Проф. д-р Атанас ГАНЕВ Доц. д-р Въто ХРИСТОВ Доц. д-р Желю ДОБРЕВ Проф. д-р Трифон ДАРДЖОНОВ
От историческа гледна точка българското земеделие има своята специфика, основа на която са почвените, природо-климатичните особености и националните традиции, предоставили възможност да се развиват основните отрасли в растениевъдството, животновъдството и птицевъдството.
Независимо от различните исторически етапи от развитието на земеделието в нашата страна, обобщените резултати показват, че то е поддържало прилични пропорции и баланс в пет основни традиционни направления:
 
- зърнено и маслодайно;
- животновъдство и птицевъдство;
- зеленчукопроизводство;
- трайни насаждения;
- тютюн.
 
Благодарение на тази структура в земеделието, която се е поддържала през различните исторически етапи с пазарни механизми, централизирано или субсидирано, страната ни е осигурявала своите вътрешни потребности и износ, средствата от които създадоха промишлеността и туризма в страната.
 
 Това съотношение и пропорции между отделните отрасли и подотрасли, което в повечето случаи е почивало на научно обосновани критерии, независимо от мащабите на концентрация и специализация, спомагаше да не се допуска нарушаване в задоволяването на народа с отечествена продукция от растителен и животински произход. Нещо повече. За осигуряване на стабилно национално производство малкият бизнес в лицето на личното стопанство имаше спомагателен, а в някои случаи и решаващ дял.
Какво е положението в земеделието след 23-годишен период в условия на пазарна икономика?
 
- Вместо да се предостави възможност, наред с едрите притежатели на земя, да се развиват малките и средните собственици, като резултат на грешна държавна политика и липса на професионализъм се допусна да се създадат едри и свръхедри притежатели на земя в лицето на арендатори, кооперации и фондове за недвижими имоти. Освен това вече има хора с лична собственост на земя от 35 000 до 500 000 декара. Само за сведение, през първите години на XX век най-големият личен собственик на земя в България е бил добруджанецът Пенчо Кьорпенчев от село Люляково - Добричко с 12 600 декара собствена земя;
 
- Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори, председателите на кооперации, на фондовете за недвижими имоти и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати и изкупуват земята на дребните
собственици, при това в неограничени размери, защото няма никакви законови ограничения;
 
- Групата, обработваща над 1000 дка земя - собствена и арендувана, притежава над 78,2% от земята, а 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12 000 000 дка земя (при 31 625 000 дка обработваема земя в страната), или 38% от нея, със среден размер на стопанство от 24 200 дка земя. На практика от 996 милиона субсидии за 2011 година те са получили 38%, или над 378 000 000 лева.
 
И това също е една от причините за обезлюдяването на селата.
 
За сведение в 27-те страни на Европейския съюз има 7 311 600 фермери със среден размер на стопанствата от 221 декара.
 
Данните показват, че в основата на земеделието и в САЩ стоят дребните и средните ферми - 90,1% от всичките, със среден размер на обработваемата земя от 352 до 2012 декара.
 
- Грешна е системата на субсидиране на площ, която е в основата на дебаланса в развитието на интензивните традиционни отрасли в страната, при което се стигна до монокултурно производство в растениевъдството и безпрецедентно наливане на средства в едрите собственици на земя.
 
От 54 929 000 декара земя със селскостопанско предназначение се използват 50 519 000 декара, от които 31,625,000 обработваема, 1 636 000 трайни насаждения, 17 020 000 декара пасища. Субсидират се 36 209 000 декара.
 
- Упадък в животновъдния отрасъл. Свинете от 4 000 000 броя в началото на преходния период сега са 608 000 броя, говедата от 1 587 000 броя сега са 650 000 броя, овцете майки от 6 579 000 броя сега са 1 173 000 броя.
 
Резултатът от тази унищожителна политика в животновъдството е загубата на хиляди работни места, фалитът на стотици фермери и вносът на 75% от собственото производство от говеждото месо и 141% от свинското месо (72 506 тона наше производство и 102 173 тона внос) за 2011 година, при овцевъдството сме нетен вносител.
 
При 89 кг месо на човек от населението през периода 1986-1989 година, сега на човек се падат 30 кг месо, млякото и млечните продукти от 275 кг спаднаха на 165 кг при по-малко население за сравнявания период от над 1 700 000 души.
 
- Пълен е провалът в производството на зеленчуци и плодове.
 
За периода 1986-1989 г. сме произвеждали по 92 кг домати на човек, сега по 15 кг, ябълки - 46 кг, сега по 5 кг. Вносът на домати, пипер и ябълки в страната е над 80%.
 
В резултат на това консервната промишленост е на ръба на съществуването, и то благодарение на вноса от съседните страни.
 
- Едрите собственици на земя на практика задушават конкуренцията, създават негласно картели, които монополизират ценовия пазар на земята, продукцията и услугите и пазара на работната сила, диктуват арендните заплащания по този начин.
 
Като последствие те лишават от работа потенциални арендатори по места, което може да бъде демонстрирано с 583-те едри стопани, които притежават 12 000 000 декара земя. При условие че се приеме 10 000 декара среден размер на притежавана обработваема земя от един субект, то техният брой ще нарасне на 1200, а при 5000 декара - на 2400.
Кои са основните причини за това състояние в българското земеделие?
 
1. Липсата на държавна стратегия за развитието на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствието на професионализъм на държавно ниво по ръководството на земеделието.
3. Погрешна политика на субсидиране.
4. Нихилистично отношение към международния опит.
5. Дискриминацията на земеделските кооперации.
Мерки за подкрепа на малкия и средния бизнес и на интензи^ите отрасли в земеделието в съотжтствие с конкретните български условия.
 
На сегашния етап мерките следва да имат като основа следните важни елементи:
 
- приоритет на малкия и средния бизнес чрез ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична и за ползване земя, и обвързването й с определени нормативи за животни, зеленчуци и трайни насаждения в зависимост от района;
- коренно нов подход в политиката за субсидиране с оглед възстановяване баланса и пропорциите в основните интензивни отрасли - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения;
 
- на малкия и средния бизнес трябва да се гледа като на опора на българското село и на населението, което живее там;
 
- малкият и средният бизнес в земеделието трябва да е решаващ фактор за преодоляване на безстопанствеността и кражбите;
 
- подкрепа и стимулиране развитието на всички видове кооперации в това число и на обслужващите кооперации.
Какво конкретно да се извърши в страната чрез законодателни и съгласувателни процедури с Европейската комисия?
 
Първо. Ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична, арендувана и кооперирана земя.
Второ. Поставяне на задължително условие за минимум животновъдни единици, зеленчуци или трайни насаждения на притежаваната земя в зависимост от региона.
 
Трето. Въвеждане на нова система на субсидиране, основана на две главни условия:
- субсидиране за произведена продукция от животновъдството, зеленчуци или трайни насаждения;
- субсидиране за произведена продукция.
 
Четвърто. С оглед преустановяване на по-нататъшното раздробяване на земята да се приеме правилото за един наследник.
 
Пето. Възприемане правилото за уседналост от притежатели на земя и животни.
 
Шесто. Приемане на нова законова постановка за кооперациите с оглед усъвършенстване на първо време на контрола, управлението, организацията и финансите.
Седмо. Възстановяване на поливното земеделие.
Осмо. Преференциални данъчни и кредитни облекчения за младите фермери. В страните от Европейския съюз само 6% от фермерите са до 35-годишна възраст, което е много лош сигнал за бъдещето на земеделието.
Девето. Организирането на нова образователна и практическа подготовка на млади фермери за земеделието при създаването на национален паричен фонд с отчисления от продажбите на селскостопанска продукция. 
Публикувана в Бизнес

Наближава второто издание на вече традиционния „Пролетен празник на животновъдството и земеделието”.

На 6 април Кресна отново ще бъде във вихъра на най-мащабното подобно събитие в западна България. Само по себе си събитието е уникално, защото представлява уникална смесица от взаимно свързани теми участници и събития в областта на животновъдството, земеделието кулинарията, опазването на природата и традиционната култура. Това е празник на българските изконни традиции. Основна тема са оригиналните български породи и сортове.

В рамките на празника ще се проведат две специализирани изложби от национален ранг - поредната изложба на какаракачански кучета организира „Международна асоциация каракачанско куче” и втора специализирана изложба на местни породи кози, чиито основен организатор е „Асоциация за автохтонни породи кози в България”. Интереса към тези изложби е много голям и се очакват рекорден брой изложители от цялата страна. Ще бъдат представени и автохтонни породи овце из между които каракачанска, дъбенска, елинпелинска, маришка вакла и др. Ще се представят автохтонни породи коне от ценни развъдни линии.

Участие в събитието ще вземат национални развъдни организации работещи за опазване на автохтонни породи, природозащитни организации, действащи сдружения на производители на биологични и натурални храни между които Развъдна асоциация за местни породи овце, Асоциация за развъждане на местни – автохтонни породи в България, Център за редки породи – Влахи, Сдружение за дива природа – Балкани.

Пролетният празник на земеделието и животновъдството в  Кресна е сериозна стъпка в посока да се съхрани оригиналът. Това е и мотото на организаторите за събитието. Производители на млечни и месни продукти, традиционни напитки и производители на земеделска продукция, майстори на занаятите ще демонстрират своите постижения. Посетителите ще могат да дегустират и оценят качествата на натуралните и био продукти, както и да научат за технологията на тяхното производство.

На празника, хора и организации ще участват като представят идеи и концепции в областта на опазването на българската природа. На свои щандове ще се представят образователни програми и институции в тази сфера. Из между тях Образователен център за едри хищници, с. Влахи и Училище за природа, с. Влахи и др.        

Празника ще се „подгрява” от музикални изпълнители на автентичен фолклор. Една от големите атракции ще бъдат и бауджерите със своите костюми направени от кожи на калоферски кози и съпровождани от зурни и тъпани. Кресненските баби ще си съперничат с майстори на родопската гайда.

Главен организатор на събитието е Съюз на фермери - Струма -  Кресна. Инициативата се подкрепя от община Кресна и лично кмета на общината Илиян Кръстев.

В рамките на празника ще се проведат ННационална изложба на каракачански кучета, II Национална изложба на оригинални български породи кози, регионално изложение на редки, автохтонни породи домашни животни, демонстрации на методи за защита на домашни животни, представяне на продукти на местни земеделски производители, представяне на био-продукти, представяне на местни занаяти и традиции, дегустации на натурални храни и напитки, збавни игри за малки и големи деца на тема опазване на природата. 

Официалното откриване на празника е в 10.00 часа в  Кресна.

Публикувана в Новини на часа

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати писмо до новия земеделски министър – проф. Иван Станков с предложение да се направи отворена работна среща с представителите на водещите браншови организации в аграрния сектор у нас. Асоциацията отбелязва, че моментът е решаващ. Тази година предстои договарянето на рамката на Общата селскостопанска политика за 2014 – 2020 г.
На тази среща трябва да се обсъдят неотложните за сектора проблеми. Такива са навременното изплащане на европейските и национални средства за земеделие, предотвратяването забавянето на проектите по Програмата за развитие на селските райони и осигуряване на нормалното протичане на кампанията за подпомагане на земеделските производители през 2013 година. Тези въпроси в настоящия момент не търпят отлагане, категорични са от НАЗ.
Според членовете на Асоциацията е важно да се осигури прозрачност при обсъждането на проблемите, които засягат развитието на сектора, както и да се избегне принципът на управление „Разделяй и владей!“, който бе прилаган досега.

Не е тайна, че имаше организации с твърде съмнителен брой членове, които седяха по-близко до сърцето на министъра и се ползваха с необясними привилегии при вземане на едно или друго решение, засягащо целия отрасъл земеделие. Трябва да се даде възможност да се чуе гласа на истинските организации на българските фермери.
Това е изключително важно, тъй като съществуват остри проблеми свързани с  приема на документи по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Известно е, че земеделските производители са ощетени, тъй като периодът за подготвяне и кандидатстване е съкратен наполовина. Кампанията стартира на 13 март, вместо на 1 март. Друг проблем е, че служителите на Общинските служби по земеделие не са добре подготвени и обучени за новостите по мярка 214 и по самия технически прием на документите за кандидатстване – прилагат се различни критерии и стандарти, има проблеми с техническото осигуряване на кампанията. Последният проблем в писмото се отнася до Наредба 11 за „Агроекологични плащания“. Само броени дни преди публикуването на наредбата са въведени нови изисквания по направление „Въвеждане на сеитбообъщение за опазване на почвите и водите“, които се отнасят до даването на становище от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Такова становище до сега не е било изисквано от кандидатите и поставя тазгодишните кандидати в неравностойно положение – удължава и усложнява процеса на кандидатстване.
Настъпил е момента за бърза среща на новия земеделски министър с истинските организации на българските фермери.

Публикувана в Коментари

До 18,40 евро на пчелно семейство годишно като компенсация могат да получат пчеларите, ако кандидатстват по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Заявления се подават от 1 март до 15 май в общинските служби „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните.
За да кандидатстват за субсидиите, стопаните трябва да притежават най-малко 20 броя пчелни семейства, както и да имат собствена или наета земя. Задължително е всички пчелни семейства в стопанството да се отглеждат по метода на биологичното производство.
При подаване на заявлението за кандидатстване стопаните трябва да представят договор с контролиращо лице за контрол и сертификация на биологичното производство, сключен преди 31 декември на предходната година. Списък с контактите на контролните органи може да бъде открит на Интернет страницата на Министерство на земеделието и храните в рубриката „Биологично земеделие”.
Важно условие за включване в мярката към пчеларите е да притежават копие от удостоверение за регистрация или пререгистрация по образец, одобрен със заповед на Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Необходимо е и да се спазват изискванията на Регламент 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти.
Кандидатстващите трябва да отговарят на следните условия:
Кандидатите за подпомагане за дейността “Биологично пчеларство” отглеждат най-малко 20 пчелни семейства.
В периода на изпълнение на агроекологичната дейност подпомаганото лице отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство.
За петгодишния период на изпълнение на дейността подпомаганото лице не намалява броя на пчелните семейства под  20, за които е поело задължение да извършва агроекологичната дейност.
(4) В случай че броят на пчелните семейства за текущата година е намален, агроекологичните плащания за същата година се изплащат за наличния брой пчелни семейства, но за не по-малко от 20 пчелни семейства.
При увеличаване на броя на пчелните семейства подпомаганото лице прилага към “Заявлението за плащане” анекс за увеличения брой пчелни семейства към договора, сключен с контролиращото лице.

Повече за мярката научете от интернет страницата на ПРСР (2007-2013 г.) – www.prsr.government.bg

Публикувана в Апибизнес
ДЕЙНОСТИ „ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПАРЦЕЛИ”
 
1. За първи път след създаването й през 2006-2007 г. в периода 2010-2011 г., само за година и половина беше извършено пълно обновяване на цифровата ортофото карта  (ЦОФК) на страната чрез ново самолетно заснемане, отговарящо на всички изисквания за качество и точност. Актуалната ЦОФК от своя страна е основния, базов компонент за поддържане на коректна и точна Система за идентификация на земеделски парцели (СИЗП), съответно за надежден контрол относно правомерното разпределяне на европейските средства за директни плащания и намаляване на риска от подпомагане на площи, които не отговарят на условията за добро земеделско състояние. По този начин за България на практика към момента е отпаднала реалната към 2009 г. опасност от пълното спиране на субсидирането по първи стълб на ОСП 2007-2013 за една или повече години, които средства са в размер на приблизително 1 млрд. лева годишно. В допълнение на това, на практика е почти сигурно намаляването на санкциите за страната, които през 2007 и 2008 бяха в размер на 10% от финансовия пакет.
2. В продължение на тази политика за ежегодно актуализиране на СИЗП е сключения договор за ново 4-годишно заснемане и обновяване на СИЗП в периода 2012-2015 г., което е предпоставка за запазване и развиване на постигнатото ниво на качество на системата.
3. За първи път в края на 2010 г. се закупиха високо точни GPS-устройства за качествено извършване на теренни проверки с цел актуализиране на СИЗП в зоните от страната без актуално заснемане. Липсата на такива устройства беше предпоставка за сериозни забележки и съмнения в качеството и точността на данните в системата.
4. За първи път, с оглед по-голяма прозрачност на работата в МЗХ и възможност за пряко участие и защита на интересите на заинтересованите земеделски стопани, за Кампания 2010 г. беше предоставена информация за обхвата на площите в добро земеделско състояние, като преди крайния срок за извършване на окончателните плащания се приемат и разглеждат възражения на земеделски стопани.
ДЕЙНОСТИ ПОЗЕМЛЕНИ ОТНОШЕНИЯ
 
За първи път бяха изготвени и широко разгласени разяснения за изготвяне на споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделските земи. Предприе се информационна кампания, както и обучение на служителите от регионалните структури на МЗХ по прилагане на действащото законодателство и въведените промени в софтуерния продукт за изготвяне на споразуменията. Въведен бе и начин за бърза регистрация на договори за ползване и подаване на декларации по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ на електронен носител. Всичко това облекчи земеделските стопани, намали административната тежест и съкрати времето, необходимо за обработка на документите.
Въведената организация и софтуерно обезпечаване доведоха до увеличаване на площите на земеделските земи, включени в споразумения за ползване, като за стопанската 2012/2013г. те са с 11% повече в сравнение с предходната стопанска година. Същевременно намаля делът на служебно разпределените площи за ползване, а оттук и делът на обжалваните по съдебен ред заповеди за одобряване на масивите за ползване.
Подобренията в ползвания софтуерен продукт даде възможност на кандидатите за подпомагане да изготвят заявленията си в ИСАК чрез автоматично прехвърляне на ползваните от тях площи, съгласно споразуменията. 
 
 
ДЕЙНОСТИ ДЪРЖАВЕН ПОЗЕМЛЕН ФОНД И КОМАСАЦИЯ
 
1. Въведена е организация за навременно провеждане на търговете за предоставяне на земи от ДПФ под наем и аренда за съответната стопанска година. В резултат приходите от наеми и ренти на ДПФ през 2012 г. са над 30 милиона лева, сравнено с 2009 г., когато са под 10 милиона лева.
2. Благодарение на последователната политика по увеличаване на прозрачността на сектора се завиши контролът по проверките за неправомерно ползване на земеделските земи от ДПФ, чрез въвеждане на нови методи, като по този начин за 2012 г. санкциите са увеличени от 700 хиляди лева до 2 млн. лева, 
3. През 2012 г. е проведен търг за продажба с ПКБ на 115 хиляди декара земи от Държавен поземлен фонд на територията на 26 области, чрез който на земеделските стопани се предостави възможност за придобиване на допълнителни площи и постигане на по-добро структуриране на стопанствата им. Освен това чрез търга се намалиха задълженията на държавата към собственици на земеделски земи, обезщетени  с поименни компенсационни бонове.
4. Намалена е административната тежест при разпореждането със земи от стопанските дворове, като е актуализирана нормативната уредба и е подобрена структурата на работата по преписките. В тази връзка, от заварените неразгледани през 2009 г. около 3 500 преписки за прилежащи площи в стопански дворове,  в текущ порядък в МЗХ има не повече от 100 преписки, които се процедират оперативно. Чрез приключването на тези процедури са реализирани приходи от 21 милиона ПКБ и 5,5 милиона лева. Засиленият интерес към търгове за свободни негодни площи от стопанските дворове е посрещнат чрез по-бързо процедиране на големият поток преписки и съответните съгласия, като през 2012 г. са получени приходи в размер на 2,2 милиона лева, в сравнение с 2009 г., когато няма приходи от тази дейност.
5. Създадена e организация проектите с национално значение, като „Южен поток”, „Набуко”, автомагистралите и реконструкциите на пътища от републиканската пътна мрежа, засягащи земи от ДПФ, да се процедират с повишена експедитивност, за което е получена висока оценка от съответните структури, по отношение на работата на МЗХ.
6. За първи път през 2012 година МЗХ започна координацията на проекти по комасация в 20 землища в страната, което може да се счита за бързо развиваща и мащабна дейност в сравнение с единствения проект за комасация през 2009 г.
 
 
 
ДЕЙНОСТИ ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
 
За първи път се въведе значително облекчение за земеделските стопани, като чрез приетата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. се даде възможност за изграждане на обекти в земеделски земи, свързани с ползването на земята, без да се извършва промяна на предназначението на застроената земя, респективно да се заплащат съответните държавни такси.
 
 
ДЕЙНОСТИ ПО АГРОСТАТИСТИКА от май 2010 година до март 2013 година
 
1. През 2010 година за първи път е проведено преброяване на земеделските стопанства в рамките на пълноправно членство на България в Европейския съюз. Получените резултати осигуряват на възможно най-ниско географско ниво данни за структурата на земеделските стопанства и за използваните земеделски производствени методи, които са съпоставими с тези на останалите държави-членки на ЕС. Информацията от преброяването е база за разработване на програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период до 2020 година, за изготвяне на стратегии, програми и планове за развитие на земеделието в общините, регионите и страната. 
2. Системата за земеделска счетоводна информация, осигуряваща данни за доходите на земеделските стопанства е поддържана и обновявана своевременно, което позволява резултатите да бъдат използвани като основен инструмент за мониторинг на общата селскостопанска политика на ЕС и за вземането на решения за мерките на ЕС в областта на земеделието, както и за оценка на прилаганите политики през изтеклите периоди. 
3. Изпълнен е проект на Евростат ЛУКАС-2012 за събиране, контрол и предаване на данни за заетостта и използването на територията на Европейския съюз, като резултатите ще се ползват от ЕК за вземане на решения по опазване на околната среда, във връзка с климатичните промени, за развитие на индустрията и др.
4. Стартира подготовката за провеждане на изследване на структурата на земеделските стопанства през 2013 година, с което ще се проследи развитието на земеделските стопанства след преброяването през 2010 година.
5. За първи се изготви специално печатно издание – Агростатистически справочник с данни от 2000 до 2011 година. Включени са резултати от проведените от МЗХ изследвания в областта на земеделието за заети площи, производство и средни добиви от земеделски култури, брой на селскостопанските животни и птици, производство на животински продукти, както и стандартни резултати за доходите на земеделските стопанства от системата за земеделска счетоводна информация.
 
Предизвикателства:
Да се обнови ЦОФК за 2013 г. чрез самолетно заснемане, съгласно предвидените в договора и техническото задание параметри.
Въпреки всички усилия, все още не са решени въпросите, свързани с ежегодната поява на застъпвания на площи (площи заявени от повече от един кандидат) в голям процент от подадените заявления, както и с високия процент на наддекларирани площи, съответно на наложени санкции за заявени постоянно затревени площи (пасища и ливади).
Стартира широк обществен и секторен дебат относно състоянието, бъдещето и възможностите за по-добро регулиране на поземлените отношения (национален дебат за концепция за ползването на земеделските земи). В непосредствена връзка с този дебат и усилията за сериозни подобрения в тази насока са направените първи крачки в разработване на ГИС – бази данни, подходящ софтуер и специализиран геопортал за обмен и събиране на геоданни и извършване на административни услуги свързани с тях, което би било основа за установяване на стабилни и законосъобразни отношения между собствениците и ползвателите на земеделски земи в страната ни. За администрацията подобна крачка, ще допринесе до унифициране на информацията, с която се работи в МЗХ и второстепенните му разпоредители, а също така и до обединяване на множеството регистри, съществуващи към момента в МЗХ. Същото може да се разглежда и като стъпка в посока на бъдещото електронно правителство.

 

Публикувана в Бизнес

Снежана Благоева е новият заместник-министър в Министерството на земеделието и храните в служебното правителство. От 2010 г. Снежана Благоева е директор на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа“ в МЗХ. Тя е завършила аграрна икономика, право и право на ЕС. Работи в Министерство на земеделието от 2003 г. Областите на нейната работа са секторите месо, вино, агростатистика, занимава се и с прилагането на директните плащания за земеделските производители, финансирани със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Новият заместник министър поема управлението на Програмата за развитие на селските райони и поземлените - договарянето на средствата за следващия програмен период и с изработването на първоначалния вариант на ПРСР след 2013 г., така и с наддоговарянето на 600 млн. лева от средствата по ПРСР 2007-2013, за които има вече взето решение на Министерски съвет.

Публикувана в Новини на часа

Европейският парламент прие ключова за България поправка по време на гласуването на новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 година. Това стана по време на пленарното заседание в Страсбург, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

Според гласуваното предложение на ЕНП, в новата ОСП се позволява на държавите-членки да предоставят обвързано с производството плащане на животновъди, които не притежават по-голямата част от земята, която ползват. Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел съобщи, че европейските депутати гласуваха и за запазването на възможността страните-членки да предоставят до 15% от националния пакет директни плащания на сектори, които са със икономическа, социална и екологична насоченост. Това означава, че в България вече ще могат да се дават субсидии за тютюнопроизводителите, овощарите, животновъдите и зеленчукопроизводителите. В този пакет попада и субсидирането на маслодайните култури, поясни още Мария Габриел от ГЕРБ. 
По отношение директните плащания, Европарламентът прие по-справедливо разпределение между страните-членки, съобщи още Мария Габриел. Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите-членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за ЕС, увеличаването ще е с 30%. За държави-членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност, увеличаването ще е с 25%, а в тези държави-членки, които получават повече от 80% от средното - с 10%. Вследствие на прилагането на новите механизми, през 2014 г. полученото равнище в нито една държава-членка няма да бъде под 55% от средното за ЕС, и под 75% през 2019 г. "Това не е стопроцентово изравняване на субсидиите, но е крачка към по-справедливото разпределение на еропейските средства между страните-членки. Удовлетворена съм, че в следствие на поредицата от кръгли маси, на които се срещнах и разговарях със всички земеделци от цяла България, успях да реша макар и частично този техен проблем и да защитя техните приоритети и интереси пред Европа", заяви още евродепутатът от ГЕРБ Мария Габриел.
Европарламента прие и гласува и предложението на Комисията по земеделие за по-голяма гъвкавост между стълбовете - 10% от средствата от Втори стълб ще могат да се прехвърлят към Първи и 15% от Първи ще могат да се прехвърлят към Втори. 
По време на гласуването в Страсбург евродепутатите приеха и предложената поправка на Мария Габриел, засягаща пчеларския сектор. В следствие на промяната, институциите на ЕС и страните-членки ще разработят и предложат нова, финансирана с европейски средства, схема за подпомагане на пчеларите. Основната промяна в новата схема ще е това, че субсидиите вече ще се плащат не за кошер, а за всяко отделно пчелно семейство. „Убедена съм, че с гласуването на това предложение българските пчелари бяха справедливо защитени. По този начин българският мед вече ще може успешно да се конкурира на европейския пазар, а усилията на българските производители ще бъдат справедливо възнаградени", коментира Мария Габриел от ГЕРБ.
Европарламентът също така потвърди тавана на директните плащания и те остават 300 хиляди евро. Малките фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите-членки, като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата. Евродепутатите гласува и за запазване на правата на засаждане на лозя до 2030 г., което е важен момент за винопроизводството и винопроизводителите в България, подчерта Мария Габриел.
По въпроса с озеленяването Европарламента гласува приетите в Комисията по земеделие текстове, според които то ще се извършва при по-гъвкави условия. Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта. При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно - не повече от 95% от площта. Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 хектара и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.
Мария Габриел от ГЕРБ/ЕНП уточни, че преговорите със страните-членки за окончателното споразумение относно новата Обща селскостопанска политика трябва да започнат в края на месец март. Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно ОСП и двете институции ще трябва да постигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.

Публикувана в Новини на часа

По повод публикуваната декларация на Българска асоциация биопродукти относно предложението на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за селекционните критерии по м. 214 от ПРСР, НАЗ уточнява следното:

1) Предложението на НАЗ е насочено единствено и само към пропорционалното усвояване на средствата по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” и не касае останалите подмерки и направления от м.214, като например подмярка „Биологично земеделие” или подмярка „Традиционно животновъдство”. В този смисъл, предложението на НАЗ няма за цел да ощети земеделски производители от други отрасли;

2) Всички одобрени до 2012г. бенефициенти по мярката „Агроекологични плащания” имат гарантирано подпомагане до края на поетия от тях агроекологичен ангажимент;

3) НАЗ не възразява срещу селекционните критерии за приоритетното одобрение на заявленията по подмярка „Биологично земеделие” и подмярка „Традиционно животновъдство”, напротив подкрепя тези критерии. НАЗ възразява срещу селекционния критерий заявленията за подпомагане да се одобряват по реда на тяхното подаване, тъй като не може да бъде гарантиран прозрачния принцип на приемане на заявленията от общинските служби по земеделие;

4) НАЗ е солидарна със становището на Българската асоциация за биопродукти и също категорично възразява срещу опитите в последната година от програмния период на ПРСР 2007 – 2013 да се правят изменения в правилата за кандидатстване и одобрение на бенефициенти по м.214. Такива промени се правят от МЗХ броени дни преди публикуването на Наредбата за „Агроекологични плащания” и се въвеждат нови изисквания по направлението „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”. Промените касаят предоставяне на становища от други ведомства на МЗХ, което е допълнителна предпоставка за развитие на корупционни схеми и за умишлено забавяне на подаването на документите по м.214;

Направлението на м.214 „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” е също толкова щадящо околната среда, колкото и останалите направления на мярката. В противен случай, Европейската Комисия не би допуснала подобно направление да бъде включено в обхвата на „Агроекологичните плащания”. Нещо изключително важно, въвеждането на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите може да обхване значителен процент от обработваемите площи в България, съответно да има по-голям ефект при реализирането на зелената идея и опазването на околната среда.

Публикувана в Новини на часа

Основна цел за прилагане на  политиката за държавни помощи в земеделието, е превръщане на земеделието и рибарството в привлекателен бизнес, осигуряващ висок жизнен стандарт на заетите чрез стабилизиране и нарастване на доходите от дейността им.

Държавните помощи като инструмент на подпомагането на селскостопанския отрасъл се планират според нуждите на българското земеделие. Политиката следва принципа на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при стриктно спазване на нормите на европейското право в областта на държавните помощи.

Държавните помощи се предоставят строго целенасочено (за подкрепа на структуроопределящи, чувствителни и приоритетни области), за насърчаване развитието на определени дейности и след оценка на ЕК за тяхната допустимост.

За периода 2009 - 2012 г. са разработени 22 схеми на държавни помощи, които служат като инструмент за решаване на специфични проблеми в сектора и за достигане на заложените приоритети в областта на селскостопанската политика (приложение 1). Общо предоставените за разглеждания период средства като държавни помощи в отрасъла възлизат на 198 млн. лв., а броят на подпомогнатите земеделски производители е над 49 000.

Прилаганите през периода 2009 - 2012 г. държавни помощи са ситуирани в следните направления:

1. Помощи за инвестиции в земеделски стопанства, свързани с първичното производство на земеделски продукти;

2. Помощи, насочени към съхраняване на генетичните ресурси, местните породи животни и сортове растения, адаптирани към специфичните природни условия, както и технически помощи насочени към покриване на разходи за участие в изложения  и издаване на каталози;

3. Помощи, свързани с управление на риска и кризите, насочени към противодействие и компенсиране на щети при природни бедствия или неблагоприятни метеорологични условия, както и при болести по животните и растенията;

 4. Компенсаторни помощи насочени към покриване на разходи за надхвърляне на стандарти;

 

5. Помощи за които се прилага правилото от типа de minimis, насочени към покриване на оперативни разходи в минимален размер.

 

Държавни помощи, подлежащи на нотификация пред Европейската комисия

Следвайки принципа за осигуряване на равнопоставеност между секторите „Растениевъдство” и „Животновъдство”, държавното подпомагане в една или друга насока обхваща повечето подсектори на селското стопанство – говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, зърнопроизводство, овощарство, зеленчукопроизводство и др.

В връзка с горепосоченото следва да отбележим, че предоставените средства за подпомагане в подсектор „Животновъдство” за периода 2009 – 2012 г. са в размер на 47,512 млн. лв., като от помощите са се възползвали 16 110 бр. земеделски производители.

Средствата за подпомагане в подсектор „Растениевъдство” за периода 2009 – 2012 г. са в размер на 11,22 млн. лв.като от помощите са се възползвали 3 098 бр. земеделски производители.

Общо предоставените средства (без помощи de minimis) в подсектори „Животновъдство” и „Растениевъдство” за периода 2009 – 2012 г. са 58,732 млн. лв., като от помощите са се възползвали 19 208 бр. земеделски производители.

Държавни помощи от типа de minimis

В допълнение към помощите разпределени по горепосочените направления, бяха предоставени финансови средства под формата на помощи от типа de minimis, които макар и да не подлежат на нотификация пред Европейската комисия, са важен инструмент за държавна подкрепа на земеделските производители в страната.

За отчетния период общо за отраслите на селското стопанство и рибарството са предоставени de minimis помощи в размер на 42,833 млн. лв., които са разпределени между 25 524 бр. земеделски производители в следните направления:

- сектор „Животновъдство” са предоставени над 29,1 млн. лв., а броят на подпомогнатите земеделски производители е 22 303. От помощта са се възползвали основни подсектори като говедовъдство, овцевъдство, козевъдство, пчеларство и др.

- сектор „Растениевъдство” са предоставени близо 13 млн. лв., а броят на подпомогнатите земеделски производители е 3155. От помощта са се възползвали основни подсектори като производство на плодове, зеленчуци, гъби, картофи, памук, посадъчен материал и др. 

 Предоставени бяха и минимални помощи от типа de minimis в сектор „Рибарство” в размер на 735 хил. лв. на 66  бенефициери.

 

Държавни помощи, администрирани по друг ред

 

През анализирания период бяха разработени две инвестиционни схеми на държавни помощи, насочени към достигане на минималните изисквания при отглеждането на кокошки носачки и за постигане на съответствие с изискванията за производството и съхранението на сурово краве мляко, които впоследствие бяха трансферирани към мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013. Тези две държавни помощи не са анализирани в настоящия материал.

Посредством изготвена и одобрена от ЕК държавна помощ, земеделските производители получиха възможност да се възползват от данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък в размер  до 60 на сто от корпоративния данък при условие, че преотстъпения данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

За периода 2010–2011 г. преотстъпеният данък е в размер на 96 147 562 лв.

ІІ. Анализ на ефекта от предоставените държавни помощи за периода 2009-2012 г.

  1. 1.Държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи, в следствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия (N557/2007, изменена с N131/2010)

Целта на помощта е компенсиране на щетите вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.

Мярката първоначално се прилага до 2010 г., след което със свое  Решение Европейската комисия одобрява удължаването на срока до края на 2013 г. 

Максималният одобрен ресурс за целия период на прилагане на помощта (17.10.2007 г. – 31.12.2013 г.) е 600 млн. лв. 

През 2010 г. разпределеният ресурс по мярката е в размер на 1 685 хил. лв. Усвоени са близо 70% от предвидените средства (1 173 хил. лв.). Земеделските производители, които са се възползвали от помощта са 73, а общият размер на площите, за които са изплатени компенсации е 35 590 дка. С най-голям дял са площите, засети с пшеница и царевица, съответно 12 429 и 8 601 дка.

През 2011 г. за компенсиране на загубите от реколта `2010 вследствие на неблагоприятни климатични условия са одобрени 2 833 хил. лв., от които са усвоени 1 244 хил. лева или около 44% от предвидения ресурс. В сравнение с предходната година значително нарастват както броят на подпомогнатите земеделски производители (до 245), така и площите (91 730 дка). Помощта е усвоена най-вече за площи, заети с пшеница и ечемик, съответно 33 228 дка и 21 884 дка.

През 2012 г. за компенсиране на загубите за реколта `2011 в резултат на неблагоприятни климатични условия са одобрени 730 473 лв., от които са усвоени 336 092 лв. или около 46% от предвидения ресурс. Броят на подпомогнатите производители е 29 за 9 419 дка. С най-голям размер са пропадналите площи, засети със слънчоглед и пшеница, съответно 4 223 дка и 2 509 дка.

За компенсиране на щети за реколта `2012 в резултат на неблагоприятни климатични условия са одобрени 7 454 911 лв. Усвоеният към 27.12.2012 г. ресурс по помощта възлиза на 3 711 754 лв. или около 50% от предвидения ресурс. Броят на подпомогнатите земеделски производители бележи значително нарастване спрямо предходните години – 411 бр., а размерът на пропадналите площи е 109 928,5 дка. Най-голям е размерът на пропадналите площи с ечемик - 26 865 дка и пшеница – 24 729 дка.

            Като цяло, мярката постига заложената цел от компенсационен характер, като конкретният размер на разпределените средства и подпомогнати земеделски производители зависи от щетите, нанесени от неблагоприятни климатични условия през съответната година, за която се отнася помощта.

Съгласно европейското законодателство, от 2010 г. компенсацията трябва да бъде намалена с 50 % в случай на земеделски стопани, които не са сключили застраховки, покриващи минимум 50% от тяхното средногодишно производство или свързаните с производството им доходи, и статистически най-честите климатични рискове в съответната държава-членка. На практика в България това условие се прилага от 2011 г., когато са изплатени компенсации за загубите от реколта `2010. Макар и първоначално да изглежда ограничаващо за земеделските производители, това условие може да изиграе положителна роля за стимулиране застраховането на земеделската продукция.

 

  1. 2.Помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена (ХА 261/2009, изменена с SA.

            Целта на помощта е увеличаване на производството и използването на сертифицирани (качествени) семена, първоначално за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи и тютюн, а от края на 2011 г. и за зеленчукови култури. Тя се предоставя за разходите на земеделските производители, които са малки или средни предприятия по смисъла на Регламент 70/2001/ЕС, за предоставяните от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) на услуги по сертификация на семена:

-          полска инспекция на семепроизводни посеви;

-          издаване на етикети;

-          вземане на проби от партиди семена, предназначени за сертифициране;

-          лабораторен анализ на проби семена  по групи култури;

-          извършване на последващ контрол на партиди семена.

Срокът на държавната помощ е четири години – от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г.

Държавната помощ се предоставя за основните групи полски култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна, соя, грах, фий, ориз, картофи и тютюн, домати, краставици, пипер, дини, пъпеши.

За първата година от помощта ИАСАС е предоставила услуги по договора на 616 земеделски производители на стойност 723 хил. лв. или 87% от общия обем на услугите за съответните култури за годината поради това, че помощта стартира през месец май, когато част от услугите по сертификацията вече са извършени.

През 2011 г. са предоставени услуги по договора на 566 земеделски производители на стойност 884 хил. лв., което представлява 95% от общата сума за сертификация на семена от съответните култури за годината.

През 2012 г. са предоставени услуги по договора на 516 земеделски производители на стойност 999 904 хил. лв., което представлява 97% от общата сума за сертификация на семена от съответните култури за годината.

От държавната помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена за изтеклите три години са се възползвали над 90% от клиентите на агенцията, които в голямата  си част  са малки и средни предприятия по смисъла на Регламент 70/2001/ЕС.

Стартът на помощта съвпадна с началото на финансовата и икономическа криза в Европа и по тази причина оказа изключително благоприятно въздействие в сектора, като позволи да се запази нивото на използване на сертифицирани семена при основните полски култури, защото първите разходи, които фермерите спестяват в периоди на криза са за семена от свободно опрашващите се видове, каквито са пшеницата и ечемикът.

Услугите по сертификация на семена от пшеница и ечемик  заемат основната част от помощта – по около 650 хил. лв. за всяка година или около 75%. Сертифицираните семена, произведени през периода на действие на помощта, са достатъчни за засяването на почти 50% от площите с пшеница в страната, при 35-40% в годините преди 2010 г., като може да се приеме, че именно помощта е допринесла за това увеличение. Увеличението на площите, засети със сертифицирани семена се отразява съществено на качеството на произведеното зърно, което е и една от основните цели на помощта. Стоковата продукция пшеница, произведена от сертифицирани семена, има по-добри показатели във фитосанитарно отношение - контролира се наличието на патогени и трудноотделими плевелни семена (див овес и др.). Използването на сертифицирани семена е предпоставка за доближаване до генетичния потенциал на сортовете и на практика води до по-високи добиви, с по-високо качество. 

Общият обем на площите, заявени за сертификация по държавната помощ през 2010, 2011 г. и 2012 г. като цяло нарастват. При пшеницата през 2012 г. площите спрямо 2011 г. са се увеличили с близо 10%. Традиционно страната ни е производител на семена от слънчоглед, но в последните десетина години имаше сериозно отстъпление от тези позиции. През 2012 г. има доста съществено увеличение на площите със слънчоглед, близо с 90% са се увеличили инспектираните посеви със слънчоглед. Държавната помощ спомага за възвръщане на това производство. През 2011 г. има значително увеличение на площите при производството на семена от картофи спрямо 2010 г.  Това беше много положителна тенденция, като се има предвид факта, че при картофите има строги фитосанитарни изисквания, издава се растителен паспорт и стоковата продукция от картофи също е обект на фитосанитарни проверки. Използването на семена благоприятства ограничаването на разпространението на заболявания по картофите и подобрява качеството на продукцията. Сериозно намаление на площите се наблюдава през 2012 г.

Друг ефект от държавната помощ е ангажирането на допълнителна работна ръка в селските райони с висока безработицата, тъй като семепроизводството  е много по-трудоемко от конвенционалното производство.

Държавната помощ е предпоставка за реализиране на значителна добавена стойност при използването на сертифицирани семена. Директните ползватели на помощта са около 1 700, но положителният ефект от производство на повече и по-качествена продукция от единица площ и подобряване агроекологичността на селскостопанската продукция е от значение в национален план.

3. Помощ за компенсиране разходите на земеделски производители, свързани с изпълнение на мерки по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta Meyrick /Lepidoptera/ (SA.34580)

Целта на помощта е предотвратяване разпространението на неприятеля Доматен миниращ молец - Tuta absoluta на територията на страната, като помощта се предоставя под формата на компенсиране на част от разходите на земеделските производители по закупуване на средства за растителна защита за контрол на  вредителя по културата домат. При доказано от БАБХ, с лабораторен анализ, масово намножаване на вредителя по други зеленчукови култури, помощта се предоставя и за тях.

За ограничаване загубите и разпространението на Доматен миниращ молец - Tuta absoluta в страната, се изготви Национална програма от мерки за контрол срещу вредителя и се разработи схема на държавна помощ..

Доматеният миниращ молец е един изключително агресивен вредител, който се разпространява бързо, като (по данни на БАБХ) през 2010 г. е установен на  2 400 дка оранжерии и открити площи, през 2011 година е установен на територията на 21 области в страната, на площ около 14 500 дка. През 2012 г. е установен на площи от 19 887 дка, от които 17 240 дка открити площи и 2 647 дка оранжерийни. Вредителят е установен, макар и малка степен  и при други култури освен домат, като при културите пипер и патладжан.

Най-силно засегнати са Пловдивска, Пазарджишка, Благоевградска и Хасковска област (Брой издадени предписания: в Пловдивска – за 4 250 дка, Пазарджишка – за 500 дка, Благоевградска – за 500 дка и Хасковска – за 400).

Схемата се прилага от април 2012 г. и ще продължи и през 2013 г.

През 2012 г. за борба с вредителя са издадени предписания за 6 700 дка и са компенсирани разходи в размер на 823 431 лв. на 76 земеделски производители.

Ефектът от прилагането на тази схема на държавна помощ ще бъде анализиран и оценен след 2013 г., когато е възможно да бъде направена съответната съпоставка и производствения ефект в зеленчукопроизводството.

4. Временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители на селскостопанска продукция и на предприятия, извършващи дейност в областта на преработката и търговията на селскостопански продукти с цел съхраняване на стопанствата и запазване на производството при настоящата финансова и икономическа криза (N108/2010 - допълнена от м. октомври 2010 г.)

Целта на помощта е подпомагане на земеделските производители, занимаващи се с първично производство на селскостопански продукти с цел насърчаване на достъпа до финансиране при финансовата и икономическа криза и запазване на стопанствата.

Срокът на помощта е от 05.2010 г. до 31.12.2010 г. Съгласно Решение на Министерския съвет № 327 от 21.05.2010 г., средствата по държавната помощ са предоставени приоритетно на подсектор "Млечно животновъдство", "Свиневъдство" и "Птицевъдство".

            Максималният одобрен ресурс е 20 млн. лв., усвоени са 23 млн. лв. (допустимо отклонение).

            Броят на бенефициерите е 6 896.

            Основната цел на помощта е постигната, като бенефициерите са запазили размера на стопанствата си на 75% от размера на стопанството за период от една година и помощта е изиграла положителна роля за съхраняване на стопанствата в момент на глобална икономическа криза.

5. Помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните (ХА 169/2009)

Целта на помощта е подпомагане на селекционните дейности в животновъдния сектор. Тя е насочена към малки и средни предприятия - животновъди (регистрирани земеделски производители) чрез предоставяне на субсидирани услуги (за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните) от одобрени развъдни организации, по реда на чл. 29 от Закона за животновъдството.

Помощта се прилага от 2009 г. до края на 2013 г., с максимален одобрен ресурс за срока на прилагане 29 250 000 лева.

През периода 2009 – 2011 г. са усвоени следните средства:

2009 г. – 2 053 609 лева (86% от разпределените средства), като са се възползвали 2 721 броя земеделски производители;

2010 г. – 2 298 000 лева (98% от разпределените средства), като са се възползвали 1 633 броя земеделски производители;

2011 г. – 2 770 000 лева (92% от разпределените средства), като са се възползвали   1 903 броя земеделски производители.

2012 г. – 2 942 933 лева (99 % от разпределените средства), като са се възползвали  2 208 броя земеделски производители.

Анализът на данните на ИАСРЖ, като контролен орган по осъществяване на развъдната дейност в страната, показва положителното влияние, което горецитираната помощ оказва върху животновъдството. През отчетния период 2009 – 2012 г. се наблюдава увеличение не само в броя на фермите и животните под селекционен контрол, но и запазване на положителната тенденция на увеличение на средния брой животни в стопанство, както и промяна в продуктивните показатели, характеризиращи вида и породата, и разписани в развъдните програми. Горепосоченото показва, че развитието на развъдната дейност следва логиката на развитие на животновъдството в страната през последните години, свързана с ясно изразена тенденция на увеличаване броя на животните и окрупняване на фермите. През 2009 г., когато стартира помощта животните под селекционен контрол от направление говедовъдство са 33 574, отглеждат се в 751 ферми и представляват 10,7% от общия брой крави в страната. През 2012 г. контролираните говеда са с 56,7% повече и техният дял от общия брой крави в страната е 16,1% (↑5,4%). През 2012 г. е преодоляно намалението на броя на контролираните ферми, като спрямо началния период на стартиране на помощта увеличението е с 2,5%. Увеличение има и на средния брой животни във ферма, с които работят развъдните организации, като през 2009 г. те са 45, а през 2012 г. – 68 животни (Приложение 2). През отчетния период се наблюдава не само количествена, но и качествена промяна на контролираните показатели. При млечната продуктивност, въпреки разнообразието от породи, има увеличение от 4992 л средно за страната през 2009 г. на 5276 л (↑5,7%) в края на отчетния период. Увеличението на маслеността варира от 2,4 до 6% през 2011 г., а на протеина от 0,9 до 3%.

Повишеният интерес на животновъдите към отглеждане на месодайни животни и специфичният селекционен контрол предопредели сформирането на стада с месодайни крави. Така през 2012 г. контролираните месодайни крави са 354 и те се отглеждат в 4 ферми.

В биволовъдството стопанствата, в които работят развъдните организации през 2012 г. са 138, с 16% повече спрямо 2011 г., а в сравнение с 2009 г. фермите са с 50 повече. Положително развитие има и по отношение на броя контролирани биволици. През последната година те са нараснали с 12,6%.

През 2012 г. контролираните овце са 154 486 - с 14,6% повече в сравнение с 2009 г., като във фермите обхванати под селекционен контрол се наблюдава ясно изразена тенденция на окрупняване. В млечните ферми средният брой контролирани овце е нараснал от 167 през 2009 г. на 195 през 2012 г. Аналогична тенденция има и в месодайното направление, където ръстът е с 6,4%.

Средствата отпуснати на развъдните организации в козевъдството оказаха благоприятно влияние върху нивото на развъдната дейност. За периода 2009 – 2012 г. контролираните ферми са се увеличили с 41 а на козите – майки от 4 274 на 8 694 броя. Спрямо 2011 г. средният брой контролирани кози – майки в стопанство е нараснал с 6,4%.

Значителният брой контролирани признаци в свиневъдството е предпоставка за по-малкия ръст в броя на контролираните свине (+3,4%), като фермите с които работят развъдните организации са се увеличили с 9,3%. През 2012 г. животните под селекционен контрол  представляват 59,6% от общия брой свине майки в страната.

Намаляването на общия брой птици в страната през 2009 – 2012 г. се отрази и на развъдната дейност. Птицефермите под селекционен контрол в края на периода са с 22,5 % по-малко. Намаление има и в броя на контролираните птицеферми (-33%), като с 16,4% е нараснал средният брой контролирани птици във ферма.

През 2012 г. в коневъдството продължава увеличението на стопанствата под селекционен контрол. Към края на периода те са 507, което е с 441 повече спрямо 2009 г. В резултат на отпуснатата държавна помощ има увеличение и в броя на контролираните коне, които достигнаха 4015 броя (с 10,4% повече спрямо 2011 г.).

В пчеларството подпомагането доведе до увеличаване на контролираните пчелини с 12,2%. Намаление се отчита в броя на пчелните семейства в тях (-3,6%) и в средния им брой в пчелин (-14,2%).

6. Помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на българско овчарско куче и каракачанско куче (ХА 115/2010 изменена с SA.34821)

Целта на помощта е подпомагане на животновъдния сектор. Тя е насочена към малки и средни предприятия - животновъди (регистрирани земеделски производители) чрез предоставяне на субсидирани услуги (за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните) от одобрени развъдни организации, по реда на чл. 29 от Закона за животновъдството.

За 2011 г. разпределеният ресурс по мярката е 20 хил. лв., като от тях са усвоени 6 хил. лв. или 30% от две асоциации. От субсидираната услуга са се възползвали 16 бр. земеделски производители. За сравнение, за 2010 г. усвоената сума е 3 хил. лв., също от две асоциации, като са подпомогнати 14 земеделски производители.

За 2012 г. разпределеният ресурс по мярката е 19 600 лв., като от тях са усвоени 4 490 лв. от две асоциации. От субсидираната услуга са се възползвали 17 бр. земеделски производители.

От средата на 2012 г. схемата на помощта бе изменена като към нея бяха включени разходи свързани с извършване на генотест и оформяне на генната решетка на българско овчарско куче. Работата по оформяне на генната решетка на българско овчарско куче е съществен елемент от дейностите по селекция и репродукция и е определяща за доказване на генетичната принадлежност на кучетата от гореспоменатата порода.

Разпределения през 2012 г. ресурс по мярката бе в размер на 30 000 лв., които са на 100 % усвоени от 11 земеделски производители членуващи в Асоциация „Българско овчарско куче”.

В резултат от прилагане на формите на подпомагане се постигна по-широко използване на традиционните български породи кучета със специално предназначение, по-голяма сигурност на фермерите по отношение опазване на селскостопанските животни от нападения на хищници, в резултат на което бяха редуцирани загубите причинени от действията им.

7. Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция (ХА 19/2010)

Основна цел на помощта е насърчаване на земеделските производители – малки и средни предприятия от сектор „Плодове и зеленчуци” за доброволно застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятни метеорологични условия, посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна полица.

Периодът на прилагане на държавната помощта е от 01.03.2010 г. до 31.12.2013 г.

За 2010 г. утвърденият бюджет по мярката възлиза на 4 млн. лв., като от тях са усвоени 537 хил. лв. или 13,4%. Броят на бенефициерите е 193. Застраховани са общо 29 241 дка, като с най-големи по размер са площите на следните култури: зеленчуци - грах (6 607 дка), картофи (3 870 дка), домати (3 622 дка) и пипер (3 589 дка); плодове – череши (2 321 дка), праскови (2 277 дка) и ябълки (1 847 дка).

През 2011 г. разпределеният ресурс по мярката е 1,5 млн. лв., а изплатените субсидии 520 хил. лв. или около 35% от предвидените средства. Броят на подпомогнатите земеделски производители нараства до 238, а размерът на застрахованите площи е близък до този от 2010 г. – 30 313 дка.

По култури с най-голям дял са застрахованите площи при зеленчуците - картофи (7 786 дка), домати (3 338 дка) и пипер (2 967 дка), а при плодовете - сливи (2 517 дка), череши (2 508 дка) и ябълки (2 139 дка). 

 

           През 2012 г. разпределеният ресурс по мярката е 1 млн. лв., а усвоеният към юли 2012 г. ресурс е в размер на 357 869 лв. от 128 земеделски производители за 20 794 декара. По култури с най-голям дял са при зеленчуците – домати (3 891 декара), пипер (1 737 декара), картофи (1 208 декара), а от плодовете – кайсии (2 960 декара), праскови (2 239 декара), сливи (2 140 декара), череши (2 243 декара), ябълки (1 862 декара).

Схемата за държавна помощ за застраховане на селскостопанска продукция от сектор „Плодове и зеленчуци” стартира през 2010 г., но до момента не се наблюдава голям интерес сред земеделските производители, въпреки положените от МЗХ и ДФ „Земеделие” усилия за популяризирането й. Подробна информация относно схемата е публикувана на интернет страницата на ДФ „Земеделие”, а МЗХ е организирало семинари с  браншовите организации в сектора, които да информират членовете си за тази възможност за подпомагане.

8. Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства” ( SA.34443)

Целта на помощта е насърчаване на малки и средни предприятия от подсектор „Пчеларство”, за доброволно застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства срещу неблагоприятни климатични събития и/или болести при пчелите, посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна полица.

Схемата се прилага от 15 март 2012 г. до 31.12.2013 г. и тепърва предстои да се анализира ефектът от нейното прилагане.

 

           

9. Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък (N 546/2010 изменена с N SA.33157) 

Целта на мярката е да насърчи инвестициите на земеделските производители в нови сгради и нова земеделска техника при производството на непреработена растителна и животинска продукция. Помощта е под формата на данъчно облекчение – преотстъпва се до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, получена от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция в съответствие с изискванията на чл. 189б от ЗКПО.

            Периодът на прилагане на мярката е от 10.02.2011 г. до 31.12.2013 г.

Одобреният максимален ресурс за периода на действие на помощта е 132 млн. лв. През 2011 г. са усвоени 31 млн. лв. от 1 682 земеделски производители, което представлява 23% от предвидените средства за целия тригодишен период на прилагане на помощта. За 2012 г. усвоените средства възлизат на 65.5 млн. лв. от 2 632 земеделски производители, което представлява приблизително 50 % от бюджета по помощта.

Увеличението от над 2 пъти в усвояемостта за двете години на прилагане показва атрактивността на държавната помощ, както и желанието на стопанските субекти за реализиране на инвестиционни намерения, свързани с подобряване на материално-техническата база и повишаване на производителността, което от своя страна ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие.

10. Помощ за участие в изложения и панаири – Национално изложение по животновъдство, гр. Сливен, Регионално изложение по биволовъдство, гр. Разград, Национален събор за опазване на местните български породи, гр. Калофер (SA.32077)

Целта на помощта е насърчаване на малки и средни предприятия от животновъдния сектор за участие в Национално изложение по животновъдство, гр. Сливен, Регионално изложение по биволовъдство, гр. Разград, Национален събор за опазване на местните български породи, гр. Калофер и се прилага от 2011 г.

Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в животновъдството (регистрирани земеделски производители), които отглеждат племенни животни под селекционен контрол на развъдните организации, за участие в изложения. Тя се предоставя посредством субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и покрива 100% от разходите за участие на животно в изложение и за публикации на каталози.

Периодът, предвиден за  прилагане на помощта e тригодишен (2011-2013 г.), а максималният одобрен ресурс - 393 хил. лв.

През 2011 г. чрез ИАСРЖ са организирани и проведени заложените в схемата три изложения по животновъдство, като и в трите са участвали повече животни от предвидените:

  • Национално изложение по животновъдство, гр. Сливен, (8 октомври 2011 г.) – сключени са договори със 103 земеделски производители, като са представени общо 1 036 бр. животни, при планирани 876 бр. (18% повече), в т. ч.: овце и кози – 404 бр., коне – 16 бр., говеда  и биволи – 166 бр., кучета – 100 бр., свине – 47 бр., зайци – 94 бр., птици – 209 бр.;
  • Регионално изложение по биволовъдство, гр. Разград (10 септември 2011 г.), - сключени са договори със 17 земеделски производители, а представените животни са 130 бр., при планирани 125 бр. (4% повече)
  • Национален събор за опазване на местните български породи, гр. Калофер (24 септември 2011 г.) – сключени са договори с 13 земеделски производители, които са представили общо 1 885 бр. животни, при планирани 1 775 бр. (6% повече), в т. ч.: 1 517 бр. овце и кози, 138 бр. коне, 200 бр. говеда и 30 бр. кучета.

Отпечатани са 3 вида каталози: „Породите селскостопански животни в Република България” (на български и английски език), каталог за бици и каталог за жребци.

Изплатените през 2011 г. средства по мярката са в размер на 144 117 лева, или около 37% от общо одобрените за тригодишния период.

През 2012 г. също са организирани и проведени предвидените в схемата изложения, а именно:

  • Национално изложение по животновъдство, гр. Сливен - сключени са договори със 106 земеделски производители, като са представени общо 1 009 бр. животни, които и през 2012 г. надвишават планираните по схемата, в т. ч. овце и кози – 528 бр., коне – 16 бр., говеда – 165 бр., кучета – 64 бр., свине – 40 бр., зайци – 66 бр. и птици – 130 бр.;
  • Регионално изложение по биволовъдство, гр. Разград - сключени са договори с 12 земеделски производители, а представените животни са 131 бр.;
  • Национален събор за опазване на местните български породи, гр. Калофер - сключени са договори с 18 земеделски производители, които са представили общо 1 739 бр. животни.

            Като цяло, помощта допринася за популяризиране на богатото разнообразие на националните генетични ресурси в животновъдството, демонстрира се ефектът от развъдната дейност, показват се тенденцията и насоките на селекция през следващите години. Тя е атрактивна за фермерите, поради това, че две от изложенията (в Разград и Калофер) са специализирани само за местни генетични ресурси, а в Сливен на практика се демонстрират животни от всички автохтонни породи. Неслучайно през последните години са създадени нови развъдни организации, в които са обхванати нови местни – автохтонни породи, като Калоферската дългокосместа коза, Каракачанския кон, Софийската овца, Западностаропланинската овца, Брезнишка овца, а броят на животните от автохтонните породи под селекционен контрол ежегодно нараства.

11. Помощ за участие в изложения по овцевъдство - Регионално изложение по овцевъдство гр. Костинброд, Общинско изложение по овцевъдство гр. Елин Пелин, Общинско изложение по овцевъдство гр. Годеч и Общинско изложение по овцевъдство гр. Брезник (SA.33156)

Целта на помощта е насърчаване на малки и средни предприятия от животновъдния сектор за участие в Регионално изложение по овцевъдство, гр. Костинброд, Общинско изложение по овцевъдство, гр. Елин Пелин, Общинско изложение по овцевъдство, гр. Годеч и Общинско изложение по овцевъдство, гр. Брезник.

Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в животновъдството (регистрирани земеделски производители), които отглеждат племенни животни под селекционен контрол на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България (РААПОЗБ). Тя е под формата на субсидирана услуга, предоставяна от РААПОЗБ и покрива до 76% от таксата за участие на животно в изложение и за публикации на каталози.  

Периодът на прилагане на мярката е от 27.06.2011 г. до 31.12.2013 г. Одобреният максимален ресурс за целия период е в размер на 68 450 лева. Разпределеният ресурс за 2011 г. е 27 хил. лева, като е усвоен изцяло. Усвоен изцяло е и одобреният за 2012 г. ресурс в размер на 17 036 лв.

Броят на земеделските производители, възползвали се от помощта посредством субсидирани услуги от РААПОЗБ за 2011 г. е 20, а за 2012 г. интересът на земеделските производители към провеждане на изложения на аборигенните породи овце е нараснал и сключените договори за участие са 35 броя.

12. Помощ за участие в изложение по овцевъдство – Специализирано регионално есенно изложение на Бели и вакли Маришки овце в с. Избегли, общ. Асеновград обл. Пловдивска (SA.33826)

Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в животновъдството (регистрирани земеделски производители), които отглеждат племенни животни под селекционен контрол на Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришки овце (СОРМО).

Тя е под формата на субсидирана услуга, предоставяна от СОРМО и покрива до 70% от таксата за участие на животно в изложение.  

Помощта е одобрена през 2011 г., но за пръв път се прилага през 2012 г.     Одобреният максимален ресурс за целия период е в размер на 23 818 лева.          Разпределеният ресурс за 2012 г. е 7 861 лева, като е усвоен изцяло.

            Броят на земеделските производители, възползвали се от помощта посредством субсидирани услуги от СОРМО за 2012 г. е 19.

            През 2012 г. са одобрени нови пет технически помощи, за които е одобрен и изплатен финансов ресурс за провеждане на изложения:

  • Помощ за участие в изложения на коне – Национално изложение на коне от породата Хафлингер гр. Разлог, Национално изложение на Дунавска порода коне гр. София, Национално изложение на Българска тежковозна порода коне гр. Перник, Национално изложение на коне от породата Каракачански кон гр. Смолян, Национално изложение на коне от Чистокръвна английска порода гр. Балчик, Национално изложение на коне от породата Български рисист кон гр. Пазарджик – 37 125 лв.;
  • Помощ за участие в изложение по овцевъдство - Национален събор на овцевъдите в България в гр. Велико Търново – 49 500 лв.;
  • Помощ за участие в изложение по овцевъдство – Регионално изложение по овцевъдство гр. Русе, Регионално изложение по овцевъдство гр. Стара Загора и отпечатване на каталог Мъжки разплодници и майки кочопроизводителни от породата Ил дьо Франс, Наръчник Ветеринарно-профилактични мероприятия във фермата и Наръчник на фермера – Породата Ил дьо Франс в България – 21 970 лв.;
  • Помощ за участие в международни киноложки изложби-Световна купа 2012 Одеса Украйна, Световна купа 2012 Лорка Испания, Европейска купа Берлин Германия – 13 000 лв.;
  • Помощ за участие в международно изложение по животновъдство EUROTIER'2012 в Хановер, Германия – 184 869 лв.

           

13. Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (SA. 32981)

Помощта цели подпомагане на земеделските производители, които произвеждат качествени хранителни продукти от животински произход и се нуждаят от финансов ресурс за обезпечаване дейността по извършване на директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход до крайните потребители.

Максималният интензитет по схемата е до 50 % от приемливите разходи по видове инвестиции. Допустими за подпомагане са инвестициите за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване от фермерите.

Схемата бе обнародвана в официалния вестник на Европейския съюз на 29.06.2011 г. Съгласно решение на УС на ДФЗ схемата беше въведена от началото на 2012 г. като по този начин срокът на нейното прилагане стана двугодишен - от 01.01.2012 г.  до 31.12.2013 г.

Максималният одобрен ресурс по схемата е 106,41 млн. лв. за периода на прилагане. Предвидените средства за 2012 г. бяха в размер на 1 млн. лв. Действително усвоените средства за 2012 г. възлизат на 68 480 лв. за общо 10 одобрени за подпомагане от ДФЗ инвестиционни проекта.

Данните за усвояването на средствата по помощта слаба активност от страна на животновъдите. Междинният анализ в края на 2012 г. идентифицира проблеми в законодателството, уреждащо въпроса с директните доставки на храни от животински произход. По тази причина  в началото на 2013 г. са изготвени промени в Наредба № 26, целящи да облекчат административните процедури при прилагането на схемата.

Помощта се прилага от началото на 2012 г., поради което нейният ефектът може да бъде анализиран и оценен по-пълно след 2013 г., когато е възможно да бъде направена съответната съпоставка спрямо предходен период.

 

 

14. Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете (SA.34409)

Целта на помощта е подкрепа на земеделски производители за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор свиневъдство.

Помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти съгласно член  5  от Регламент (EC) N° 73/2009 и  Приложение II към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство.

Изплатените през 2012 г. средства по помощта са в размер на 7,5 млн.лв., като броят на бенефициерите по мярката е 79. В резултат от подпомагането, по-високите стандарти за хуманно отношение към животните са приложени спрямо повече от 509 000 свине.

Предвид обстоятелството, че помощта се прилага от края на 2012 г., ефектът от нейното прилагане може да бъде анализиран и оценен след 2013 г., когато е възможно да бъде направена съответната съпоставка спрямо предходен период.

 

 

15. Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците (SA.34410)

Целта на помощта е подкрепа на земеделски производители за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор птицевъдство.

Помощта се предоставя годишно за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за най-малко 5 години. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти съгласно член 5 от Регламент (EC) N° 73/2009 и Приложение II към него, и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство.

Изплатените през 2012 г. средства по помощта са в размер на 6,1 млн.лв., като броят на бенефициерите по мярката е 208. В резултат от подпомагането, по-високите стандарти за хуманно отношение към животните са приложени спрямо различни видове  и категории птици, чийто общ брой надхвърля 11 037 000.

Предвид обстоятелството, че помощта се прилага от края на 2012 г., ефектът от нейното прилагане може да бъде анализиран и оценен след 2013 г., когато е възможно да бъде направена съответната съпоставка спрямо предходен период.

16. Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери за гориво (SA.32982)

С държавната помощ се въвеждат облекчени условия за използваното от земеделските производители гориво при производството на първична селскостопанска продукция (отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни) чрез прилагане на намалена акцизна ставка за газьол посредством ваучери за гориво.

Помощта се предоставя за реално потребения в селскостопанското производство газьол.

Към настоящия момент помощта не се прилага поради необходимостта от осъществяване на законодателни промени.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие” одобри 27 проекта за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти, съобщиха от фонда. Субсидията за инвестиционните предложения по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е 12 704 130 лева.

Повечето проекти са свързани с производството на енергия чрез преработка на растителни и животински продукти от първична и вторична биомаса. Те предвиждат покупката на оборудване за еко пелети и пелети от слама и дървесина. Ще бъдат финансирани и шест проекта за преработка на горски продукти. Бенефициентите ще инвестират в техника за дървени въглища.

Одобрени бяха и три инвестиционни предложения за преработката на плодове и зеленчуци. Едно от предприятията ще се специализира в производството на нарязани картофи, лук, моркови и зеле. Друг кандидат ще използва средствата за оборудване за пържен овкусен фъстък, а трети планира работилница за чипс.

Два от проектите включват реконструкцията на пречиствателно съоръжение съответно към цех за преработка на мляко и птицекланица. Субсидии по мярка 123 ще получат и две фирми за оборудване на фуражни цехове. Предприятие от Пловдивска област ще разшири производството си за бели и червени вина. С пари от ПРСР ще бъде модернизирано и месопреработвателно предприятие от общ. Асеновград.

 

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта