Недялко Славов обработва 16 000 дка земя в землищата на селата Росица и Лозенец, Генерал Тошево. Освен традиционните култури – царевица, слънчоглед, рапица и пшеница в стопанството му има и 120 дойни крави. От три години вече работи и дестилерия за етерични масла, съвместно с френска компания.

Господин Славов, каква беше ситуацията с пшеницата за вас тази година и ще ви се отразят ли ниските добиви?

Тази година ситуацията с пшеницата при нас е трагична. Много ниски добиви, каквито не помня от 2001 г. Но и това го има в земеделието, за съжаление. По отношение на рапицата сме сравнително доволни. Но тя не може да компенсира загубите от пшеницата. Ако кажа, че тези ниски добиви няма да се отразят върху земеделците, ще излъжа. Естествено, че ще се отразят. Вече зависи от това пролетниците докъде ще стигнат.

- Какво е положението с етерично-маслените култури в Добруджа? Продължава ли тенденцията за нарастване на площите и има ли проблеми с цените?

Да, продължава нарастването на площите с лавандула. За съжаление, ниските изкупни цени ще доведат до това, че производитеите няма да вържат себестойност. Това ще накара много хора да развалят лавандулата. Но годината е такава, че към момента нямаме нещо, което да ни зарадва.

- Само на свръхпроизводство ли се дължат ниските цени на лавандуловото масло?

Няколко са причините, поради които маслото остава неизкупено. И причината не е само, че не си намерил доставчик, който да ти изкупи маслото. Има и друго – почнахме много да торим, много да пръскаме, всичко по много... И това води до лошо качество. Имаш ли лошо качество, няма кой да ти купи лавандулата. Или ако я купи ще е за ниските цени, каквито са към момента. В момента всеки търси качество, макар че и при качеството цената е ниска. Но се надявам, че занапред нещата ще се оправят. Мога да кажа, че от 10 клиента, на които изваряваме, на един е качествена лавандулата и покрива нормите, които всеки търговец иска. По-голямата част от производителите, които вадят масло, нямат нужното качество и не могат да продават поради тази причина.

117290719 601313657235557 3899537705187488065 n

-Вие сте затворили цикъла с дестилерия. Това ли е пътят?

Аз имам 500 дка лавандула. Както казах, партнирам с френска компания, която праща хората, които работят с тях да изваряват лавандлата си при мен и варя на много колеги от региона. Дестилерията е с доста голям капацитет – шест казана. Работи от 3 години. За съжаление, много трудно я вкарахме в експлоатация, тъй като е първа категория, а там нещата са много сериозни. Но вече всичко приключи и аз се радвам, че направихме тази инвестиция и тя вече работи. Но една инвестиция не можеш да кажеш дали си стрва докато не мине моментът, в който се изплати. Към момента инвестицията в дестилерията все още не се е върнала, но все пак бих казал, че такава инвестиция си струва.

-А животновъдството?

Животновъдството е трудна тема. Продаваме млякото на голяма млекопреработваща фирма. На бих казал малко смешни пари. Няма да казвам цени, но навсякъде изкупните цени са много ниски, а като гледам цените в магазина, че там литър пастьоризирано мляко е 2,50 ми се струва, че ние работим напразно. В момента само голямата ми любов към животните ме кара да ги държа. Нищо друго. Развивам животновъдство, което не просто е на загуба, но и нямам никакъв стимул да го развивам. Не виждам никаква положителна перспектива по отношение на животновъдството.

Все слушаме, че животновъдството ни е приоритет, но аз не знам къде отиде този приоритет. В момента в нашия район на Генерал Тошево има двама-трима души, които се заниват с животновъдство. И аз все повече не виждам смисъл в това. Ако махна животните, ще се разтоваря от ежедневните грижи и от ежедневните разходи, които наливам във фермата. Ниските изкупни цени не позволяват никакви инвестиции в модерна преработка.

Какво показва вашият опит? Доколко добрата техника е фактор в успешното земеделско производство?

Добрата техника е винаги шанс фирмата, която я купува да върви нагоре и напред. Това не съм го открил аз, това е факт. Но въпросът е в тази трудна година доколко ще можем да си позволим нова техника.

Тоест, зърнопроизводителите ще намалят инвестициите...

Да.

А рентите?

Мисля, че е крайно време да просмислим, че с тези високи ренти, които даваме, отиваме много надолу и нещата тръгват на зле. Всяко едно дружество има приходи и разходи и в крайна сметка трябва да има печалба, за да съществува. Не може да гледаме колко рента дават в съседното село и ние да даваме толкова. Ама колко са дъждовете там, колко различни са климатичните условия в двете землища, никой не го взема предвид. Има много неща, които са фактор по отношение на крайния добив. Но не само рентите са високи. Много други разходи са ни твърде много. И ще трябва да помислим обстойно върху всички разходи, които правим по отношение на всичко, за да можем да продължим.

В такъв случай трябва ли да се промени нещо в технологията, сортовете, начинът на отглеждането на културите, ако продължат климатичните промени?

Според мен, нещата трябва да се променят, но много плавно и много бавно, защото всяка година е различна. И ако тази година ни е поднесла голяма суша, по време на жътва всеки ден валя. Нещата са много различни.  Няма ли дъжд напролет, да не се тори толкова, да не се пръска толкова, ако виждаш, че няма смисъл да пръскаш толкова. Тези неща трябва да се прецизират. Но това изисква много знания, много практика и много внимание.

Интервю на Ася Василева 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 06 Август 2020 13:31

Дебати по никое време

Когато общественото гърне яко ври, да отваряш тема за данък върху земята е абсолютно безпредметно. Освен ако не искаш да привлечеш вниманието върху себе си – защото си наясно, че трудно ще бъдеш част от властта през идните години. Можеш да се промушиш в следващия парламент, само ако предвидливо се коалираш с нови мераклии за власт. Но популисткото говорене винаги върши работа, спор няма. Особено пред широката публика. Пишман патриоти у нас колкото щеш.

Думата земя има разнообразен смисъл – в зависимост от контекста. За едни тя е ценен капитал. За други е безценно национално богатство. За трети е източник на препитание. За четвърти –свещената земя българска.

Както казва фермерската легенда от Добруджа Димитър Катранджиев, държавата е абдикирала от поземлените отношения още преди 30 години. Законът за собствеността и стопанисването на земеделските земи е променян близо 100 пъти. И за пореден път – отново е на трупчета. Неизвестно до кога.

Ако днес имаме собственици на земеделска земя с по близо един милион декара, вярва ли някой, че те ще допуснат да бъде въведен данък върху нея над 20-хилядния декар? Въпреки, че от Брюксел още през 2017 година сложиха България в челните места на една опасна тенденция – огромни площи земя да се концентрират в ръцете на малък кръг хора. На кого обаче му дреме за европейските бюрократи? Те и без друго като че ли са заети да спасяват себе си. А за модерна Европа толкова е удобно България да бъде още един пазар и суровинен придатък.

Налагането на данък „едър земеделец“ означава тотална реформа в поземлените отношения и челен сблъсък с мощни финансови интереси. Коя власт е в състояние да се изправи срещу това? Само онази, която не е част от статуквото.

За 30 години се нагледахме на всякакви политици. Междувпрочем, всички считат себе си за най-важните във времената на преход. И грешките били естествена част от същия този преход. Фактът, че няма нито един осъден български политик от последните три десетилетия показва, че всички едва ли не са работили на ползу роду.

Досега не се намериха такива, който да върнат баланса в българското земеделие. Управниците си играят на чувствителни сектори, на подкрепа, на какво ли още не.

Голямата картина в земеделието обаче не се променя. 6-8% от европейското финансиране отиват при 80-90% от земеделските производители.

Времето засега се оказва единственият контрааргумент на жаждата за печалба. Времето мълчаливо ще чака да изври и днешното общественото гърне – от него или ще се пръкне истинско гражданско общество, или ще си останем пак същите – граждани без общество. Имаме земя, имаме вода и си правим кал. А можем да живеем в райска градина.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Вторник, 04 Август 2020 16:14

Подаръци ще има за всички от сърце

След срещи с премиера Бойко Борисов, исканията на всички земеделски браншове ще бъдат удовлетворени, съобщи на специална пресконференция министър Десислава Танева

Анета Божидарова

В сектор „Земеделие“ всичко е спокойно. Когато управляващите раздават пари, всички аграрни браншовици са приятели. В такъв дух протече нарочната пресконференция, която земеделският министър Десислава Танева даде за медиите – в присъствието на представители на различни земеделски асоциации.

За фермерите няма никакво значение кой е на власт, важното е да получат онова, което искат. А тази година определено е критична за всички браншове.

Суша + Covid пандемия

Откъдето и да го погледнеш – все е зле. И причина да се иска подкрепа. И правителството дава. Дали защото е отговорно или защото иска да си осигури спокойствие – въпрос на гледна точка. За фермерите е важно, че ще получат допълнителни средства. Повечето от тях до момента са известни и не са новина.

70 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони се прехвърлят към Първи стълб /директни плащания и обвързана подкрепа/. Което вдига парите за плодовете и зеленчуците с до 12% по схемите за обвързано подпомагане. По Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ увеличението е 9%. Това прави около 2.50 лева на декар, изчисляват от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Затова битката на бранша продължава – ще се иска икономическото министерство да договори с банките отсрочка от поне 1 година при изплащането на кредитите от земеделците, с аргумента, че сушата е форсмажорно обстоятелство за сектора. За мнозина тази стопанска година ще е нулева, сушата вече се отразява зле и на пролетниците, казва Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ. Браншът ще може да се възползва през зимните месеци от мярката 60/40.

От Държавен фонд „Земеделие“ отпускат кредитни линии за закупуване на торове и семена. Таванът е 300 хил. лева на стопанство. Ще бъдат увеличени парите и по отстъпката от акциза върху газьола – от 84 млн. лева те ще скочат на близо 100 млн. лева, съобщи Десислава Танева. В държавната схема ще бъдат включени и оранжерийните производители.

ДФЗ ще разработи и държавна схема за инвестиции в растениевъдството – при 110% обезпечение.

И животновъдите са в преразход – фуражът е скочил почти двойно

25 млн. 660 хил. лева отиват при животновъдите – за всички категории животни. Сушата вече вкарва бранша в преразход. Една бала люцерна е скочила от 4 на близо 8 лева, съобщиха Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и Бойко Синапов от Обединени български животновъди. „Всичките ни чобани отказаха да ходят на работа – чули по телевизията, че има пандемия и страната е в извънредно положение. Овцете обаче не признават тези работи, всеки ден искат грижи“, илюстрира цветно картинката в сектора Бойко Синапов.

Близо 5 млн. лева ще отидат при пчеларите.

За сектор „Плодове и зеленчуци“ са заделени 19 млн. лева. При кайсиите 34% от насажденията са пропаднали на 100%.

Нотификация от Брюксел ще се чака за 56,2 млн. лева – парите ще се раздадат като Deminimis– за животновъди и картофопроизводители.

Розите и винените лозя ще получат подкрепа по извънредната мярка Ковид – 19.

Обеми няма, има движение

Още няма анализ и конкретни данни до колко са били ефективни политиките по отношение на търговските вериги и локалните къси продажби. Около 30 малки регионални търговски обекта са предлагали местна продукция, а 4 – 5 големи оператора са закупили с 30% повече български череши, съобщи министър Танева. „Няма обем, но има движение“, направи бърз коментар тя.

За средствата по Deminimis ще може да се кандидатства между 10 и 20 август, а парите трябва да бъдат преведени до края на този месец.

Най-високи са ставките за розите, картофите и пипера – там са отчетени най-големи загуби.

Регулярните плащания към целия бранш ще започнат от 16 октомври и трябва да приключат до 31 декември, тази година.

На срещите с премиера Бойко Борисов е поставен въпросът за обратно начисляване на ДДС. От Българската асоциация „Биопродукти“ са поискали нулево ДДС. Така или иначе, този въпрос тепърва ще се дебатира, най-вече когато се обсъжда бюджетът за следващата година.

Поземленият закон остава на трупчета, популистки идеи не се посрещат добре

Висяща остава и темата за поземлените отношения. „Предложенията на Обединени патриоти за въвеждането на данък върху земеделската земя не са обсъждани с мен. Темата е сложна и не бива да се работи на парче. Нужен е изцяло нов и концептуален закон за земята. О няколко години работи по ново поземлено законодателство, но то беше спряно от Националната асоциация на собствениците на земеделски земи и работата по него ще продължи в следващия парламент“, заяви Десислава Танева в отговор на журналистически въпрос. „Разговори с Националната асоциация на зърнопроизводителите от страна на Обединени патриоти по този въпрос не са провеждани. Темата е сериозна и подлежи на сериозен дебат“, заяви от своя страна председателят на НАЗ Костадин Костадинов. Така идеите на Обединени патриоти за ново икономическо райониране, въвеждане на регулация на рентните отношения и плащане на данък върху земеделската земя над определен праг минават в графата „популизъм“. Колкото по-малко знаеш, толкова по-лесни решения намираш, коментира по този повод пред журналисти в парламента депутатът от ДПС Бюрхан Абазов. Според него е изключително трудно да бъде намерен баланс на интересите между толкова много участници в поземлените отношения.

Прозрачни сме, който иска – да чете

„Едва ли има по-прозрачно министерство от нашето. Всичко, което правим, е качено на интернет страницата на МЗХГ. Само човек да иска да чете“, беше категорична Танева по повод упреците, че националният стратегически план се пише на тъмно.

И така, картината в земеделието е спокойна. И как иначе – подаръци ще има за всички от сърце. Какво значение има кой е на власт? Важно е лошата 2020 година да бъде преборена с минимални щети. А каква ще бъде следващата?

Публикувана в Коментари
  • За това алармира Кирчо Шарков, председател на ЗКПУ „Сеяч”, с.Царевци, област Варна

  • Пролетните култури също страдат от жестоката суша, реколтата от тях също е застрашена

Габриела Събева

Поредна тежка година отчитат земеделските стопани от Варненска област. Оказва се, че двата съседни региона – Варна и Добрич, са жестоко поразени от сушата. Резултатите след жътвата са повече от показателни. „Пшеницата беше много зле. Изкарахме средно по 50 кг/дка”, споделя председателят на ЗКПУ „Сеяч” Кирчо Шарков. През есента на 2019 г. той залага 4400 дка с пшеница. Още през април се вижда, че посевите са в плачевно състояниеи се налагат спешни мерки: „Развалих 1000 дка още в средата на май и презасях слънчоглед. Впоследствие разорах още 1000 дка пшеница и върху тези площи засях царевица. Така реколтирах само 2400 дка, от които добивите са трагични!”, допълва още Шарков. При рапицата добивите също са ниски – по 70-80 кг/дка.

Наблюденията и горчивия опит на земеделския стопанин показват, че проблемите със сушата се натрупват през годините. Основният „виновник” за изгарянето на посевите е липсата на зимна влага. „Дебел сняг, голям комат!” казват старите хора и са напълно прави. Още миналото лято горещините и липсата на валежите си казват думата, анализира Кирчо Шарков. „През есента и зимата нямаше валежи и сняг. Пролетта на тази година също се оказа без дъждове и това доведе до изсъхване на пшеницата през пролетта”, продължава стопанинът. Като втора причина за бедствието през настоящия стопански сезон кооператорът посочва ниските пролетни температури. „Определящият фактор е сушата с наслагване на още фактори – до минус 7 градуса и слани в края на април. После пристигна суховеят и той довърши посевите”, продължава с анализа Кирчо Шарков.

Едно от лошите последствия на оскъдната реколта е липсата на семена за есенната сеитба. В момента кооперацията купува посевен материал, с който да заложи новата реколта от пшеница. „Имах 350 дка елитни семена за възпроизводство, но всичко замина. Зърното е спаружено и свито”, разкрива още Шарков.

Това не е първият финансов удар за кооперацията и за региона на село Царевци. През май миналата година градушка унищожава реколтата от рапица. Поразени са и полетата с царевица. Пшеничните класове също са били увредени от тежките ледени зърна.

Въпреки тежките „дарове” на природата, през миналата година кооперацията успява да изплати по 60 лв./дка рента. През тази есен собствениците на земя също ще очакват добри суми. „Тази година най-вероятно рентите ще са по-малки. Хората обаче не искат и да чуят за по-ниски. Никой не оценява усилията, които полагаме и риска, на който сме подложени”, категоричен е председателят на ЗКПУ „Сеяч”.

Варненска област заема четвърто място в страната през 2019 г. по размер на рентите – 59 лв./дка. Най-високи суми са получили собствениците на земя в областите Добрич и Силистра, съответно по 87 лв./дка и 79 лв./дка. Какво ще се случи в края на тази стопанска година и как ще се стигне до консенсус за рентата, предстои да разберем.

Кирчо Шарков е категоричен, че ако има още една такава година, много хора ще бъдат принудени да се откажат и ще фалират. Това се отнася за голяма част от производителите в Североизточна България, смята фермерът. Песимистичните прогнози се дължат и на наблюденията му върху пролетните култури, от които след месец-месец и половина ще започне събирането на реколта

„В момента сушата продължава, температурите растат. Царевицата и слънчогледа също са зле. Имам общо 5000 дка с пролетници, при които нещата с всеки изминал ден се влошават”, не крие състоянието им Кирчо Шарков. „При нас не е валяло от началото на юни. Явно и при царевицата и слънчогледа няма да имаме реколта. Очертава се хайде да не казвам нулева година, но с много загуби”, тревожи се стопанинът. Той допълва, че след края на май-началото на юни, след падналите валежи, е имал някаква надежда, че поне пролетните култури ще се „отчетат” както трябва. Валежите обаче са били повърхностни и влагата бързо се е изпарила.

Кирчо Шарков е председател на ЗКПУ „Сеяч“ вече 13 години и обработва 13 000 дка земя. Поема една окаяна и с много задължения структура. През годините успява да я съживи и модернизира – с внедряването на нови технологии, обновяване на машините, прилагане на иновативни семена и продукти за растителна защита. Преди няколко години изгражда и кравеферма в кооперацията, в която се отглеждат 400 млечни животни. „Добре се развиваха нещата в животновъдството, но дойде COVID – 19 и обърка всичко. Заради затварянето на границите спадна потреблението и цените тръгнаха надолу. В момента има леко задържане, изкупуват ми млякото на 67 ст. за литър”, продължава с разказа си Кирчо Шарков.

Фермерът е категоричен, че въпреки трудностите ще продължава да се бори. Една от причините е малкият му син, който вече обикаля в прегръдките на баща си полетата и машините.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

През следващия седемдневен период вегетационните процеси при земеделските култури ще протичат при горещо време с температури около и над нормата. В края на периода в Западна и на отделни места в Централна България отново се прогнозират валежи и условия за добро почвено овлажнение и добро развитие на пролетните култури. През изтеклия период в тези райони паднаха валежи със стопанско значение между 20 – 40 l/m2. В останалата част от страната отсъствието на валежи постави развитието на културите в условия на задълбочаващ се дефицит на почвена влажност.

През периода при слънчогледа ще протичат фенофазите цъфтеж и наливане на семената. При някои по-ранни хибриди засяти в агротехнически срок ще протича фаза узряване (агростанции Сливен, Любимец). При царевицата ще се наблюдават различни фазипри късните хибриди ще протича изметляване и цъфтеж, при средноранните изсвиляване и потъмняване на свилата, а при най-ранните хибриди царевица в части от Дунавската равнина (агростанция Павликени) ще се наблюдава млечна зрялост. При лозата ще се наблюдава фаза прошарване и омекване на зърната.

През периода условията ще са подходящи за извършване на сезонните агротехнически дейности, които са свързани с почвообработки на освободените от зимни житни култури площи – подметка на стърнищата с цел прекъсване на почвените капиляри и запазване на наличната почвена влажност, предсеитбена оран и обработки, третирания с тотални хербициди при силно заплевеляване (с корещни плевели като балур) на площите след жътва. При ябълковите насаждения и лозовите масиви продължават фунгицидните пръскания за предпазване от зараза и развитие на брашнеста мана. Растителнозащитните мероприятия да се извършват при температура на въздъха не по-висока от 25о С.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Четвъртък, 23 Юли 2020 14:44

Милиардите не са отговор

Близо 30 млрд. лева ще се излеят в България през следващите няма и 10 години. Поне това обяви премиерът Борисов. Битката за контрола върху тези пари предстои – на ниво Брюксел. А ние твърде добре вече знаем как „да усвояваме“. В резултат на това, каква е картината днес:

  • 80% от европейските субсидии отиват при 6% от земеделските производители
  • Собственици на земя, за които е важна единствено рентата
  • Ползватели на земя, за които определяща е печалбата
  • Разрушени напоителни системи, скоро камили ще пият вода от Дунава
  • Пустеещи села със стадиони за милиони
  • Къщи за гости, превърнати в къщи за тъщи
  • Автентична храна, превърната в бутиков разкош, а не в местен бизнес
  • Над 100 браншови аграрни организации, всеки има нотариален акт върху истината и земеделските политики
  • Чертожници, схемаджии, тарикати, дето не знаят от коя страна се хваща мотиката
  • Мераклии за бързо забогатяване - с виртуални ферми и с нереални представи за това що е бизнес
  • Плаха местна администрация, която не смее да рита, за да не си ритне хляба
  • Политическо ръководство на МЗХГ, което трудно залага на експертиза, защото партийната воля е на първо място
  • Един самотен премиер, който си говори сам в колата, защото някои въпроси вече са станали твърде неудобни

Каква промяна е нужна в страната, за да се промени тази картина? Голяма промяна. Понякога въпросите са по-важни от отговорите. Милиардите обаче не са отговор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Две неща са характерни за българското земеделие – възходът и падението. Най-голямата трагедия на българите е, че се отчуждиха от земята и я продадоха на безценица

Ася Василева

Срещаме се с легендата на Добруджа, един от първите арендатори в България – Димитър Катранджиев. Самият той не обича да го наричат арендатор, предпочита думата земеделец. Защото за него земеделието е любов, а не просто бизнес. Обработва земя в землището на добричкото село Спасово.

През 1998 г. е избран за „Фермер на годината” в България. Димитър Катранджиев е живата история на българското земеделие. Той е извървял всяка една стъпка по своя път, преминавайки през добри и лоши периоди. Днес, в навечерието на неговата 80-годишнина, той има какво да разкаже, и със сигурност е човекът, който най-добре може да направи равносметка за изминатия път.

С Димитър Катранджиев разговаряме в неговата гордост – хотелски комплекс „Яница“ в с. Крапец. Благодарение на огромното гостоприемство на успелият български земеделец, след двата дни, прекарани в комплекса, с чисто сърце мога да твърдя, че това е един уютен оазис на брега на Северното Черноморие, в който ти се иска да се върнеш отново.

107489172 10223098138938308 4025647267614211744 o

- Господин Катранджиев, Вашият живот е посветен на земеделието! Вие сте легенда на Добруджа, това е което казват всички за Вас...

  • Не казвам легенда, но един от първите и най-дългогодишните – да. Вече съм почти на 80 години и моят живот наистина е земеделието. От 1965 г. съм започнал да работя в селското стопанство. След промените през 90-е години на миналия век, вече започнахме и като земеделци. Аз винаги съм казвал, че съм мечтал да бъда земеделец, а не арендатор. За мен хората, които се занимамат със земята са земеделци. Има повече сърце и душа в тази дума. Земята трябва да се работи с любов, тя не е само бизнес. Трябва да се грижиш за нея, а не само да я експлоатираш.

    Когато започнах да работя вече в частната форма след промените, тогава разбрах какво значение е имало земеделието за българина преди 9 септември 1944 г., след това и в днешно време. И едно мога да кажа. Две неща са характерни за българското земеделие – възход и падение. Имало е възходи, когато българите са демонстрирали своите превъзходни умения в земеделието, времената, когато с помощта на земеделието България е преодолявала всякакви политически и икономически сътресения. Възход имаше и по времето на социализма. Но този възход продължи до към 70-е години.

  • Проблемът, които донесоха годините на социализма, е че се прекъсна връзката между българина и земята. И това е падението.

  • После земята я върнаха, но хората вече нямаха връзка с нея и не си я взеха. Те вече се бяха отчуждили от земята. Не знаеха какво да правят с тази земя. А земята е най-голямото богатство на един човек. Но първите години, след като върнаха земята, хората я продаваха за жълти стотинки. Земя се намираше по 30 – 40 лв/дка. За съжаление, българинът е много силно отчужден от земята. И това се отрази много негативно върху икономическото ни развитие.

  • Как тогава Вие решихте да рискувате и да започнете да се занимавате със земеделие в онези години?

  • Аз бях третият човек в България, който започна да се занимава със земеделие по този начин, с арендуване на земеделска земя. Винаги съм обичал земята. И винаги съм мечтал да бъда земеделец. Бях ходил в чужбина и бях виждал какво значи частното фермерство. За мен това беше повод на гордост, да бъда земеделец. Земеделците са отговорни хора. Те хранят нацията. Въпреки несгодите и въпреки трудностите, които имаме днес, най-вече с климатичните предизвикателства, земеделците някак успяват да оцелеят.

  • Тази година в Добруджа е много слаба година. Няма пшеница изобщо. Някои от земеделците са тотално отчаяни. Но те не се отказват. Това са смели хора. И отговорни в това, което правят. Земеделците продължават въпреки всичко.

  • Правилен ли беше пътят, който извървя българското земеделие през тези 30 години или някъде сбъркахме?

  • Мога да кажа само моето мнение. Ние, като арендатори, бяхме необходимост в държавата. Някой трябваше да поеме тази земя. Нямаше кой да я обработва и да произвежда хляба. Аз винаги съм бил на мнението, че българските арендатори трябва да обработват 5000-10 000 дка земя. Но с времето това се промени. Днес гледам само около 10 000 дка земя в района на Спасово. В Спасово вече имаме около 15 души земеделци, на които аз помогнах да започнат в земеделието. Повечето от тях в началото работеха при мен. И аз им показах пътя, по който трябва да вървят.

  • Затова на въпроса дали пътят е правилен, ще отговоря така – през първите години – да. Но впоследствие държавата абдикира от регулативните си функции. Вече се интересуваме само какви пари ще получим от ЕС за земеделието, а какви форми на стопанисване на земята и в какви размери, никой не регулира. Създадоха се т.нар. латифундии. Стопанства от порядъка на 1 млн. дка за мен са крайно неприемливи. Там отива и основната част от субсидиите в земеделието. В Добруджа такива стопанства няма.

  • Защо Северозападна България винаги ще бъде най-бедната част на България? Парадокс. Това е една богата земя. Но там хората си дадоха земята без пари на 1-2 големи арендатора. И да иска някое от техните деца днес да се върне по селата там, няма къде. Вече нямат земя. И да имат по някоя къща в селото, земя, която да ги храни, вече нямат.

  • И това е неправилно. Държавата можеше да се намеси в този процес, а дори и днес все още има тази възможност, да се регулира ползването на земята. Държавата трябва да намери своето място в регулирането на процесите и да показва пътя, да помага на земеделците. Има начини.

  • Има и още един проблем – българинът не иска да се сдружава. Това е най-лошата ни национална черта – всеки да гледа само за себе си. И тук именно държавата трябваше да подскаже да се направят сдружения. Защото ние, първите земеделци, не знаехме какво да правим. Тръгнахме на сляпо. Всеки гледаше само за себе си. Земеделието всеки го развиваше, както можеше. Но това не беше в полза на държавата. И се стигна до това пълно обезлюдяване на селата, което имаме сега. Хората вече не искат да се връщат в земеделието. Според мен, това е най-голямата беда в България и това се отрази най-негативно върху икономиката ни.

  • Защото земеделието е основен отрасъл във всяка една държава. Но вече българските селскостопански продукти ги няма. Въпреки намесата, която се опитват да правят напоследък управляващите. Казват – ще сложим щандове за български продукти във веригите. Това няма да стане никога. Трябва да се измисли напълно нова форма на производство. И тя трябва да бъде измислена именно от държавата.

  • Всички знаят, че вие самият сте помогнали на много хора да станат земеделци. Даже сте им давали и земя. Защо го правите?

  • Пак по същата причина. Защото вярвам, че стопанствата в България трябва да са с размер до 10 000 дка. В района на моето родно село Спасово има около 200 000 дка земя. Можех да взема цялата тази земя и да се превърна в една голяма латифундия. Даже и на околните села земята можех да взема съвсем спокойно. Но аз не исках да бъда сам. Исках да бъда заобиколен от успешни хора. Затова събирах младите момчета и им казвах – момчета, недейте да стоите, вземете, сдружете се, аз ще ви помагам с каквото мога. И днес вече в моя район има 15-20 души, които се занимават пряко със земеделие. Те се чувстват свободни и силни, авторитетни. Техните семейства вече разсъждават по друг начин. Децата им също поеха по пътя на земеделието. Аз се радвам на тези хора.

  • Наричат ви Царят на царевицата...

  • Първите години след промяната, всички избягваха да сеят царевица. Но за мен това е културата, която ми е помогнала най-много. Царевицата е култура, която има неограничени възможности. Особено, когато има повече влага, добивите могат да достигнат над 1000 кг/дка. За съжаление, през настоящата година това не е така. Но първите години всички бягаха от тази култура. Сееха само пшеница, ечемик и евентуално, слънчоглед. Бягаха от царевицата, защото тя се прибира късно и се налага да се ползват сушилни. Но аз рискувах и постъпих смело. Заложих на царевица на половината от площите. Засях сорт на фирма Pioneer и получих много високи добиви. Благодарение на това ме нарочиха за Цар на царевицата. И днес искам да посъветвам колегите – не бива да се бяга от царевицата. Това е култура, която има много големи възможности. Но трябва да има повече влага.

  • Ако продължат тези климатични промени и засушаването не напусне Добруджа, какво ще трябва да направят земеделците?

  • Вярно е, че промяна в климата има. Но такива години като тази винаги е имало. В земеделието всеки знае, че на 10 години 1 или 2 ще бъдат лоши. Така, че не мисля, че трябва да се страхуваме. Земеделецът трябва да сее и да се грижи добре за посевите. Другото не зависи от него. Но ако наистина промяната в климата е дългосрочна, трябва да се търсят алтернативни култури. Затова и напоследък в Добруджа се засили отглеждането на лавандула. Но това не може да бъде култура, която да заеме основните площи.

    Трябва да се мисли за поливни площи. Водата трябва да бъде конституирана като национално богатство. Трябва да се възстановят напоителните системи и земеделците да имат достъп до тях срещу минимално заплащане. Защото без земеделие не може. А каквито и култури да се измислят, такива, които да растат съвсем без вода няма.

  • Като агроном какво мислите – доколко важни са технологиите и знанията в земеделието?

  • Да, технологиите на производството трябва да се сменят. Това ори, сей, култивирай, пръскай, вече не става. Може би трябва да се премине на по-минимални обработки. Продълбочаване на почвата на 5-6 години, без оран, минимални обработки. Колкото може повече да се запази влагата. Борбата за влагата е борба за по-високи добиви. Има нови технологии, има нови земеделски машини, има как.

  • И ние правим този начин на земеделие. Продълбочаваме по 2000-3000 дка на година. Преминавам на плитки обработки. Но в Добруджа е малко по-трудно. Не че не може, но трябва опит. Например, при царевицата да се прави само дисковане. Растителните остатъци да останат през зимата на повърхността. Добруджа е ветровита, колкото сняг падне, той се изнася по поясите. А когато стеблата са оставени, особено след адаптер, снегът, дори и малко, се задържа по повърхността на полето. После една година през пролетта само се дискова, сее се, вече има машини, които позволяват това – директните сеялки. С годините се образува мулч, под който се задържа влагата.

  • Защо се насочихте към туризма?

  • Знам едно. Така съм възпитан. В България има два отрасъла, които са силни. Земеделие и туризъм. Затова след като успях да се оправя със земеделието, на петата година реших да направя хотел на морето. Имам две деца. Синът пое земеделието, дъщерята – хотела. Това е, което исках да направя в живота си. Надявам се, след време и внуците да продължат делото ми.

  • Можете ли все пак да кажете кое ви носи по-голямо удовлетворение земеделието или туризма?

  • Земеделието. То е голямата ми любов. Ако имах още един живот, пак бих го посветил на земеделието.

Публикувана в Бизнес

Уникалният черен комбайн, който механизаторите веднага кръстиха Звярът с производителност от 100 тона зърно на час набързо „изяде“ полетата с пшеница край Чирпан. Машината е перфектна комбинация от скорост, голям захват и качествена жътва с на практика никакви загуби.

Ася Василева

109716189 921347275015605 8834402573459717897 n

2020 г. е годината, в която прибиращата техника придоби нови измерения. Постави ги „Черният звяр“ FENDTIDEAL 9T. Той направи премиерата си на българските полета на площите на компания ЗЛАТЕКС край Чирпан в землището на село Ценово. Новата серия комбайни FENDTIDEAL за първи път бе представен през 2019 година на изложението БАТА АГРО, а от тази година машината вече е налична за продажби както в България, така и в целия свят. Демонстрация направи топ-моделът IDEAL 9T, оборудван с най-новата система за овършаване, двуроторна технология, самонастройващи се системи и верижно задвижване. Това е най-производителният към момента зърнокомбайн с възможности и капацитет за обработка на зърно в рамките на 100 тона на час.

Повече за тази уникална машина разказва Красимир Минев - Търговски директор на компания ЗЛАТЕКС:

109889105 723999018390729 1772175386767852824 n

  • Господин Минев, какво отличава този комбайн от всичко останало, което се предлага на пазара?

- FENDT IDEAL е комбайнът, който ще промени представите на земеделците за зърноприбираща техника. Това е машината с най-висок капацитет в световен мащаб. В комбайна са вложени много иновации като патентованата двуроторна технология с два ротора с дължина 4,4 метра и диаметър 600 мм, изцяло нова овършаваща система, тръскаща дъска по специална технология от патентован специален полимер.

Основното при този комбайн е, че той е напълно самонастройващ се, саморегулира се и на практика иска минимално управление от страна на потребителя. Операторът, след преминаване на първоначално обучение, може веднага да влезе в работа. Машината разполага с 52 ултразвукови сензора, което означава измерване на загубите на 52 точки. Полезна иновация при този комбайн е че на практика фермерите могат да го управляват дистанционно - от техните бази, от полето, а дори и от плажа, променяйки настройките на цялата машина през iPad или друго мобилно устройство или смартфон.

  • Каква е производителността на машината?

  • За този модел, според спецификациите на производителя, е 100 тона на час. Това, разбира се, зависи от добивите, от това дали след това имаме процес на балиране на слама. Реалният капацитет на машината, който може да се постигне при добра подготовка на оператора и правилна логистика в стопанството, е 1000 дка на ден.

  • 109747518 1016042415478012 8521899337849695914 n

  • Как се представя комбайна FENDT IDEAL 9T на българските полета?

  • Комбайнът се представя страхотно. Всеки потребител може да следи абсолютно всички параметри на машината в реално време, да наблюдава информацията, да следи за възникнали грешки, какъв е добивът в момента онлайн. Ние в ЗЛАТЕКС, като оторизиран представител и сервиз на бранда за България, така и самият производител имаме достъп до абсолютно всички произведени комбайни от този тип в целия свят. Те се наблюдават в 24-часов онлайн център в Марктобердорф.

  • Готова ли е компания ЗЛАТЕКС с предоставянето на сервизна поддръжка за толкова технологично сложни машини и обучение на механизаторите, които ще работят с тази техника?

  • Да. Като официален вносител на FENDT за България, ние постоянно обучаваме сервизните ни специалисти. Всички са обучени на най-високо ниво Top Performance от Fendt. Това означава, че сервизът ни е готов да поддържа всички високотехнологични машини.

  • 109942629 1473176549552948 8969093285663926759 n

  • Какво в новия IDEAL ви впечатли Вас лично най-много?
    - Това, че при високите добиви на това поле, от порядъка на 750-800 кг/дка и настройването на машината за работа при минимални загуби, за нея е напълно по силите работа със скорост от 7-8 км/ч. От тук идва и производителността на този комбайн. При този голям захват на хедера, който в момента е 12,20 м и с работна скорост от 8 км/ч всеки може да сметне, че е напълно възможно прибирането на 1000 дка в рамките на един ден. Комбайнът е машина, която не трябва да престоява дори и минута по време на кампания и затова е много важно, че разтоварването на бункера е изключително бързо. Самият бункер е с вместимост 17 100 литра и цялото количество, което е приблизително 13, 5 тона зърно, се разтоварва само за минута и половина.

  • Машината е с гумено-верижно задвижване. Защо това е важно?

  • Отъпкването на почвата става все по-важна тема в процеса на земеделското производство. Трябва да полагаме грижи за земята не само от гледна точка на химията, която ползваме - като торове и препарати, но и да намалим отъпкването и уплътняването на почвата. Намаляването на отъпкването улеснява изключително много последващите обработки. А колкото по-лесно се извършват те, толкова повече разходи спестяват земеделците. Така че верижното задвижване не е лукс, а напротив – изключително разумно решение. То дава голямо предимство за правилно разпределение на теглото върху почвата и минимално отъпкване. Разбира се, има възможност комбайнът да бъде поръчан и със стандартни гуми.

  • Каква е годината за ЗЛАТЕКС, като компания търгуваща със земеделска техника на българския пазар?

  • Разбира се, с някои сътресения в началото на годината, заради пандемията, и най-вече поради сериозното засушаване в началото на годината. Но в момента очакванията за добивите в някои части на България са сравнително добри. Бих казал, че годината се развива с променливи темпове, като очакванията за добра реколта от пролетните култури създава позитивни нагласи в земеделските производители.

Разбира се, има райони в страната, които са с тотално неприемливи добиви от житните култури - като в Североизточна България. Но земеделието е сектор, който не може да се развива без инвестиции. Който е решил да прави печеливш и успешен бизнес, ще инвестира.

Важно е земеделците да инвестират в правилните машини. А правилните машини са тези, които могат с малко разходи да донесат големи приходи, да се изплатят бързо и сервизната поддръжка на тези машини да бъде на топ ниво.

  • Компания ЗЛАТЕКС е известна с това, че предлага само високотехнологични машини. Готови ли са българските фермери да оценят предимствата на тези машини?
    - Поколенията се сменят, светът се развива чрез иновациите. Иновациите се приемат изключително добре от фермерите. Разбира се, машините стават по-сложни за поддръжка и обслужване, но за сметка на това дават изключително много предимства на земеделските производители. Собствениците могат да наблюдават производствения парк, да правят настройките дистанционно и дори да участват дистанционно в производствения процес.

  • Да очакваме ли още изненади от Fendt при прибиращата техника?

  • Иновациите при Fendt никога не спират и ние в ЗЛАТЕКС, като официален вносител на марката, ги представяме успешно на българския пазар. FENDT IDEAL 9T е най-големият произведен модел от серията към днешна дата. От следващата календарна година обаче на европейския пазар ще излезе още по-голям модел – FENDT IDEAL 10T. С изключително впечатляваща мощност от 790 к.с., увеличен капацитет на ситата и плюс 15 на сто увеличена производителност от IDEAL 9Т.

Както казах, иновациите при FENDT никога не спират! Очаквайте през следващите няколко години още нови продукти, включително и при верижните машини.

109786171 520655698658838 1336377992663662528 n

Иван Ташев, Директор Земеделие:

FENDT IDEAL е бъдещето на прибиращата техника

Фирмата обработва 30 000 дка в района на град Чирпан и община Братя Даскалови. Отглеждаме основно пшеница, слънчоглед, нахут и царевица. В момента тече кампания по прибиране на пшеницата. Почти сме преполовили жътвената кампания, което се дължи на новата придобивка в нашето стопанство – комбайнът FendtIdeal 9T.

Това е един уникален комбайн. Вече 7-8 дни жъне в полетата и виждаме, че той е по-различен от всички други комбайни досега. Машината е комбинация от скорост, голям захват и качествена жътва с на практика никакви загуби. Машината прави много бърза жътва и качествено прибиране на продукцията, реално без загуби.

За разлика от районите, където има проблеми с реколтата, при нас напротив, реколтата е добра с добиви от 700- 800 кг пшеница от декар. И в такъв висок добив комбайнът се представя много добре за разлика от всички други комбайни, при които при такива добиви имаме бавна жътва. Затова мисля, че този комбайн е уникален и това е бъдещето – големият захват, големите машини и бързото прибиране на продукцията.

Публикувана в Агротехника

То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 46

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта