Земеделски производители от Ловешка област с проекти по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ са взели три облекчени кредита за над 2,8 млн. лв. с подкрепата на Националния гаранционен фонд (НГФ). Размерът на гаранциите е близо 2,3 млн. лв. Това стана ясно по време на среща за разясняване на възможностите, предоставяни от гаранционната схема по ПРСР.

„Всичките три проекта в региона са по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства", съобщи Надежда Тадаръкова, експерт в отдел „Връзки с наредители и бенефициенти" в НГФ. Тя добави, че един от проектите е за производство на сурово краве мляко и отглеждане на животни за разплод в луковитското село Дерманци. С кредита по него е закупена земеделска техника - трактор и челен товарач, ремарке за твърда тор, както и оборудване за почистване на торова маса. Другият проект е за изграждане на стартиращо предприятие за преработка и съхранение на плодове и зеленчуци и покупка на оборудване - в Летница. Третият проект е на зърнопроизводител от Ловеч.

НГФ издава допълваща обезпечението гаранция, която е до 80 % от размера на заема. Кредитите са с по-ниски от стандартните лихви, като бенефициентите са освободени от такси и комисиони. Гаранциите, издавани от НГФ, са до десет години, а крайният срок за получаване на финансиране по схемата е септември 2015 г.

„НГФ е издал гаранции за над 270 кредита на бенефициенти и така е подкрепил отпускането на кредити в размер на близо 128 млн. лв.", уточни Надежда Тадаръкова. Гаранциите по тези кредити са в размер на 99 млн. лв., допълни още тя.

Публикувана в Новини на часа

Албена Филипова
Голямата ни идея е да насочим парите от Европа към слабите сектори, които са извън зърнопроизводството, заяви навръх Възкресение Христово агроминистърът Димитър Греков. По думите му през новия програмен период по Общата селскостопанска политика (ОСП) са разработени специални мерки за поощряване на производството на плодове, зеленчуци, както и за животновъдство. Греков обаче за пореден път призова производителите в тези сектори да се обединят, за да могат да отговорят на условията на пазара – когато има поръчки за големи количества, да има браншови организации, които да могат да задоволят търсенето. Преди Великден министърът лично се бил запознал със статистиката и разликата в цените на агнешкото в различните региони е огромна. Около 43% от продукцията на зеленчукопроизводителите в Европа се продава от браншови организации, а в България сега има само три такива организации. У нас обаче всеки иска да си е сам шеф, а към кооперациите има недоверие. Но времето е такова, че само с кооперации, с браншови организации може да се търгува реално, защото само те са способни да доставят необходимите количества на едро. За да има обединение в България, ще има нови мерки, които да принудят производителите да се обединят, категоричен е Греков. Земеделският министър обяви, че през следващия период на ОСП е предвидено по-малките производители да имат и възможност да продават директно. Например животновъдите могат да си направят месарници.
Както “Гласът на фермера” вече оповести, в следващия програмен период 2014 – 2020 г. в селските райони ще влязат над 2,847 млрд. евро, от които европейското финансиране е в размер на 2,338 млрд. евро. Парите са с около 400 млн. евро по-малко от средствата, които Брюксел даде на страната ни за периода 2007 – 2013 г. Въпреки по-свития бюджет, ръководството на земеделското министерство обещава новата Програма да е по-работеща и ефективна от предходната, а в края на програмния прозорец брутният национален продукт от агросектора да е реално завишен.
Ето и мерките за подпомагане на селското стопанство, заложени в новата Програма за развитие на селските райони. Според обещанията на зам.- агроминистъра Явор Гечев тя ще стартира тази есен.
Мярка 1. Трансфер на знания и
действия по
осведомяване
Целта е повишаване на знанията и подобряване на уменията на земеделските и горските стопани. Бенефициенти: висше училище, професионална гимназия, център за професионално обучение, научни институти в областта на селското стопанство и горите.
Мярка 4. Инвестиции в материални активи
Целта е повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на земеделските стопанства. Бенефициенти могат да бъдат: земеделски производители (физически или юридически лица), предприятия от хранително-преработвателната промишленост, групи на производители, общини, държавни предприятия, търговски дружества, сдружения за напояване. Допустими разходи по мярката са: изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг; закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг; общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги; закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта. Минималният размер на допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро, а максималният – от 100 000 до 3 000 000 евро.
Мярка 6. Развитие на стопанството и стопанската
дейност
Тя е аналог на сегашната 112 и цели да улесни процеса на създаването на стопанства от млади земеделски производители. Общият размер на помощта е 25 000 евро на бенефициент. Първото плащане – до 12 500 евро, е след одобрение на молбата за подкрепа. Второто – до 12 500 евро само при коректно изпълнение на заложените в бизнес плана дейности.
Мярка 7. Основни услуги и обновяване на селата в селските райони
Целта е стимулиране на растежа и подобряване на екологичната и социално-икономическата устойчивост на селските райони чрез развитие на инфраструктурата и основни местни услуги в селските райони. Мярката ще се прилага на територията на 231 общини в селските райони, с изключение на територията на строителните граници на градовете, които попадат в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж”. Подпомагането е левовата равностойност на 5 000 000 евро при извършване на дейности, свързани със: изграждане на пазари на производителите, изграждане на представителни пазари за живи селскостопански животни и продукти от тях. Левовата равностойност на 3 000 000 евро се полага при извършване на дейности, свързани със: строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища, изграждане, реконструкцията и/или рехабилитацията на водоснабдителни системи и съоръжения, доизграждане (без ново строителство) на канализационната мрежа и др.
Мярка 8. Инвестиции в развитието на горските територии и подобряване на жизнеспособността на горите
Мярката е с 5 подмерки. Нивото на подпомагане е 100% от допустимите разходи, с изключение на инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти. Едно от важните условия е минималната площ на територията да е 0,5 ха.
Мярка 10. Агроекология и климат
Мярката е насочена към опазване на биологичното разнообразие и предпазване на почвите и водите от замърсяване. Бенефициентите поемат ангажимент да спазват изискванията по управлението за период от 5 последователни години. Минималната площ за участие е 0,5 ха. Подпомагането по мярката е във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. Поетите ангажименти по дейности от ПРСР 2007 – 2013 г. ще бъдат финансирани от настоящата програма до изтичането й, а от 2016 г. ще бъдат изплатени от бюджета на ПРСР 2014 – 2020 г.
Мярка 11. Биологично земеделие
Целта на мярката е насърчаване на биологичното растениевъдство, пчеларството и животновъдството. Бенефициентите по мярката са земеделски стопани, поемащи 5-годишен ангажимент. Те трябва да притежават минимум 0,5 ха, за да кандидатстват за подпомагане за биологично растениевъдство. Минимум 20 пчелни семейства трябва да имат пчеларите, за да кандидатстват за подпомагане за биологично пчеларство. За биологично животновъдство изискванията са: минимум 0,5 ха и минимум 1 животинска единица. Подпомагането по мярката е във вид на компенсаторно плащане.
Мярка 12. Плащания по Натура 2000 и рамковата директива за водите
Мярката цели да допринесе за опазването на биологичното разнообразие в България чрез опазването на видовете и местообитанията в естествената им среда (in situ). Обхватът на тази мярка ще включва всички земеделски земи и горски територии, попадащи в обхвата на защитените територии по Натура 2000, както и всички земеделски земи, попадащи в обхвата на речен басейн с план за управление. Допустими за подпомагане по тази мярка са земеделски и горски стопани, физически или юридически лица, стопанисващи земеделски земи или горски територии попадащи в обхвата на защитените територии по
Натура 2000, както и земеделски стопани, стопанисващи земеделски земи, попадащи в обхвата на речен басейн с план за управление. Подпомагането ще бъде в рамките на: максимум 500 евро на хектар на година през първите 5 години, максимум 200 евро на хектар на година, минимум 50 евро на хектар на година.
Мярка 13. Плащания за райони с природни или други специфични ограничения
В обхват на подпомагане са землищата от списъка на необлагодетелстваните райони, които са публикувани в Наредба, приета с ПМС 30 от 15.02.2008 г. Право на участие имат земеделски стопани - физически лица, еднолични търговци и юридически лица. Същите трябва да са с площи, регистрирани в ИСАК, да обработват минимум 0,5 ха в планинските райони и минимум 1 ха в районите със съществени природни ограничения и райони със специфични ограничения, да спазват за цялата си селскостопанска дейност и през цялата календарна година условията за кръстосано съответствие. Диференцирани нива на плащания в планинските райони: 0 – 50 ха – 130 евро/ха; за над 50 – 100 ха – 70 евро/ха; за над 100 ха – 30 евро/ха.
Мярка 14. Плащания за хуманно отношение към животните
Помощта ще се предоставя под формата на годишни плащания за покриване частично или изцяло на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период от 1 до 7 години от земеделски производители, отглеждащи птици, свине, едри преживни животни и дребни преживни животни. Финансовата помощ, предоставена по реда на мярката, се отпуска за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи в изпълнение на доброволни поети ангажименти, свързани с осигуряване на свободна подова площ, осигуряване на изкуствена светлина за 11 часа, използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол, осигуряване на свободно отглеждане на открито, осигуряване на фураж, богат на влакнини и др. Нивата на подпомагане за отделните животновъдни стопанства ще бъдат определени въз основа на методика, която включва изчисления за допълнително извършени разходи и пропуснати ползи.
Мярка 15. Екологични услуги и услуги във връзка с
климата в горското стопанство и
опазване на горите
Бенефициенти могат да са физически и юридически лица и местни поделения на вероизповеданията, собственици на горски територии, общини, собственици или управляващи горски територии, юридически лица, управляващи държавни горски територии, юридически лица, наематели на горски територии.
Мярка 16.
Сътрудничество
Подкрепата се предоставя за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари и за дейности на местно равнище за популяризиране, свързани с развитието на късите вериги на доставки и местните пазари. Къси вериги на доставки са тези, които включват не повече от един посредник между селскостопанския производител и потребителя.
Мярка Учредяване на групи и
организации на производителите
Помощта се отпуска за учредяване на групи и организации на производители в областта на селското производство и горския сектор. Бенефициенти могат да са Групи и организации на производители, които отговарят на определението „малки и средни производители” и са официално признати до края на 2020 г. въз основа на бизнес план. Финансова помощ е под формата на фиксирано годишно плащане, отпускано за не повече от пет последователни години от датата, на която групата или организацията на производителите е призната. Размерът на помощта се изчислява всяка година въз основа на представен бизнес план и се равнява за първата, втората, третата, четвъртата и петата години, съответно на 10%, 9%, 8%, 7% и 6% на база годишната продадена продукция от групата или организацията на производителите. Размерът на помощта за всяка група или организация на производителите е не повече от: 100 000 евро за първата година, 90 000 евро за втората година, 80 000 евро за третата година, 70 000 евро за четвъртата година и 60 000 евро за петата година.

Публикувана в Агроновини

В края на май или началото на юни ще започне приемът на документи за подпомагане на млади фермери по новата Програма за развитие на селските райони. От отварянето на приема могат да се възползват стопани, които още не са навършили 40 години и са регистрирали фермата си не по-рано от средата на 2009 г. Условието е залегнало в Програмата за развитие на селските райони.

Земеделците, които кандидатстват по мярката, ще могат да разчитат на подпомагане в рамките на пет последователни години. Срещу това те трябва да се ангажират да постигнат определен ръст на отглежданите животни или на обработваната земя.

В края на годината пък може да бъде отворен прозорец за прием на документи за подпомагане на проекти на общините, съобщиха още от земеделското министерство. Те могат да кандидатстват за изграждане на канализация, водоснабдителни системи, детски площадки, спортни зали, пътища и други съоръжения, които ще подобрят живота в селата. Общините обаче ще трябва да са много стриктни при подготовката на проектите и провеждането на търговете за обществени поръчки, коментират експерти от Държавен фонд "Земеделие".

Винарите ще са първите, които ще могат да получат пари след старта на новия програмен период. Избите и лозарите ще могат да подават документи за подпомагане по националната програма за подпомагане на сектора от днес, съобщи шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев.

Днес новите програми ще бъдат представени от министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков, който ще открие Националната дискусия „Да – на българските храни”. Целта на форума е да се акцентира върху възможностите повече български стоки да присъстват на празничните трапези. Дискусията е организирана от Българския медиен съюз, а партньор е Министерството на земеделието и храните. 

Публикувана в Бизнес

Индикативната финансова рамка по общинските мерки по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 е около 630 млн. евро. Това съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев по време съвместното заседание на Регионалния съвет за развитие и Регионалния координационен комитет на Южен централен район, което се проведе в Пловдив.

„В новата програма общините ще трябва да обърнат по-сериозно внимание и на подхода „ЛИДЕР”. По него ще бъдат заделени 5% от целия бюджет на ПРСР,” заяви зам.-министър Гечев. Подходът „ЛИДЕР” ще бъде изключително важен и за така наречените „бели петна”, които останаха без европейско субсидиране през изминалите 7 години. Предвижда се през новия програмен период тези територии да могат да се възползват от „ЛИДЕР” и от мултифондово финансиране.
За да може да се осигури яснота и сигурност в работата на общините от следващата година няма да има индикативни графици за прием по мерки от ПРСР, а направо ще се публикуват заповеди за прием. По този начин всяка една общинска власт ще може да се подготви, като знае кога точно ще се състоят приемите по отделните мерки.
„Ръководството на МЗХ има политическата воля да се справи с натрупаните през последния програмен период проблеми по отношение на общинските проекти. За тази цел в новата Програма авансовите плащания по общинските проекти ще се извършват едва след приключването на процедурите по обществените поръчки,” съобщи ресорният зам.-министър. Той допълни, че освен това за всеки един проект ще се прилага подходът „анализ, разходи и ползи”. Чрез него ще се постигне едно естествено приоритизиране и класифициране на проектите.
Зам.-министър Явор Гечев поясни още, че най-голям поток от средства ще се насочат към изграждането на пътища, тъй като чрез тях се осигурява нормалното изпълнение на всички жизненоважни дейности. Гечев допълни, че при изграждането на пътища, задължително ще се полагат и инсталации за широколентов интернет по местата, където такъв не е наличен.
Друг важен елемент за общините в новата ПРСР е, че ще се обръща внимание на спецификите на отделните населени места. Ако даден регион има традиции и дадености за развитие на зимен туризъм, то ще се дава приоритет на проекти, които са с такава насоченост.
Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 14 Април 2014 10:23

ПУБЛИЧЕН ДЕБАТ

По инициатива на Националната асоциация на зърнопрошизводителите в Интер Експо Център на 10.04.2014 г. беше организирана среща за обществен дебат относно прилагането на ОСП за периода 2014 –2020 г. В срещата участваха 15 неправителствени организации – представители на животновъдни организации, градинари, биопроизводители, дребни фермери, синдикалисти и експерти в бранша. Целта на всички участници бе да направят публични и техните мнения, становища и опасения, както и да провокират МЗХ да ги включи в работните групи по договаряне на мерките. Всички бяха единодушни, че имат усещането, че правилата и договарянията се вземат от ресорното министерство, без да се отичат мнението на неправителствения сектор в страната. Тенденцията и в Европа и в България е да се намери опростена схема за подпомагане на малките земеделски стопанства, но това в никакъв случай според браншовиците не трябва да става без ясни правила и критерии.

Мариела Йорданова от НАЗ изрази аргументите и мотивите на организацията по отношение прилагането на схемата за подпомагане на малките стопанства. „Тази схема беше обявена в средата на февруари за плащане до 1250 евро на стопанин, без да се посочат каквито и да било изисквания или проверки, а само като намерение“, каза тя. Според асоциацията плащането на тези средства ще е в ущърб на земеделието в България в три аспекта:

. Икономически – няма да стимулира производството; ще се отприщи сивата икономика; ще се явят много желаещи, но не за да произвеждат, а за да получат парите; ще се демотивират производителите за участие по II стълб на ПРСР и не на последно място – тези мерки няма да генерират икономически ресурс;

. Социален – някои от ползвателите на тези средства ще получават и социални помощи; младите хора ще бъдат демотивирани да произвеждат селскостопанска продукция;

. Агроекологичен – има опасност от замърсяване на околната среда, защото тези производители няма да бъдат контролирани колко пъти ще пръскат и какви препарати ще използват; ще се компрометират площите по Натура 2000; ще се застрашат площите от ерозия; ще се застраши и животинското разнообразие.

Според НАЗ ще бъде невъзможно областните служби да обхванат лавината от производители, няма да работи и системата ИСАК.

В края на срещата-дискусия браншовите организации от неправителствения сектор излязоха с общо становище от три точки, с което се обръщат към МЗХ:

Първо: Неправителственият сектор изразява силно недоволство от начина, по който се взимат решения за прилагане на схеми за подпомагане по новата ОСП 2014 – 2020 и липсата на публичен дебат и дискусия между МЗХ и НПО (неправителствени организации).

 

Второ: Необходимо е всички схеми за подпомагане да са насочени към реални земеделски производители, които спазват данъчното законодателство и не са в сивата икономика.

Трето: Липсата на яснота как ще се прилага схемата за малките стопанства буди сериозни притеснения, поради което браншовите организации настояват МЗХ да организира предварително обществено обсъждане на правилата за прилагане на схемата.

Въпреки че дебатът беше предварително оповестен и открит за всички, представители на МЗХ не присъстваха. Браншовиците изразиха надежда, че апелът им ще бъде чут и че чиновниците от агроведомството ще ги включат в договарянето и изработването на политиката в земеделието през новия програмен период.

Публикувана в Коментари

Десислава Танева, депутат от ГЕРБ, интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ 

Водещ: Темата за проблемите в земеделския сектор остава във фокуса на общественото внимание. От ГЕРБ вчера алармираха, че на България не са били възстановени близо 390 милиона лева, разплатени по Програмата за Развитие на Селските Райони (ПРСС) и настояха да бъде направен нов бюджет на програмата. Повече за притесненията на опозицията слушаме от депутата от ГЕРБ Десислава Танева.От ГЕРБ заявихте, че искате дебат по програмата за развитие на селските райони, какъв да бъде този дебат и на какви резултати се надявате?
Десислава Танева: Това е изключително важно и на държавата не й остава много време да бъде проведен, да бъде постигнато възможното съгласие между отделните браншове и да бъде пребюджетирана програмата. Това, което ни е предложено в момента като бюджетиране, като мерки- сред тях има и добри мерки, включително и наши предложения за отделни мерки, които са взети под внимание, но бюджетирането категорично не е в интерес на реалния земеделски производител. Който трябва да стане конкурентоспособен, пазарноориентиран, устойчив в развитието си и наистина конкурентоспособен на общоевропейския пазар и неговите конкуренти, европейските фермери. Ние настояваме за пребюджетиране и ние сме посочили и конкретно становище от мерки, които са насочени към подпомагане на различни услуги като консултантски на земеделски производители, информационни, обслужващи, обучителни, ако щете, включително има и подмерки за рекламиране на потреблението в селските райони. Нали не ви изглежда сериозно в отдалечените, необлагодетелствани селски райони, да се субсидират и дават средства за рекламиране на потреблението?! В този смисъл категорично настояваме за пребюджетиране на програмата. Нещо повече, включително и на парламентарен контрол, когато сме задавали въпроси за земеделието на министъра Греков и му отстоявахме същата теза, и самият той призна, че следва да има пребюджетиране. И ние се надяваме това да стане и програмата за развитието на селските райони, която по думите на ресорния зам.-министър Явор Гечев ще бъде изпратена края на май за окончателно одобрение, да бъде с нови бюджети по предложените мерки. А някои от предложените мерки например може да се променят или да отпаднат.
Водещ: Вие заявихте, че трябва да бъде по-конкурентоспособен пазарът, защо той не е такъв сега?
Десислава Танева: Не, става дума за структурата на българското земеделие и това, че огромен брой от земеделските производители, над 100 хиляди, са малки фермери, които са неустойчиви на пазара по простата причина, че тяхното производство е малко по обем и всяко малко разместване или проблем на пазара се отразява на такива малки производители като създава риск за самото им оставане като такива. Ето защо програмата трябва да е насочена към подкрепа във всички инвестиции в реалните земеделски производители, които биха довели до по-висока ефективност на самото земеделско производство. Като технология, като видове насаждения, сортова структура на производство. Ако щете, възможност за разширяване на обема на дребните фермери. Така че независимо от това стопанската година дали е с неблагоприятни климатични примерно условия, от това има последици, или има на пазара някакви изключения, които са довели до някакъв срив на цени, да ги направи устойчиви в дългосрочен план и конкурентоспособни. Ние работим за този новия програмен период в условията на намален бюджет по втори стълб, по програмата, 320 милиона евро. Какво трябваше да се направи, за да не се ощети реалното българско земеделие, реалния български производител? Да се направи анализ кои мерки не са довели до целите, които сме имали при първата програма. Те не са били коренно различни, защото тази програма за развитие на селските райони е програма за развитието на конкурентоспособно, пазарноориентирано и устойчиво земеделие. Сегашният програмен период има същите цели. И всички мерки, по които е имало изкривявания, веднага давам пример. Техническа помощ. За какво бяха средствата за техническа помощ? За обучения, семинари. Независимо при кое правителство и власт беше, едни от най-големите скандали не станаха ли със средствата за техническа помощ? За какви реклами са изхарчени, социални мрежи и други подобни. Значи, много по-нормално е да има намаление на бюджетите в подобни мерки и да се компенсира това намаление на реалните производители. Давам и другия пример – мярка „Млад фермер“. Бюджетът е отрязан повече от два пъти. Това нормално ли е, при условие, че акцентът на общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период са младите и малките фермери. Не мисля, че това е нормално. Друг е въпросът, че при нас имаше изкривявания за начина на прилагане на мярката „Млад фермер“, което доведе на последните приеми масово проектите да са калифорнийски червеи. Но това е въпрос на национална рамка, законодателство в съответната наредба, която бе поет ангажиментът да се промени, така че следващите проекти да са насочени към производства, които са приоритетни за страната. Същия пример мога да дам и с другите мерки, които се радваха на най-голям интерес и които бяха за реалните земеделски производители – 121 мярка, 123 мярка за инвестиции в предприятията за преработка на земеделски суровини. Бюджетите на тези две мерки и „Младият фермер“, като включа, намалението е 800 милиона лева. Просто няма да намерите браншова организация, която е на реални земеделски производители, да одобри такова бюджетиране.
Водещ: По темата за малките фермери, които споменахте неведнъж, министър Греков заяви, че в следващата програма за селските райони са предвидени начини за субсидиране на опаковането на продукцията, както и създаване на тържища, където да се предлага тяхната продукция. Според вас това как ще се отрази на българските земеделци и какво евентуално трябва да се направи по въпроса?
Десислава Танева: Пътят, един от начините за подобряване на устойчивостта на малките фермери, е стимулиране на тяхното обединяване и скъсяване на веригата на доставка на крайния потребител. И това, което е казал министър Греков, наистина е така с програмата, предвидени са такива мерки. Предвидени бяха и в предната програма, очевидно крайно недостатъчни за стимулиране на обединяването и създаването на организации. А в тази програма има и предвидени даже две мерки, като нашето становище е, че трябва да остане в една, тъй като те се извършват тези пазари за плодове и зеленчуци с обществени функции и е добре като допустими разходи да се включат в общинските мерки подпомагането на такива пазари за плодове, на които средните земеделски производители, а по принцип земеделските производители да предлагат пряко продукцията си. Това е практика, опит, който съществува в други страни от Европейския съюз, включително и съседни на нас. Това са наистина част от мерките и са добри и следва да бъдат приложени за стимулиране и обединяването на дребните производители. Това е проблем, който не може да бъде решен за една година, за две, но трябва да бъдат създадени инструментите, които стимулират решенията на дребните да се научат да се обединяват в организации. По принцип това е манталитет на българина, винаги имаме няколко асоциации, няколко организации, като се съберат трима души, се карат кой да е началникът. Това го казвам с чувство за хумор, но е така. И в този смисъл тези мерки са добри и трябва да бъдат приложени. От министерството обявиха една друга мярка, като говорим за малкия фермер, която разбуни духовете в сектора и тази мярка е по т.нар. първи стълб, които са директните плащания, пакетът директни плащания. Новата ОССЕ най-доброто от нея според мен за новия програмен период е това, че е много по-гъвкава от предходната и дава възможност на всяка държава да си избере според нейните национални приоритети как да прилага в конкретния случай първи стълб. Различно от програмата за селските райони, по която говорихме до момента, една от мерките е прилагането на плащане на дребните фермери от 500 до 1250 евро. Специално внимание искам да обърна на това, защото посланието беше повече политическо, не коментирам с какви цели, дали то е с предизборно или друго, всяка политическа партия сама определя, разбира се, политическите си послания, но това създаде едно очакване не само у дребните земеделски производители, но и у дребните собственици на земи от 10-20 декара, дори които не ги обработват, че ще получат 2500 лева само като отидат и очертаят земите си. Това доведе включително и до първи сигнали за декомасация на комасирани вече за ползване земи, което би се отразила неблагоприятно върху ефективността на земеделското производство. В този смисъл настояваме спешно Министерството на земеделието и храните да излезе с националните условия за прилагането на тази мярка. И това може да си го реши държавата. А именно, има ограничение, тези дребни фермери трябва да обработват от 5 до 60 декара, не може с 1-2 декара някой да разчита, като си стои в офиса на компютъра и някъде има наследствени два декара, че ще получи тези пари. Второ, да са регистрирани земеделски производители. Да генерират доход, който се установява по съответните икономически единици за очертаните площи и това да е за целия период . За да гарантираме, че това преференциално подпомагане на дребния фермер ще отиде точно за дребния земеделски производител, а не за дребния собственик на земеделска земя, а друг да се грижи за обработката. Т.е. това е основна мярка, която да подкрепи дребния фермер, акцент в политиката и на новата ОСП, на реалния дребен фермер, т.е. този, който реално обработва земи и тази мярка ще го облекчи административно относно обслужването. Знаете, че за земеделските програми винаги от всички производители е имало оплакване, че са трудни за администриране, обслужване. И второ, това плащане, разбира се, е малко по-високо отколкото общата схема за единно плащане на площ и това е подкрепа за тях, като устойчивост на пазара, която следва да имат, за да съществуват. В този смисъл, много е важно да се знае, че тази мярка може да се прилага от 2015 г., но държавата трябва да определи условията, при които ще я прилага. Защото в обратния случай масовото разбиране, което се прие от хората в селските райони, беше имаш 1-2 декара градини и чакаш 2500 лева, имаш 10 декара, отиваш, вземаш си ги от арендатора, чертаеш си ги, това ще доведе до застъпвания, до санкции и всичко, което ние наричаме хаос.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия отказва да възстанови на България 216,88 млн. евро или 423 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Това става ясно от одит на Главна дирекция “Земеделие” на Комисията, пише “Труд”. Документът е получен в българския Фонд “Земеделие” на 6 януари т.г. Проблемната сума беше заделена от националния бюджет от предишното правителство през 2011 и 2012 г. за Програмата за развитие на селските райони.
Парите не са окончателно загубени, но министерството на земеделието ще трябва да обори твърденията на одиторите, заради които се спира възстановяването на средствата. Досегашната практика показва, че подобни процедури траят дълго и страните членки успяват да си спестят малка част от санкциите.
Първо, европейските одитори препоръчват на България да се наложи еднократна корекция от 120 млн. евро. Те са платени авансово по общински проекти за пътища и канализация през последното тримесечие на 2012 г. Така кабинетът “Борисов” избегна автоматичното орязване на програмата заради бавно усвояване. Одиторите обаче не признават процедурата. Аргументът е, че “86% от разходите за тези плащания очевидно са били извършени с цел да се заобиколи правилото n+2”.То предвижда годишният бюджет на програмата да се усвои в следващите 2 години.
За да стигнат до това заключение, одиторите са проверили 20 проекта. Те дават за пример авансово плащане за 1 млн. евро, “което е останало изцяло неизползвано и дори не е било използвано за плащане на предварителни разходи”.
Евроекспертите не са получили еднозначен отговор и дали общините са върнали на Фонд “Земеделие” лихвите, които банките са им начислявали по преведените аванси, както изискват европравилата.
Одиторите приканват българските власти да обяснят защо е “било необходимо авансовите плащания да се извършват толкова рано и в такъв висок размер”. ЕК предупреди страната ни, че дава много големи аванси на общините.
Втората санкция е за 96,88 млн. евро. Тя е заради прехвърлените над 100 млн. евро от програмата в Гаранционен фонд за фермерски кредити в края на 2011 г. Проверката е показала, че за първи път пари от този фонд са усвоени чак през 2013 г., и то само 3% от ресурса. Това дава основание за извода, че “ранното плащане към Фонда и голямата сума очевидно са резултат от отмяна на поетите задължения по правилото n+2”.
Още преди седмица стана ясно, че по Програмата за развитие на селските райони са възстановени само 290 млн. лв. от платени от хазната над 600 млн. лв. за м.г. Тогава от министерството на земеделието заявиха, че останалата част от сумата ще бъде възстановена през април.
Въпросът отново беше повдигнат, и то от депутати от ГЕРБ. Те попитаха къде са доказателствата, че близо 390 млн. лв. по селската програма, платени от Фонд “Земеделие” до края на м.г., ще бъдат възстановени на България.

Публикувана в Новини на часа

Възстановените средства са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Те са по извършени от ДФ „Земеделие” (ДФЗ) плащания в периода 16 октомври – 31 декември 2013 г. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). От тях 28 051 831 лв. са по така наречените „зелени мерки” на ПРСР, а други 172 687 161 лв. – по общински проекти.

Така общатавъзстановена на България сума от началото на годината по двата основни земеделски фонда, които ДФЗ администрира – ЕЗФРСР и Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) – надхвърли 1 240 000 000 лв. Благодарение на упоритата работа на ръководството на ДФЗ, ЕК за пореден път преведе парите във възможно най-кратки срокове. Те са платени по сметката за европейски средства на ДФЗ, която е част от единната сметка в обхвата на фискалния резерв.

Публикувана в Новини на часа

Промените в Наредба 11, касаеща агроекологичните плащания, са факт с обнародването й в Държавен вестник. Преди седмица от Българската асоциация „Биопроизводители“ алармираха, че на 270 стопани тази година им изтича 5-годишния срок на агроекологичните ангажименти.По този начин, чрез промените в Наредба 11, те са лишени от субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" за тази година. В наредбата е записано, че 2014 година е нулева по отношение на поемане на нови агроекологични ангажименти. Експерти от Министерството на земеделието и храните посочиха, че 2014 година няма да е нулева за биоземеделците и за пореден път спорната Наредба 11 ще бъде преработена.

           Становище по този въпрос изрази г-жа Светлана Боянова (Председател на Института за агростратегии и иновации). Тя посочи, че съществува преходен регламент, в който има две хипотези. Първата предвижа със средства по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 да се финансират разходите, свързани с правните задължения към бенефициенти, които вече са поети в рамките на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, влючително и по мярката за биологично производство, но за които средствата по съответната мярка са изразходвани. Условието за това е обаче изрично тези разходи да се предвиждат в съответната програма 2014-2020 и да се спази делът на финансиране от Европейския фонд за развитие на селските райони 2014-2020г.. Другата хипотеза е да се поемат нови ангажименти през 2014 г. във връзка с мерките по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., дори след като финансовите ресурси са изчерпани и все още не е приета съответната програма за развитие на селските райони за програмния период 2014-2020 г. Условията за допустимост на разходите по тези нови задължения са същите като тези споменати по-горе., детайлно разписани в чл. 3 от този преходен регламент.

Г-жа Боянова посочи, че нулева година няма, защото ако имаше такава година, то Европейската Комисия нямаше да предлага преходни правила. Идеята на преходния регламент е да няма нулева година и процесите да протичат плавно.

Публикувана в Новини на часа

В мярка 11 "Биологично земеделие" на новата Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. са предвидени 103 мил. евро. Бенефициенти по тази мярка могат да бъдат земеделски производители, които ще поемат 5-годишен ангажимент да развиват биологично растениевъдство или животновъдство. Изискването за тези, които ще отглеждат екологични плодове и зеленчуци е да имат на разположение най-малко 5 декара земя, за която имат правно основание да обработват. За подпомагане по тази мярка могат да кандидатстват и животновъди, които също имат минимум 5 декара земя и едно животно. Тази мярка е предназначена да намали употребата на агрохимикали – изкуствени торове и пестициди, което ще доведе и до опазване на почвите и водите.

В мярка 10 - "Агроекология и климат" за новия програмен период са заложени 290 млн. евро. Земеделците, които ще кандидатстват по тази мярка поемат различни ангажименти за опазване на почвите и водите, както и за ограничаване на вредните влияния върху климата, но без да произвеждат биопродукция.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта