Още в началото сбъркахме с Програмата за развитие на селските райони, през годините изгубихме фокус, казва председателят на УС на Малките семейни ферми и преработвателите

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Хулиян, къде сгрешихме в прилагането на Програмата за развитие на селските райони?

- Ако имаше лесен и еднозначен отговор на този въпрос, щяхме много бързо да се справим с прилагането на програмата и през следващия програмен период. Комплексни са причините. Къде сгрешихме? Според мен сбъркахме още в началото - в точната идентификация на нуждата на потребителите и още повече сбъркахме в приоритизирането. Българската ПРСР и от този, и от предходния период, като че ли си постави прекалено големи цели – и в областта на земеделието, и в развитието на селските райони. През годините някак си изгубихме фокуса за това какво искаме България да постигне чрез прилагането на програмата. Това доведе до потъването на едни огромни суми пари в българското село и в българското земеделие. Много малко са аграрните отрасли, които могат да покажат ефект от прилагането на ПРСР. Хубаво е, че ги има, но те не доведоха до онзи очакван ефект и до съживяването на селата, в което всички вярвахме и сме работили през всичките тези години.

- Дефект ли е, че ПРСР работи някак си на парче, без да се мисли за една по-цялостна картина в българското село?

- Ако така го дефинираме – да, дефект е. Липсва цялостната визия, липсва концепция, липсва дългосрочно мислене. За съжаление, обикновено подходът и на земеделското министерство, и на браншовите организации е доста индивидуален и обърнат към отделния субект, без да гледаме по-общо на картината и без да гледаме към една обща цел. А тя е основополагаща и прилагането на ПРСР трябва да се ръководи от това: какво искаме заедно да постигнем – като общност или като отделни стопански отрасли. Такова осъзнаване липсва. И днес сме свидетели как обикновено се действа като при пожар. Пожар в био-то – действаме, пожар в зърното – действаме, пожар при животновъдите – пак действаме. Така обаче не се върви стратегически. Нямаме предвидимост в резултатите. И не можем да очакваме последователност в действия и политики. Това определено е проблем.

- Новата Обща селскостопанска политика ще бъде силно обвързана с т. нар. Зелена сделка. Очаквате ли промени в структурата на българското земеделие и ще се промени ли профилът на малките ферми у нас?

- Очаквам България ясно да защити своя национален интерес. Много често чуваме политиците да казват, че ние сме малка страна и от нас нищо не зависи. Има редица примери в Европа, от които е видно, че и по-малки страни от България успяват да защитят своя национален интерес. Така, че такова оправдание не е състоятелно. От там насетне въпросът какви национални политики ще провеждаме в земеделието зависи не толкова от това кой и как ще бъде притиснат, за да се наклонят везните в една или в друга посока, а да се търси и намери онзи баланс, който ще бъде най-добър за българското село и за хората, които живеят в него. Факт е, че България вече изгради структура на едно доста окрупнено земеделие и ще бъде грехота да кажа, че трябва да се разсипе онова, което вече е създадено – за хубаво или за лошо. Трябва обаче да помислим какво правим от тук нататък – за малкото останали хора в селата и как тази политика ще се отрази върху тяхната възможност да работят. Не го ли направим, миграцията ще продължи. От земеделското министерство обявиха, че на европейско ниво се търсят варианти малките фермери да бъдат изключени от схемата за условност, свързана със зелените политики. И това вероятно ще даде една малко по-широка перспектива пред тях. Но най-важно е как на национално ниво ние ще реализираме това. Защото и в настоящата ПРСР имаме една Тематична подпрограма за малките производители, която беше извоювана с големи усилия. За съжаление, резултатите от нея са по-скоро плачевни, отколкото обнадеждаващи.

- Каква е причината за тези лоши резултати?

При прилагането на ПРСР към малките фермери е важен подходът на администрацията. Досега не съм чул една нормално проведена и смислена кампания, която да стига наистина до малките производители и да ги насърчи, която наистина да ги запознае с техните възможности за развитие. Онова, за което всички обикновено чуват, е свързано с поредните рестрикции. Каквито в момента се налагат на животновъдите - във връзка с епизоотичната обстановка в страната и с Африканската чума по свинете.

- Те определено закъсняха, но не смятате ли, че са оправдани?

- Терминът „заден двор“ е обиден. Върви се към една все по-рестриктивна рамка за малките, като министерството се оправдава с биосигурността. Ще дам пример. Най-пострадали от чумата по свинете се оказаха големите свинекомплекси. А там е повече от логично мерките за биосигурност да са много по-завишени от онова, което в момента министерството се опитва да въведе като правила в „задните дворове“ . Аз не виждам разлика дали отглеждаш 3 или 30 животни. Ако ги намалим до 3, това с какво повишава биосигурността? Или целта е да се отнеме и последната възможност на тези малки стопани да изградят устойчивост по някакъв начин. Защото с 3 прасета устойчивост не се прави. Да, трябва да имаме правила, трябва да ги спазваме, но нека те са приложими при малките. Иначе просто ще ги откажем.

- Доста голям брой нерегламентирани стопанства лъснаха при проверките по селата, свързани с АЧС – в този смисъл не са ли оправдани подобни затягащи мерки?

- А защо се правим, че досега не сме знаели за тези стопанства? Кметовете не са ли знаели или пък в местните земеделски служби? През годините е трябвало да бъдат направени опити тези стопанства, до колкото те не отговарят на изискванията за производство и за реализация на някаква продукция, да им се въздейства по административен път. Защо трябваше да дойде чумата, почти да унищожим поголовието от свине на цяла Източна България, за да видим, че много отдавна е можело например да се въведе една облекчена регистрация на личните стопанства, която днес се въвежда на пожар. Вече стана дума за този лош навик. Това са пропуски и на държавата, и на животновъдите.

- Всички обичат да говорят за младите стопани, особено на прага на един нов програмен период. Има ли обаче реални политики към тях, разглеждат ли се те като част от цялата картина?

- С политика става, но не с такава, която е само на документи, а да се прилага на практика. За да могат да остават младите хора на село, са нужни три неща – да има образование, здравеопазване и работа. За първите две през последните 30 години наблюдаваме закриване, а не откриване. Ясно е, че това не помага. По отношение на заетостта мога да кажа следното – за да може да се прави бизнес в България от млади, от прохождащи фермери, от преработватели, държавата трябва да помисли как да ги стимулира. И това става не само чрез финансови средства. Това става с много други инструменти . За съжаление, картината е по-скоро негативна. Може би трябва да се започне първо от цялостната картина в българското село. Да се възстановят здравните пунктове, детските градини и училищата в селата. Има такива без личен лекар. Живеем в 21 век и знаем какво търсят младите хора – интернет, забавления, един по-съвременен начин на живот. И ако селата не се благоустроят, страхувам се, че тенденцията на обезлюдяване ще продължи. И накрая ще се концентрираме в няколко големи градове в страната. Дано да не съм прав.  

Публикувана в Интервюта

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта