Понеделник, 17 Февруари 2014 18:22

За кого са парите по новата ПРСР

 

Маргарита Цветанова

В следващия програмен период 2014 - 2020 г. в селските райони ще влязат над 2,847 млрд. евро, от които европейското финансиране е в размер на 2,338 млрд. евро. Парите са с около 400 млн. евро по-малко от средствата, които Брюксел даде на страната ни за периода 2007 - 2013 г. Въпреки по-свития бюджет, ръководството на земеделското министерство обещава новата Програма за развитие на селските райони да е по-работеща и ефективна от предходната, а в края на програмния прозорец брутния национален продукт от агросектора да е реално завишен. Това обявиха миналата седмица министърът на земеделието проф. Димитър Греков, заместникът му Явор Гечев, и експертите от МЗХ, които представиха последния вариант на Програмата за селата. Очаква се та да получи одобрение от ЕК през септември. По думите на Гечев, през последните 10 години по САПАРД и ПРСР в страната ни са влезли страшно много пари, но брутният национален продукт от селско стопанство не се е повишил особено.

Новите приоритети, върху които ще пада тежестта на финансовото подпомагане на

малкия бизнес,

за които има отделен бюджет, в размер на 82, 174 млн. евро. Идеята е тези стопани да се състезават в конкуренти условия, обясни проф. Греков. По думите му, целта била семейните ферми да станат малки, а малките средни, защото средният бизнес е в основата на икономическия растеж. Те щели да кандидатстват без да си пречат взаимно с големите. Предвижда се това да стане при облекчени условия, с типови бланки или като ползват безплатни консултантски услуги, за които ще се ползват ваучери.

От тази помощ ще се ползват земеделците, които обработват поне 100 дка земя и са с производствен обем от 2000 евро до 7999 евро. По данни на агростатистиката, у нас има общо 85 770 стопанства, които отговарят на тези критериите. Явор Гечев обясни, че това са 23% от фермите у нас, тъй като цяло малките стопанства в България наброявали около 250 хил. Таванът за всеки един проект е 15 хил. лв. Те ще получат с 10% по-високи субсидии към обичайните 50% от размера на инвестицията. Това означава, че ако повечето от стопаните кандидатстват за максималния размер на помощта, бюджетът на подпрограмата ще стигне за 6-7% от тях.

От фермата на баба

Продукти директно от фермите и храни по рецепти на баба ще се предлагат на 15 тържища в страната. На сергиите, оборудвани с хладилни витрини, ще може да се продава птиче и заешко месо, млечни продукти, яйца и мед. В специални млекомати ще се зарежда току-що издоено мляко. Ще бъдат увеличени количествата суровини и продукти, които фермерите могат да предлагат директно без посредничеството на търговци.По наредбата за директни доставки фермерите ще могат да предлагат до 150 000 кг годишно сурово краве мляко и увеличени спрямо сегашните количества сурово овче, козе и биволско мляко. Те ще са съответно 60% от месечния млеконадой от ферми с до 50 животни, 50% от месечния млеконадой - от ферми с от 50 до 100 животни, и 40% от месечния млеконадой - от ферми с над 100 броя животни. Ще могат да се продават директно до 1000 яйца седмично (при 500 сега) и дивеч - до 5000 кг годишно, при сега разрешени 2000 кг.

173, 421 млн. евро са отделени за развитие на стопанството и стопанската дейност, като в тези средства влиза и стартова помощ за млади фермери, която възлиза на 45, 476 млн. евро. Въпреки, че се обсъждаше субсидията на проект да се покачи на 30 000, 50 000 и дори - 70 000 евро, таванът остава на старото ниво от 25 000 евро.

Модерните ТКЗС-та с повече субсидии

Отново най-много пари – над 753.062 млн. евро или 27% от общия бюджет на ПРСР, са предвидени за най-важната за фермерите мярка - закупуване на материални активи, обясни Владислав Цветанов, който отговаря за инвестиционните мерки от програмата. С тези средства ще се финансира модернизацията на животновъдни ферми, машини за растениевъдството, за хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, за изграждане или реконструкция на напоителни и отводнителни системи и др. Лимитът за такъв проект ще е 3 млн. евро, ако се изпълнява от един фермер. Ако обаче 10 фермери се обединят в сдружение и разработят общ проект, неговият таван на финансиране ще е 4 млн. евро и ще получат 10 % от базовата помощ. Ако са над 20 - субсидията се качва до 5 млн., а бонификацията става 20%. Ако тези производители пък решат да си направят и преработвателно предприятие, ще получат още 20% бонус във финансирането. Изискването е тези фирми да не са свързани помежду си. Владислав Цветанов допълни, че бонусите от 10% ще се дават и към одобрена стартова помощ за млад фермер, ако той представи и инвестиционен проект.

Агроекологията

Към мярката за инвестиции в материални активи на земеделските стопанства ще се финансират и вложения, свързани с климата и агроекологични ангажименти от над 30,688 млн. евро, и такива с агроекологични инвестиции - от 132, 202 млн. евро. Средствата по агроекологичната мярка пък са в размер на 290, 533 млн. евро, а за биологично земеделие - 102, 906 млн. евро. За обезщетения на собственици на земи, попадащи в обхвата на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, и на терени, попадащи в обхвата на европейската водна директива, са заложени 62.367 млн. евро. От тези пари ще се възползват 42 хил. собственици на около 530 хиляди хектара в защитени територии.

Режат парите за техника

Покупката на земеделска техника ще се субсидира до не повече от 500 000 евро на един бенефициент в рамките на целия период до 2020 г. В предишния програмен период таванът беше 1,5 млн. евро. Мотивът на министерството за намалението е, че агропаркът у нас е модернизиран. Особено в големите стопанства. Предимство за техника ще се дава на средните и малки фермери. Затова, ако 10 до 20 земеделци направят общ проект, те ще имат право да получат 750 000 евро за агротехника. В случай че са повече от 20, може да кандидатстват и за 1 млн. евро. Авторите на новата селска програма са предвидили стимулиране на колективните инвестиции. Проблемът е, че трябва да се съберат поне 10 души, което за българската действителност е сложно нещо.

Хуманност

Предвижда се и нова мярка за хуманно отношение към животните. По нея ще бъдат дадени 56.895 млн. евро, за да покрият българските птицеферми и свинеферми изискванията на ЕК за условията на отглеждането на животните. От това ще могат да се възползват 3 хил. животновъди, сочат разчетите на МЗХ.

Генни банки

Отделно ведомството планира да надгради сегашните растителен и животински генофондове и те да станат национални генни банки, за да се запазят и увеличат традиционните български породи и сортове. С пари по програмата ще бъде създадена свръхмодерна национална референтна лаборатория. В момента месо се добива от нископроизводствени породи, които освен това не са и икономически изгодни за отглеждане, посочи Гечев. Според него може да се изготви двугодишна програма за изкуствен оплождане на чисти породи в планинските региони, които са високо млеко и месодайни, и в допълнение с изграждане на система за млекосъбиране щели да имат голяма принадена стойност. Допълнително финансиране ще получат и фермерите, които оглеждат застрашени от изчезване породи и сортове.

Общините

Ще продължи финансирането на общини за инвестиции в пътища, ВиК съоръжения, изграждане на пазари на производители и пазари за живи животни, а също и подобряване на туристическата инфраструктура. За селските общини е предвиден вторият по големина бюджет в ПРСР. Те ще могат да се възползват от над 630.725 млн. евро за строеж и реконструкция на общински пътища, водопроводна и канализационна мрежа, за подобряване на туристическата инфраструктура в селата, обясни Елена Иванова. Гечев обяче уточни, че тепърва ще се изготвят критериите за общините, които имат право на финансиране, тъй като пред последните седем години при много от тях има промени в населението, а и някои общини вече минават на финансиране към оперативната програма "Региони в растеж". По общинската мярка пари ще се дават и на читалища и на църкви. Храмовете ще получават до 100 процента финансиране, ако нямат приходи от дейността си, а ако имат постъпления от търговия – 75 на сто. По мярката за общините ще се отпускат до 5 млн. евро за пазари за живи животни и за пресни продукти, а до 3 млн. евро – за общински пътища, ВиК и съоръжения за оползотворяване на отпадъци от селското стопанство. Тук са и средствата за осигуряване на широколентов интернет за отдалечените селски райони, в което на телекомите не е изгодно да правят такава инфраструктура.

Около 50 млн. лв. От средствата по ПРСР ще бъдат отделени за Компенсационен фонд за управление на риска. Това е така наречения "солидарен фонд". Той ще се задейства при градушки и други природни бедствия, предизвикали щети за фермерите.

Програмата може да бъде одобрена от Брюксел през септември, но още през май ще бъде отворена мярката за млади фермери, която ще бъде финансирана от бюджета, тъй като до есента ЕК няма да ни превежда пари поради фискалните си затруднения, съобщи в заключение Явор Гечев.

Разпределение на средствата в евро по мерки в ПРСР за 2014-2020 г. (работен вариант)


Мярка 1-Трансфер на знания и действия за осведомяване - 25 394 595 евро;

Мярка 2-Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството - 8 254 532 евро;

Мярка 3-Схеми за качество за селскостопански продукти и храни - 2 751 511 евро;

Мярка 4-Инвестиции в материални активи - 753 062 305 евро;

в т.ч. Инвестиции към които се прилага основен процент съфинансиране - 90 171 519 евро;

в т.ч. Инвестиции свързани с изпълнение на агроекологични и свързани с климата ангажименти - 30 688 767 евро;

в т.ч. Дейности свързани с агроекологични инвестиции -132 202 019 евро;

Мярка 6-Развитие на стопанството и стопанската дейност. - 173 421 596 евро;

в т.ч. Инвестиции към които се прилага основен процент съфинансиране -127 945 241 евро;

в т.ч. Стартова помощ за млади земеделски производители - 45 476 355 евро;

Мярка 7-Основни услуги и обновяване на селата в селските райони - 630 725 910 евро;

Мярка 8-Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите 64 309 597;

Мярка 9-Учреждяване на групи и организации на производителите - 7 795 947 евро;

Мярка 10-Агроекология и климат - 290 533 233 евро;

Мярка 11-Биологично земеделие - 102 906 495 евро;

Мярка 12- Плащания по „Натура-2000” и по Рамковата директива за водите -
62 367 572 евро;

Мярка 13- Плащания за райони,изправени пред природни или други специфични ограничения 296 938 008 евро;

Мярка 13- Плащания за райони,изправени пред природни или други специфични ограничения - 296 938 008 евро;

Мярка 14-Хуманно отношение към животните - 56 859 510 евро;

Мярка 15-Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското
стопанство и опазване на горите - 8 750 000 евро;

Мярка 16-Сътрудничество - 34 795 947 евро;

Мярка 17-Управление на риска - 52 720 055 евро;

Мярка 18-0;

Мярка 19-ЛИДЕР-129 932 443 евро;
Мярка 20-Техническа помощ - 64 117 647 евро;

Мярка 21-Тематична подпрограма по ПРСР 2014-2020 - 82 174 249 евро

Общо бюджет на ПРСР - 2 847 811 150

 

Публикувана в Бизнес

Никога на биоземеделието не са му правени такива реверанси, както по времето на това управление, според зам. земеделският министър
Една трета от бюджета на следващата Програма за развитие на селските райони е за инвестиции. Това каза зам. земеделският министър Явор Гечев пред журналисти по време на форума Национален форум правителство- бизнес, иницииран от премиера Пламен Орешарски в столицата днес.Припомняме, че вчера беше първото заседание след Нова година на Тематичната работна група по ПРСР за следващия програмен период, на която пред агробизнеса беше представен бюджета на програмата. На забележка на Милен Стоянов, председател на Българска асоциация биопродукти, че биопроизводителите са ощетени,  Гечев отговори, че никога биоземеделието не се е  радвало на такива реверанси, както по времето на това управление. Той посочи, че че 31 % от бюджета по ПРСР са предвидени за агроекология, като 102 млн. евро са за биоземеделие, а 20% са за инвестиции в биоземеделието.

Публикувана в Новини на часа

По време на днешната тематична работна група за изработване на новата ПРСР спорове предизвика първото огласяване на предвидената финансова рамка за всяка от разписаните мерки. С 15 на сто е намален бюджета на новата ПРСР. Това е наложило намаляване на залаганите средства за отделните мерки. Всички браншове смятат, че са ощетени. Те смятат, че анализът на сегашната Програма за развитие на селските райони не е задълбочен, което води до неправилно разпределяне на средствата за бъдещия програмен период. Има сериозни основания да се мисли, че отново ще се наложи прехвърляне на средства от непривлекателни мерки, към онези, които се радват на по-голяма популярност сред фермерите. 

Най-недоволни са младите фермери, за които субсидиите са намалени близо четири пъти. В момента се търси вариант от къде биха могли да дойдат още средства за мярката Млад фермер, въпреки че първоначално тя бе обявна като приоритетна за новия програмен период.

Публикувана в Новини на часа

Предимство в новата Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година ще имат интегрираните проекти, защото свързването на производството и преработката ще дадат по-голяма устойчивост.
Това заяви в края на 2013 г. председателят на комисията по земеделие в Народното събрание проф. Светла Бъчварова.
Според нея в мерките, предложени от нашата страна в Брюксел, това е здаложено като един от критериите, за да бъде успешен един проект.
В новата програма се обмисля вече всички селски общини на територията на цялата страна да бъдат включени в подкрепата - за това настоява и земеделският министър проф. Греков.
За животновъдите е важна мярката за хуманно отношение към животните и се надяваме тя да стартира още през 2014 г., заяви Бъчварова.

Публикувана в Бизнес

Днес на пресконференция в МЗХ зам.-министър Явор Гечев заяви пред журналисти, че ведомството работи всеки ден на пълни обороти до 22 ч. Вечер, за да не се допусне загуба на средства по ПРСР. В резултат на това той обяви, че вече няма никакъв риск 268-те млн. Евро да ба бъдат изгубени.

На срещата присъстваше и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Мирослав Николов, заедно със заместниците си, които докладваха конкретни параметри по различните мерки за усвояване на средства от общините. До м. септември са били усвоени едва 89 млн. Евра, а ние трябва за 40 дни да усвоим 278 млн. Евро, каза Николов.

Става ясно, че вече са готови ортофотографските снимки и до 6 януари 2014 година всеки земеделски производител, който открие несъответствие трябва да направи възражение във фонда.

Чиновниците се похвалиха, че са спасили всяко едно евро, но едва ли от това ще произтече благоденствие в общините и селските райони. Всеи още тече мярката по прием на документи за мярка млад фермер. Въпреки призива на държавните чиновници, по мярката да кандидатстват само фермери, които предстои да навършат 40 години, кандидатстват и по-млади фермери. Но рискът, че много от младите фермери ще загубят права си остава, защото срокът за регистразция като земеделски производители, който дори и увеличен от 14 на 18 месеца, за повечето от тях ще бъде просрочен. Много от тях са се регистрирали още миналата година, защото отварянето на мярката беше предвидено за м. септември, а не както се случи да се отвори декември. За новия прогламен период е предвидено една от първите мерки да бъде именно тази за млад фермер, като обещанията са за м. май 2014 г. Така ли ще е, засега можем само да гадаем.

Новата ПРСР ще бъде готова до края на януари, съобщи Явор Гечев.

Публикувана в Новини на часа

През 2014 г. директните плащания на земеделските производители ще са 80% от нивото на ЕС-15, което се равнява на почти 1.3 млрд. лв. и по-точно – 1 292 500 лв. През 2015 г. преките субсидии от ЕС за България ще възлизат на 90% от нивото на ЕС-15 или 1 450,3 млн. лв., през 2016 г. ще достигнат 100% спрямо нивото на ЕС-15 или 1 592,6 млн. лв. Това е записано в преамбюла на бюджета за 2014 г.
 
Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2014 г. е в размер на 89,6 млн.лв., като делът на националното съфинансиране е в размер 27,2 млн.лв., а делът на европейското финансиране е в размер на 62,4 млн.лв.
 
Съгласно законодателството на Европейския съюз национално съфинансиране се прилага по следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“; „Подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци“; Подпомагане в сектор Вино – мярка „Промоции на вина в трети страни“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма за пчеларство“ и „Промоционални програми за земеделски продукти“.
 
Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към създаването на организации на пазара на земеделски продукти, подкрепа на доходите на земеделските производители и развитие на селските райони.
 
Основните инструменти за провеждането на общата селскостопанска политиката са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и политиката за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).
 
По линия на втория стълб на ОСП ще постъпят средствата за развитие на селските райони.
 
В средносрочен план средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС без съфинансирането към тях са, както следва:
 
за 2014 г. – 765,2 млн.лв. за селскостопанската и общата рибарска политика;
 
за 2015 г. – 665 млн.лв. за селскостопанската и общата рибарска политика;
 
за 2016 г. – 846,6 млн.лв. за селскостопанската и общата рибарска политика.
 
През 2014 г. се очаква и стартирането на ПРСР 2014-2020 г.
 
За програмен период 2014-2020 г., се предвижда финансираните мерки по ПРСР да осъществят шест приоритета на ЕС за развитие на селските райони, а именно:
 
– стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;
 
– повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата;
 
– насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство;
 
– възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство;
 
– насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор.

Публикувана в Новини на часа

Засил­ване на кон­т­рола върху храните преди праз­ниците обеща земедел­с­кият минис­тър Димитър Греков след редов­ното заседание на правител­с­т­вото. По думите му този кон­т­рол вече е започ­нал. “За съжаление имаме недовол­с­т­вото от големите вериги, че осъщес­т­вяваме стрик­тен кон­т­рол върху вноса не само на меса, но и на всички хранителни продукти“, изтъкна Греков. Той обаче под­черта, че кон­т­ролът ще бъде увеличен особено през пос­лед­ните дни на тази година.

Засега са установени нарушения, свър­зани с нерег­ламен­тирана продажба на риба във връзка с пред­с­тоящия Никул­ден. Днес от бракониер­ски улов ще бъде нап­равено дарение на приюта на отец Иван от Нови хан.

МЗХ засилва и кон­т­рола във връзка с незакон­ната сеч на елхи. „Засилили сме гор­с­ките стражи, за да не се секат млади гор­ски насаж­дения, ще увеличим и продаж­бата на елхи на корен, които после да могат да се засаж­дат“, каза минис­търът. “Ще доставим на хората удовол­с­т­вието да могат да си засадят и едно дърво. Човек, който не е засадил дърво, би живял нап­разно“, заяви още Греков.

На редовно заседание днес правител­с­т­вото удължи до 10 декем­ври срока за предос­тавяне на без­лих­вени заеми на общини, бенефициенти по Прог­рамата за раз­витие на сел­с­ките райони за периода 20072013 г. Срокът за това беше 30 ноем­ври. Така до края на годината ще могат да бъдат изпол­з­вани близо 50 милиона лева, обясни минис­търът. Греков под­черта, че усвояването на сред­с­т­вата зависи не само от правител­с­т­вото, но и от общините. “Отново сме им подали ръка“, допълни той. По думите му с решението се осигурява мак­симално голям период от време за общините, бенефициенти по мерки 223, 226, 313, 321 и 322 от прог­рамата за получаване на без­лих­вени заеми за извър­ш­ване на финал­ните плащания към изпъл­нителите по съот­вет­ните проекти. Според Греков над 50 общини нямат дос­татъчно сред­с­тва да се раз­п­латят с тези изпъл­нители.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 04 Декември 2013 12:44

Новата ОСП на ЕС е по-справедлива

В следващия програмен период трябва да имаме изключително концентрирани интервенции и фокусиране върху икономическия растеж. Целта е да се инвестира така, че да се доведе до бърз растеж на икономиката и отваряне на нови работни места“. Това каза заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Златанова припомни, че около 15 млрд. лева ще бъдат инвестирани в българското селско стопанство и животновъдство в периода 2014-2020 г. Тя представи основните акценти в Общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период, като я определи като „по-справедлива“.

„Разпределението на бюджета ще гарантира, че никоя държава членка няма да получи по-малко от 75% от средния размер за Общността до 2019 г.“, съобщи Златанова. „Занапред ще се прилага обвързаната подкрепа и насочване на помощ към уязвими сектори като животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, а помощта ще се предоставя само на активните земеделски производители. Ще се прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, а помощта ще може да се насочи допълнително към малките и средни стопанства чрез прилагането на схема за преразпределително плащане“, допълни вицепремиерът.

Зинаида Златанова подчерта, че новата Общоселскостопанска политика обръща сериозно внимание на младите фермери. „С цел стимулиране навлизането в сектора на млади хора, ще се прилага  задължителна схема, по която фермерите на възраст под 40 години ще получават надбавка от 25% от размера на плащането на площ“, съобщи още заместник министър-председателят.

Публикувана в Новини на часа

От 10 декември започва изплащането на 148 млн. евро по Ос 2 на ПРСР, в които се включват плащания за необлагодетелствани райони, Натура 2000 и агроекология.  Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на дискусията „Справедливото разплащане на евросубсидиите в селското стопанство според традициите на България. Според него  „в новия програмен период ще имаме възможност да усвоим 15 млрд. лв. Средствата са както за директни плащания към фермерите, така и за развитие на селските ни райони”.

Министърът уточни, че за директни плащания са заложени 10.4 млрд. лв., което е близо два пъти повече от сегашния програмен период, а бюджетът на Програмата за развитие на селските райони е увеличен с 400 млн. лв. и достига 4.6 млрд. лв. „Правим всичко възможно тези средства да достигат до фермерите по по-опростен начин. Важно е парите да бъдат насочени така, че да подпомогнат изостаналите отрасли. Това е огромна сума, която ако се използва целенасочено, може да промени бита на хората”, подчерта министър Греков.
Той припомни, че приоритетите за следващия програмен период са животновъдство, зеленчукопроизводството, трайните насаждения и биоземеделието, за което ще има отделна мярка в ПРСР. Ще бъде обърнато специално внимание на младите фермери. Според министър Греков са  необходими промени в подпомагането им, за да се гарантира по-голяма устойчивост на инвестициите. „Възможно е да увеличим както размера на субсидията до 50 000 евро, така и срока за усвояването й до 12 години”, посочи още министърът.  

Публикувана в Новини на часа

 

Дискусионен форум на тази тема организира в-к „Български фермер“ с участието на вицепремиерът Зинаида Златанова и министърът на земеделието и горите Димитър Греков. На дискусията присъстваха агробизнесмените за 2013 година Станимир и Недялко Статеви, както и носители на високото отличие от предходни години, експерти от МЗХ и ДФ „Земеделие“. Въпросите които журналистите зададоха бяха свързани с новата ПРСР 2014-2020 г. „За предстоящия програмен период ние трябва да имаме много сериозно фокусиране върху икономическия растеж, всички програми трябва да обединят усилията си, за да постигнем растеж на цялата икономика и създаване на работни места“, каза Златанова. Има и мерки, които косвено ще повлияят на земеделието и на експортно ориентираните отрасли, допълни още тя.

 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта