Американският стартъп ExpresSeed разработи устройство, което за броени минути извършива генетично изследване на семената на селскостопанските култури..
Устройството има програмирани генетични маркери.
Генетичният материал от семената се нанася на карта и се вкарва в устройството. След 10 минути той дава резултат за потенциала на конкретната култура. Цялата събрана информация автоматично се изтегля на платформата за анализ на данни и се предава на сървъра.
Според учените, тази новост ще позволи да се прогнозират добивите на културите. За целта трябва зърното да се тества на устройството и да резултатите от генетичното тестване да се сравнят с предходните сезони, почвата и други общодостъпни данни.
За сега устройството все още се тества, но според учените много скоро ще бъде възможно да се използва пълноценно в стопанствата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учени от Холандия са стигнали до интересно заключение: използването на червено осветление ще помогне за увеличаване на добивите от зеленчуци в оранжериите.
Изследването на идеалното осветление за растенията, отглеждани в оранжерии е отнело на учените повече от тридесет години. През това време професорът по градинарство и физиология на растенията Лео Марселис, работи по този въпрос, като разглежда различни фактори. Той акцентира върху изучаването на вертикалните оранжерии, при които слънчевата светлина не се използва при отглеждането на културите.
Ученият установил, че в такива оранжерии все по често се използва енергийно ефективно LED осветление, вместо натриеви лампи с високо налягане. Доказва и факта, че растежът и развитието на растенията се стимулират от цветното осветление, благодарение на което може да се получи максимален добив от зеленчуците с минимални разходи на енергия.
След това откритие учените трябва да решат цвета на светлината. По време на експеримента те отглеждали домати под действие на светлочервено, синьо и зелено осветление. След известно време от растенията се събират отделно листа и стъбла, преброяват се и се претеглят.
Използвайки информацията, Лео Марселис е стигнал до заключението, че най-ефективна за растенията е червената светлина с леко добавяне на синя. Такова осветление се използва главно в оранжериите в Холандия - 90% червено и 10% синьо.
Учените смятат, че използването на дълга червена светлина ще доведе до увеличаване на производството с 5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Внедряването на технологии за самовъзстановяването на почвата е все по-наложително

Агр. Петър Кръстев

Както никога досега необходимостта от определяне на процесите, методите и политиката, осигуряващи устойчиво управление на почвените ресурси, ескалира. Целта е минимизиране на рисковете, свързани с деградацията на толкова крехкия, ограничен и изчерпаем ресурс, каквато е почвата.

Накъде отиваме

Преди десет хиляди години населението на планетата е било 1 млн. човека, към 1800 година то се е увеличило почти до 1 млрд. Очаква се към края на XXI век на Земята да има 10 млрд. човека. Населението ще се увеличи с 3,3 млрд. (от 6,7 млрд. през 2008 година до 10 млрд. през 2100 година). С най-бързи темпове се увеличава населението в развиващите се страни, където почвените ресурси са ограничени и вече се намират в съвсем плачевно състояние.

Резкият скок в производителността на селското стопанство от 1960-а до 2000-ата година, възникнал в резултат на внедряването на технологиите на зелената революция, се осъществяваше чрез отглеждане на културите с допълнителни ресурси за напояване и с внасянето на големи количества химикали. Това създаде лъжливо чувство за безопасност и удовлетвореност у човечеството. Като следствие, финансирането за изследвания и разработки в областта на селското стопанство намаляха. Необходимостта от постоянното нарастване на продуктивността за сметка на обработваните земи и напояването посредством увеличаване ефективността на използваните ресурси не беше синхронизирана с паралелно намаляване на загубите в резултат на ерозия, измиване или излитане на хранителните елементи. Тези процеси бяха подценени поради резкия скок на цените на продоволственото зърно (пшеница, ориз и царевица) в началото на 2008 година. Количеството хора, живеещи в условия на продоволствена нестабилност (854 млн. по данни на FAO през 2006 г.), се е увеличило почти със 100 млн. души поради повишаване на цените на основните продоволствени стоки. Проблемът с глобалната продоволствена нестабилност може да се адълбочи още повече на фона на глобалното затопляне. Прогнозираното увеличение на температурата и намаляване нивото на ефективните дъждове в полусухите региони може да се окаже пагубно за производството на основното продоволствено зърно – царевица, ориз и пшеница. Примери за „преломни елементи“ в тези важни биоми са Индийският летен мусон и мусонът Сахел. Това пагубно влияние от промените в климата върху селскостопанската продуктивност може би е предизвикано от няколко комплексни, взаимодействащи помежду си фактори. Въпреки положителния резултат от торенето, което се осъществява от СО2, нетната продуктивност може да намалее поради увеличаване нивото на дишане, предизвикано от стреса от сушата и дефицита на хранителни вещества. Глобалната енергийна криза също така превръща селскостопанските земи в плантации за отглеждане на суровини за биогорива, често с увеличаване емисиите на СО2 и N2O. Конкуренцията с биогоривните плантации за земя водят до разчистване на нови земи в тропическите гори, често с голям въглероден дълг.

Въпреки продължаващия дебат за силата и остротата на глобалното затопляне, проблемът с деградацията на почвата и опустиняването се засилва поради растящото търсене на ограничените почвени ресурси за удовлетворяване потребностите на растящото население на света в производството на храна, фуражи и горива. Затова е важно да се определят свойствата, процесите и методите, влияещи на устойчивото управление посредством внедряването на механизми за възстановяване на почвата, оставащи ниски емисии въглерод в атмосферата и пестящи водата. Процесите на деградация и възстановяване на почвата са подчинени на закони, които са формулирани от американския специалист Ратан Лал от Центъра за управление и секвестрация на въглерода към Държавния университет на щата Охайо в Кълъмбъс, САЩ.

Публикувана в Растениевъдство

Високата продуктивност на хибридите от 1270 кг/дка до 1664 кг/дка е резултат от уникалната селекция на компанията

Агр. Петър Кръстев

В края на септември в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от Portfolio Farm на Пионер Семена България, с които ви запознахме подробно от нашето гостуване на Открития ден през юли. Тогава обещахме да ви информираме и за крайните резултати от получените добиви при прибиране на културите. Затова с удоволствие приехме поканата да присъстваме на демонстрационната жътва на царевицата.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промотър на Пионер Семена България за Софийска област, и представителят на фирмата домакин Агротератерм – Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди пред много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, експерти, специалисти, търговци.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна зрелост по ФАО отOptimum®AQUAmax® продуктовата линия на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибрида най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1223 до 1664 кг/дка, при приравнена към стандартна влага 14%. Влагата на зърното беше от 11,3 – 16,7%.

Резултатите от втората група – Optimum®AQUAmax® хибридите, от 260 – 480 по ФАО, дадоха добиви от 1304 до 1570 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди – конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с добив от 1270 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1664 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7% при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите са следните:

. хибридите от групата на ExpressSunTMтолерантни са показали добиви от 292 до 413 кг/дка, получен от високоолеиновия Р64HE118.

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 331 до 356 кг/дка, като най-висок е бил добивът от Р64LL129.

. Clearfield®толерантните хибриди са дали добиви от 295 до 382 кг/дка. По-високият добив е получен от хибрида Р64LC108.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%, като тук са резултатите приравнени към стандартната влага.

Както при слънчогледовите хибриди от всички технологични линии и групи по зрелост, така и при царевиците получените резултати са изключително добри. Всички присъстващи на демонстрационната жътва за пореден път се увериха във високата производителност на предлаганите семена от Пионер, дължаща се на изключително прецизната селекция на компанията, в която е използван специално подбран генетичен материал. Повече от сигурно е, че за следващия сезон по-голямата част от земеделските производители в България отново ще заложат на изпитаните и гарантиращи им сигурност и успех семена от бранда Пионер.

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата седмица в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от PORTFOLIO FARM 2018 на Пионер Семена България.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промоутър на Пионер Семена България за Софийска област и представителят на фирмата-домакин АГРОТЕРАТЕРМ - Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди в присъствието на много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, както и много специалисти.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна ранозрелост по ФАО от продуктовата линия AQUAmax на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибриди, най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1453 до 1645 кг/дка, при неприравнена към стандартната влага. Влагата на зърното беше от 13,9-16,4%.

Резултатите от втората група - AQUAmax, от 260-480 по ФАО, дадоха добиви от 1263 до 1593 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди - конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с най-нисък добив от 1201 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1717 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7 при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите, които те са показали са следните:

. хибридите от групата на ExpressSun толерантните, са показали добиви от 274 до 388 кг/дка;

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 316 до 338 кг/дка;

. Clearfield толерантните хибриди са показали добиви от 277 до 358 кг/дка.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%.

Повече подробности за събитието четете в следващия брой на „Гласът на фермера“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство

Американско изследване потвърждава важността от редуването на културите

Както е известно, много агрономи препоръчват спазването на сеитбооборота. Например редуването на царевица със соя и/или пшеница.

Първото и очевидно най-важното за земеделците предимство на такъв сеитбооборот е възможността да прекъснат цикъла на размножаване на болестите и неприятелите, характерни за монокултурата.

Вторият важен фактор е съхраняване на екологията. Ученият от Университета Илинойс Хевън Банк е намерил допълнителни доказателства, че сеитбооборотът намалява емисиите на парникови газове в сравнение с непрекъснатото отглеждане на царевица например.

„Мисля, че съвременните земеделски производители трябва да направят избор в посока на сеитбооборота отчасти поради опасения, свързани с околната среда, а също и затова, че ротацията на културите може да доведе до значително увеличение на добивите“, казва Хевън Банк, който е провел уникални по рода си проучвания.

Американският учен е проучвал и съпоставял показателите на емисиите парникови газове на полета, където непрекъснато са отглеждани царевица или соя, с полета със сеитбооборот (царевица-соя или пшеница-царевица-соя) на обработваеми площи и на площи, където културите са отглеждани по технологията No-till в продължение на 20 години.

Сравнението на сеитбооборота царевица-соя с този на постоянно отглеждане само на царевица е показало средна доходност на добива, по-висок с 20%, и намаление на емисиите на азотния окис примерно с 35%. Азотният окис представлява парников газ с изключително силен ефект върху глобалното затопляне. Това е страничен продукт от процеса на денитрификация, по време на който бактериите в почвения слой превръщат нитритите в инертен газообразен азот.

Не е изненадващо, че емисиите на азотен оксид са свързани с времето на внасяне на азотните торове. „Нивата на азотен оксид в нивите само с царевица бяха постоянно високи в началото на сезона и намаляваха към края му. Земеделските производители обикновено използват торове през пролетта, така че резултатите при царевицата бяха напълно очаквани“, казва Банк. В същото време, в случай на сеитбооборот царевица-соя, ротацията увеличава добива на соя с около 7%“.

Според Хевън Банк начинът на обработка на почвата не влияе по никакъв начин на емисиите на парникови газове, но практикуването на технологията No-till е дала допълнително около 38 кг/дка зърно царевица.

Включването на пшеницата в сеитбооборота на царевицата и соята е увеличило добива от царевица с 25 кг/дка и добива на соя с 15 кг/дка. Въпреки че отглеждането на пшеница не е така изгодно, както на царевица или на соя, сеитбооборотът с нея нарушава цикъла на плевелите, което е особено важно при появата на видове плевелни растения, устойчиви на хербициди.

Публикувана в Растениевъдство
Пред приключване е жътвата на пшеница в Добричка област, прибрано е зърното от 1 199 471 декара или 98.16 процента от засетите площи, съобщиха от областна дирекция „Земеделие“.
Комбайните продължават да жънат само в две общини – Балчик и Тервел. В Областта са произведени 648 939 тона зърно.

Средният добив е 541 кг/ дка и е по-нисък от миналата година, когато стопаните са прибирали по 598 кг/ дка. Най-високи са добивите в община Каварна – 585 кг/ дка, а най-ниски в Крушари – 450 кг/ дка.

Към края си е и жътвата на лаваднула в областта – прибрана е реколтата от 38 703 от общо 39 640 дка, засадени с тази култура. Средният добив е 525 кг/ дка, произведени са 20 326 тона лавандула. 

Публикувана в Новини на часа

Намаляването на продукцията ще доведе до ръст в цените и глобален дефицит на най-отглежданата селскостопанска култура

Царевицата е най-широко отглежданата култура в света. Тя се използва като хранителен продукт, от семената й се добива масло, фураж за животните, от нея дори се произвежда биогориво.

Изследвания, проведени във Вашингтонския университет, показват какви последствия за световния добив на царевица ще повлекат след себе си измененията на климата. Към края на това столетие по-високата температура ще повлияе за намаляване на добивите в целия свят. Изследването също показва рязко повишаване на нестабилността в показателите за добива от царевица с всяка изминала година, както и вероятността от едновременно намаляване добива от царевицата в няколко високопроизводителни региона. Всичко това може да доведе до ръст в цените и глобален дефицит на царевично зърно.

„Предишните изследвания често са били фокусирани само върху климата и растенията, а сега ние изследваме климата заедно с хранителните продукти и международните пазари. Открихме, че вследствие на повишаване на температурата на Земята в различни страни се наблюдава едновременна значителна загуба на добив, което има големи последствия за цените на продоволствието и продоволствената безопасност“, казва ръководителят на изследването, научен сътрудник в областта на атмосферните науки Мишел Тигчелаар.

В ново изследване са разгледани добивите и променливостта в цените на царевицата. Това зърно се продава на международните пазари. На четири страни — САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна, се падат 87% от световния експорт.

Резултатите от изследването демонстрират, че при повишаване на температурата с повече от 4°С, което се предполага, че ще е факт към края на това столетие, и в случай че текущите темпове на емисиите на парникови газове не се забавят, съществува 86%-на вероятност тези четири страни, основни износители на царевица, да бъдат изправени пред значителен спад в добивите.

„Вариациите в добива са важни за определяне стойността на хранителните продукти на международните пазари, което, от своя страна, има голямо значение за продоволствената безопасност и способността на бедните хора да купуват храна. Високите температури са много вредни за селскостопанските култури: отчасти защото топлината увеличава нуждата на растенията от вода. В допълнение, немаловажен фактор е и това, че високата температура влияе отрицателно на етапите на растеж на растенията, започвайки от стадий цъфтеж и завършващи в стадий наливане на зърното, отбелязва г-н Тигчелаар.

Според научните сътрудници по-високите температури в значителна степен влияят на намаляване на добива от царевица в югоизточните части на САЩ, Източна Европа и Африка на юг от Сахара и повишават колебанията в добивите от културата в САЩ и останалите страни износители.

„Дори в случаите на намаляване емисиите на парникови газове, резултатите от изследванията показват, че тенденцията към намаляване на добива от царевица в САЩ ще се удвои към средата на настоящото столетие от повишението на температурата по време на вегетационния период. Същото ще се случи и в другите страни големи износители на царевично зърно. Изменението на климата ще доведе до безпрецедентна промяна в стойността на царевицата както вътре в страните, така и зад граница“, съобщава съавторът на изследването, професорът по атмосферни науки Дейвид Батиста.

Публикувана в Растениевъдство

Спазването на 4-5 полна ротация осигурява устойчиво отглеждане на маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

Особено място в сеитбооборота на рапицата заемат предшествениците. Те определят добивите и качеството на реколтата от маслодайната култура. Рапицата е капризно растение и се влияе много от това след каква култура ще се отглежда.

Сеитбооборот: правилен избор на предшественик

Добри предшественици на рапицата са културите, които рано освобождават полето: едногодишни треви за зелен фураж, многогодишни треви след първия откос, рано прибрани зърнени култури, ранни картофи, сеитбооборот с многогодишни треви. В условия, при които прибирането на зърнените предшественици забавя сеитбата на рапицата, е необходимо да се предвиди внасянето на 3 – 4 кг/дка акт. в-во азот.

Не трябва да се сее рапица след кръстоцветни култури

Нежелателно еотглеждането близо един до друг на семепроизводни посеви с рапица и детелина, тъй като периодът на цъфтеж на тези култури съвпада и насекомите-опрашителиса по-склонни да посещават рапичните цветове.

Зимната рапица трябва да се разполага след предшественици, които изключват такова опасно заболяване на растенията като некроза по кореновата шийка. Понякога, когато не са предприети необходимите мерки за отглеждане на културата, болестта може да унищожи целия посев. Тя се появява при разполагане на рапица след рапица, слънчоглед, цвекло, зеле, други кръстоцветни култури, които имат общ с рапицата вредител — нематода.

Редуването на културите е основна предпоставка задобъризборна предшественик кактозазимна, така и за пролетна рапица. Смята се, че максимално допустимият дял на тази култура в сеитбооборота е 2025% от общата площ на стопанството, като тя може да дойде отново след спазване на 46-годишна пауза в отглеждането й.

Ето примерна схема на 5- и 6-полен сеитбооборот, използван в стопанство:

  • 5-полен сеитбооборот: 1. Пролетен ечемик. 2. Зимен ечемик. 3. Рапица. 4. Зимна пшеница. 5. Окопни култури (царевица, картофи).

  • 6-полен сеитбооборот: 1. Окопни култури (картофи, цвекло, царевица). 2. Пролетен ечемик + детелина. 3.Детелина. 4. Зимен ечемик. 5. Зимна рапица. 6. Зимна пшеница.

Според немски учени рапицата може да се отглежда във всяко едно сеитбообръщение, стига в отглеждането й да има прекъсване най-малко от три, а най-добре от 4 – 5 години. Разбира се, пак при спазване на гореизброените условия за отсъствие в ротацията на неподходящи култури – кръстоцветни видове и слънчоглед.

Често при недобре обмислен подход къмизбора на участък и предшественик при рапицата (в резултат на нисъкдобив или гибел на посеви) тази ценназа селското стопанство култура се компрометира. Не на последно мястоот това произтичат иколебанията през последните години на площите у нас, заемани от зимната рапица.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта