Реколтирани са 150 290 дка от площите с маслодаен слънчоглед в област Силистра. От общо засети 368 162 дка, има пропаднали 543.4 дка, съобщиха за Радио „Фокус” - Шумен от Областната дирекция „Земеделие“. Средният добив към момента е 259 кг/дка. Най-напреднала е жътвата на слънчогледа в община Алфатар - близо 82%, следвана от община Дулово - 77.83%, община Тутракан- 47.43%, община Силистра - 36.43%, община Главиница - 22.08%, община Кайнарджа- 16.10% и община Ситово - 10.64%. Започнала е и кампанията по прибирането на царевицата. Реколтирани са 40 900 дка от общо засяти 269 510 дка. Пропадналите площи са близо 58 дка. Средният добив от царевицата към момента е 474 кг/дка. Получената продукция е 19 390 тона. В община Главиница са реколтирани близо 29% от площите с царевица, в община Тутракан - 23.91%, община Кайнарджа- 21.86%, в община Ситово- 6.67%, в община Силистра - 5.24%.

Публикувана в Новини на часа

На 3 септември турското правителство е взело решение за повишаването на ставките по вноса на слънчоглед и слънчогледово олио, става ясно от публикация в официалния орган T.C. Resmi Gazete, цитирана от електронното издание АПК-Информ.  Митото върху доставките на слънчоглед от чужбина скача до 23,4% от настоящите 4%, става ясно от публикацията. При суровото олио скокът е до 36% от 12%, а при преработеното увеличението е до 67,5% от настоящите 50%.

Междувременно през юли Турция е увеличила доставките от чужбина на маслодайни култури до 231 хил. тона от 227 хил. тона, внесени през юли 2015 г., сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World. С основна заслуга за ръста е вносът на рапица, от която са внесени 18 хил. тона спрямо 4 хил. тона година по-рано. Намалели са доставките от чужбина на соя (до 193 хил. тона от 197 хил. тона през юли 2015 г.) и на слънчоглед (до 19 хил. тона от 27 хил. тона).

Вносът на растителни масла е намалял до 69 хил. тона от 92 хил. тона през юли миналата година, като особено забележимо и свиването на доставките от чужбина на слънчогледово олио (до 40 хил. тона от 57 хил. тона), докато при палмовото отстъплението е по-слабо – до 29 хил. тона от 34 хил. тона през юли 2015 г.

Вносът на шротове отчита значителен ръст – до 243 хил. от 138 хил. тона през юли миналата година. Доставките на соев шрот са се увеличили близо 3 пъти – до 123 хил. тона от 433 хил. тона, докато на слънчогледов регистрират отстъпление до 32 хил. тона от 40 хил. тона.

От началото на селскостопанския сезон за маслодайните култури, започнал на 1 октомври 2015 г., до края на юли 2016 г. доставките им в Турция отчитат леко понижение до 2,54 млн. тона от 2,61 млн. тона за същия период на предходния сезон. Вносът на растителни масла също се е свил – до 1,15 млн. тона от 1,27 млн. тона. За сметка на това доставките на шротове от чужбина са нараснали до 1,9 млн. тона от 1,67 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

В ниската част на Видинска област започна жътвата на слънчоглед и първите добиви са около 250 кг от декар. Това каза за Радио “Фокус”- Видин Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той посочи, че след седмица ще започне масовата жътва на слънчоглед в региона. Според него качеството на слънчогледа е добро. „Очакваме добри цени. Но, засега цените са около 620-630 лв. за тон слънчоглед, като има и цени от 610 лв. за тон. Това са ниски цени и смятам, че ще тръгне нагоре“, заяви Александър Александров.
Той допълни, че жътвата на слънчогледа започва с нормални темпове, като тази година началото е с няколко седмици по-рано. „Масовата жътва на слънчоглед във Видинска област обикновено започва около 15 септември, но тази година е по-рано“, допълни Александров.

Публикувана в Новини на часа

Започнала е жътвата на слънчоглед в областта. Това съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в Дирекция „Аграрно развитие“ в Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. Към момента са реколтирани малко над 7% от площите със слънчоглед. Засетите площи са общо 810 885 дка. Производството е 12 509 тона, средният добив – 200 кг/дка. Започнало е прибирането и на царевица в две от добруджанските общини – Добрич и Добричка. Средният добив е 452 кг/дка. С царевица в областта за засети 961 717 дка. В дирекцията няма регистрирани пропаднали площи с тези две земеделски култури. Приключило е прибирането на лавандула в областта със среден добив 524 кг/дка. Получената продукция е малко над 3 650 тона. Този вид трайни насаждения се отглеждат във всички общини. Изключение правят само общините Крушари и Шабла. Най-високи добиви са отчетени в общините Каварна – 700 кг/дка, и Генерал Тошево – 600 кг/дка. Приключило е прибирането на реколтата от праскови в областта със среден добив 323 кг/дка и на кайсии – 600 кг/дка. Високи добиви се отчитат при реколтата от дини – към момента 1208 кг/дка, пъпеши – 788 кг/дка, ябълки – 767 кг/дка, сливи – 541 кг/дка и круши – 289 кг/дка.

Публикувана в Новини на часа

Правителството на Русия взе решение да понижи от началото на септември ставката по митническите такси върху износа на слънчогледово семе за държави извън Митническия съюз. Това гласи постановление на Руската федерация, публикувано на официалния уебсайт на кабинета и цитирано от агенция „Новости”.

Сегашното постановление е в сила върху правоотношения, възникнали след 1 септември 2016 г. и цели да насърчи експорта.

От посочената дата експортната такса върху всякакъв тип слънчогледово семе пада до 6,5% от митническата стойност на стоката, но не по-малко от 9,75 евро за тон, от 9,88% от стойността, но не по-малко от 14,81 евро за тон.

Публикувана в Бизнес

Около 200 килограма слънчоглед от декар се очаква да бъдат прибрани в Добричкия регион след повече от два месеца засушаване, съобщи за БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. 

По думите му в землищата, където от юни не са падали валежи, добивът вероятно ще бъде и по-нисък. Добричка област е сред най-големите производители в страната на маслодайно семе като през тази стопанска година площите със слънчоглед достигат около 810 000 декара.

Земята е много суха, последният дъжд, при който паднаха около 7 л/кв.м, само обра прахоляка, без да има никакво стопанско значение, поясни председателят на браншовата организация. Костадинов добави, че при неблагоприятните обстоятелства изкупната цена на слънчогледа е почти колкото през миналата година - 630 лева за тон.

Заради сушата жътвата на слънчогледа в региона се очаква да започне по-рано от обичайното - до десетина дни, коментира селекционерът в Добруджанския земеделски институт главен асистент д-р Галин Георгиев пред Дарик радио.

Ученият също потвърди прогнозата за среден добив около 200 кг в повечето райони на областта, където не е валяло. Там, където обаче са паднали локални дъждове, стопаните ще приберат около 250-300 кг семе от декар, каза селекционерът. Георгиев добави, че на места посевите са много изгорели и е възможно семето да е недоизхранено и маслеността да бъде по-ниска.

Публикувана в Бизнес

Царевиците и слънчогледът са съсипани, приключиха вегетацията си преждевременно, добивите се стопиха катастрофално

Агр. Петър Кръстев

Така е в земеделието – никой не може да прогнозира каква ще бъде годината! Ако зимата и пролетта са благоприятни, лятото ще се случи сухо и горещо и ще гнети културите. Точно такава картина наблюдаваме в момента – сухо лято в комбинация с прекалено високи температури, които са непосилни за хора, животни и растения. Тази климатична обстановка постави и пролетните култури в пълен колапс. Рядко, необичайно явление е царевиците да са готови за жътва още през август. Тежка е картината и при слънчогледа.

Тази нерадостна картина се наблюдава почти в цялата страна и не дава повод за оптимизъм на отчаяните зърнопроизводителите. Единствено малко по-добра е ситуацията в Северозападна България, в т. ч. Софийското поле, където паднаха повече валежи със стопанска стойност и културите са все още в активна вегетация. Късмет извадиха фермерите от този район.

Но какво да кажем за останалите райони на страната, където фермерите си бяха свършили отлично работата по пролетните култури. Листната маса там е прегоряла преждевременно и няма кой да изхрани зърното в кочаните на царевицата и семките в питите на слънчогледа. На места картината е още по-трагична – по-късните хибриди царевица дори не са успели да заложат кочани, а тези, които са заложили, не са озърнени. Каквато и селекция да използват зърнопроизводителите, на този слънчев огън нищо не издържа. Няма условия за нормален цъфтеж, опрашване и оплождане на културите. Фазите преминават главоломно от една в друга и топлинният стрес тласка растенията към бързо завършване на жизнения им цикъл.

Добруджа, Русе, Силистра, Шумен, цялото Лудогорие, Южна България – всички тези региони попаднаха в неумолимия сух и горещ капан на времето. Безсилни бяха зърнопроизводителите там да направят каквото и да било, защото битката с природата винаги е неравна. В тези райони от началото на юни не е капвала капка дъжд, а там, където е валяло, количествата са минимални и без стопанско значение.

При тази нерадостна картина комбайните ще влязат в царевичните масиви съвсем скоро, за да приберат макар и минималните количества зърно от по-ранните хибриди царевица. Очакваните добиви от тях са от 150-300 кг/дка. Слънчогледът също няма да чака дълго, защото на повечето места над 2-ри – 3-ти от листната маса е прегоряла. Семената в питите няма да бъдат изхранени и очакваните добиви ще са изключително ниски, наполовина от миналогодишните, прогнозират фермерите.

Изменението на климата е факт – колкото по-рано го осъзнаем и приемем за реалност, толкова по-навременни и адекватни мерки за противодействие ще можем да вземем в земеделието. Основен фактор за отглеждането на всички селскостопански култури е влагата. Дали ключът не е там? Трябва да търсим начин да запазим и да съхраняваме влагата. Помислете си само как може да се запази и съхрани влага в почва, която е изорана дълбоко веднага след жътва на есенници и е подложена на невероятната жега през летните месеци. И не само влагата – кои ще са тези полезни микроорганизми, които ще оцелеят след подобно въздействие (все едно сме ги поставили във пещ)? Дали не бихме могли да направим нещо, което да запази както влагата, така и полезната почвена флора и фауна? Да, възможно е, ако променим начина на производство – фермерите от Северна и Южна Америка са намерили това решение в безорното земеделие. Дали не е дошло времето, когато и ние трябва да се насочим към него? А защо да не започнем с малки площи от стопанството, тогава ще натрупаме опит и ще можем да видим какви са резултатите – положителни или отрицателни. Помислете над това, струва си!

 

Публикувана в Растениевъдство

В последния си отчет експертите на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World повишиха прогнозата си за световното производство на слънчогледово масло през маркетинговата 2015-2016 г. със 150 хил. тона до 15,71 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информ. Най-значими са положителните корекции за очакваната реколта в Украйна (със 130 хил. тона до 4,93 млн. тона) и в Аржентина (с 50 хил. тона до 1,17 млн. тона).

През сезон 2016-2017 г. износът на слънчогледово масло може да достигне рекордните 9 млн. тона, от които Украйна ще достави 4,9 млн. тона (с 400 хил. тона повече, отколкото през настоящия сезон), а Русия – 1,8 млн. тона (с 200 хил. тона повече), смятат анализаторите на компанията. Те очакват също активизиране на доставките от Турция и Европейския съюз.

Предвид предвижданото свиване на предлагането на рапично масло в ЕС обаче търсенето на слънчогледовото олио от преработвателните компании в държавите-членки ще нарасне, което ще ограничи потенциала за износ на общността.

Оценката за вноса на слънчогледово олио в света е увеличена със 160 хил. тона до 8,19 млн. тона, най-вече за сметка на държавите-членки на ЕС (със 100 хил. тона до 1,47 млн. тона) и Китай ( с 60 хил. тона до 780 хил. тона).

Анализаторите на компанията очакват и нарастване на световното производство на продукти от преработката на слънчоглед до рекордните 17 млн. тона на фона на разширяването на преработката на маслодайната култура в държавите от ОНД и ЕС.

Струва си да се отбележи, че перспективата за недостиг на рапично масло на международните пазари през новия сезон ще подгрява търсенето на слънчогледово олио от Индия, Китай, Турция, Египет, Иран и други държави, което ще тласка нагоре цените на продуктите. Други фактори, които могат да доведат до повишаване на цената на олиото, са очакваното свиване на производството и износа на соево масло през тази годи и дефицитът на палмово масло на световния пазар.

Публикувана в Бизнес

Възстановяването на напоителната система е наложително в условията на променящия се климат

Агр. Петър Кръстев

Риск в аграрния бизнес винаги съществува, но напоследък природно-климатичните условия за полските култури стават все по-екстремни: дъждовете падат не там и тогава, където и когато са нужни, а сушата намалява количеството и качеството на реколтата. При тези обстоятелства напояването остава единствената гаранция за успеха в производството. За съжаление, в страната ни този проблем стои неразрешен и няма никаква индикация, че се вземат мерки за кардиналното му решаване в национален план.

Нещата са оставени на самотек: фермерите, които имат късмет да им падне дъжд, могат да си отдъхнат, докато други се чувстват безсилни пред сполетялата ги суша, без да могат да направят каквото и да било.

Преди 10-ина дни на някои места в страната, главно в Северозападната България, паднаха валежи. Там, където дъждът беше без бури и градушки, стопаните могат да бъдат доволни. Ако количеството на падналите валежи е над 20 – 25 литра на кв. м, те имат макар и малка стопанска стойност и дават живителна влага за растенията. След този дъжд живнаха царевиците в Софийското поле, които преди това бяха започнали да посукват листата си. Но на други места това посукване е безвъзвратно – там, където не капна и капка дъжд. Застрашени са най-производителните райони на царевица в страната – Добруджа, Лудогорието, цяла Южна България. Ако в близките дни не паднат валежи в значителни количества реколтата от царевица ще бъде напълно компрометирана, коментират зарнопроизводители от Добруджа. В Лудогорието изказванията им дори са доста по-крайни и категорични, че царевица няма да се жъне. И не само царевицата е в незавидно състояние – слънчогледът вече също изчерпи запаса от влагата в дълбочина и изпитва сериозен дефицит. И то точно във фазата, когато прецъфтя и зарното трябва да се налива, но няма влага, която корените да черпят от почвата.

Недостигът на влага е главен ограничаващ фактор на добивите

Вследствие на зачестилите климатични сюрпризи, отглеждането на някои полски култури без поливане могат да си позволят само фермери, които са готови да рискуват реколтата си, не държат на технологията и нямат гарантирана продажба на произведената продукция. Това в много голяма степен важи за царевицата. Нейното отглеждане без напояване става все по-рисковано и негарантирано, независимо че семенарските фирми непрекъснато се опитват да създават сухоустойчиви хибриди. Колкото и сухоустойчиви обаче да са те, ако пролетта и лятото са без валежи, в съчетание с високи температури, които започват вече още от май, растенията нямат шанс да оцелеят и да развият добивния си потенциал.

Зимните валежи през ноември – март, след което обикновено започва пролетно засушаване, не могат вече да гарантират добър влагозапас. Ако пък почвите са песъчливо-глинести, достатъчни са 10-ина дни засушаване, и царевицата ще прекрати своята вегетация.

Ключови фази от развитие на царевицата, при които тя не трябва да има недостиг на влага са:

. поникване (когато се формира гъстотата на посева);

. фаза 6-и – 7-ми лист (когато се залага количеството на редовете зърна в кочана);

. две седмици до и две седмици след цъфтежа (когато се залагат количеството зърна в редовете);

. периодът на наливане на зърното (когато се формират размерът и теглото на семената).

Ако производителите с възможности да поливат успеят да осигурят тези оптимални условия за развитие на растенията, те могат да разчитат не само на максимален добив, но и на високо качество на продукцията, което е особено важно за нейната реализация.

Оптималната дълбочина за сеитба на царевичните семена е 4 – 5,5 см. Често в стремежа да се презастраховат, фермерите сеят по-дълбоко, с идеята семената да попаднат в по-влажна почва. Но с това те намаляват ранния старт на културата. И ако преди поникването настъпи суша, а после падне валеж от 15 – 20 мм на кв. м., семената не могат да поникнат дружно, защото влагата няма да стигне до тях. По този начин поникването не е равномерно и растенията в посева са неизравнени и още в началото започват да се конкурират помежду си. В условия на суша тази конкуренция става още по-изявена, а резултатът е в неизравнени посеви.

Поливането изисква и оптимално хранене на растенията

В условията на поливане за добиви над 1000 кг/дка царевица зърно, определящ фактор е минералното хранене на растенията. Тук не става въпрос само за основните елементи азот и фосфор, а за такива хранителни елементи като цинк, магнезий и калий. В условията на интензивна технология, особено при напояване, следва да се обръща по-голямо внимание и на микроелементите. Например манганът участва в процеса на производство на хлорофил и в някои случаи той е по-важен от фосфора, защото растенията го усвояват 12 – 14 пъти по-бързо. Именно той осигурява пълно озърняване на кочаните на царевицата. В същото време от него не е необходимо голямо количество – само 5 кг/ха. Но не всички фермери се съобразяват с това. А онези, които са усвоили тази технология, не бързат да споделят своя опит с другите. Същото се отнася и за цинка, който в условията на високи температури повишава устойчивостта на растенията към горещините. Много производители прилагат този елемент за листно подхранване. Освен това е важно, особено в условия на напояване, да се прилага неколкократно подхранване с азотни торове, защото азотът бързо се измива в долните хоризонти при поливане. Всеки 10 мм дъжд промива азота на 3 см дълбочина, а поливната норма на една поливка е 400 куб. м на дка или 40 мм.

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от слънчоглед в Европейския съюз през тази година ще достигне 8,4 млн. тона – с 800 хил. тона над резултата от миналата година и с 200 хил. тона над средния показател за последните 5 години, става ясно от последната оценка на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ.

Най-значителното увеличение на производството на маслодайната култура се очаква в държавите от Източна Европа и по-конкретно в Румъния (до 1,98 млн. тона от 1,76 млн. тона през миналата година), България (до 1,83 млн. тона от 1,65 млн. тона) и в Унгария (до 1,66 млн. тона от 1,54 млн. тона).

Благоприятните метеорологични условия помагат за повишаването на добивите от слънчоглед в Испания, най-вече в централните и южните части на страната, докато на север прекомерните валежи забавиха приключването на полската работа. Засега от компанията предвиждат реколтата от слънчоглед в Испания да достигне 820 хил. тона при прибрани през миналата година 690 хил. тона.

Лошото време пък доведе до развитие на заболявания и до влошаване на качеството на маслодайната култура във Франция, а освен това посевите бяха нападнати и от вредители. Поради тези причини реколтата от слънчоглед в страната може да не нарасне толкова значително, колкото се прогнозираше по-рано – само до 1,3 млн. тона от 1,21 млн. тона през миналата година.

Анализаторите на компанията отбелязват също, че въпреки забележимият ръст на общата реколта от слънчоглед в ЕС преработката му през селскостопанския сезон 2016-2017 г. няма да се увеличи в същата степен, тъй като големи количества от маслодайната култура ще бъдат насочени към износ, най-вече от Румъния и България.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта