Ваучери за гориво, което се използва за селскостопанските машини и техника, ще получат фермерите през 2014 г., стана ясно от промените в Закона за акцизите и данъчните складове, които бяха одобрени на първо четене от депутатите. Ваучерите за гориво ще са за определено количество, което ще се определя индивидуално. Стойността на всички ваучери ще бъде заложена в Закона за бюджета за съответната година.
 
Намалението от акциза върху горивото ще се пресмята по формули, записани в Закона за акцизите и данъчните складове. Самите ваучери ще се издават от ДФ “Земеделие”.
 
Условията стопаните да получат ваучери за гориво са да нямат публични задължения, да не са в процедура по несъстоятелност, да нямат финансови затруднения в бизнеса. При нарушения, извършвани в продължение на две години, фермерите няма да имат право на повече ваучери.

Публикувана в Новини на часа
Вторник, 19 Ноември 2013 11:40

От обещания глава не боли

Казва българският народ и припомня, че винаги идва час на равносметка. Любопитно четиво е бюджета на нашата страна за следващата година. В него е записано, че българските фермери ще получат европейски директни плащания в размер на 1,3 млрд. лева, а националните - ще са 260 млн. лева. Това е едно увеличение със 17 на сто в сравнение с тазгодишния бюджет. И в същото време под влиянието на многобройните стачки и заплахи от страна на фермерите бяха обещани допълнителни над 100 млн. лева.
Така например министър Греков обеща 100 млн. лв за тютюнопроизводителите, 31 млн. лева на зърнопроизводителите, както и 114 млн. лева на животновъдите. Така в заложеното в бюджета подпомагане от 263 млн. лева остават около 18 млн. лева, в които трябва да се вместят субсидиите за плодове и зеленчуци (около 16 млн. лева), държавнотго финансиране за фонд "Земеделие" за животновъди, схемите de minimis (7500 евро на стопанство) и друг тип подпомагания, които за 2013 г са за около 80 млн. лв. За субсидиране обаче настояват и картофопроизводителите и розопроизводителите. Националните сдружения на пчеларите също настояват за увеличаване на средствата за сектора за следващата година.
От обещания глава не боли, но неминуемо ще дойде часът на разплата, тоест реципиентите ще напомнят за обещаното и ще си поискат парите. Като гледаме предвидените темпове за развитие на икономиката, твърде много се съмняваме, че тези пари ще бъдат намерени. Остава това да стане за сметка на други отрасли или пък чрез вземане на нови, допълнителни заеми. Все повече сме изправени пред опасността цялата тази фалшиво изградена конструкция, наречена българска икономика, да не може повече да функционира и да рухне. 

Публикувана в Коментари
Сряда, 06 Ноември 2013 13:12

ПРОУЧВАНЕ

Британски и немски фермери изразиха мнението си за забраната на неоникотиноидите

В резултат на изказаното мнение тези дни от страна на правителството на Обединеното кралство, че забраната на неоникотиноидите "не е необходимо и не е оправдано", компанията Kleffmann Group е направила проучване по въпроса между британски и немски фермери. В проучването участвали 1113 земеделски производители от Германия и 400 фермери от Великобритания. Резултатите от проучването ясно показват, че по мнението на земеделските производители забраната няма почти никакъв смисъл.
Kleffmann Group провела проучването с подкрепата на британския си партньор Independent Business Resource Limited (IBR-Ltd). Фермерите са били попитани кога за последен път са използвали неоникотиноиди за обеззаразяване на семена и какво мислят по повод забраната на тези високоефективни инсектициди.

„От декември тази година употребата на продукти, съдържащи неоникотиноидите клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам в ЕС е забранена. Срокът на забрана е две години. Резултатите от проучването показват, че 96% от земеделските производители в Обединеното кралство и 95% от земеделските производители от Германия са чули за разискванията относно забраната на групата инсектициди. Само 1% от земеделските производители в Обединеното кралство и 3% на немски не са имали никаква представа по въпроса. Разбира се, от дълго време неоникотиноидите са смятани за основните причинители за намаляване количеството на пчелите, но в дебатите се сблъскват научни доказателства и политически интереси . Мислех, че фермерите също ще участват в дебатите по този въпрос"- казва Роджър Пратчет, директор на IBR -Ltd .
Установено е, че 74% от земеделските производители от Великобритания са използвали средства за защита на база неоникотиноиди при семена на рапица, а в Германия процентът е по-нисък - 58%. Само 6% от земеделските производители във Великобритания са казали „не” на използването на неоникотиноидите, а 20 % нямат пълна яснота по този въпрос. В Германия 18% от анкетираните казват, че не са се възползвали от тези средства за защита на семената, а 25% не могат да дадат точен отговор.
„Технологичната обработка на семена с неоникотиноиди (в частност при рапицата) е широко разпространена във Великобритания, но след забраната за използването на тази група пестициди, земеделските производители ще трябва да погледнат по нов начин на този проблем," - казва г-н Пратчет.
На земеделските производители е бил зададен въпросът: „Как оценявате общите последствия от забраната за използване на неоникотиноидни продукти?” Според 42% от немските фермери и 29% от британците, забраната няма да има никакви последствия, а само 6% от земеделските производители от Германия и 1% от Обединеното кралство смятат, че това реално ще промени ситуацията. Земеделските производители също са били помолени да дадат количествена оценка на последствията по 5-степенна скала, където 1 означава сериозни последствия, а 5 – незначителни последствия. Във Великобритания 58% са посочили клас 5 или 4 , а в Германия - 56% .
От анкетираните немски фермери 36% признават, че забраната ще се отрази на избора на сортове рапица, същият отговор е даден от 27% от британските фермери. Въз основа на анализите от анкетите Роджер Пратчет стига до заключението, че немските и британските фермери са доста обезпокоени от забраната на използването на неоникотиноидите и смята, че тази мярка ще окаже силно влияние върху техния избор на сортове и продукти за растителна защита.

Публикувана в Растениевъдство

През новия програмен период младите фермери на възраст до 40 години ще могат да си разпределят до 2% от националния пакет, който се полага за България по линия на първия стълб за подпомагане.
 
Или ако сега годишно директните плащания за страната достигат 1 млрд. лв., това би означавало, че само младите фермери годишно ще усвояват по 20 млн. лв. 
 
След 2014 г. директните плащания ще надхвърлят сегашния бюджет, което означава, че фермерите до 40 години ще могат да разчитат на около 30-40 млн. лв. годишно. Тези допълнителни средства ще се изплащат в продължение на пет години. Извън тази помощ се предвиждат субсидии и по програмата за селските райони.
 
Дребни фермери
 
Дребните фермери също ще разчитат на специална схема за подпомагане. Бюджетът ще бъде в размер на 10% от националния пакет, което при сегашните условия означава 100 млн. лв. за година. 
 
Това означава, че всяко стопанство ще получава между 500 евро и 1 250 евро за година, независимо от размера на стопанството.
 
Държавите-членки могат да избират измежду различни методи за изчисляване на тези плащания. Системата за подпомагане ще бъде опростена не само за земеделските производители, но и за администрацията, съобщават от пресцентъра на ЕК.
 
Тези стопанства ще бъдат освободени от изискванията за задължително прилагане на екологични практики или за кръстосано съответствие на културите. 
 
Ще има финансиране и за предоставяне на съвети за започване на бизнес, за икономическо развитие и за преструктуриране на регионите, като особено внимание ще се обръща на перспективните малки стопанства.
 
Животновъди и зеленчукопроизводители
 
След 2014 г. българските животновъди и зеленчукопроизводители ще разчитат на така наречените субсидии, обвързани с производството.
 
България извоюва пакетът да бъде 13%. Още 2% ще се разпределят между производители на протеинови култури (соя, боб и др.)
 
Големи фермери
 
На този етап все още българското правителство не е обявило по какъв начин ще намалява директните плащания за големите стопанства. Решението на Европейската комисия до този момент е, че плащания над 150 000 евро трябва да бъдат редуцирани с най-малко 5%.
 
По решение на самите правителства се дава възможност да ограничат сумите, които всеки отделен фермер може да получи, като бъде поставен таван на допустимите субсидии от 300 000 евро. Решение, което българската асминистрация все още не е обявила.

 

Публикувана в Новини на часа

Отделно от схемата за единно плащане на площ, всяко едно стопанство в рамките на Евросъюза ще получава плащане на хектар, декларирано за използваните от него определени благоприятни за климата и околната среда практики.
Въпросните, станали вече известни на някои фермери, 30% от националния пакет на държавата членка задължително ще бъдат отделени за екоплащания.

Тъй като се прокрадват мнения, че това ще бъде доброволно, трябва да се знае, че изискванията за екологизиране ще бъдат задължителни. А ако не се спазват, това ще води до намалявания и санкции, които в определени случаи могат да засягат не само плащането за екологизиране, а и за площ. 

През първата и втората година санкциите не могат да надхвърлят 0%, през третата година - 20%, а от четвъртата година нататък максималната санкция е 25%.
Плащане за екологизиране ще се отпуска само за площите, които отговарят на изискванията и на условията за екологизирането. Площите, които се използват за биологично производство ще се смятат за отговарящи на условията за отпускане на плащане за екологизиране, без към тях да се прилагат допълнителни изисквания.

Публикувана в Новини на часа

Евродепутатът Мария Габриел обяви, че стои зад искането на пчеларите да се третират като малки земеделски производители. Така те ще могат да получават между 500 и 1250 евро годишно. Въпросът бил поставен пред нея на Международния фестивал на меда в Несебър. Финансиране в такъв размер би позволило на българските пчелари да подпомогнат производството си, да подменят пчелните кошери, да бъдат по-конкурентоспособни и популяризират по-успешно качествата на българския мед. Това заяви Габриел на кръглата маса с тема “Европейското финансиране за периода 2014–2020“, която ГЕРБ организира в Сливен. В обсъждане по темата се включиха и  Бойко Борисов, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и други.
 
Мария Габриел, която е член на Комисията по земеделие в Европейския парламент, презентира основните моменти от новата Обща селскостопанска политика за следващия седемгодишен период и важните за българските земеделци решения.
 
„На 30 септември в Комисията по земеделие гласувахме резултатите от преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по последните точки от новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Защитихме много важна за България разпоредба по отношение на преходната 2014 г. – обвързаното с производството подпомагане да бъде до 13%, ако страните-членки са прилагали СЕПП до 31 декември 2014 г. България попада именно в тази категория, което ще даде възможност за подпомагане на чувствителни сектори като зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството”, информира Мария Габриел.
 
Габриел подчерта и друг важен момент – приетата по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП за преходната 2014 година. Страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. Група страни, сред които и България, ще могат да прехвърлят до 25% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания, което е в полза на българските земеделци.

Публикувана в Новини на часа
Петък, 04 Октомври 2013 11:04

Няма пари за фермерите

Знаете ли онзи виц за циганина, който присъства на българска сватба? Като разбрал, че тука само се обявява, а подаръците ще се дават после станал и обещал най-големия подарък. Нещо такова се получи и по време на срещите на фермерските лидери с премиера Орешарски. Той им предложи по-големи субсидии,  но ... догодина. Най-странното според нас е, че тази среща се отчита като голям успех за фермерското ръководство, което побърза да зарови томахавката на войната. Чудим се защо толкова бързо се забравиха техните декларации, че земеделските производители, ако не получат поне част от европейските субсидии преди Нова година, то голяма част от тях ще фалират.

         В нашия вестник винаги сме смятали, че получаването на субсидии преди Нова година е пълна илюзия и сме се чудели как фермери,  често пъти милионери са повярвали в тази приказка. Ако правителството в този момент извади 300 милиона лева за които ставаше дума първоначално, то трябва на фалира веднага. Бюджетният дефицит за първити осем месеца на годината е 212,7 милиона лева. В същото време бе похарчен стария заем от 300 милиона и сега стартират преговори за нов заем от 360 мил. евро.

         В същото време от Националната агенция по приходите идват тревожни факти. От началото на годината до края на август са събрани 18996 млрд.лв. приходи, или 62,5% от заложените в актуализацията на бюджета. От данъци в хазната са влезли 14,717 млрд. лв., или 77,5% от планираните. Събраните от ДДС приходи са 4,884 млрд. лв. - 63,8% от разчета.

        Не трябва да сме големи ясновидци за да предречем, че фермерите няма да получат пари през януари 2014 г. Истина е, че това са европейски пари, но те ще бъдат платени почти два месеца след като българското правителство ги е превело по сметките на фермерите. А в хазната както навярно вече се убедихте пари няма и не се очаква да има. Не може да се разчита и на Брюксел, тъй като коледните празници често продължават до края на януари следващата година. А на хоризонта вече се задава надигащата се вълна от стачки на миньори, железничари и други професионални групи, които трудно се задоволяват с обещания на думи и трудно напускат площадите и улиците преди да са си получили парите...

Публикувана в Коментари

 

Много скоро дребните производители от страната ще получат още един шамар, когато им бъде съобщено, че широко прокламираната държавна помощ за горивата отново няма да стигне до тях, пише farmer.bg. 
Вместо необходимите 160 млн. лв., в бюджета за следващата година са заложени 70 милиона лева, за които България е получила разрешение (нотификация) от Брюксел.
 
Средствата са изчислени въз основа на разходваните от земеделците горива през 2007 г., когато беше искана първата нотификация. За последните седем години браншът се разрасна и ако държавата иска да подпомогне фермерите, би трябвало да задели двойно повече от съществуващото, коментираха земеделски производители.
 
Проблемът с ограничения ресурс се знаеше още преди месец. Вместо да се намери разумно решение, което да бъде в подкрепа на най-силно засегнатите от ниските цени на зърното земеделски производители през тази година, кабинетът отново ще финансира само големите арендатори.

 

С промените в Закона за акциза и данъчните складове се предлага държавата да покрива данъка само на стопанствата, които докажат, че имат годишен разход от нафта, надвишаващ 3 хил. литра. Така малките фермери, които тази година отчетоха огромни загуби заради ниските цени на зърното, ще получат тесла и през следващата година, като платят пълния размер на акциза, който е в размер на 715 лева за хиляда литра.
 
В същото положение ще се окажат и зеленчукопроизводителите, които отново ще останат извън държавната подкрепа, на която те отдавна вече не разчитат.

 

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 18 Септември 2013 11:39

Путин посети Краснодар

Владимир Путин посети Краснодарския край и се запозна с щетите, които бяха нанесени от сушата. Президентът възложи на Министерството на финансите, Министерството на земеделието и Селскостопанската банка на Русия в едноседмичен срок да представят своите предложения за схема, по която да бъдат удължени кредитите на фермерите, чиито стопанство са били засегнати от бедствието. Стана дума за поддръжката и обновяването на автопарка, бяха направени прогнози за бъдещата реколта. Държавният глава лично се запозна как върви жътвената кампания в Кубан.

Публикувана в Новини на часа

Държавите от Европейския съюз единодушно подкрепиха предложението на Еврокомисията половината от директните плащания на земеделските производители за 2013 г. да се изплатят още през тази година.
 
Решението е прието на последното заседание на Управителния комитет за директните плащания към ЕК, съобщиха от Брюксел.
 
При специфичните субсидии, които се изплащат за говеждо и телешко месо, процентът на субсидиите може да бъде увеличен и до края на годината производителите да получат до 80% от полагаемото. В България подобни субсидии не се изплащат.
 
Предложението на ЕК има за цел да облекчи финансовите затруднения, които фермерите имаха през тази година заради неблагоприятни метеорологични условия. Заради суровата зима и обилните валежи в Западна Европа реколтата в тези държави пострада, припомниха експерти.
 
Подобно на предишни години авансовите плащания могат да бъдат отпуснати от 16 октомври 2013 г. При условие, че държавите членки са проверили заявленията по обичайния начин, тогава преводите трябва да започнат от 1 декември.
 
Българските стопани биха могли да разчитат на подобни плащания от началото на декември. На този етап обаче не е ясно какъв ще бъде размера на плащанията. Известно е, че при актуализацията на бюджета за тази цел бяха предвидени около 120 млн. лв., което е много под 50% от предвидения бюджет.
 
Известно е, че за тази стопанска година секторът ще получи около един милиард лева директни плащания.
 
Комисарят по земеделието Дачиан Чолош коментира вчера, че „корекция като тази може да бъде основен стимул за овладяване на паричните потоци, които при тежка година като тази се отразяват негативно на приходите на земеделските производители”.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта