Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори се осъществява чрез прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. През м. август 2016 г. България получи одобрението на ЕК за 14 схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г. Тъй като не уточнявате какви точно плодове или зеленчуци отглеждате, ще ви съобщим и какви минимални добиви трябва да отчетете чрез фактури, за да се включите в схемите за обвързано подпомагане.

За ябълки минимално определен минимален добив е 434 кг от декар в периода 2015-2016 г. Докато в периода 2017-2020 г. минималният добив се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, което за ябълките означава, че е необходимо да се докажат минимум 1283 кг от декар.

Така в периода 2015-2016 г. минималният добив трябва да е 442 кг/дка ягоди, 269 кг/дка круши, 185 кг/дка кайсии и зарзали, 251 кг/дка праскови и нектарини, 302 кг/дка сливи, 227 кг/дка череши, 179 кг/дка вишни, 329 кг/дка малини и 264 кг/дка десертно грозде.

Но в периода 2017-2020 минималните добиви са значително увеличени. Вече се изискват най-малко 1 283 кг/дка ябълки, 498 кг/дка ягоди, 760 кг/дка круши, 497 кг/дка кайсии и зарзали, 750 кг/дка праскови и нектарини, 780 кг/дка сливи, 470 кг/дка череши, 420 кг/дка вишни, 330 кг/дка малини и 450 кг/дка десертно грозде.

Минимални добиви на зеленчуци, които се изискват в периода 2017-2020 г. са 1900 кг/дка домати, 1340 кг/дка пипер, 2075 кг/дка краставици, 1900 кг/дка корнишони, 1746 кг/дка главесто зеле, 1245 кг/дка зрял кромид лук,1898 кг/дка патладжани,1243 кг/дка моркови, 351 кг/дка зрял чесън, 1990 кг/дка картофи, 2 487 кг/дка и 845 кг/дка пъпеши.

Отново ще припомним, че в периода 2017-2020 г. минималният добив на зеленчуците се изчислява като средният добив, заложен по технологична карта, се умножи по 0.5, обясняват експерти.

Публикувана в Бизнес

Учените от НИТУ „МИСиС“ в сътрудничество с колеги от Рязан и Тамбов са разработили и изпитали тор на основата на нанопокрития от преходни метали. Неговото прилагане увеличива добивите от селскостопанските култури с 25%.

Особеностите на препаратите на основата на наночастици са в това, че те увеличават добивите в растениевъдството при съществено малко разходи на микроелементи. В техния състав влизат необходимите за растенията съединения на кобалт, мед, желязо, молибден, цинк и други микроелементи. Тези вещества влизат в състава на протеините и ензимите, поради което пряко влияят на имунитета на растенията, тяхната устойчивост към болести и неприятели.

Торовете ново поколение, разработени от руските учени, могат да заменят редица действия по предпосевна подготовка на семената. Те повишават поникването на семената и стимулират развитието на растенията в начална фаза на растеж, защото дават на зародиша запас от необходимите микроелементи.

Разходът на наноторовете е много малък — около един грам сухо вещество на тон обрабатвани семена. За неговото съхраняване не са необходими големи складове, а приложението позволява да се намалят разходите на работна сила и експлоатация на селскостопанска техника. Още един плюс на веществата — в тяхната екологичност. Традиционните торове чедто се измиват от почвата от дъждовете и поливането, а след това попадат в подпочвените води. Наноторовете внасят необходимите микроелементи в структурата на растенията, не нанасят вреда на почвата.

По време на разработването на препарата основната трудност за учените е била в това, че наночастиците поради своята висока активност бързо прилепват и образуват големи съединения. За да се избегне това, специалистите използвали органични стабилизатори и ултразвукова обработка с колоидни разтвори.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според актуализирани прогнози на Института по Аграрна икономика на НССЗ на Украйна, брутния добив на рапица в страната ще надхвърли 2,2 милиона тона.
Тази година реколтата от тази култура е почти двойна (по-точно в повече с 92%), ще надвиши същият показател за предходната година. Това съобщи, академик Юрий Лупенко директор на Националната академия на науките на Украйна. Той обяснява този рязък скок, най-вече с увеличаването на сеитбената площ, която тази година е с 80% по-висока в сравнение с миналогодишната. Добивите също са увеличени, но сравнително леко - с 7.4%.

"Рапицата стана единствената маслодайна култура, чиито добиви са се увеличили тази година в Украйна ", продължава академикът. Например, добивите от слънчоглед, според Института за аграрна икономика, ще паднат от 13,6 на малко над 12 милиона тона, или 11,6%. Това намаление се дължи главно на падането на добива с 9.,4%, тъй като площите засяти с тази култура са паднали само с 2,4%.

Добивите от соя по изчисления на Института, са спаднали с 9,2% и възлизат на почти 3,9 милиона тона. Производството на соя е паднало, въпреки нарастването на засетите площи с 7,2%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 17 Ноември 2017 13:23

ЕС: страни лидери по добиви за 2017

В страните от Европейския съюз лидери по добиви на зърнени култури са Ирландия, Германия, Швеция и Холандия , на захарно цвекло - Испания и на картофи - Франция.

Това доказват данните за наблюдение на добивите на MARS за сезон-2017.
Най-висок е средният добив при пшеница в Ирландия - 9,61 т/ха , а най-нисък в Португалия - 2,14 т/ха. Средният добив на пшеница в ЕС е 5,94 т/ха.

Най-високия среден добив на ръж имат земеделците от Швеция -6,17 т/ха. Най-ниският европейски добив на ръж е в Португалия е 0,8 т / ха. Средният добив на ръж в ЕС е 3,84 т/ха.
При зимния ечемик отново Ирландия води по добиви - 9,03 т/ха, а Кипър е последен в класацията със 1,81 т/ха. Ирландският пролетен ечемик също води класацията за добив - 7,33 т/ха, а най- слаби са показателите в Испания – 2,23 т/ха . Средния добив в ЕС на зимен ечемик е 5,76 т/ха, а за пролетен - 3,94 т/ха.

Добри добиви бяха получени от тритикале в Германия (6,30 т/хa), а минимални добиви в Португалия - 1,75 т/ха. Средният добив на тритикале в ЕС е 4,18 т/ха.

Лидер в добивите на царевица за зърно е Нидерландия с 11,80 т/ха, а с най-ниски резултати е Румъния - 4,0 т/ха. При царевицата за силаж, Ирландия с 50,5 т/ха е водеща, а на последно място се нарежда Гърция с 13,5 т/ха. Средният добив на царевица за зърно в ЕС е 6,91 т/ха, а за силаж 44 т/ха.

Максималният среден добив на рапица в ЕС е 4,31 т/ха и е регистриран в Белгия, а най-нисък - 1,51 т/ха във Финландия. Средният добив на рапица в ЕС е 3,25 т/ха.

За захарното цвекло водещи са производителите на Испания - средният добив е 93,0 т/ха , във Финландия резултатите от сезона са 37,9 т/ха. Средната добива на захарно цвекло в ЕС е 76,7 т/ха.

Най- високи добиви при картофите бяха получени във Франция, като средният добив за страната е 45,8 т/ха. На последно място са фермерите от България с 14,5 т/ха. Средният добив на картофи в ЕС е 33,7 т/ха.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

По време на наедряването на гроздето от летните горещини и интензивното изпарение почвената влажност драстично намалява . Ето защо, през този период трябва да се направят 1-2 поливки.

Поливките след прошарването на гроздето крият рискове от понижаване качеството на продукцията. При тежки почви и равнинен терен крайният срок за напояване е края на юли. В останалите райони може да се полива до около 5-ти август. Когато почвите са леки и са разположени на южни склонове поливката може да бъде направена до средата на август. Установено е, че като цяло десертните сортове се нуждаят от повече поливки за образуването на едри гроздове и висок добив, отколкото винените. Необходимостта от напояване трябва да се определя диференцирано за всеки отделен случай, тъй като както засушаването, така и прекаленото овлажняване са вредни за получаването на високи добиви от качествена продукция. При сортове с по-тънка ципа поливките трябва да са по-ограничени.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Технологическият инвестиционен фонд SoftBank Vision, създаден от основателя и главен изпълнителен директор на SoftBank Group Corp Масаесu Саn (№34 в световния списък на Forbes, №1 в класацията на 50-те най-богати хора на Япония, състояние 22,5 милиарда долара), инвестира 200 милиона долара в компанията на създателя на умната ферма Plenty, пише Forbes, позовавайки се на TechCrunch.
Към японските бизнесмени се присъединиха председателя на Управителния съвет на
Alphabet - Ерик Шмид и главния изпълнителен директор на Amazon.com - Джеф Безос, които са инвестирали в проекта съответно чрез своитекомпании Innovation Endeavors и Bezos Expeditions. Милиардерите са повярвали в компанията много по-рано и сега само потвърждават своята подкрепа с нови инвестиции.
Предишни инвеститори, сред които компанията DCM, също са участвали в този инвестиционен кръг. От стартирането си, основаната през лятото на 2014 г. фирма е привлякла до $226 млн. долара. Събраните в последния кръг средства компанията възнамерява да вложи във вертикалните ферми, добивът от които според неговите създатели е 530 пъти по-висок от този на конвенционалните полета.
В умните ферми
Plenty могат да се отглеждат всякакъв вид култури, без дървета и кореноплоди. Пластмасовите рафтове, на които се отглеждат салати и всякакъв вид зеленчуци, достигат височина до 6 метра. Растенията се засаждат в поресто вещество, заменящо почвата и се поливат с вода обогатена с минерални вещества. Компанията обещава да продава своите зеленчуци на цена конкурентна на цените на зеленчуците, отглеждани по традиционния начин. Главният изпълнителен директор на Plenty - Мат Бернард, нарича продуктите, отгледани в специалните ферми „суперорганични“, тъй като компанията не използва пестициди и други химикали в процеса на тяхното израстване.
По-рано, шефът на Amazon - Джеф Безос е купил мрежа от супермаркети за здравословни храни, след което се прогнозира, че компанията ще се ангажира в доставка на хранителни пакети. Първата реколта на
Plenty ще излезе на пазара в САЩ във вериги супермаркети, чието име засега не се разкрива. Зеленчуците ще са на разположение при онлайн поръчка с доставка в Сан Франциско през 2018 г. В бъдеще, компанията очаква да създаде ферми в много региони по целия свят, подчертава Мат Бернард.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 17 Август 2017 11:36

Стартира жътвата на слънчогледа

Високите температури принудиха пролетните култури да узреят преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Високите температури не ни пожалиха и надминаха всякакви граници. Потърпевши са не само хора и животни, но и всички растителни организми, в т. ч. и земеделските култури. Голяма част от пролетниците попадна под пряката зависимост на критично високите температури, често в съчетание със силни бури и безпощадни градушки и така за фермерите нямаше никакъв шанс за противодействие, защото проблемите в Агенцията за борба с градушките все още нямат адекватно решение. В резултат на огромния стрес и като естествен отговор на климатичните условия, растенията рязко ускориха хода на вегетацията си и се ориентираха към нейното приключване, стремейки се да опазят вида. Най-важните фази, които формират добива при слънчогледа и царевицата, като наливане на зърното и восъчна зрялост, протекоха за много кратък период, а това неминуемо ще се отрази негативно върху крайните резултати. Независимо от падналите на много места валежи, дефицитът на влага не беше преодолян поради дисбаланса между постъпване на влага от корените и интензивното изпарение от листната повърхност. По този начин се получава и принудително стареене на растенията, които бързо преминават от една фаза в друга. За съжаление, трябва да кажем, че добрият потенциал, който имаха пролетниците в началото на вегетацията, няма да може да се реализира поради екстремно високите дневни температури, които силно угнетиха и затормозиха посевите.

Ранното подгаряне на листата на слънчогледа доведе до преждевременно му узряване и на много места в Южна България културата вече е ожъната или в момента се прибира. При така стеклите се обстоятелства няма как стопаните да очакват добра реколта и те са разочаровани от незадоволителните резултати. По-ранните хибриди слънчоглед вероятно ще дадат по-добри добиви, защото фазите цъфтеж и оплождане са протекли при по-благоприятни агроклиматични условия, отколкото при късните хибриди. При тях озърняването на питите няма да е на 100% поради високите температури, съпътствали репродуктивните процеси.

Не е по-добра картината и при царевицата, чиито листа преждевременно подгоряха и няма кой да изхрани заложеното зърно. И тук вероятността от ранните хибриди да се получи по-висок добив, отколкото при късните е напълно възможна. Фазата от восъчна към пълна зрялост ще е много скъсена и няма да позволи нормалното наливане на зърното, както и равномерното му изхранване по дължината на кочана.

Всичко това важи конкретно за настоящата година и не могат да се правят прогнози и изводи за в бъдеще, защото климатичните промени са непредсказуеми. Въпреки това добре е земеделските производители да бъдат достатъчно предвидливи и да разпределят риска, като не залагат на един сорт или хибрид, а да сеят различни групи по ранозрелост от съответния вид.

Колкото и да не ни се иска да го признаем, предупрежденията за глобалното затопляне на климата вече са реален факт, което оказва съществено влияние върху всички живи организми на планетата. Единствено разумното отношение на човека към природата в дългосрочен план би могло да има позитивно въздействие за забавяне и неутрализиране на глобалните процеси. 

Публикувана в Растениевъдство

През миналата седмица Министерството на земеделието на САЩ публикува доклада за състоянието на световния  баланс на зърнени храни  и маслодайни семена с нови прогнозни данни за 2017/18 г.

Според новата редакция на баланса производството на слънчогледово семе в света през 2017/18 г. се оценява на 46,8 млн.т, с 200 хил. тона повече отколкото през юни  и с  1,1 млн.т над рекордния показател за текущата маркетингова година  (45,7 млн.т – 2016/17 г.; 40,5 млн.т – 2015/16 г. и 38,4 млн.т – 2014/15 г.).  Заслугата за по-високата  прогноза изцяло е на Украйна - 14,5 млн. т (14,00 млн.т – очаквани през юни и 13,75 млн.т  - 2016/17 г.). Впрочем, оптимистичната глобална перспектива  за 2017/18 г. на предвидените добри реколти е практически във всички основни страни производителки на маслодайната култура. Добивите от слънчогледово семе в Русия, ЕС и Аржентина през 2017/18 г. се очаква да достигнат  съответно  11,00 млн.т; 8,40 млн. т и  3,40 млн.т, в сравнение с  10,86 млн.т; 8,39 млн. т и  3,30 млн.т реколтирани през 2016/17 г.

Производство на маслодайни  семена в  света (млн. т)

 

2012/13

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17 г.

 Оценка

2017/18 г. Прогноза

Слънчогледово  семе -света

36,0

41,6

38,4

40,5

45,7

46,8

в това число:

           

ЕС -

7,1

9,1

9,0

7,7

8,4

8,4

Украйна

9,0

11,6

10,2

11,9

13,8

14,5

Русия

8,0

9,8

8,4

9,2

10,9

11,0

Аржентина

3,1

2,1

3,2

2,7

3,3

3,4

Турция

1,1

1,4

  1,2

  1,0

1,3

1,4

Рапично семе - света

63,8

71,8

71,4

70,2

69,1

72,4

в това число: ЕС

19,6

21,3

24,6

22,0

20,4

21,2

Канада

13,9

18,5

16,4

18,4

18,5

21,0

Украйна

1,3

2,4

2,2

1,7

1,2

2,1

Соя - света

268,8

282,6

319,8

312,9

351,8

345,1

САЩ

82,8

91,4

106,9

106,9

117,2

115,9

Бразилия

82,0

86,7

97,2

96,5

114,0

107,0

Аржентина

49,3

53,5

61,4

56,8

57,8

57,0

При рапицата ситуацията също е по-оптимистична отколкото през текущия сезон. Световният добив от маслодайната култура   през  2017/18 г. се очаква да възлезе на  72,42 млн.т,  с  3,3 млн.т повече в сравнение с  2016/17 г.  Увеличението на световното производство  е главно вследствие на очакваните високи добиви от рапица в Канада и ЕС – 21,00 млн.т и 21,15 млн.т съответно (18,50 млн.т и  20,40 млн.т  - 2016/17 г.).

Реколтата от рапица в Украйна  ще възлезе на и 2,1 млн. т (1,25 млн.т  през 2016/17 г.).

В баланса соята не виждаме забележими корекции в обемите на  производството, потреблението и износа в основните страни производителки и в глобален мащаб в сравнение с данните отпреди един месец. Прогнозата за глобалния добив от маслодайната култура през 2017/18 г. е увеличена с минималните 0,4 млн.т до 345,1 млн.т, но все пак това е с 6,7 млн.т по-малко спрямо рекордния добив очакван през настоящия сезон.  

Публикувана в Бизнес

Оптиком, Пионер семена и Тимак Агро очертават пътя на успешното сътрудничество

Богатата продукция, получена от качествени семена слънчоглед и царевица Pioneer, засети от Оптиком с прецизна френска вакуумна анкерна сеялка MONOSEM NC и подходящо торене с продукти на Timac Agro, бе представена на традиционното за сезон 2017 полево събитие Портфолио Фарм. Събитието се състоя на 12 юли на опитното поле на Института по земеделие в Карнобат, край пътя за с. Глумче. Представители на търговските екипи на Оптиком, Пионер семена, Тимак Агро и земеделски производители обсъдиха резултатите от съвместния опит с всички продукти в реални условия.

DSC 0151aОт името на домакините - Институтът по земеделие в Карнобат, инж. Веска Праматарова сподели отличните си впечатления от прецизната и добре планувана работа със сеялка Monosem, водеща до отлични резултати като производителност и качество на посевите. Гостите на събитието видяха равномерните, стройно подредени и еднакво добре развити слънчогледови и царевични растения, което е предпоставка за добри добиви.

Оптиком представи и други машини, някои от които с особено атрактивни за земеделските производители лизингови схеми за покупка с 0% лихва и изплащане до 36 месеца:

ТракторMcCormick Х6.430с мощност 133 к.с. и XtraShift трансмисия, високо ниво на комфорт и подходящ едновременно както за тежки операции – оран, дисковане, така и за по-леки – сеитба, торене, прибиране на зелена маса и др.;

Трактор Landini 5-115H с мощност 113 к.с. – универсална машина, с елегантен дизайн и комфортна кабина, за всички дейности в съвременното земеделие и животновъдство;

6-редова сеялка Monosem NG Plus4 с цяла греда, оборудвана с Pro-колело, компютър, Microsem микрогранулаторна уредба и торовнасяща уредба;

Телескопичен товарачJCB 531-70 AGRIс товароподемност 3100 кг на 7 м височина на повдигане, висока маневреност, изключителна стабилност, отлична видимост и несравним комфорт и производителност, най-предпочитаният модел телескопичен товарач от българските земеделски производители!

Фермерите от Северозападна България могат да посетят следващата среща на полето в рамките на Портфолио Фарм на 20 юли от 10 часа край село Якимово, Монтана. Там ще се запознаят с добрите резултати от работата на сеялките Monosem в комбинация със семената на Пионер и препарати от Лактофол. Трактори и товарачи от Оптиком ще бъдат на разположение на посетителите за тест-драйв, а търговският и сервизен екип на компанията ще ги очаква на демо-полето.

Публикувана в Агротехника

Най-ниските добиви на череши от няколко десетилетия отчетоха кюстендилските земеделци след края на кампания 2017 г. „Тази година имаме рекордно ниски добиви, които едва достигнаха около 2 хиляди тона за региона“, обявиха от Областна служба “Земеделие”, цитирани от Struma.bg. За сравнение през минали години в региона са отчитали прибрани между 6-7 хил. тона, при цена на черешите около 2 лева за килограм. Според специалистите след измръзването на ранните и средно ранните череши през последните дни от кампанията и късните сортове са засегнати и унищожени от градушките, което още повече утежнило нещата.

От плододаващи 16 193 декара с череши са прибрани около 1976 тона, а в общините Невестино и Рила не е подаден нито един килограм. Причините за слабата реколта са измръзванията на овошките през април, когато бяха регистрирани до -6 градуса. Едва 52-ма от пострадалите собственици на черешови масиви обаче са подали заявления за обезщетение по така наречените пропаднали площи – за 100-процентови поражения при ниските температури. Комисия е направила оглед на всяко място. Констатирани са несъответствия, като по-малко дървета от посочените в заявлението, разкриха земеделски чиновници. Миналата година, когато пак имаше измръзвания при черешите, подадените заявления за обезщетение бяха над 160, но нито един земеделски производител не получи и 1 лев за компенсиране на загубите, оплакаха се овощари. Това е и причината част от земеделците да не подават заявления за обезщетения.


Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта