Законът за земята – на фокус през 2020 година Избрана

Пакетното мегазаконодателство, свързано с поземлените отношения, за пореден път беше отложено. То се очертава като една от важните земеделски теми през 2020 година.

Извън емоциите, отлагането на приемането на Закона за земята определено е умно решение. Прибързаните промени рискуваха да доведат до хаос, вместо да изработят едни справедливи правила на земеползване. Вероятно щяха да се окажат пореден кърпеж.

Повече от ясно е, че е трудно да бъде постигнат баланс на интересите между над 3 млн. собственици на земя и близо 10 хиляди земеделци.

Гледните точки са различни

и изисква време те да се срещнат така, че всички интереси да бъдат удовлетворени. По този пункт всички браншови организации са съгласни. Затова и приеха с облекчение отлагането на мегазакона за поземлените отношения.

Нещо повече – преди да се правят промени в националното законодателство е добре да сме наясно каква нова Обща селскостопанска политика предстои. За да не се налага то отново да бъде променяно – съобразно конюнктурата в Брюксел.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

до сега е променян над 120 пъти

– още един аргумент в полза на твърдението, че не бива да се бърза. Честите промени отблъскват и големите инвеститори – те не биха си хвърлили парите в бизнес, който утре може да се окаже поставен в риск - поради липсата на ясни и устойчиви във времето правила.

И собствениците и ползвателите на земеделска земя гонят своите интереси. Разковничето за намиране на баланс се крие в диалога. В изслушването на отсрещната гледна точка и в постигането на приемливи компромиси и за двете страни. Ако всеки дърпа чергата към себе си, резултатите няма да са добри.

Хидромелиорации, комасация и характер на земеползването

– това са трите важни пункта, които определят едно земеделие като печелившо и устойчиво.

Изграждането на ефективни хидромелиорации у нас все още е мираж. Административният инструментариум е толкова сложен, че това отказва земеделците от инвестиции в тази посока. А и как се инвестира в изграждането на съоръжения за напояване, ако нямаш сигурност, че ще ползваш поне 10 години напред земята, която обработваш?, често питат земеделците.

Подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, която включва напояването, е с общ бюджет от 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро. Тези числа са повече от обeзкуражаващи. До къде ще ни стигнат няма и 50 млн. и половина лева и за какви хидромелиорации иде реч? Тук е нужна държавна стратегия със заложени конкретни цели. Такава обаче липсва. Нищо, че си имаме т. нар Водна стратегия, изработена от Световната банка още през 2016 година. И за нея са платени една камара пари. Стратегията е с обем от 107 страници и предлага конкретни стъпки за управление на водните ресурси у нас – в полза на едно по-ефективно земеделие, особено в контекста на все по-честите климатични аномалии, най-вече – засушаването.

Близо 4 години по-късно, нито една от 7-те стъпки, описани във Водната стратегия не е облечена в реални действия. А

подмярката 4.3 още не отворена

То и като отвори, ползата ще е най-вече за „Напоителни системи“ - като бенефициент. Кооперациите и водните сдружения са другите потенциални кандидати. Как обаче ще реанимираш водно съоръжение с мизерните 15 хил. евро? Ако изобщо успееш да минеш през целия административен батак на критериите за допустимост по подмярката. Ще бъдат ли достатъчни трите месеца на отворен прием по 4.3, за да се изготвят толкова сложни проекти, с които да се кандидатства? Правилата и изискванията за кандидатстване тепърва ще се умуват и е резонен въпросът кой изобщо ще се навие да прави проекти? Единственият сигурен и възможен кандидат изглежда „Напоителни системи“. Няма ли обаче да попаднем под ударите на санкции от Брюксел, които забраняват предприятия, които развиват търговска дейност да се подкрепят с нерегламентирана държавна помощ. Междувпрочем, и кооперациите могат да бъдат определени като такива.

Комасацията у нас също буксува. По силата на доброволните споразумения в момента тя е възможна едва в рамките на 1 година. Това предпоставя неустойчиви поземлени отношения и земята продължава да се обработва разпокъсано, което означава

липса на предвидимост за земеделския бранш

Без ясен хоризонт пред себе си, скрепен със силата на закон, земеделието у нас е обречено да оцелява година за година.

Държавата задължително трябва да се включи в процесите на комасация на земята. Примерите са много, да посочим един. Може да бъде създадена Държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя и така да стимулира процесите на комасация.

Безпредметно е да се коментира дали връщането на земята в реални граници беше грешка. По-важно е земеползването да бъде адекватно на сегашните реалности. А какви са те?

Над 3 млн. собственици на земя бранят своите интереси. Повечето от тях са извън пределите на страната и искат яснота и дългосрочна предвидимост в отношенията си с наемателите или арендаторите. Но тя не може да бъде безкрайно дълга в годините напред, защото конюнктурата на пазара се променя. Затова се търси приемлив компромис. „Никъде

в Европа не съществува терминът „бели петна“

Как да обясним на нашите деца, които искат да се завърнат от чужбина и да обработват земята си, че не могат да го направят, защото тя е отдадена под наем като „бяло петно“? Не е приемливо да има договори със срок от 30-40 години на ползване на земята“, категорични са от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Земеделците имат своите контрааргументи: редно ли е в законодателството да бъдат заложени крайни срокове при договарянето между собственици и ползватели на земя? Това не погазва ли правото на едно свободно договаряне между две страни? Юридически издържано ли е приравняването на аренден и на договор за наем на земеделска земя? И ред други въпроси остават отворени за дебат. В търсенето на отговори е задължително да се включат юристи, които отлично познават материята.

Една година време стои пред собствениците, ползвателите на земеделска земя и държавата. Този период не бива да се пропилява. Трябва

всички страни да седнат на масата

и да потърсят възможно най-добрите и работещи решения. Аграрният бранш има нужда от ясни правила, опростени административни процедури и предвидимост за своя бизнес. Най-малкото, несериозно е да се прави бизнес година за година. Собствениците на земя трябва да бъдат удовлетворени по силата на тяхното право, гарантирано от Конституцията – частната собственост е неприкосновена. Интересите трябва да се срещнат на полето на приемливите компромиси. За да не се обвиняват след това всички в лобизъм. И за да не се налага поредна промяна в националното законодателство, свързано с поземлените отношения. След поредния недомислен кърпеж.

Анета Божидарова

Прочетена 4185 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта