Кучето не е заровено под къщите за гости Избрана

Анета Божидарова

Нашумелият скандал с къщите за гости хвърли сянка върху смисъла от европейско финансиране в малките общини и в селата. Постави под съмнение работата на Местните инициативни групи, които в сегашния програмен период работят по подхода ВОМР – водено от общностите местно развитие. Зад този сложен израз се крие дълбоката философия на прилагането на Общата селскостопанска политика в селските региони. Казано просто – европейските пари да стигнат и до българското село. За тази цел е добре да има подходящ посредник, медиатор. Който първо да се справи с цялата бюрократична сложност на подобна процедура. В този смисъл Местните инициативни групи са добра възможност за предприемчивите хора на терен да реализират успешни бизнес проекти: в социалната и земеделската сфера, в преработвателния сектор, в подобряване на местната инфраструктура, в областта на услугите, културата, образованието и спорта, читалищната дейност. Включително и в областта на селския туризъм, като в това число влизат и прословутите къщи за гости.

Изкривяването и лошите практики в тази посока са факт. Не би било справедливо обаче да се сложат под един знаменател всички проекти, които се изпълняват в малките населени места. Още повече, че кандидатстването с подобен проект не е проста работа и не всеки ще си сложи главата в торбата, поемайки такъв риск. Нека припомним: при кандидатстване по мерки от Програмата за развитие на селските райони,

бенефициентът получава финансирането едва след изпълнението на своя проект

пари авансово не се превеждат. Това означава, че кандидатът или трябва да разполага със собствен капитал, или трябва да е готов да изтегли банков кредит, който, разбира се, може да обезпечи с бъдещото финансиране по своя проект. Някои банки приемат това като гаранция и залог. Ясно е какви рискове крие подобна стъпка – при евентуални санкции в хода на изпълнението на бизнес-плана по проекта, финансирането на финала може да се окаже различно от това, за което бенефициентът е кандидатствал. Тоест, да бъде редуцирано в посока надолу. Тези правила отказват много хора от кандидастване по мерки от ПРСР и обезмислят израза „ПРСР е направена за хора с пари“. Резонно е и друго тълкуване: парите отиват при онзи, които има куража да поеме съответния риск.

Друг проблем е свързан със спазването на сроковете при изпълнението на проектите. Практиката до тук показва, че финансирането на дейностите на Местните инициативни групи винаги се движи със закъснение. Това поставя не само екипа на МИГ-а в непрекъснат стрес, но и бенефициентите, които чакат одобрение на своите договори.

Всяко забавяне в процедурите означава забавяне в изпълнението на проектите

възможни неустойки по договорите, сключени със съответните фирми за изпълнение, санкции от страна на банките, както и от страна на ДФЗ при мониторинга.

Да обясним как действат МИГ-овете и с какво тяхната работа е полезна за местната общност.

В настоящия програмен период одобрение за прилагане на своите местни стратегии имат 65 Местни инициативни групи. Процесът на създаване и функциониране на МИГ се финансира чрез мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програмата за развитие на селските райони. Нормативната уредба за прилагането на мярка 19 е разписана в Наредба 22.

Според нея, Местната инициативна група е структурирана като публично-частно партньорство. В нея задължително участват представители на публичния сектор в лицето на местната власт (Общината), гражданският сектор в лицето на НПО. Третият сектор е стопанският. Той излъчва като представители земеделски производители или местни предприятия като юридически лица. Всички тези субекти трябва да работят на територията, която влиза в обхвата на действие на МИГ.

Обяснено просто, в едно малко населено място се събират най-будните и предприемчиви хора, сформират екип и пишат стратегия за местно развитие на територията, която обитават. Разписването и одобрението на тази стратегия става след консултиране с местната общност: чрез провеждането на серия от срещи и информационни кампании, семинари и дебати. Задължително се прави и проучване на обществените нагласи. След като бъде изработена, местната стратегия се одобрява от Общото събрание на МИГ-а, в което има представители и на трите сектора: публичен, неправителствен и стопански - на местния бизнес. След това всяка местна стратегия се одобрява на ниво земеделско министерство, след което МИГ-овете подписват Споразумение с МЗХГ за изпълнение на стратегията. Бенефициентите, които са кандидатствали през МИГ подписват тристранни договори: с МИГ и с ДФЗ. И още: всички процедури в работата на МИГ-овете са публични и всеки може да ги види през интернет.

През настоящия програмен период се прилага т.нар. многофондово финансиране – то включва финансиране не само от Програмата за развитие на селските райони, но и от почти всички оперативни програми на обща стойност близо 683 млн. лв.

Максималното допустимо финансиране за една стратегия само по ПРСР е 1,5 млн. евро за територия на МИГ с над 15 хиляди жители и 1 млн. евро за територия до 10 хиляди души.

Парите не минават през Местната инициативна група

Единственият орган, който работи като Разплащателна агенция е Държавен фонд „Земеделие“.

Каква е картината към момента? От над 250 проведени процедури от МИГ, нито една от тях не е получила одобрение от ДФЗ. Нито един проект по ПРСР, подаден през Местна инициативна група, няма сключен договор за изпълнение. Срокът за договаряне е краят на 2020 година, а крайният срок за изпълнение на одобрените проекти изтича на 30 юни 2023 г.

Това поставя в изключителен риск изпълнението на всеки един проект и прилагането на подхода ВОМР като цяло. Добрата новина е, че по другите европейски оперативни програми има сключени договори. Но не и по ПРСР.

Скандалът с къщите за гости допълнително наслагва забавяне на процеса, защото в момента всички са вторачени в темата. Така обаче се губи ценно време и ще бъде жалко местни предприемачи, които са поели риск и могат да съживят местната икономика,

да се демотивират и да се откажат от своите проекти

На скандала с къщите за гости трябва да се гледа като на симптом, а не само като на лоша и порочна практика. От близо 1000 къщи за гости у нас, колко всъщност ще се окажат в нарушение? Рано или късно би трябвало да стане ясно – нали премиерът Бойко Борисов нареди пълна проверка и Прокуратурата се зае с нея.

Полезно е да се разсъждава и в друга посока: как наистина европейските пари, които се одобряват през МИГ-овете, да бъдат още по-ефективно използвани на терен, в името на благото на местната общност. Блага – тази дума неслучайно вече е част от философията на новата Обща селскостопанска политика.

Най-предприемчивите да произвеждат блага за цялата местна общност

Звучи прекрасно. Как обаче да се превърне в реалност? Ще дам един пример. Събрали сме се журналисти и експерти на вечеря в малък ресторант – по покана на Местна инициативна група, която организира информационна кампания, за да запознае местните хора с възможностите, които имат, ако кандидатстват с проекти за европейско финансиране през МИГ. Идва сервитьорът и го питаме с какви продукти работи заведението, откъде ги купува? Момчето изрежда няколко големи търговски вериги. На въпроса защо няма меню с местна храна и договори с местни земеделски производители, сервитьорът вдига рамене.

Ето къде е заровен ключът за успеха на стратегиите на МИГ-овете. Да не се работи на парче, а да се мисли за цялото. Да се създаде верига, която да „закачи“ върху себе си възможно най-голям брой местни производители и предприемачи. Тогава благата ще са по-големи и ще бъдат за всички. Някои местни общности вече са постигнали това. Останалите се учат в движение. „Въпрос на манталитет“, каза в национален ефир земеделският министър Десислава Танева по повод нарушенията при къщите за гости. Страшно е права, разбира се. Като си знаем манталитета обаче, можем да завишим контрола. И да променим правилата. Защото кучето не е заровено под къщите за гости. А в централната част на столицата.

Прочетена 1625 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта