Сряда, 20 Ноември 2013 10:27

Финансов маратон

За по-малко от месец и половина трябва да се усвоят 278 млн. евро по ПРСР

Спешни мерки и актуализация на екшън плана за усвояване на средствата по ПРСР предприемат в МЗХ. ДФ „Земеделие” изцяло с ново ръководство, защото предшестващите кадри са били нелоялни към настоящото правителство. Новият директор на фонда е Мирослав Николов, който заедно със заместниците си беше представен на пресконференция в МЗХ от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Г-н Николов заяви, че ще работи с екипа си така, че да не допусне повтаряне на грешките на предишното ръководство на фонда.

Целта на министерството с новия екип е до Нова година да бъдат усвоени 278 млн. лв., което разделено по дни е по 7 млн.лв. на ден. Дали тази задача ще е по силите на ентусиазираният екип, ще разберем в края на годината.

За сведение за първите 9 месеца на годината по мерките от ПРСР са усвоени по-малко от една трета от средствата – 90 млн. лв., а за последните два месеца са изплатени над 30 млн. лв.

Има опасност да не бъдат усвоени средствата по мярка 511, която е за техническа помощ за информираността на фермерите. Нещо повече, по тази мярка тече прокурорска проверка по сигнали от Брюксел и има опасност да останат неусвоени 28 млн. лв. Така че фермерите отново ще страдат от дефицит на информация. Ако пък се спазят препоръките от Брюксел има шанс тези средства да бъдат договорени по правилата до края на тази година и да бъдат усвоени в следващите две години.

Публикувана в Новини на часа

Следващата програма за селата трябва, да има комплексен подход и да е с ясни, опростени правила и разбираеми процедури

Маргарита Цветанова
S KСвилен Колев е завършил магистратура в УНСС, специалност аграрна икономика. Работил е в частния и неправителствен сектор, в държавната администрация постъпва през 2000 г. Бил е началник - сектор “Мляко”, началник отдел ”Пазарни механизми” в Разплащателната агенция към ДФ “Земеделие”, съветник по земеделие на вицепремиера по усвояване на еврофондовете 2008/2009г. През 2011 г. е зам. - директор на РА към ДФ “Земеделие”, с ресор ПРСР (Програма за развитие на селските райони). В момента е експерт по европейско финансиране в областта на селското стопанство.


- Г-н Колев, от 2001-ва година, когато тръгна първият предприсъединителен инструмент в помощ модернизацията на българското селско стопанство - САПАРД, се говори за необходимост от по-различен поглед към новите реалности в родното земеделие. Каква е ситуацията днес – 12 години по-късно?
- Темата е актуална, продължава да бъде на дневен ред и в момента, когато сме на път да изпратим втората действаща европрограма за селата и да посрещнем втория програмен период от присъединяването на страната ни към ЕС – 2014 – 2020 г. Насоките са известни. Опитът показа, че те следва да се подчинени на ясни правила и облекчени процедури. Обективността изисква да посочим, че за последните 12 години с подкрепата на Европа нашето селско стопанство макар и със забавяния и проблеми, придоби нов, съвременен образ. А що се отнася до ”по-различния поглед”, считам, че той е задължителен, ако искаме да се развиваме и вървим напред.
- Какво още е нужно, за да се прекрати лутането при усвояването на европейските средства?
- На първо място трябва да имаме ясни цели, върху които да изградим политиките, визията, а от там и стратегията за развитие на селското стопанство в страната през следващия период до 2020 г. Те следва да бъдат с акцент върху дейностите, които формират добавена стойност и комплексния подход при подпомагането. Сред тях най-важните са създаване на условия за развитие на малкия и средния бизнес, даване на по широка свобода за работа на по-изостаналите сектори, сред които животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството, както и на малките, полупазарни стопанства. Целта е да се изгради икономическа стабилност и възможност за стабилен растеж в агросектора. Това ще доведе до иновации, запазване на родната природа и преодоляване на климатичните промени.
- От Министерство на земеделието заявиха, че новата програма за селата ще стартира през май следващата година. Считате ли, че това е възможно?
- Силно се надявам това да се случи. Искам да припомня, че началото на програмния период 2007 – 2013 г. се забави с четиринадесет месеца и вместо от януари 2007 г., първите 22 мерки се отвориха едновременно през април 2008 г. Във фонд “Земеделие” за броени седмици влязоха близо 8 000 проекта, които “запушиха” работата на администрацията. Никой не беше предвидил, че ще има такъв наплив от кандидати. Експертите от фонд „Земеделие” не можеха да поемат и обработят огромния обем документация. В голяма степен това се дължеше на липсата на средно управленско ниво с делегиране на функции и отговорности, което е необходимо за работеща администрация. Има възможност, да се промени моделът който се прилагаше досега. Вижда  се че той не е оптимален. Ако моделът който се използва за периода 2007-2013 се запази, е логично да имаме същите резултати и при новия програмен период 2014-2020г.
- В кои мерки светнаха още „червените лампички”, които поставят Програмата в риск?
- В процеса на прием на проекти почна да става ясно, че ще има проблеми с оползотворяване на програмните бюджети както по мерките по Първа, така и по тези от Втора ос. Конкретно визирам направленията 142 „Създаване на организации на производители”, 111 „Професионално обучение, информационни дейности, разпространяване на научни знания”, 122 „Подобряване икономическата стойност на горите”, 124 „Сътрудничество за разработване на нови продукти, процеси и технологии в земеделието и хранителния сектор”. Същото се отнася и за общинските мерки. И при двете направления - 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”, се наблюдават същите недостатъци. Фокусът на одобрение и при тях пада върху мястото на проекта и готовността за реализация, а не към нуждите на съответните групи крайни кандидати. Т.е. липсва комплексния подход, който сега реално е на дневен ред.
- Какви са възможностите за подобряване на механизмите на работа, за да се избегнат тези недостатъци?
- В началото на следващия програмен период от 2014г.да се започне прием постепенно с една или две мерки и впоследствие да се разширява постепенно. Целта е да не се блокира разглеждането и одобряването на проектите и с това забавяне на плащанията към ползвателите. Необходимо е създаване на предпоставки за бързо разглеждане включване на елементи на електронно правителство. Използване на публични консултанти по ПРСР с ясни права и задължения. Например Попълване на декларации и всичко свързано с попълване на документи, като цяло е свързано с голям стрес при земеделските производители.
- Кога ще се реализира старата идея на фонд „Земеделие”, чрез която фермерите да кандидатстват он-лайн.
- Това е друг, изключително важен момент. Необходимо е да се обсъди възможността по някои мерки на Програмата да се кандидатства по избор на гише или  онлайн с въвеждане на елементите на електронното правителство. Това ще ускори процеса по осъвременяване на техниките за управление по ПРСР и ще повиши ефективността на одобрение на документи. Кандидатстването е възможно да става през интернет страницата на фонд „Земеделие”. За целта трябва да се създадат база данни за попълване с детайлни инструкции за всяка една стъпка, както и се даде възможност на фермерите и общините да представят документите си в определен срок в Разплащателната агенция. Като нещо подобно което се прави от всички банки  заявката за  издаване на кредитна карта от банките например.
Субсидиите, свързани с обвързаните плащания също трябва да стават при разписани ясни правила. Добре е да бъдат предварително съгласувани с браншовите организации по групи. Грешките, допускани досега, които съпътстват програмата задължително трябва да се отстранят своевремнно, преди старта на новия програмен период.
- През последната година проектите на общините станаха приоритет за бившото ръководство на фонд „Земеделие” и на министерството, защото чрез техните субсидии се отчиташе увеличена усвояемостта на ПРСР.
- По отношение на общинските мерки трябва да се прецизират процедурите за провеждане на обществените поръчки. При сегашната система общината има право да получи до 50% от авансово плащане на субсидията веднага след сключване на договора по проекта с Фонда.
Нека не се забравя, че в случая става въпрос за инфраструктурни инвестиции, които достигат до 3 млн. евро и въпросните 50% могат да стигнат до левовата равностойност на 1,5 млн. евро. Местната власт обаче не може да разходва тези средства(с изключение на 3% от тях за предварителни разходи), преди да проведе процедурата за обществена поръчка. Реално тези пари се слагат в графа похарчени, но реално те не се използват от местните власти и авансът понякога престоява в банката в продължение на година за което общината няма вина, и в сметката се трупат лихви, които са дължими към Европейската комисия. По този начин общината не само, че не ползва парите, но чрез процедурни хватки става и длъжник.
Затова правилата е редно да се променят така, че след сключване на договор с Разплащателната агенция да се изплащат авансово веднага 3% за покриване на предварителните разходи на общините. Задължително стандартизиране на формата на обществена поръчка за общините за да не им се губи време по оценката. Веднага след приключването на обществената поръчка превеждане на парите по сметка на общините за изпълнение на дейността.
- Когато говорим за общините, не мога да не попитам какво се случва с проектите на Местните инициативни групи (МИГ) по ОС „ЛИДЕР”?
- Там също има някои от негативите, заложени в процедурите. Като цяло логиката на Местните инициативни групи е сгрешена. Грешният подход може да се посочи в няколко направления. На първо място в момента е заложен нереално голям брой хора за създаването на един МИГ. Така се получава, че дадена община няма един МИГ, а в някои случаи няколко по-малки общини правят един МИГ. Това създава напрежение и ресурсите обикновенно отиват в по “силната” община. Решението в случая е да се даде възможност всяка местна власт, която е допустима да бъде финансирана по ПРСР да има възможност да кандидатства и да направи своя собствена Инициативна група.
Вторият проблем, който се среща е, че на всеки един МИГ-овете му е наложено да действа като умален модел на фонд „Земеделие”. По този начин се получава дублиране на вече съществуваща структура, за сметка на основната идея на МИГ-овете, работещи в останалите европейски страни членки. Това което съм виждал в почти всички държави от Европейския съюз, е че тези групи разходват средствата за развиване и поддържане на художествена самодейност, народни събори, читалищна дейност и всякакви мероприятия създаващи заетост на местната икономика.
Като последен щрих, но в повечето случаи първи по важност е забавянето на плащанията към съществуващите МИГ-ове. Това създава недоверие към тях и като цяло опорочава тяхното съществуване.
- Много стопани се оплакват, че фонд „Земеделие” неправомерно ги санкционира по линия на директните плащания?
- Продължава да липсва ясна информация за причините, довели до налагане на санкции към земеделските производители, които получават така наречените директни плащания. В обиколките на страната за последната година се срешнах с земеделски производители, които вече трета година са глобявани и никой не им казва защо. Това трябва да се прекрати. Необходим е индивидуален подход, който да обозначи причините и последствията от наказанията за всеки земеделски производител. Идеята на санкциите е да покаже, че неправомерните действия са наказуеми, поради определена причина. Ако един стопанин не знае за какво го наказват, в последствие той ще допусне неумишлено същата грешка или ще се откаже, това не бива да се допуска. Всички отговори, които се изпращат на фермерите са стандартни. В тях служителите на Разплащателната агенция посочват, че тази информация е налична на страницата на фонда. За съжаление обаче, тя не е налична там и не може да бъде открита никъде.
- Какви мерки са необходими да се предприемат до края на годината в областта на земеделието според вас.
- В момента е особено актуален изборът на заместник изпълнителни директори на Държавен фонд „Змеделие”. Искрено се надявам това да не отклони вниманието върху определянето на бюджета на институцията. В министерство на финансите има изключително добър екип, пред който ръководството на фонда трябва да обоснове и защити допълнителен финансов пакет средства. С тях следва да бъдат подкрепени не само националните доплащания за директните плащания и селските райони, но да се предвидят и допълнителни средства за непланирани разходи. Тук става въпрос за задължително осигуряване на пари за субсидиите на младите фермери, които тепърва ще кандидатстват и ще бъдат одобрени. Също така трябва да се предвидят и средства по националните схеми, които Фонда прилага. Говоря за линиите на кредитиране и управление на съществуващите задължения и лихви по държавните помощи. Нужно е да се запази бюджет за планинските и полупланинските региони, като програма „Родопи” например. Малка стъпка, но с голям ефект би било възобновяване и актуализиране на  районирането на културите в селското стопанство. Ако това се случи, обществеността трябва веднага да се информира къде, на какви почви и климатични особенности в страната виреят най-добре различните култури. Например в област Пазарджик, земеделски производител безуспешно, в продължение на 5 години, се опитвал да отглежда бадеми.
- Очаквате ли сътресения след 2015 г., когато ще отпадане на квотния период в сектор „Мляко”?
- В целия европейски съюз има една тема, която е винаги актуална, тя е част от културата на старите страни членки и това е производството на мляко и свързаните с това млечни продукти и дейности. Все още функционира така наречената система от млечни квоти. Най-общо тя определя максималното производството на краве мляко във всяка отделна страна, което е съобразено с консумацията на този продукт. От 1 април 2015г. е заложен края на тази система. Края на тази система е кръстен “меко кацане”.
С т.нар. “меко кацане” за отпадане на млечните квоти през 2015г, ЕК ще даде възможност на фермерите от планинските и необлагодетелствани райони да съхранят съществуващия поминък и да развиват съпътстващи дейности. Много е важно да се помогне на тези хора, да им се даде шанса да останат по родните си места, за да  успеят да съхранят многовековните традиции на нашето животновъдство.

Публикувана в Агроновини

Новата Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) трябва да е изцяло готова до края на годината. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев по време на среща с представителите на граждански и неправителствени организации в Министерски съвет. Гечев подчерта, че програмата няма да бъде представена на части, няма да бъдат пуснати и финансовите параметри на отделните мерки. „Програмата ще бъде пусната на равен старт на всички едновременно, тогава, когато е на 100% готова”, отбеляза зам.-министърът на земеделието. Той обяви, че до май 2014 година трябва да бъдат извършени първите проекти по ПРСР. „Първата мярка, която ще бъде предприета, ще е мярката за млад фермер, която е насочена към облекчаване на младите земеделци на възраст между 29 и 35 години”, посочи Явор Гечев и обясни, че младите фермери ще получават най-вероятно допълнителни средства с около 10% над сегашните. Основните приоритети в новата програма за селските райони ще бъдат животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, биоземеделие и подпомагане на малките ферми. „Не трябва да произвеждаме само суровини, а да търсим и пазари на готовите продукти”, отбеляза зам.-министърът. Според него – трябва да се спре и нерегламентираният внос на продукти от чужд произход, като това ще даде шанс на българските производители. „Много щеше да е лесно на цялото министерство и на всички, които пишат новата програма, ако имахме единна стратегия за селското стопанство”, коментира Гечев. Той заяви, че новата ПРСР ще бъде не само съчетания от мерки. Именно заради това, преди да бъде изцяло готовата програмата, ще се направи един цялостен анализ на силните и слабите страни на българското земеделие. 

Публикувана в Новини на часа
Петък, 20 Септември 2013 10:26

За следващия програмен период

Дефинирахме ясно приоритетите в земеделието и селските райони

„Към момента тече усилена подготовка на първия проект на новата Програма за развитие на селските райони. Готови са първите най-важни части на програмата - анализ и стратегия за развитие на селските райони. В тях са дефинирани най-важните нужди и приоритети за развитие на земеделието и селските райони, които ще се финансират през следващия период. Направихме всичко това, за да наваксаме изоставането, което заварихме в МЗХ”. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков при откриването на съвместно заседание на ръководството на МЗХ и Комисиите по земеделието и храните и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание.
Министърът допълни, че анализът и стратегията на ПРСР 2014-2020 вече са изпратени в Европейската комисия за неформални технически консултации. „Направили сме равносметка от изтичащия програмен период, открихме силните и слабите страни  и  правим необходимото за в бъдеще програмите за развитие на селските райони и за сектор „Рибарство” да бъдат още по-успешни”, изтъкна проф. Греков.
По отношение на сегашната програма министърът изтъкна, че е осигурен достатъчен административен капацитет за обработката на постъпилите заявления за подпомагане. „ДФ „Земеделие” много сериозно и внимателно следи изпълнението на сключените договори и своевременно предприе мерки за успешното усвояване на средствата”, подчерта министърът. Според последните прогнозни данни до края на годината по всички мерки от Програмата за развитие на селските райони се планира да бъдат разплатени над 325 млн. евро.

Публикувана в Новини на часа

 

Изявление на зам.-министър Гечев

„Всички експерти от Министерството на земеделието и храните, заедно с Държавен фонд „Земеделие” работят, за да може до края на годината да се изплатят 308 млн. евро по всички мерки от ПРСР. Дейностите ни са отлично координирани чрез план за действие, който е съгласуван с Европейската комисия.” Това заяви зам.-министър Явор Гечев по време на заседание на ръководството на Министерството на земеделието и храните, Комисията по земеделието и храните и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Зам.-министър Гечев съобщи, че доказателство за волята да не се губят средства е фактът, че само за периода от 1-ви до 19-и септември 2013 г. са разплатени 25 млн. евро. „Очакваме да се изплатят още около 106 млн. евро по общинските мерки 321-а и 322-а. Чрез 11-то изменение на ПРСР 2007-2013 ще бъдат прехвърлени 149.6 млн. евро публични средства  по Мярка 214 “Агроекологични плащания”, с които ще могат да се извършат плащанията към всички стопани, които са подали коректно своите заявления”, допълни Гечев. Той заяви, че ще се извършват плащания и по други мерки.

 

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 12 Септември 2013 13:43

Порязаха младите и дребни фермери

Приемът на проекти на млади фермери и полупазарни стопанства се отлага за неопределено време. В актуализирания индикативен график за прием на заявления по марка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ е предвидено да се кандидатства в периода от 2 до 20 септември. По мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ е заложен двумесечен период за подаване на заявления от 2 септември до 1 ноември 2013 г. Това означава, че по двете направления проекти няма да се приемат, защото ще има проблеми с последните плащания, коментират експерти. Причината е, че и по двете мерки няма да могат да се изплатят последните субсидии. По мярката за млади фермери европомощта е в размер на 25 000 евро. Тя се изплаща на два транша. Първият, авансов – в размер на 12 500 евро, се превежда веднага след одобрението на инвестицията. Второто плащане, обаче става след изпълнението на проекта, което трябва да приключи след три години. Проектите за полупазарни стопанства пък се подпомагат с по 1500 евро за период от 5 години. България трябва да приключи с плащанията до две години след започването на новата програма. Нагласите са май 2014 г. да стартира новият пакет с мерки по следващата финансова рамка на програмата до 2020 г. , съобщи зам. – министърът ан земеделието Явор Гечев. Виж ТУК и ТУК
Към момента няма издадени заповеди от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, а от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните поясниха, че експертите от Управляващия орган на ПРСР, Дирекция „Развитие на селските райони“ изготвят анализ, който ще бъде представен на ресорния зам.-министър Явор Гечев. Очаква се да бъде изготвен преглед на състоянието на бюджетите по двете мерки и да се определи свободния ресурс, който може да бъде договорен, както и направленията за инвестиции.
Припомняме, че съгласно Решение на Министерски съвет от 8 март тази година, се дава съгласие за наддоговаряне на бюджети по мерки от ПРСР. Максималният размер на бюджета за приема не може да надвишава 48 895 000 лв, които са 19% от размера на договорената финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”. По другата мярка, за подпомагане на полупазарни стопанства бюджетът, определен за наддоговаряне не може да надвишава 5 280 660 лв. Това са 5% от размера на договорената финансова помощ, е посочено в Решението на Министерски съвет.

Публикувана в Бизнес

Малките стопанства в България ще имат отделен достъп до европейските средства на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в следващия седемгодишен програмен период, започващ от 2014 г. Планира се намаляването на прага за подпомагане на животновъдите и вече ще е достатъчно да отглеждат например пет крави вместо исканите сега десет животни, за да получат субсидия. Това заяви зам.-министърът на земеделието и харните Явор Гечев във вторник. по думите му ще има интегрирана цялостна подпрограма за малките стопанства в рамките на ПРСР.
 
По думите му така ще се осигури достъп на малките селскостопански производители до европейските средства и те ще станат приоритетни за подпомагане от страна на държавата.
 
В полза на дребните фермери ще е разширяване на възможностите да извършват директни продажби на своята продукция. Предвижда се големите стокови борси и централни пазари в десет големи градове да се преструктурират и да осигурят на производителите възможност да продават без прекупвачи стоката си.
 
Увеличават се и над 4 пъти квотите за директна продажба, така че до 80 процента от млякото, произвеждано в малките ферми да може да се реализира като директни продажби, стана ясно още по време на провел се в Пампорово национален форум на планинските общини.
 
Гечев обясни още, че се въвежда нов режим на малки преработвателни предприятия и се дава възможност до 80 на сто от млякото от малките ферми да се влага в продукти по местни традиционни рецепти, които да се предлагат чрез директни продажби. По този начин ще има взаимовръзка със селския туризъм, традиционни занаяти и поминъци, предавани от поколения, допълни заместник-министърът.
 
По думите му България е изпратила ново искане до Брюксел за отлагане с още 2 години на изискването за преструктуриране на малките ферми.

Публикувана в Новини на часа

Седем църкви, читалище и една община ще получат общо 3 073 288 лева по три от мерките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Със средствата храмовете ще бъдат ремонтирани, ще бъде изградена изградена информационна система за читалището и поставени информационни табла за туристически маршрути в общината. Общата сума, която църквите ще получат, е 2 668 455 лв. Те идват от бюджета на мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”. А ето и имената на храмовете: църква „Света Параскева” в гр. Левски, обл. Плевен, „Св.Архангел Михаил” в с. Малчика, обл.Плевен, „Свети. Георги” в с. Черноземен, обл. Пловдив, „Свети Архангел Михаил" в с. Мъдрец, обл. Стара Загора, „Света Параскева" в Тръстеник, обл Русе, „Св. Св. Кирил и Методий” в с. Щипско, обл. Варна и църква „Св. Рождество Христово” в с. Геша, обл. Габрово.

Другите два одобрени проекта са по мерки 313 „Насърчаване на туристическите дейности” и 321“Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от ПРСР. Община Априлци ще използва финансиране по мярка 313, за да постави билбордове, табели и пътепоказатели за туристическите маршрути и забележителности, ще купи пейки и кошчета за предвидените по пътя места за отдих. Проектът обхваща град Априлци, село Драшкова поляна, село Велчево и село Скандалото. Проектът по мярка 321 е на читалище „Възраждане 1940” в село Старо село. Там ще бъде изградена информационна система на чрез интерактивни киоски и публични дисплеи. Планирани са и строително-монтажни дейности и купуване на климатици, офис обзавеждане и др.

Публикувана в Новини на часа

От 9 до 20 септември областните дирекции на фонд „Земеделие” ще приемат проекти по две от най-атрактивните мерки на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) - 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”.

Бюджетът по Мярка 321 е 104,2 млн. евро. Най-много средства са предвидени за инвестиции, свързани със строителството, ремонта и реконструкцията на пътища, канализация, водопроводи и пречиствателни съоръжения. Тези предложения ще бъдат подкрепени с 90 млн. евро. Проектите за библиотеки, театри, културни центрове и центрове за социални услуги ще си разделят 10 млн. евро. С 4,2 млн. евро ще бъдат финансирани инвестициите, насочени към използването на информационни и комуникационни технологии и създаването на мобилни центрове в някои селски общини.

Одобрените кандидати по Мярка 322 ще получат близо 28,5 млн. евро. Мярката цели да подобри качеството на живота в селските райони. Финансират се предложения за обновяване на паркове, градини, детски площадки, ремонт на сгради с исторически и културно значение и други.

През септември областните дирекции на фонд „Земеделие” ще приемат документи и по Мярка 313 „Насърчаване на туристическите дейности” с бюджет от близо 4, 4 млн. евро. Срокът на кандидатстване е 12-23 септември.

От тези бюджети над 132 млн. евро са предвидени за договаряне над бюджета по мерки 313, 321 и 322. Това стана възможно с Решението на Министерския съвет, което даде съгласие изпълнителните директори на ДФЗ и ИАРА да договарят над бюджета мерки от ПРСР и ОП „Рибарство“.

Публикувана в Новини на часа

Това заяви зам.-министър Явор Гечев при откриване на Добричкия панаир

До края на 2013 г. новата Програма за развитие на селските райони ще бъде готова, а през май догодина ще приемем и първите проекти по нея. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев на откриването на 21-ото издание на Добричкия панаир. „Имаше проблеми със сроковете по написването на програмата, но виждате, че наваксахме. За три седмици свършихме цялата работа, която трябваше да бъде свършена през последните две години“, заяви зам.-министър Гечев.

Той подчерта, че новият вариант на програмата е получил одобрението на земеделските производители – и като приоритети, и като анализ на силните и слаби страни. През септември първият вариант на програма ще бъде изпратен в Брюксел и до Нова година се очаква да има одобрен окончателен текст. „На теория има възможност да бъдат отворени приеми още през януари, но искаме първо да завършим максимално пълноценно старата програма“, обясни Явор Гечев. Той изтъкна, че едно от най-важните пера по старата програма е предстоящото изготвяне на проекти за напоителни съоръжения.

Зам.-министър Гечев отбеляза, че въпросът не е просто да се усвояват средства, а да има ефект от тяхното усвояване и да се добавя стойност към първоначалния продукт. „Затова в новата програма търсим баланс и приоритизиране на по-слабите отрасли. Ще подкрепяме зеленчукопроизводството, животновъдството, етерично-маслени култури и биоземеделието. Приложихме нов подход и очакваме това да проличи в реалното изпълнение на мерките“, категоричен е Явор Гечев.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта