Лили Мирчева
В новата европейска програма за развитие на селските райони - ПРСР 2014-2020 е предвидена изцяло новата Мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“. По нея ще се финансира развитието и обучението на млади фермери.
По тази мярка от ПРСР в периода 2014-2020 г. допустимите разходи са за купуване на движими дълготрайни материални активи като машини, съоръжения, оборудване или специализирани транспортни средства. Ще се финансира и строителство и модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи. Фермерите могат да ползват кредитите и за купуване на селскостопански животни, на земя за земеделска дейност, за създаване и/или презасаждане, както и за възстановяване на трайни насаждения.
Така със субсидии по Мярка 6 стопаните могат да изграждат, придобиват или подобряват недвижимо имущество като офиси и стопански сгради. Младите фермери могат да финансират закупуване на нови машини и оборудване, включително и придобиване и създаване на компютърен софтуер. Последното се отчита като нематериални инвестиции, наред с придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки.
Бенефициенти по Мярка 6 от ПРСР са земеделски производители на възраст между 18 и 40 години, както и микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци (ЕТ), юридичски лица (ЮЛ) или физически лица (ФЛ), регистрирани по Закона за занаятите.
Общият размер на помощта е до 25 000 евро на бенефициент. Първото плащане - до 12 500 евро, се извършва след одобрение на молбата на младия фермер за подкрепа. Вторият транш от още 12 500 евро се извършва само при коректно изпълнение на заложените в бизнес плана дейности. Според сегашното предложение на МЗХ, което трябва да получи одобрението на Брюксел, фиксираното плащане, не трябва да надвишава 20 000 евро.
Авансовото плащане се извършва веднага след сключване на договор между фонд „Земеделие“ и младия фермер. Второто плащане се прави в година, по избор на кандидата, при изпълнение на условията, заложени в договора. Минималната стойност на допустимите разходи е 10 000 евро на кандидат. Максималната стойност на разходите по проекта е 300 000 евро.
Европейската субсидия може да достигне до 75% от одобрените разходи, но не повече от 200 000 евро. МЗХ въвежда засилен контрол при изразходването на средствата по мярката за млади стопани. Ако преди се контролираха 5000 евро от първото плащане и 2000 евро от второто, сега ще се контролират 25 000 евро, разделени за инвестиции и оперативни дейности. Това означава, че младите фермери ще трябва да доказват с документи разходите си в рамките на тази сума.
Ще припомним и друга новост. Ако досега кандидатите по мярка „Млад фермер“ можеха да имат професионално обучение, получено в университет, специализирано средно учебно заведение, професионален курс от 150 часа или пък обучение по мярка 111 на ПРСР до 2013 г., новата наредба няма да признава обученията от други обучаващи организации.
(ГФ)

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 20 Октомври 2014 09:43

Когато ЕК удари, как ехото заглъхва

Спират ни засега евросубсидиите за земеделие по новата ПРСР

Лили Мирчева
Европейската комисия върна за поправка новата Програма за развитие на селските райони  на България с 426 критични бележки. С това усвояването на 2,338 млрд. евро ще започне поне с година по-късно, обясни земеделският министър Васил Грудев.
Като тетрадка на двойкаджия Брюксел нашари с червен молив предложенията на агроминистерството ни, сътворени под чина, тайно и независимо от желанията на браншовите организации. Тъкмо фермерите преглътнаха горчивия хап, че 2014-а е нулева за селската програма, сега ги връхлетя и тази новина. В критичния доклад от 112 страници се казва, че „редица от предложените нови мерки, по които ще се реализират проекти, са без анализ за необходимостта им.“ Посочва се, че не са ясни приоритетите в програмата, свързани със заетостта в селските райони. Затова ни съветват да предприемем „своевременни и достатъчно всеобхватни мерки, за да се отстранят наблюдаваните в миналото недостатъци, свързани с обществените поръчки“. Освен това агроведомството е изпратило новата програмата без екооценка и без анализ за плюсовете и минусите от предишната програма за селата. Следват още ред принципни забележки по мерките на ПРСР до 2020 г. и което е най-любопитно - повечето от тях съвпадат с тези на българските консултанти и големи браншови организации.
„Ако ме питате като експерт, бих казал, че е по-добре да започнем да пишем нова програма, но като министър на земеделието няма как да ви го кажа, защото не може да лишим бизнеса с още една нулева година откъм евросредства“, обясни ситуацията служебният аграрен министър Васил Грудев. Но пък неговата заместничка Марина Бракалова бодряшки съобщи, че това не било прецедент и че почти всички държави в ЕС имали забележки.
Докато агрочиновниците изчистят всичките забележки, направени от Европейската комисия, стартът на селската програма се отдалечава все повече, а евросубсидиите се превръщат в мираж. И тъй като няма възможност за нова програма, ще трябва до края на ноември да изпратим в Брюксел коригираната чернова. А междувременно можем да изчисляваме колко излъгани фермери останаха сред изгубените 120 млн. лв. по проекти от старата програма.  Сам министър Грудев формулира причината – неработеща администрация.
При това на хоризонта се задават още градоносни облаци. Оказва се, че административният хаос в земеделието е заплаха и за директните плащания. Новата стопанска година започна за производителите, а те не са наясно нито за условията за зелени плащания, които представляват към 30% от преките субсидии за площ, нито пък аграрното министерство е създало софтуера за регистриране на стопанствата с правни основания за ползване на земята.

Публикувана в Агроновини

Оптимистичният вариант България да получи първите пари по ПРСР от новия програмен период е в края на второто тримесечие на 2015 г. Това съобщи за в. „Гласът на фермера“ Роджър Уайт, говорител на ЕК по въпросите на земеделието и селските райони. По думите му еврокомисията няма физическа възможност да одобри програмата на страната по-рано, тъй като преди това трябва да се разгледат и одобрят програмите на други държави от ЕС. Още по-песимистична е прогнозата на кандидат – депутат от ГЕРБ, който заяви, че парите по ПРСР няма да дойдат до края на 2015 г.
В крайна сметка, колкото и да ги очакваме евросредствата, явно те не бързат да тръгнат към нас. Засега е сигурно само едно - че България ще внесе редовната си вноска в бюджета на ЕС. По данни на финансовото министерство за 2014 г. тя възлиза на 397 317 226 евро. Това е 0.34 % от общата сума на националните вноски на всички 28 държави членки (118 196 869 159 евро). Пак по данни на МФ досега сме внесли средните суми: за 2007 – 290.8 млн. евро, за 2008 - 363.7 млн. евро, за 2009 – 389.6 млн. евро, през 2010 – 352.6 млн. евро, през 2011- 395.2 евро, през 2012 – 416.9 млн. евро и за 2013 – 453.2 млн. евро.
Данните на Евростат показват, че европейското финансиране за България през 2012 г. възлиза на 1,73 млрд. евро. От тези средства 747 млн. евро (43%) са изразходвани за земеделие, като делът на тези разходи е малко под средния за ЕС като цяло от 47%. При това България беше една от малкото държави-членки, които все още получаваха финансиране по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ, като само през 2012 г. то се равняваше на 21 млн. евро. Използваните цифри са последните, които са публикувани във финансовия доклад на Европейската комисия за 2012.
За уточнение ще кажем, че националната вноска на всяка държава в ЕС се изчислява въз основа на Брутния вътрешен продукт, който тя има за дадена финансова година. Парадоксално, но факт – доходите от проституция и сива икономика също ще бъдат вкарани в БВП на страната. По неофициални данни делът на сивия сектор в икономиката на България е около 13%. В това число влизат всички нелегални дейности, които могат да окажат влияние върху приходите на страната. Средно в европейските държави наркотиците и проституцията повишават брутния вътрешен продукт с между 2 и 6%. Данните показват, че най-висок е процентът в Холандия. А според официалната статистика в България тези нелегални дейности са едва 0,2% от БВП или около 160 млн. лв. В крайна сметка проституцията, наркотиците и контрабандата, които от този месец се включват в изчисляването на брутния вътрешен продукт, увеличават стойността му със 192 милиона лева годишно.
През миналата година българският БВП е над 80 милиарда лева и сега към тях се добавят още 192 млн. лв. Питаме се - с колко ли ще се увеличи вноската ни в бюджета на ЕС? (ГФ)

Публикувана в Коментари

Министърът на земеделието и храните Васил Грудев се срещна с европейския комисар по земеделие ДачианЧолош в Брюксел. Двамата обсъдиха одобрението на българската Програма за развитие на селските райони 2014-2020, както изпратените от България нотификации по първи стълб. Еврокомисар Чолош се ангажира за пълно сътрудничество на Комисията с екипа на Министерството на земеделието и храните за бързо и експертно обсъждане на програмата. От следващата седмица екипи от МЗХ и главна дирекция „Земеделие“ в ЕК ще започнат активен диалог за отстраняване на коментарите и забележките по програмата за развитие на селските райони, като целта е да бъде получено максимално бързо одобрението й. Европейската комисия ще си сътрудничи активно с България и по отношение на изпратените от България нотификации по първи стълб. Другата седмица ще бъде проведена техническа среща, на която ще бъдат обсъдени и детайлите на схемата за подпомагане на дребните земеделски производители.

По-късно министърът на земеделието и храните Васил Грудев ще участва и в извънредния съвет на министрите на земеделието, който беше свикан във връзка с наложеното ембарго от страна на Русия за внос на плодове, зеленчуци, месо, месни продукти и други от държави-членки от Европейския съюз. Позицията, която ще защитава министърът на земеделието и храните Васил Грудев е, че освен компенсация на преките щети понесени от забраната за износ, е необходима и компенсация на косвените щети, които ще претърпят земеделските производители заради пренасочване на продукция                от ЕС към България.

Публикувана в Новини на часа

Днес, при официалното поема на поста министър на земеделието и горите, Васил Грудев заяви, че една от основните му задачи ще бъде защитата на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за новия програмен период 2013-2020 г. Министърът изтъкна още, че приоритет на земеделието в България ще бъде европейската интеграция в рамките на Общата селскостопанска политика.

Публикувана в Новини на часа

На заседанието на Министерски съвет беше приет официалният драфт на Програма за развитие на селските райони, с което цялата процедура по първоначалната подготовка на програмата е извървяна. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев след заседанието на Министерския съвет, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Тази програма беше подготвена изключително бързо, влязохме във всички срокове. До края на деня ще бъде качена в официалната система на Европейската комисия, с което целия път по подготовката на програмата за внасяне официално в ЕК, е извървян”, допълни той.
Гечев посочи, че са спазени всички индикативни графици от самата Европейска комисия. „Програма за развитие на селските райони ще има в срок. Преговорите продължават на официална тематика до септември месеца, когато е срока, в който ЕК трябва да се произнесе по ПРСР”, посочи Гечев.
На въпрос, дали производителите ще получат обещетение, чиито реколти не са пострадали на 100% и дали е станало на въпрос на заседанието на Министерски съвет, Гечев коментира, че има пропаднали площи. „Това, което ще направим, е да активираме възможности, включително от ЕК. Тези, които са 100% отпаднали, имаме механизъм, в който до 80% да възстановим разходите по дадени култури, другото е въпрос на правителствените решение. В тази ситуация се търсят пари, включително и за нашия сектор”, каза още Явор Гечев.

Публикувана в Новини на часа

Мярката за подпомагане на младите се отлага за септември

Албена Филипова

Нереални се оказаха обещанията на аграрното министерство, че най-късно този юни ще бъде отворен приемът за проекти на млади фермери. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на Програмата за развитие на селските райони, която ще действа у нас до 2020 г. Ръководни чиновници обещаха миналия септември, че начинаещите земеделци ще могат да кандидатства за субсидии най-късно през май 2014 г. Това, също не се случи. По думите на министъра на земеделието Димитър Греков и на неговия заместник Явор Гечев, окончателният вариант на Програмата трябва да се внесе за одобрение от Министерския съвет до 20 юни, а до 30 юни – да бъде изпратен в Европейската комисия. Явор Гечев обясни, че след приемането на пакета с мерки за модернизация на селските райони - през този септември – ще започне поетапното разписване на наредбите така, че да може всички направления да бъдат отворени за кандидатстване още от началото на 2015 г. До тогава щял да бъде изготвен и индикативния график, в който предварително се оповестява кои мерки кога ще се отварят. Намеренията на МЗХ са до януари 2015 г. нормативната уредба да бъде окончателно приета и публикувана в „Държавен вестник”, както и на сайтовете на агроведомството и на фонд „Земеделие”. Според Гечев земеделското министерство има готовност да пусне заповеди за прием на проекти веднага след утвърждаването на правилата. Наредба 9, за младите фермери, вече била готова и всеки момент се очаква нейното обнародване.

Нямаме притеснения по отношение на справянето с наредбите. Притеснението ни беше свързано по-скоро с разписването на Програмата, защото имаше къси срокове и изключително много изисквания, заяви Гечев. Той уточни, че до месец септември най-вероятно комуникацията по ПРСР 2014-2020 г. с Брюксел ще продължи, тъй като някои от преходните регламенти все още не са окончателно приети.

Бюджетът на новата селска програма е 2,847 млрд. евро, от които 2,338 млрд. евро са евро-субсидии. Нито лев няма да отиде за фотоволтаици от новата селска програма, обеща Гечев. По думите му, слънчевите панели са изключени от новата Програма за развитие на селските райони. Ще има пари за преработването на оборски тор в биогаз, биомаса или електричество, съобщи още той.

До 3 млн. евро ще се отпускат за преработка на биомаса от оборски тор.

Половината от отпадъка трябва да е от собствено производство. Така по-големите инсталации ще преработват тор и от малките ферми, а след това ще го ползват на полето. Това ще са сред първите проекти, които ще се приемат, след като бъде отворена програмата. Другите ще са за нови трайни насаждения

Много пари влязоха в земеделието, изляха се над 10 млрд. евро по програма САПАРД, по ПРСР, както и европейски и национални субсидии, но има нещо сбъркано в цялата схема за подпомагане, изтъкна Гечев. Той обясни, че въпреки финансовото подпомагане, БВП от земеделие не се е повишило и си остава на нива 6,3-6,5%. Колебанията не идвали от производството на по-голям продукт, а от по-високата цена на зърнените култури. Според зам. – министърът, родното селско стопанство не е добре структурирано. Пример за това са изоставащите сектори, като животновъдството, зеленчукопроизводството, трайните насаждения и десертните лозя. Той обеща по- различна програма в следващия програмен период до 2020 г. Новата философия, на която залага ръководството на аграрното министерство, била да се постигне по-балансирано селско стопанство, а не да се дават привилегии на един или друг сектор. В новия пакет мерки е разработена специална програма за малките стопанства, за да не се налага да се конкурират с едрия агробизнес, защото резултатът е предизвестен, обясни Гечев.

Във връзка с мерките за повишаване на добавената стойност в селското стопанство, председател на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров предложи, към мярка 10 „Агроекология и климат“ в ПРСР 2014-2020 г. за финансовото подпомагане да бъде включена и дейността „Подобряване на структурата на почвата“. Идеята на фермера е да се дават финансови стимули за наторяването с оборска животинска тор. Той изтъкна, че когато се говори за агроекология и климат, едва ли би имало по-ползотворня мярка за цялостното подобряване на структурата на почвата от естественото торене. Проблемът е сериозен и ще улесни животновъдите при изпълнението на Нитратната директива, в частта за оползотворяване на животинската отпадна тор. Така стопаните ще имат задължение да плащат за отделяните в оборите парникови емисии.

Земеделското министерство работи по създаването на

единни електронни регистри в аграрния сектор,

както и за създаване на електронни системи, които да улеснят кандидатстването на земеделските производители за директни плащания, каза още Явор Гечев. Той заяви, че следващият етап е свързан с възможността земеделските производители да подават проектите си по ПРСР 2014-2020 г. по електронен път. От „Гласът на фермера”, ще припомним обаче на читателите, че подобни обещания – за подаване на заявления за кандидатстване онлайн, не чуваме за първи път още през 2008 – 2009 г. фонд „Земеделие” започна работа по изграждане на система за електронно подаване на документи, която да е в улеснение на земеделските стопани. Но добрите намерения приключиха с встъпването на Калина Илиева на шефската длъжност в Разплащателната агенция.

Ако работата продължи със същите темпове, в рамките на 2015 г. трябва да имаме изградена цялостна система по електронно кандидатстване, каза Гечев. Той заяви своя оптимизъм, че до края на 2015 г. може да има цялостно електронизиране на процесите по кандидатстване.

Между 40 и 50 милиона евро отиват за агротехника

Между 40 и 50 милиона евро от Гаранционния фонд ще могат да бъдат прехвърлени към мярката за купуване на селскостопанска техника по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., оповести Явор Гечев. Той обясни, че във фонда има около 90 милиона евро, които може да бъдат загубени, заради сложната процедура за тяхното усвояване. Преди около две седмици Разплащателната агенция пусна 84 проекта за земеделска техника. През следващите дни се очаква да бъдат одобрени още проекти. Все още не е ясно за колко предложения става въпрос, тъй като оценката не е приключила. Подадените по мярката проекти са 937 за субсидия от близо 247,5 млн. лв. А бюджетът за модернизиране на стопанства е 88,4 млн. лв.
С другите 40 млн. евро ще бъдат обновени помпени станции на „Напоителни системи , каза Гечев. Дружеството има 188 помпени станции.

За да стане прехвърлянето на въпросните 90-те млн. евро, министерството ще изпрати искане до Брюксел. Проектите ще бъдат одобрени преди решението на Еврокомисия-та, но субсидиите ще могат да се ползват след това. Срокът за подписване на договори по селската програма до 2013 г. изтича на 30 юни.

В края на миналия месец стана ясно, че повече от година след като Гаранционният фонд заработи, са усвоени едва около 10% от възможните средства. Ако останалите пари не бъдат ангажирани до септември 2015 г., те ще трябва да бъдат върнати на ЕС. Гаранционният фонд беше създаден от кабинета Борисов в края на 2011 г. с цел да се спасят средства от селската програма, които щяха да бъдат загубени. В него бяха прехвърлени 237 милиона лева. С тях фондът гарантира пред банките нисколихвени кредити за земеделските стопани. Според Европейската комисия обаче с прехвърлянето на парите страната ни е опитала да заобиколи правилата за изразходване на средствата по ПРСР, а първите средства от фонда са използвани чак през 2013 г. Затова Брюксел предлага България да бъде санкционирана с 97 милиона евро за заобикаляне на правилото n+2. По него парите, отпускани за дадена година, могат да бъдат усвоени в рамките на не повече от 2 години след това.

  

Публикувана в Бизнес

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов представи новите елементи на ОСП 2015-2020 на работна среща с директорите на Областните дирекции „Земеделие”, която се проведе в гр. Априлци. Той акцентира, че промените в директните плащания от 2015 г. засягат в голяма степен областните структури на МЗХ, защото общото заявление ще бъде много различно от досегашното. Точно по тази причина експертите на МЗХ по места ще трябва много добре да разяснят на земеделските производители новостите, за да могат при попълване на документите за кандидатстване през 2015 г. стопаните да бъдат информирани за дейностите и ангажиментите, които ще поемат, и да се възползват максимално от европейското подпомагане.

Зам.-министър Абазов поясни, че в МЗХ тече дебат с асоциациите и браншовите организации от сектор „Земеделие” за директните плащания в новия програмен период. Той обясни, че част от тях са задължителни и не подлежат на обсъждане. Има обаче поредица от теми, които дават възможност на всяка страна в зависимост от спецификата и особеностите й да избере своето национално решение за прилагане на директните плащания в новия период. Заместник-министърът припомни, че до 1 август т.г. България трябва да информира ЕК за взетите решения,         които са най-подходящи за страната ни, и след това ще започне подготовка по прилагане и разясняване на новостите сред нашите земеделски производители.

По време на работната среща стана ясно, че общо заявените площи по СЕПП за 2014 г. са 3 849 733 ха или с 1 млн. дка повече от 2013.

Публикувана в Новини на часа

За това се обяви АЗПБ на проведеното днес обществено обсъждане на програмата

АЗПБ настоява за увеличаване на национално съфинансиране за инвестиционните мерки в новата ПРСР от заложените в момента по проект 18% на 35%. Според организацията само така в период на криза българското земеделие ще може да реализира добавена стойност и да инвестира в материални активи. Намаленият с близо 20% бюджет на програмата в сравнение с предходния период ще окаже неблагоприятно влияние върху инвестициите в земеделието. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки.

„Освен редуцирания бюджет, изискванията на Брюксел за компесаторните мерки допълнително намаляват средствата в новата ПРСР, които могат да бъдат използвани за инвестиции. Близо 30% от бюджета на програмата са заложени за агроекология и климат.“, коментира председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов.

Асоциацията на земеделските производители в България е изготвила официално становище относно искането за максимално национално съфинансиране по инвестиционните мерки от новата ПРСР. Становището ще бъде изпратено до Министерството на земеделието и храните и до Министерството на финансите. От Асоциацията напомнят, че максимално възможният процент на националното финансово участие на държавата, което ЕС приема, е 80%. Повечето от европейските страни членки залагат по-голям от минималния процент държавно участие, а Испания дори е заложила максимума – 80%.

Венцислав Върбанов коментира, че щом държавата обявява земеделието за приоритетен сектор, тя трябва да отпусне повече средства, за да може той да се развива.

Публикувана в Новини на часа
България получи разрешение от Брюксел и ще прехвърли между 40 и 50 млн. евро от остатъчния бюджет на гаранционния фонд към мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства”. Останалите средства ще се насочат за реконструкция на напоителните станции, които не са ремонтирани от 40 години.Това съобщи пред бизнеса зам. министърът на земеделието Явор Гечев при днешното обсъждане на новата програма за селските райони.Страната искаше остатъчният ресурс от 90 млн. евро да се пренасочи за реконструкция на магистралните водопроводи на „Напоителни системи”, но от Еврокомисията са обяснили, че сроковете за изпълнението на подобни проекти са продължителни и страната не би могла да ги реализира до края на първия програмен период, обясни още министърът.Добрата новина за бизнеса е, че все пак близо 50 млн. евро ще се усвоят от фермерите по мярка 121, където на опашка чакат много проекти, коментира председателят на асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов. Депозираните във фонд „Земеделие” проекти възлизат на 248 млн. лв., но след наддоговарянето се освободиха само 88 млн. лв., като за останалите няма бюджет, обясни за Farmer.bg изпълнителният директор на фонда Мирослав Николов.Дори с пренасочването на 50-те милиона евро от гаранционния фонд, фондът няма да успее да осигури ресурс за всички кандидатстващи по тази мярка.Затова от фонда обясниха, че някои от проектитет ще бъдат одобрени под условие. Това означава, че ако бюджетът не стигне за тяхното изпълнение, при отварянето на новата програма за селските райони, кандидатите да имат готовност за повторно представяне.Зам. министърът на земеделието Гечев обясни, че още през лятото ще започне работа по наредбите за новата програма за развитие на селските райони (ПРСР). Според него още през есента ще имат готовност да приемат проекти за инвестиции в материални активи, като ще се дава предимство на модернизацията на животновъдните стопанства за спазване на изискванията по нитратната директива.
 
Farmer.bg
Публикувана в Агротехника

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта