Греховете на ПРСР Избрана

И третият swot анализ е готов - за ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони. И без да сме го прочели, греховете на т. нар. Селска програма са известни.

Мнозина от онези, които са се излъгали да кандидатстват с проекти по нея, горчиво съжаляват. Капаните в ПРСР са безброй. Първият е свързан с периода на изпълнение на един проект. Ако си мислите, че ще грабнете едни пари и ще устискате фронта в рамките на 5 години, а после ще си питате шапката, дълбоко сте сгрешили. Проверките започват близо година преди подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“, а последващият мониторинг е също близо година, след като срокът на същия този договор е изтекъл. Така че годините, в които ви гледат под лупа, са близо 7, а не 5.

Една пчеларка от поречието на Дунав ми разказа, че направо си съкратила живота, докато изпълнявала бизнес-плана си по подмярката 6.3, по която получила финансиране от 30 хил. лева. Вместо да вади мед, единствената й грижа била да поддържа бройката на пчелните семейства. За да може да е изрядна при проверките от фонда. И така – 7 години.

Това ли е голямата идея за подкрепа на малките и средните стопани? Да треперят заради някакви измислени критерии, вместо да развиват стопанството си, да търсят път за производство на качествен продукт и най-вече – да търсят добър пазар за него. И как няма да ти излязат през носа въпросните 30 хил. лева?

Администрирането на един проект вероятно няма да затрудни що годе компютърно грамотните млади фермери. Онези, обаче, които хал хабер си нямат от компютър и от интернет, нямат никакъв шанс. И по-добре изобщо да не се захващат с тая работа. Ловя се на бас, че доста фермери не знаят какво означава ИСУН.

Големият грях на Селската програма, е че тя изобщо не мисли глобално за селата. По нея се дават пари на едни фермери, но никой не си прави труда да постави тези хора в контекста на една по-голяма картина. ПРСР е програма на парче. А с такива кърпежи трудно се постига обществен смисъл и благо за една цяла общност. Затова и селата ни продължават да обезлюдяват. Как да стигнат парите до тях, като няма път, няма училище, няма аптека. Къде са тези малки и средни стопани, решили да се борят с неволята, напук на реалностите? Такива почти няма, такава е истината. А последните останали земеделски мохикани сигурно не са и чували за ПРСР. Кажете им само, че за да тръгнат да изпълняват един проект, първо трябва да изтеглят банков заем, пък после, ако са изрядни, ще си получат парите и те ще ви се изсмеят в лицето. Защото така работят проектите.

За нарушенията няма смисъл да говорим. Печално известни са на всички. И къщите за тъщи, и неслучилите се проекти, свързани с преработване, иновации и т. н. Явно и в общините ПРСР не работи ефективно. Погледнете един Перник. Днес безводието там е господар, утре мълчаливо ще нагази и в други градове.

Пари, пари, пари - грешно наляти в ялови проекти и в още по-ялови политики. Вероятно единствените доволни са консултантите.

Ако утре ще пишем национален стратегически план, трябва по-честно да се говори за Програмата за развитие на селските райони. Ако и през следващите 7 години ще я прилагаме по подобен начин, ефектът ще е никакъв. Само ще натрупаме още политически грехове.

Анета Божидарова

Прочетена 3891 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта