Година на изтрезняване за българското земеделие Избрана

Краят на годината е време за равносметка. 2019 година все още не е свършила, и резултати от продадената нова земеделска техника дори за деветмесечието още не са излезли. Но си мисля, че вече може с повече или по-малко увереност да опишем годината и да направим някаква макар и приблизителна равносметка.
На пръв поглед - една трудна година за земеделците. Суша, липса на програми, неяснота около новата ОСП, ниски цени. Но на втори поглед - просто година, която задава тенденцията за бъдещето и една нормална година.
 
Ерата на свръхпечалбите в българското земеделие приключи. Вече всичко е регулирано и почти всичко е на светло. Това принуди много от фирмите извън бранша, които търсеха добро и тихо пристанище за излишните си пари, да се оттеглят от сектора. Сушата е нещо, което вероятно ще продължи и през следващите години, предвид естественото развитие на климата. И ми се струва, че тук молебените за дъжд няма да помогнат, а трябва да се помисли за напояване. Всеки в България, който чуе думата "напояване" обаче знае, че това звучи по-сложно от построяване на трансгалактическа магистрала до Марс.
 
Цените на земеделските култури падат, а торове и препарати стават все по-скъпи. Това сваля драстично печалбите. Всичко това естествено не прави земеделците много склонни да инвестират в нова земеделска техника.
 
"Накупихме си всичко, от което имахме нужда и поне 5-6 години нямаме нужда от никакви нови машини". Все по-често можеш да чуеш тези думи в разговор със земеделци. Има и такива, които трябва да купуват всяка година, но те да са има няма стотина души.
 
Борбата за този свит пазар е огромна. Фирмите за продажба на земеделска техника са принудени да свалят маржовете си на печалба до минимум само и само да убедят фермерите да купят нещо в настоящата трудна ситуация. А трябва да го правят, защото имат план от заводите производители. Но тези ниски печалби и работа почти под себестойност не водят до нищо добро. Не остават пари за инвестиции. Страдат сервизите и хората. И това естествено ще доведе до един съвсем нормален в сегашната ситуация резултат - фалити. Вече има няколко фирми, които с последни сили са се закрепили на ръба, но още една такава година ще ги довърши.
 
Напоследък се чуват слухове, идващи предимно от консултанти, че ще отворят мярка за инвестиция в земеделска техника. Но това е малко вероятно да се случи тази година, според мои източници в МЗХ и ДФЗ. По-скоро догодина, ако останат излишни пари. Засега приоритет е Мярка 5 за биосигурността и прочутата мярка на Боянова, както наричат Мярка 16 за иновациите. Така че е добре фермерите да не се лъжат по слухове и ако са решили да купуват нещо, да го купят.
 
А иначе много пъти съм писала, че България е малък пазар. Програмите и наливането на евросредства създадоха една измамна реалност, че земеделието е милиарди и яхти. Но това беше до време. Както навсякъде по света, така и у нас, земеделието все повече се превръща в един нормален бизнес, от които милионер не се става. Дори обратното. Само се гърбавее.. Затова и накрая ще останат 5-6 фирми за земеделска техника, 3-4 големи семенарски компании, 2-3 за торове и препарати и 1-2 медии. За други просто няма място. Може би и двайсетина консултанта. Те са безсмъртни.
Ася Василева
Прочетена 6399 пъти Последно променена в Събота, 05 Октомври 2019 16:48
Оценете
(3 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта