Понеделник, 15 Юли 2013 09:22

За модернизация от ПРСР

Предприятия и ферми получават над 163 млн. лева

Средствата ще помогнат за осъществяването на инвестиции по 207 одобрени проекта по мерките 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” и 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) съобщиха наскоро от РА на Фонд „Земеделие”.

Подкрепените предложения по мярка 123 на предприятия от хранително-преработвателната промишленост са 204 на брой. Голяма част от тях са в сектор „плодове и зеленчуци”. Кандидат от Търговище ще инвестира в преработката на биомалини и замразени малини, а бенефициент от Кюстендилска област – в нова техника за приготвяне на сладко. С пари по мярката ще бъде финансирано и купуването на тунелни оранжерии за сушене на билки и линии за обработката им. Подкрепени са различни проекти за производство на компоти, пюрета, консерви и др.

Финансиране спечелиха и проекти за сурови и печени ядки, масла и мазнини, като бенефициентите се насочват основно към производството на белено слънчогледово семе, печени фъстъци, бадеми, царевични пуканки или бутилирано и наливно олио. Някои от одобрените предложения са за производство на бели и червени вина. Тези предприятия ще извършат строително-монтажни дейности и купят бъчви от американски и френски дъб, лабораторни реактиви и консумативи, хроматографски вани, винификатори и др. ДФ „Земеделие” одобри и няколко проекта за ремонт и модернизации на мандри и технологично обновяване на месопреработвателни предприятия.

Средства по мярка 123 получават и предприятия, които ще инвестират в производство на енергия чрез преработка на биомаса от растителни и животински продукти. Те ще купят технологично оборудване, включително линии за производство на екобрикети от биомаса, инсталации за производство на дървени въглища и др.

Подкрепените проекти по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” са три. Те ще получат 1 578 245 лв. Първият бенефициент ще купи техника за обработка на винени лозя, вторият ще изгради силозно складово стопанство за съхранение на зърно и административно-битова сграда, а третият ще планира да приведе птицефермата си в съответствие със стандартите на Общността.

Публикувана в Новини на часа
Разплащателната агенция и Държавен фонд "Земеделие" имат достатъчно капацитет да прегледат всички проекти по Програмата за селските райони, те да бъдат утвърдени, така че да могат бенефициентите да се възползват от средствата. Това каза министърът на земеделието и храните Димитър Греков на питане от депутата Димчо Михалевски относно изпълнение и рискове пред Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.„В момента извършваме анализ за необходимите средства, които трябва да се насочат в тази посока и да се набележат мерки, в които да могат да се насочат тези средства към съответните програми”, посочи Греков. 
„Ще се опитаме да изчистим част от обещанията, дадени на животновъдите в началото на годината, като балансираме отношенията между ветеринарни лекари и животновъдите”, каза той, във връзка с изпълнението на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Договорени са над 87% от общия бюджет по Програмата за развитие на селските райони. Разплатени са над 55% от средствата, включително и аванс в размер на 182 млн. евро и гаранционен фонд малко над 121 млн. евро. Към 8 юли общата договорена сума по ПРСР възлиза на около 5 449 148 184, 53 лв. Сключените договори към момента са 20 420. По част от мерките не се сключват договори, а се поемат 5-годишни ангажименти, посочи Греков.
 
Напълно приключените договори са 6466 проекта, по които изплатените средства са на стойност 1 186 125 183 лв. В процес на изпълнение са останалите 13 954 договора, като повечето от тях са с 5-годишен ангажимент. По тях вече има извършени плащания, но им предстоят още такива до 2015 г.
Публикувана в Новини на часа

В Министерство на земеделието и храните най-важно е завършването на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) до края на периода. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев.

„След една седмица отивам в Брюксел за консултации с колегите в Генерална дирекция „Аграрно развитие”, за да можем да спасим максимално много средства от средствата, които са налични в момента, за да може да бъде разплатена и успешно завършена програмата с минимални загуби. Имаме идеи за всяко от нещата и ще предложим на колегите в Брюксел определени варианти, които са на базата на екшън-плана, който сме изготвили. Също така другата седмица трябва да се даде драфт на новата Оперативна програма и в министерството се работи денонощно, за да може да я приключим. Това, което заварваме е един много суров вариант”, обясни той.

По думите му – работи се и по отношение на намалелите средства за следващия програмен период по ПРСР.

„Моята работа е, когато има рамката на средствата, по приоритетите, които министерството поставя за развитие на аграрния сектор в България, да променим програмата едва ли не с главата надолу. Искаме да имаме друг подход, а подходът е на база на вдигане на Брутния вътрешен продукт и подкрепа на българските производители в аграрния сектор. Искаме да структурираме програмата по приоритетите, които държавата е дала, за да може наистина тя да е ефективна, а не да се получава усвояване на средства само заради самото усвояване, а да има и ефективност. Също така да има и достъпност и при най-малките производители и базирано на добавена стойност върху земеделските производители тук, вътре в България, което означава няколко приоритетни сектора – зеленчукопроизводство, плодове, животновъдство, десертно грозде, както и всички позабравени сектори в България, които обаче носят добавена стойност и дават по-голяма заетост”, посочи зам.-министърът.

Според него, трябва да се гарантира и подкрепа за малките производители и преработка на продуктите в България, за да може да има добавена стойност при износа.

Публикувана в Новини на часа

От месец септември 2013 г. Национална служба за съвети в земеделието планира провеждането на пет нови обучения по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания“ от ПРСР, чрез курсове от 150 часа, 30 часа и 8 часа, както следва:

  • Трайни насаждения – 150 учебни часа
  • Зеленчукопроизводство - 150 учебни часа
  • Алтернативно животновъдство – отглеждане на охлюви – 30 учебни часа
  • Алтернативно животновъдство – отглеждане на червен калифорнийски червей  – 30 учебни часа
  • Основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор – 8 учебни часа

Повече информация тук:

http://www.nsm.bg/sites/default/files/obuchenya_M_111.pdf

Публикувана в Новини на часа

Европа реже над 1 милиард лева за селата

 

Брюксел планира да намали с 20% парите за България до 2020 г., окончателното решение идва наесен

 

Албена Филипова

Българските села и земеделски стопани ще получат от Брюксел 531 млн. евро, или левовата равностойност на 1, 039 млрд. лева, по-малко в следващия програмен период 2014 – 2020 г., в сравнение със сега изтичащия. Това сочи предварителната план – сметка за разпределението на средствата за развитие на селските райони в Общността за следващите седем години, с която вестник „Гласът на фермера” разполага. Според документа, страната ще получи 2, 078 млрд. евро, без националното съфинансиране от 25%. За сравнение за периода 2007 – 2013 г., за модернизация на отрасъла на селското стопанство у нас, Брюксел утвърди 2,609 млрд. евро. Простата аритметика показва, че парите за земеделие ще бъдат с 1/5 по-малко. Лошата вест долетя в средата на миналата седмица, когато членовете на Европейския парламент дадоха "зелена светлина" на бюджетното споразумение за разходите на ЕС за периода 2014-2020 г. След продължителни и тежки преговори финансовата рамка на Общността беше закована на 960 млрд. евро. От тях за селските райони са заделени общо 84, 936 млрд. евро. Окончателно решение ще се гласува тази есен.

Орязването на средствата за развитие на селските райони се очакваше. „Гласът на фермера” първи алармира още преди осем месеца, че Европа ще намали най-малко с 500 млн. евро парите за земеделие. Прогнозата направи бившият зам. – шеф на фонд „Земеделие” Свилен Колев, който отговаряше за прилагане на ПРСР у нас до 2013 г. В интервю за вестника той изрично подчерта, че в предвижданията си обаче, той е свръх оптимист. Ето как експертът обясни и негативните очаквания:

„Бюджетът на Европа се формира на същия принцип, на който се прави и бюджета на всяка една страна. Това означава, че Брюксел вече е наясно, колко пари няма да усвоим  и ще средствата ще бъдат пренасочи. В края на 2011 г. изгубихме 45 млн. евро (90 лева) от бюджета на Програмата за 2009 г. Тогава под заплаха да бъдат загубени бяха близо 325 млн. лв., но от тях 237 млн. лв. бяха спасени, след като се пренасочиха към създадения Гаранционен фонд за кредитиране на фермерски проекти по ПРСР. В края на 2012 г. се разделихме с още 51 млн. евро. В края на 2013 г. също се очертава сериозна загуба. Явно разчетите и анализите на Европейската Комисия още отсега ясно посочват, че най-малко 500 млн. евро няма да стигнат до селските райони у нас. Целта на фактологията, която посочвам е своевременно да се видят пропуските за да може да има реакция и да се ограничат загубите за страната ”, посочи декември месец 2012 г. Свилен Колев.

Реално обаче за страната ни се очертават много по-сериозни загуби, въпреки, че шефът на фонд „Земеделие” Румен Порожанов не споделя публично тези прогнози. Пред парламентарната земеделска комисия миналата седмица той обяви, че няма да има проблеми с усвояването на бюджета за селските райони, въпреки, че до 30 юни са платени 55% и договорени 86 % от парите по ПРСР. Агрочиновниците щели да приемат повече проекти по общинските мерки и така ще наддоговорят бюджета за селата. Наддоговарянето на пари е механизъм, чрез който по принцип може да се компенсира ниското усвояване. Инвестиции са насочени към изграждане на пътища и на водопроводи. Интересен фактът, доказан в практиката, че посредством публичните проекти наистина най-лесно се усвояват дадени пари, но и най-лесно се пренасочват...

България ще изгуби и още пари от тези, които „спаси” в Гаранционния фонд. Тези 237 млн. лева или 123 млн. евро към момента също са в риск, защото от тях са се възползвали едва 4 - 5 проекта по Програмата. 

Публикувана в Бизнес

България ще получи с 531 млн. евро по-малко пари от ЕС за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. спрямо същите субсидии, договорени за периода 2007 до 2013 година.

Точната сума за следващите 7 години е 2,078 млрд. евро. За сравнение, във времето 2007 до 2013 г. тези европари бяха - 2,609 млрд. евро. Сумата е потвърдена след среща на аграрните министри в Люксембург, която се проведе в края на юни и на която присъства българският земеделски министър Димитър Греков.

Като причина за орязване на новите европари за селата от ЕК са посочили "обективни критерии и минали резултати" по усвояването им.

В предходните две години страната ни изгуби сериозни суми пари по Програмата за развитие на селските райони - 96 млн. евро. Вицепремиерът и министър по еврофондовете Зинаида Златанова вече предупреди, че под риск от загуба са нови 100 млн. евро.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 03 Юли 2013 14:54

По-малко средства за ПРСР

Програмата за развитие на селските райони (ПРСРС) е най-вероятно да получи по-малко средства, според Зинаида Златанова, вицепремиер по еврофондовете и министър на правосъдието.

Според Златанова, това не важи само за България, а за всички държави-членки и е следствие на политиката, която Европейската комисия предприема в последните години, каза Златанова. Тя посочи, че към момента не може да каже с колко по-малко ще бъде финансирана Програмата за селските райони.

Правилно е, че и Програма "Регионално развитие"ще се прилага в много по-малко населени места, отколкото е била преди. Това отново е указание на Европейската комисия. Тя отбеляза, че с министъра на регионалното развитие са обсъдили и полагат усилия, да няма бели петна на картите на България. Това, което мога да обещая е, че ще бъдат поне минимизирани, заяви Зинаида Златанова.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 02 Юли 2013 12:44

Младите фермери пак излъгани

Начинаещите агробизнесмени с най-много нарушения

Албена Филипова
Младите фермери, които очакваха своя последен шанс да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони и да започнат свой агробизнес останаха прецакани отново. Според създадения от чиновниците в земеделското министерство Индикативен график по програмата за 2013 г., който представлява предварителен план за времевия период на отваряне на мерките, начинаещите стопани трябваше да подават бизнес плановете си по мярка „Млад фермер” от 27 май до 14 юни.
В последния
момент, съвсем неочаквано обаче
от аграрното ведомство обявиха, че
приемът се отлага
Защо и закога - никой не се нае да обясни, никой нища не каза. Чиновниците се обвиха в достолепно мълчание. А стотици млади хора от селата разчитаха на тази последна възможност да създадат свой бизнес, да имат препитание и да останат по родните си места.
Всъщност индикативният период за прием на проектите по ПРСР е ориентировъчен и фермерите добре знаят това. Затова стоят мълчаливо и изчакват агроведомството и Разплащателната агенция
да обявят официално новия период за кандидатстване
Преди около десетина дни земеделският министър проф. Димитър Греков съобщи от парламентарната трибуна, че свободният финансовият ресурс по мярката за млади земеделци е 48 895 000 лв., което прави 25 000 000 евро, или 19% от договорената финансова помощ по мярката. Това означава, че при субсидия от 25 000 евро на проект, младите хора е нас могат да разкрият 1000  нови стопанства с подкрепата на европейските пари. През периода 2008 - 2009 г. бюджетът по направлението, който надхвърляше 102, 413 млн. евро. беше ударно договорен. От кандидатствалите 5 433 проекта, бяха ободрени 4 106 предложения - на стойност над 102, 295 млн. евро. И парите свършиха.
Три години хиляди стопани питаха ще има ли нов прием на проекти за млади фермери. Три години в тях тлееше огънчето на надеждата, че ще могат да създадат собствено малко стопанство. И добрата вест пристигна от Брюксел миналия юни. Тогава със седма нотификация
ЕК одобри прехвърлянето на близо 600 млн. лв. по Програмата за селските райони
за нови проекти на млади фермери, за модернизиране на земеделските стопанства и за общините. От тях по мярка 112 „Млад фермер“ България получи 40 млн. евро или над 78 млн. лв. Преструктурирането на бюджета се наложи, след като остана неусвоен ресурс по редица направления от програмата, за сметка на бързо изчерпаните бюджети за младите земеделци, за модернизация на стопанствата и за изграждане на инфраструктурата в селата.
Но Европа постави нови изисквания пред младите и вдигна летвата за кандидатстване. Те трябваше задължително да имат завършено аграрно средно или висше образование. В най-лошия случай - да притежават сертификат за завършен 150 часов курс в областите, за които кандидатстват. До този момент хората без опит трябваше да изкарат обучение след като проекта им бъде одобрен. При това, курсовете се финансираха със средства на ПРСР.
Въпреки завишените критерии фонд „Земеделие” беше залят със
заявления на
млади стопани
Само за 20 дни – от 20 август до 11 септември 2012 г. в Разплащателната агенция бяха входирани общо 1 479 заявления на стойност над 72,3 млн. лв. От тях бяха разгледани и одобрени близо 1200. Така на застоящия програмен период до края на 2013 г. общият брой на младите стопани в България набъбна на общо на 5 300.
Паралелно с това, същия септември 2012 г. аграрното ведомство реши с Девета нотификация да поиска ЕК да одобри ново прехвърляне на част от получените през юни пари. Идеята на чиновниците бе част от разпределените със Седма нотификация 600 млн. да се преналят към други мерки, при които проектите са по–лесни за усвояване. Така с Девета нотификация поискахме 233 млн. евро или 456 млн. лв. отново да се преразпределят. От тях 202 млн. евро да се пренасочат към мярка 321, която включва изграждането и ремонт на общинските пътища, а останалите 31 млн. евро да тръгнат към мярка 322, където пък се разработват инвестиции за рехабилитация на зелени площи, на обществени сгради с местно историческо и културно значение, както и за реконструкция и изграждане на тротоари, площади и осветление. И всичко това - за сметка на парите за млади фермери и модернизация на стопанствата.
Аргарни експерти, консултанти и юристи, обаче, веднага алармираха, че препоръките на Европейската комисия за изменения в прилагането на мярката са на път да я превърнат в неприложима за млади фермери. Например, едно от новите условия бе кандидатът да представи документ за собственост, аренда или наем на земята в цялото стопанство. Промени се стъпката за увеличаване на стопанството, изразена в икономическите единици от 1 на 1.5, като за всяка нова стъпка се
изплащат 2 500 евро безвъзмездна финансова помощ по мярката
По този начин минималният размер на стопанството към момента на отчитане на бизнес плана е 8.5 икономически единици. Например, ако гледа краставици, трябва да обработва 2 100 дка. Ако кандидатства за подпомагане за овощна градина - трябва да работи 36 дка. Сумата, която се получава за 5- те години отново бе 25 000 евро, но пълният размер на помощта се изплаща само ако младите са увеличили обработваемата площ с изисканите икономически единици.
Икономическата единица се изчислява въз основа на вложения труд и разходи за декар насаждения или животни. Примери за 1 икономическа единица за овощни  градини е 9 дка, за краставици- 550 кв. м., за домати - 800 кв. м., за картофи - 4, 5 дка, а за зеле- 8 дка. С други думи, ако един “млад фермер” има овощни градини и стартира с минималните 36 дка, в края на проекта трябва да има 270 дка.
Съгласно ПРСР, един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Според данните от преброяването на стопанствата от 2003 година, едва 5% от управителите на стопанства са млади хора на възраст не повече от 35 години, докато 66% от управителите на стопанства са на възраст над 55 години. “Младите земеделски стопани са гаранция за бъдещето на земеделската дейност.
Те са носители на нови умения и професионална квалификация в земеделския сектор
По-високото образователно ниво на младите земеделски стопани ще доведе до по-лесна приспособимост на сектора към предстоящите промени в него, към търсене на възможности за по-висока продуктивност и конкурентоспособност”, категорични са експерти.
Една от основните цели на мярка 112 е да улесни процеса на създаването на стопанства от млади фермери. Експерти, обаче, пресмятат, че с така предложените изменения, за да кандидатства, земеделският производител по мярката трябва да притежава при годината на кандидатстване и годината на проверка следните култури и/или животни:
Особено фрапиращи са необходимите площи при овощните култури
които значително надвишават средно обработваемите площи на земеделско стопанство в България. От тези данни личи, че не е възможно едно стопанство, което започва дейността си и не е било регистрирано повече от 14 месеца към датата на кандидатстване, да притежава такъв обем, освен в случаите ако не е прехвърлено на начинаещия стопанин от родители, роднини или приятели. Така чрез изкуственото създаване на нови стопанства и ферми, с цел усвояването на евросредствата и без друго раздробеното земеделие се дораздробява.
 Тук логично идва въпросът каква е мотивацията на младия фермер да започне бизнес и да регистрира стопанство при условие, че една крава средно струва 1 200 лв., за да достигне от 14 на 41 бр. за три години, е необходимо да се сдобие най-малко с 25 крави, а това прави 30 000 лв., плюс разходите за модернизация и др. При овощните култури, първите три години те не плододават и имат само разходи. Това означава, че средния разход за засаждане скача на около 3 000 лв. за дка, което прави 210 000 лв. Сумата не включва средствата, които са необходими за поддръжка. В същото време
субсидията по мярката е около 48 800 лв. при двете плащания
Най-вероятно мярката за млади кандидат – земеделци няма да се отваря повече за настоящата Програма, коментираха пред „Гласът на фермера” близки източници от фонд „Земеделие”, пожелали анонимност. Причината според агроекстертите е, че малките проекти създават главоболие на проверяващите. И не пропуснаха да припомнят одит на Европейската сметна палата в Разплащателната агенция, който е установил, че най-много измами по Програмата за развитие на селските райони има по мярката, подпомагаща младите фермери.
Прохождащите земеделци най-често са точили европари с фалшиви оферти за инвестиции, които никога не са планирали да реализират
Нарушенията по мярката трудно могат да се докажат веднага, коментираха експерти от фонда. Това е така, защото младежите имат право на субсидия от 25 000 евро. Първото плащане, в размер на 12 500 евро, се превежда веднага след одобрението на проекта. Второто обаче, става едва след като кандидатът подаде заявка за плащане. Тогава служители на Разплащателната агенция на място проверяват изпълнението на проектите. Така от техническия инспекторат са установили, че някои от кандидатите за земеделци, с авансовото плащане по мярката са си осигурили еднопосочни билети за чужбина.  Вече 72 такива случаи са регистрирани като неправомерно платени в Разплащателната агенция.

Публикувана в Агроновини

Общо 19 проекта ще бъдат финансирани с 34,1 млн. лева от бюджета на Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, а други пет ще получат 1,33 млн. лв. по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селките райони (ПРСР). Точният размер на субсидията е 35 453 132 лв.

Инвестиционните предложения по Мярка 123 са насочени предимно към преработката на плодове и зеленчуци, на месо и млечни продукти, за производството на вина, фуражи и други. Финансиране спечелиха два проекта за покупка на оборудване за билки. Едната фирма ще отглежда лавандула, маточина, бял равнец, жълт кантарион, риган, а кооперация от Търговище планира производствена линия за обработката на шипка, листа от бръшлян, стръкове балканска чубрица, кориандър, корени от коприва, глухарче и други билки. Средства по мярката получават и предприятия за производство на лютеница, кьопоолу, компоти,  айвар, конфитюри, мармалади. Фирма от Хасковска област ще инвестира в бъчви от френски дъб и бокспалети за червени вина. 

ДФ „Земеделие” одобри и няколко проекта за модернизация на месопреработвателни предприятия, за изграждане на кланици и мандри. Освен традиционните кисело и прясно мляко, една от фирмите ще произвежда сирена "Гауда", "Тилзит", извара и катък.  Сред одобрените инвестиции по Мярка 123 има и такива за преработката на дървесина или за производството на енергия от биомаса.

С пари от бюджета на Мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” ферма ще купи линия за сортиране, почистване и пакетиране на картофи, колесен трактор и др.  Ще бъдат оборудвани и две стопанства за зърнени и технически култури. Одобрените проекти по мярката за гледане на плодове са 3 – на ферми за био череши, пъпеши, кайсии и бадеми. Те ще купят съоръжения за защита от диви животни и от слани, ще изградят съоръжения за съхранение на вода и други.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 27 Юни 2013 12:44

Пак прецакаха младите фермери

Младите фермери, които очакваха своя последен шанс да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони и да започнат свой агробизнес останаха прецакани отново. Според създадения от чиновниците в земеделското министерство Индикативен график по програмата за 2013 г., който представлява предварителен план за времевия период на отваряне на мерките, начинаещите стопани трябваше да подават бизнес плановете си по мярка „Млад фермер” от 27 май до 14 юни. В последния момент, съвсем неочаквано обаче, от аграрното ведомство обявиха, че приемът се отлага. Защо и закога - никой не се нае да обясни, никой нища не каза. Чиновниците се обвиха в достолепно мълчание. А стотици млади хора от селата разчитаха на тази последна възможност да създадат свой бизнес, да имат препитание и да останат по родните си места.

Всъщност индикативният период за прием на проектите по ПРСР е ориентировъчен и фермерите добре знаят това.

Целият материал може да прочетете в понеделник в новия брой на вестник Гласът на фермера

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта