на проекта;
• Разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, разходи за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта”;
• Разходи за закупуване на земя до 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи.

Критерии за допустимост на земеделски производители (физически и юридически лица):

1. Кандидатите за подпомагане следва да са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители;
2. Минималният стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по малко от 8 000 евро;
3. Кандидатите, юридически лица, следва да докажат доход от земеделска дейност и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ;
Критериите за допустимост по т.3 не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването, за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури”.

Публикувана в Бизнес

Стартира трети прием на проектни предложения по мярка 2.3 „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви аквакултури“ от Програма за морско дело и рибарство (2014-2020 г.). Бенефициенти могат да бъдат нови производители, притежаващи професионални умения и компетентност, които навлизат в сектора. Общият бюджет по приема е в размер на 5 487 613 лв. Минималният размер на допустимата безвъзмездна финансова помощ за едно проектно предложение е 30 000 лв., а максималният - 850 000 лв. Възможното съфинансиране е в размер до 50%. За операции, осъществявани от предприятия, които не са малки и средни е до 30%.

Допустими за финансиране са инвестиции в изграждане на нови басейнови стопанства за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми. Дейности за възстановяване, реконструкция и модернизиране на съществуващи обекти за аквакултури също попадат в обхвата на мярката. Финансират се и инвестиции за създаването на стопанства за биологично производство на аквакултури, включително сертифицирането на дейността им и други.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17,00 часа на 03.02.2020 г. Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Публикувана в Агроновини

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува Проект на Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014 – 2020 за 2020 календарна година Проект на Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 за 2020 календарна година

 Съгласно проектографика се предвиждат приеми по следните подмерки:

  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)“ с общ бюджет по процедурата-  до 6 000 000 евро; допустими кандидатит са земеделски стопанства (физически лица, еднолични търговци, ЕООД), отглеждащи свине, овце, кози и птици; прием в периода януари- март 2020;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- Целеви прием за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ март- април 2020;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с общ бюджет по процедурата- до 5 000 000 евро; прием в периода април- юни 2020;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“ с общ бюджет по процедурата- до 8 560 000 евро; прием в периода юни-септември 2020;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с общ бюджет по процедурата- до 4 477 401 евро; прием през август 2020;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности с общ бюджет по процедурата- до 647 544 евро; прием в периода септември- декември 2020;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ с общ бюджет по процедурата- 6 000 000 евро; допустим кандидат е Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ); прием в периода октомври-ноември 2020;
  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“ с общ бюджет по процедурата- до 15 000 000 евро; прием в периода октомври-декември 2020 г.

УО на ПРСР 2014-2020 уточнява, че приемите на заявления за подпомагане по мерки 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично земеделие“, 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“, 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ и 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. не се включват в ИГРП за 2020 г., тъй като редът и изискванията на ПМС № 162 от 2016 г. не са приложими за тях.

Приемът на заявления по мерки 10, 11, 12 и 13 се извършва по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта