Вторник, 21 Април 2020 17:52

Нищо няма да се промени

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Има ли бъдеще прецизното земеделие в условия на криза

Ася Василева

Живеем в странни времена. Десетилетия наред Холивуд ни плашешe с катастрофални филми. Но те предимно залагаха на атаки от Космоса и нападения на зомбита. Дори американските военни служби имат разработен съвсем реален план CONOP 8888 за оцеляване в случай на нападение от зомбита от космоса. И въпреки предсказанията на много учени и на самия Бил Гейтс за това, че най-вероятният сценарий за заплаха срещу човечеството е от глобална пандемия, оказа се че функциониращ план за справянето с нея не съществува.

Засега е трудно да се предскаже как настоящата ситуация ще се отрази върху България като цяло и аграрния сектор в частност. След четири седмици карантина, обаче, може да се направят оптимистични и песимистични сценарии за развитие на събитията и за това как пандемията ще се отрази върху българското земеделие и по-точно върху сектора на прецизните технологии.

Първи ще пострадат всички решения, които земеделците не разбират и не оценяват

Да говорим за перспективи днес е трудно, най-вече защото не знаем кога ще свърши тази ситуация. Ако карантината се продължава отново и отново, или както прогнозират някои учени, има втора вълна, то положението ще се влоши. Но да разгледаме базовата версия, при която след няколко месеца ситуацията ще започне да се разрешава.

За агропазарът е присъща сезонността. Ще дойде есен и пазарът ще се оживи, земеделците ще започнат да продават каквото са отгледали и постепенно ще има връщане на позициите от преди кризата. Вече виждаме, че земеделският сектор е най-малко засегнат от кризата и един от малкото, които ще останат устойчиви. Това се отнася особено за растениевъдството. Да, може би цените ще паднат с около 10 на сто, но агробизнесът ще работи.

Интересно е да видим дали всички участници на пазара ще минат проверката на карантината и как настоящата ситуация ще ги промени

Когато дойде шокът от осъзнаването на нестабилността на баланса им, първата реакция на земеделците беше да не харчат пари за нищо! Това е което случва сега и ще бъде тренд докато ситуацията не се стабилизира – земеделците се отказват от всякакви разходи за проекти и решения. Първо се съкращават продуктите, които земеделците не разбират, ценността на които не чувстват и които не носят бързи печалби.

Какви продукти ще са интересни за земеделците?


Вероятно е сега парите да се насочват към тези решения, с които фермерите вече са работили, или с които е работил успешно някои от съседите им. Тук най-вероятни са три направления – контролиране на разходите, FarmManagement, картиране на площите.

Продукти, насочени към контрол на разходите: Това са GPS системи за техниката, датчици за контрол на горивото и т.н. Възможно някакви решения за прецизно земеделие – преоборудване на сеялките и пръскачките за прецизна работа. Това може да бъде дооборудване на вече наличната техника, внедряването на системи за контрол. Най-важното е тези решения да осигуряват икономия и да се изплащат бързо.


FarmManagement системи.Тези системи дават на земеделците чувство за контрол, понякога измамно, но в повечето случаи напълно реално. Те далеч не винаги променят бизнес процесите и дават очакваният от тях резултат, но правилно интегрираната FarmManagement система е мощен инструмент за вземането на управленски решения и оптимизиране на производството.

Системи за картиране на площите. Правителствата на различни страни се обединяват, за да подкрепят аграрния сектор. Вече е ясно, че глобалният пазар на земеделска продукция няма да прекрати съществуването си, поне не в обозримото бъдеще. А това означава, че за фермерите ще има утре, и това утре е същото, както и досега. И както и досега, всички свободни пари ще се насочват към покупката на земеделска земя. Земята е била и ще остане основният актив, в който ще се инвестира. Едва ли още тази година ще има някакви огромни инвестиции, но картиране и инвентаризация на площи и договори винаги ще е необходимо.

Перспективите на agtech компаниите в период на криза

В краткосрочна перспектива agtech сектора просто ще бъде забравен. За много земеделци IT-технологиите в земеделието са нещо неразбираемо, сложно за възприемане и употреба, а значи – незадължително. Компаниите, разполагащи с решения, които вече работят ще останат над водата. Но за стартъпите, които едва излизат на пазара, предстои тежко време.

Но колкото и да е парадоксално в средносрочна перспектива това е плюс за отрасъла. Кризата ще накара всички да си броят парите и земеделците, които преминат през тези трудности, ще се замислят сериозно за контрол на разходите. А мислейки за разходите, доходите, ефективността на управление, те еднозначно ще преминат към технологии, предназначени да ги направят по-ефективни. По време на карантината земеделците прекараха много време онлайн, което им даде възможност много да четат и да разберат. Така че след няколко години трендът на agtech технологиите ще се върне.

За производителите на решения това е отлично време, за да оптимизират продложенията си, да се избавят от ненужното. Важно е да се фокусират върху това, което реално носи пари на земеделците, създава добавена стойност, а от това, което не работи точно сега – да се откажат. Трябва да развиват продуктите си до края на периода на твърди икономии и след това да отидат при земеделците с готовите си решения. Компании, които създават реална полза за земеделците, могат да използват времето, за да направят продуктите си още по-прецизни. Но за да останеш в бизнеса и да продължиш работа е необходим някакъв запас от пари, какъвто начинаещите стартъпи нямат.


Вероятно ще изчезне за известно време нишата на агродроновете, тъй като днес те не дават очевиден ефект. Много земеделци все още не могат да трансформират информацията от заснемането на площите от дронове в конкретен резултат, което означава, че от тези разходи ще се откажат на първо място.

Ще продължат да се развиват технологиите на прецизното земеделие (диференцирана сеитба и торовнасяне, точно позициониране и т.н.), картирането – просто защото земеделците няма да имат друг избор, освен да пестят и управляват по-ефективно.

Ако трябва да обобщим всичко казано, то прогнозата за агросектора не е песимистична. През настоящата година, разбира се, ще има спад на пазара, но в следващите сезони той ще се възстанови като се фокусира в конкретни сегменти на развитието си. Ще има много посоки на agtech, които ще се развиват, тъй като те реално носят полза и към тях ще се насочи основната част от участниците на пазара.

Публикувана в Бизнес

Ранните пролетни студове нанесоха значителни поражения на част от посевите в Североизточна България

Проф. дсн. Николай Ценов

Житните растения през този период на пролетта би трябвало да понасят без проблеми ниски отрицателни температури През тази година меката зима способства за ранно разкаляване на посевите от житни култури. След начало на фаза вретенене зимната пшеница вече е пролетна и е чувствителна на ниски отрицателни температури под минус 5-6 градуса Целзий.

Периодът на фаза вретенене е критичен, защото класът вече е формиран и растението трябва да се развие, за да изкласи успешно. Колкото по-дълъг е периодът на протичане на тази фаза, толкова добивът е по-висок. Като сезонно време това съвпада с месеците март и април, когато денонощните температурни аномалии са най-големи. Преминаването на житните растения от вегетативна в репродуктивна фаза (процесът на вретенене) всяка пролет е подвластно на точно тези аномалии. Това означава, че растенията в посевите са под стрес дори и при нормални условия за тях.

Във вретенене житното растение вече не може да понася ниски отрицателни температури, характерни за зимата (под минус 6-10 градуса, Целзий) по-продължително от 2-3 часа. През последната десетдневка на месец март тази година в голям район на Североизточна България се получиха повреди от ранни пролетни студове (слани). Те причиниха пригори по листата на пшеница, ечемик и рапица. Това „опърляне” е различно и е в пряка връзка с няколко основни фактора.

slani4 1Първо. Колко ниска е отрицателната температура. Разликата между минус 2 и минус 10 градуса предизвиква различни по степен повреди. Продължителността на отрицателната температура е определяща за повредите. Най-силни са те, когато сланата действа цяла нощ. И на последно място е колко пъти се случват тези слани. Тази година паднаха няколко слани с амплитуда между минус 2 и минус 10 градуса Целзий, в период от една седмица.

Второ. Всяка повреда зависи от конкретната надморска височина на посева или част от него. Най-ниска и най-продължително се задържа отрицателната температура в ниските, защитени от вятър места. Там повредите са най-видими и силни.

Трето. Повредата зависи от моментното състояние на посева от гледна точка на фазата на развитие на растенията в него. Във фаза братене растенията са най-устойчиви. Посеви в начало на вретенене са вече по-чувствителни, а тези във „втори възел” още повече. Наборът от сортове в стопанството също е от значение. Огромна роля в подобни събития играе сортът, с неговата генетическа студоустойчивост. Сортове с високо ниво се разкаляват значително по-бавно и по принцип издържат ниски температури до минус 5-6 градуса Целзий и през вретенене.

Четвърто. Състоянието на посева до момента от гледна точка на извършените мероприятия от фермера през пролетта. Относително най-устойчиви на слана са посевите, които са подхранени на време и с достатъчно количество макроелементи (азот, фосфор и калий) и са в братене. И обратно, най-повредени са късно подхранените посеви, при които вече протича фаза вретенене. Третирането на посевите с хербицид по принцип създава стрес в растенията в продължение на 2-7 дни, когато вегетацията е силна. При денонощните температурни колебания през април този период може да протече и до 10-12 дни, в периоди на застудяване (началото на април). По-силна е повредата от силна слана при „прясно” напръскани посеви с хербицид (до 2-3 дни). Двата фактора взаимно се усилват и увеличават пригорите по листата.

Пето. Наличната продуктивна влага в почвата е фактор, който влияе върху цялостното състояние на пшеницата. В посеви с недостатъчно влага в активна вегетация употребата на хербициди има значително по-силен негативен ефект, в сравнение с тези с достатъчно продуктивна влага. Това е особено валидно за тези, третирани с хербицид срещу житни плевели или комбиниран за житни и широколистни плевели. При недостиг на влага в почвата се получава отпадане на братя от растенията и се скъсява фазата на вретенене. И двете водят до намаляване на добив зърно в различна степен.

Повредите от слана върху растенията имат степени. Според нас те са пет: 1-слаба, 2-средна, 3-силна, 4-много силна и 5-изключително силна.

Различията в степента се дължат на дела на засегнатите листа и тяхната цялост. При 3-та, 4-та и 5-а степени повредите са тежки и ще окажат съществено влияние върху добива зърно.

Във връзка с това предлагаме да се помогне ефективно на посевите с подобни повреди с растителни биостимулатор TRAINER, както следва:

1. Посеви с повреда от 3-та степен (силна) да бъдат третирани с 200 мл/дка. Самостоятелно (ако вече са третирани с хербицид) или в смес с запланувани от фермера фунгицид или инсектицид.

2. Повреда от порядъка на 4-та степен (много силна) да бъде преодолявана с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно. Не е препоръчително да се смесва с хербицид, ако не е приложен още.

3. Посеви или части от посеви с 5-а степен на повреда да бъдат НЕЗАБАВНО третирани с 300 мл/дка TRAINER, самостоятелно, без смесване с пестицид.

Анализираните степени на повреда не бива в никакъв случай да бъдат пренебрегнати, особено последните три, върху които акцентираме. Продължителната отрицателна температура има силно негативно въздействие върху житните растения, като намалява „невидимо” добива зърно. Считаме, че последните две степени ще намалят добива с 15% (4-та) и 20 (5-а)%, в случай че не се вземат мерки. Основните причини за това са повредите по листния апарат на растенията, временното блокиране на движението на макро- (N, P, K) и микроелемети (Mg, F, Zn, Mn), както и скъсяването на протичане на фазата вретенене. При последните две степени не са изключени директни поражения върху класа, в случаите когато посевът е във фаза „2-ри стъблен възел”.

Причините да предлагаме TRAINER са няколко.

На първо място той съдържа биологично активни вещества (полипептиди и аминокиселини, микроелементи), които са изцяло получени от растения. Затова те имат изключително бързо действие (няколко часа) върху листата на растенията след тяхното третиране. Полипептидите скоро образуват протеини и по този начин растението расте и се развива нормално, въпреки стреса преди това. Растителните субстанции са „познати” на всички растения без изключение, което им осигурява бърз и продължителен ефект върху стресираните, в случая от слана растения. Второ, част от полипептидите в разтвора притежават аналогични на растежните регулатори ефекти. Като фитохормони те действат пряко върху величината и скоростта на развитие на всички части на растението (корен, стъбло, листа, цветове, семена, плодове), през целия му жизнен цикъл. Особено важно е действието на установения от учените в него на един хормон, който стимулира допълнително формиране на коренови власинки. Трето, комплексът от жизненоважни за растението вещества предизвиква бързо усилване на техния имунитет към болести, неприятели, при нормални или неподходящи условия на средата. Това произтича от повишените нива на синтез на различни органични вещества в растенията, важни за всички физиологични процеси. Най-ефективното и комплексно е въздействието на TRAINER за коригиране на продължителността на фазите на развитие на растенията, дори в условия на стрес.

Публикувана в Растениевъдство

Близо 100 млн. лева ще бъдат инвестирани във възстановяване на инфраструктурата за напояване в страната чрез прилагането на подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР). Целта е напоителните съоръжения да бъдат реконструирани и модернизирани в съответствие с идентифицираните нужди.

Предвид спецификата на мярката, са открити две отделни процедури чрез подбор, които се различават според допустимостта на кандидатите.

Първата процедура е „Проектни предложения от „Напоителни системи“ ЕАД“, по която ще се подпомагат само проекти, подадени от дружеството. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за едно проектно предложение е 6 млн. евро.

Втората процедура е „Проектни предложения от сдружения за напояване и други юридически лица за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“. По нея допустими кандидати са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани по реда на Търговския закон (ТЗ) или Закона за кооперациите (ЗК).

Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разходи за целия период на прилагане на ПРСР 2014 - 2020 г. за кандидат е 1,5 млн. евро.

Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 3 юли 2020 г.

Публикувана в Бизнес

През изтеклия седемдневен период на много места в Северна и Южна България (Видин, Монтана, Кнежа, Велико Търново, Разград, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Чирпан, Хасково) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани, с което се създадоха условия за нанасяне на повреди по напредналите в развитието си овощни видове. Значителните валежи в някои райони на Южна България над 60 l/m2 (Пловдив – 65l/m2, Пазарджик – 63l/m2, Кърджали – 74l/m2, Хасково – 67l/m2, Чирпан - 41l/m2) преовлажниха горните почвени слоеве.

През следващия период агрометеорлогичните условия ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. През периода при пшеницата в Североизточна България ще протича масово фаза вретенене. Фаза братене и преход от братене към вретенене ще се наблюдава при посевите в районите от Централна България. При рапицата ще протичат фазите образуване на разклонения и формиране на цветни пъпки (бутони). При овощните видове ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките и фаза цъфтеж. Опасни минимални температури за овошките през периода не се очакват.

При температура на въздуха над 15о С рапичният цветояд се активизира и започва да напада посевите намиращи се във фаза цветен бутон, поради което трябва да се следи за появата и вредоносността му. Инсектицидите, които могат да се използват за борба с вредителя след достигане на икономическия праг на вредност (4 – 6 бръмбара на съцветие) са на базата на активни вещества като: циперметрин, алфациперметрин, хлорпирифос-метил, делтаметрин. Най-подходящо време за третиране на посевите са интервалите вечер след 17 ч. до залез и сутрин след изгрев до 07 ч.

През периода се прогнозират подходящи условия за довършване сеитбата на слънчоглед, за обследване на посевите от пшеница за наличието на болести и неприятели (брашнеста мана, вредна житна дървеница, обикновена житна пиявица) и за провеждането на растителнозащитни мероприятия в овощните насаждения и зимните посеви.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Определена е ставката за подпомагане за един допустим хектар по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) за Кампания 2019 г., със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя е в размер на 122,67 лева на хектар.

Схемата за зелените директни плащания е задължителна за прилагане от държавите членки и от земеделските стопани, получаващи плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Във вторник, 14 април 2020 г., ще бъдат изплатени средствата на земеделските стопани.

Публикувана в Бизнес

Стефан Христов, генерален директор земеделска и градинска техника в Мегатрон:

Работата не спира, оставаме до земеделците!

. Сервизните екипи са на първа линия, те са бързата помощ на полето, пазарът върви с леко намалени темпове

Интервю на Ася Василева

- Господин Христов, промени ли се нещо в работата на фирма Мегатрон в условията на настоящата ситуация?

  • Не, не сме спирали работа нито за момент! Работим на пълни обороти при спазване на всички изисквания за безопасност. Това е причината част от колегите в София да работят от вкъщи, защото иначе няма как да осигурим необходимата дистанция в офиса. Този проблем обаче не съществува в базите ни из страната и там се работи в обичайния ритъм. Иначе казано Мегатрон работи с пълен капацитет, нямаме никакви намаления на персонала и работното време.

Мога да кажа, че спрямо миналата година по това време, резултатите на сервиза се по-добри, натовареността е по-голяма и освен екипите, които работят в сервизните ни халета, имаме и мобилни екипи, които се отзовават при проблем на полето. Благодарение на това, че ремонтните ни работилници в базите са големи, правим по 5-6 ремонта едновременно, като се спазва и необходимата дистанция между сервизните ни специалисти. Осигурили сме също предпазни облекла за колегите, които трябва да направят обучение на оператора при пускането в експлоатация на нови самоходни машини. В тези случаи, наш служител трябва да бъде в кабината с оператора, за да му обясни всички подробности свързани с управлението и настройването на машината. Самоходните пръскачки например не тръгват преди да се затвори вратата на кабината, затова е нужно предпазното облекло – така хем нашият служител е спокоен, хем операторът, който е с него в кабината.

Що се отнася до частите – разполагаме с два пъти по-голяма наличност на части на склад. Успяхме да заявим и да получим всички части и консумативи, преди да затворят границите и да се наруши ритъмът на доставка. Мога да уверя фермерите, че имаме налични части сигурно до края на годината. Освен това и двата ни отдела „Части“ и „Сервиз“ са на разположение на клиентите ни и в събота – дежурни екипи имаме винаги по време на кампания и това не се е променило, въпреки настоящата ситуация.

Това, на което наблягаме в момента са дистанционните обучения, дистанционна помощ на операторите по време на работа, дистанционна диагностика (възможно е за машини оборудвани с JDLink). В това отношение John Deere са няколко крачки пред конкуренцията и точно в тези времена отчитаме колко полезни са всички тези възможности и функции, с които разполагат така наречените свързани машини (Connectedmachines) John Deere.

Държа да кажа, че над 80% от нашите машини са Connected, което ни позволява да използваме всички дистанционни функции, с които те разполагат. Със съгласие на собственика на машината ние можем не само да наблюдаваме нейните показатели по време на работа, но и да сигнализираме за смяна на даден компонент, преди още да е настъпила повредата. Благодарение на проактивната ни подкрепа машините не спират да работят и са максимално ефективни. Освен това можем да помогнем на оператора с настройките по време на работа – не е нужно наш служител да ходи на полето, защото с функцията за дистанционен достъп до дисплея в кабината можем да коригираме настройките от разстояние. Но когато се налага да сме на полето, ние сме там. Вчера доставихме нов трактор в рамките на 24 часа от поръчката. Мисля, че по-бързо не може...

Към момента сме договорирали почти половината от заложените по план трактори за 2020 г. Сравнено с миналата година няма особена разлика. Не е същото обаче положението с комбайните. Отбелязваме спад в продажбите към същия период миналата година.

Що се отнася до заводите на John Deere в Европа – там сътресения няма.

  • Какво е настроението на земеделците? Мислят ли са инвестиции в този момент? Как, според вас, ще се отрази ситуацията върху земеделието?

- След първоначалното стъписване, шокът премина и земеделците се върнаха в напълно работен режим. Фермерите работят нормално, нямат проблеми с придвижването до полетата си и работата тече спокойно. Сеитбата започна с пълна пара. Даже мога да твърдя, че в момента земеделците повече ги притеснява сушата, отколкото коронавирусът. И в някои части на страната имат основание за притеснение.

Още е рано да прогнозираме как всичко това ще се отрази на пазара на земеделска техника за годината. Факт е, че в началото на никой не му беше до покупка на машини. Но това беше седмица-две, сега нещата се завръщат в нормален ритъм. Очаквам пазарът на комбайни да се раздвижи в края на май. Все пак никой няма да жъне на ръка. Българските земеделци са високотехнологични, те работят модерно, и най-важното – с ниски разходи, което е важно за крайния икономически резултат. А ниски разходи в производството могат да се постигнат само с модерна техника. Така че техника ще се купува.

Кризата няма да се отрази негативно на земеделието в България, дори може да се окаже, че е шанс за него. Вярно е, че банките са по-консервативни напоследък, но и това няма да продължи дълго. Цените на земеделската продукция са добри. Българските земеделци нямат проблеми като западните си колеги с работна ръка, така че и в това отношение не са ощетени. Сега вече и българската продукция ще получи своя шанс с подкрепата на МЗХГ. Коронавирусът ще отмине скоро, но се надявам всички да научим уроците си и тотално да се промени отношението към българските земеделци и тяхното производство след това.

А ние им обещаваме, че през цялото време и винаги ще бъдем твърдо до тях и няма да ги изоставим в нито един момент. Нека бъдат спокойни – Мегатрон продължава да работи и имаме готовност да помогнем на всеки фермер потърсил нашите услуги.

Публикувана в Агротехника

В началото на април агрометеорологичните условия ще се определят от променливо и студено за сезона време. Прогнозираните валежи до средата на първото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве на много места в страната, което ще забави провеждането на предсеитбените обработки и сеитбата на слънчогледа. Агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа в Южна България изтекоха в края на март.До средата на първото десетдневие на април е оптималният срок за сеитбата на слънчогледа в Дунавската равнина, а до края на десетдневието – в Североизточна България, в крайморските райони и високите полета на Югозападна България.

Повишение и нормализиране на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и засетите пролетни култури се прогнозира в края на първото и първата половина от второто десетдневие. В средата на април при зимните житни култури ще преобладава фаза вретенене, при рапицата - фаза бутонизация. При рапицата във фаза бутонизация (от зелен до жълт бутон) е необходимо да се извърши обследване за наличие и плътност на един от най-опасните вредители - рапичният цветояд. При численост на вредителя над прага на икономическа вредност (ПИВ >5 бръмбара на растение) трябва да се проведе своевременно третиране.

През втората половина от месеца развитието на земеделските култури ще се осъществява с по-ускорени темпове, при температури около и над нормата за периода. При рапицата ще протича масово фаза цъфтеж. При пшеницата ще се наблюдават фазите вретенене, преход от вретенене към изкласяване и фаза изкласяване, предимно при посевите вретенили най-рано - през втората половина на март (агростанциите: Новачене, Силистра, Царев брод, Разград, Д.Чифлик, Карнобат). През този период зимните житни култури трябва да се обследват за появата и вредната дейност на житната дървеница, обикновената житна пиявица и пшеничният трипс.

В началото на третото десетдневие температурата на почвата в 10cm слой в полските райони ще бъде с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърното, а в края на месеца – и за топлолюбивите пролетни култури (памук, фъстъци, фасул, дини и пъпеши и др.).

Падналите значителни валежи в началото на пролетта, надвишили на много места 30-35l/m², увеличиха почвените влагозапаси в 100сm слой. В по-голямата част от страната, с изключения на места в източните и крайните южни райони, при зимните житни култури са измерени нива на влагозапасите до и над 90% от ППВ. Очакваните валежи през април, около и над нормата, ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите пролетни култури и на встъпилите в репродуктивен стадий от развитието си есенни посеви.

През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 2°С, ще бъдат поредно изпитания за напредналите в развитието си овошки. По-подходящи условия за провеждане растителнозащитните пръскания при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, ще има през втората половина от първото, началото на второто и в средата на третото десетдневие.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти

Под това мото във Франция бе открита национална платформа за набиране на работна ръка в помощ на селското стопанство. Над 200 000 доброволци и съкратени от работа откликнаха на призива

Към 31 март т.г. 200 000 французи са се записали в националната платформа с метафоричното мото „Предлагам ръцете си, за да напълня чинията ти“, за да помогнат на земеделците в отглеждането на култури и прибирането на реколтата. Този неочакван по мащабите си отклик изненада и дори стъписа земеделците, тъй като платформата бе създадена и открита от стартъпа WiziFarm само две седмици преди тази дата, в разгара на коронавирусната пандемия във Франция.

Призивът да се помогне на земеделците в брането на моркови, ягоди, салати, на различни сезонни зеленчуци и плодове бе отправен съвместно от френския министър на земеделието Дидие Гийом и националния земеделски синдикат FNSEA, който обединява 31 специализирани асоциации (зърнени, мляко, месо, плодове и зеленчуци) и обхваща 212 000 селски стопани. Селското стопанство на Франция тепърва ще изпитва остър недостиг на работна ръка след въвеждането на извънредното положение и закриване на границите вследствие на коронавируса, с което се лишава между 50 000 и 70 000 чуждестранни сезонни работници.

„Всички бяхме изненадани от скоростта на тази мобилизация“ – споделя Жан-Батист Верви, който ръководи WiziFarm. Той допълва, че земеделието е сектор, който трудно се попълва от местни хора, защото селскостопанските дейности се смятат трудоемки и изнурителни. 

Каруцата пред коня

Изненадващо е обаче и друго – за момента френските фермери не проявяват голям интерес към платформата. В нея са се записали само 3500 производители, депозирани са 648 оферти (всяка оферта е различна и търси различен брой работници). Причината е, че широкото популяризиране на призива – помогнете на полето, предизвика спонтанен прилив от доброволци и съкратени служители след затварянето на офиси, ресторанти, хотели, предприятия… В същото време обаче фермерите са предпазливи, те не могат да вземат веднага решение, тъй като се опасяват от несигурността от комерсиализирането на продуктите им.

Ето и два от многото примера.

В селцето Сен-Мартен-Льо-Бо, провинция Турен в Долината на Лоара, зеленчуково стопанство с площ 500 декара и 50 служители на пълно работно време се ръководи от кметицата Анжелика Делайе. Тя споделя, че е засипана от телефонни обаждания от кандидати за работа. „Но аз не мога да реша нищо в момента. Затова им казвам да ми пуснат CV-то си в пощенската кутия.“

 „Наистина са сложили каруцата пред коня – продължава кметицата Делайе. – Телефонните обаждания на кандидатите за работа са повече, отколкото тези на моите клиенти. Не мога да наема работници да прибират салатите ми, без да съм сигурна къде и на кого ще ги продавам. Да отправяш призив за работна ръка, като затваряш пазарите, не смятам, че е много удачно“ – заключава стопанката.

Студен душ за аспержите

В комуната Лонге, район Анжу в Долината на Лоара, производителят на аспержи Фредерик Пупар също е в изчаквателна позиция. Чувства се несигурен за пазара, още повече че завърналият се студ е спрял растежа на растенията му. „Имам много обаждания от хора, които искат да дойдат в Анжу, за да работят. Ако аспержите поникнат и ако ги продам, ще имам нужда от много хора след 15-ина дни. Но за момента не мога да взема никого“ – описва ситуацията производителят.

Пред този дисбаланс, стъртъпът WiziFarm се опитва да успокои топката. „Селското стопанство ще може да разполага с още 200 000 труженици. Но те ще могат да разчитат за работа в период от три месеца, не става въпрос за утре сутринта. Селскостопанската дейност зависи от метеорологичните условия, от периода на реколтите, от пазарите. Ние обясняваме на кандидатите, че могат да бъдат потърсени вероятно днес, или през следващата седмица, а може и идния месец“ – обяснява Жан-Батист Верви.

„А ето че на някои им потръгна – хвали се Верви. – В град Анже (департамент Мен е Лоар) работодателското сдружение Elioreso се записа в платформата и откри работните ръце, които му трябваха. Петима души, в частична безработица от търговската сфера, подписаха контракт за работа, ще излязат от изолацията си и ще се заемат с беритба на медицински растения.“

Публикувана в Агроновини
Четвъртък, 02 Април 2020 15:03

Всички сме в една лодка

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта