Всички сме в една лодка Избрана

При условие, че по 3 хил. души на ден се регистрират като безработни, защото цели браншове затварят врати, меко казано е неуместно земеделието да вдига вой до небесата.

Ако в едно стопанство има случай на заразен с Covid-19, болният и контактните с него се изолират, работата продължава, беше категоричен за „Гласът на земеделеца“ главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев. За да бъдат земеделците спокойни, вече има и нарочно издадена заповед от здравния министър – за правилата на работа във фермите в режим на извънредно положение. Отварят и фермерските пазари. Така че повод за паника няма.

Правилата са повече от ясни – за да се опазят хората от вируса, режимът на работа в стопанствата трябва да се промени – да се въведат смени, да се ограничи максимално контактът между работниците, да не се допускат външни лица. Когато това е наложително – да се спазват епидемиологичните изисквания.

Какво значи да се иска специален статут за работниците в сектор „Земеделие“? Дори и да бъдат короновани с такъв, това ще намали ли риска от разпространението на заболяването, ако не се спазват правилата? Всъщност

всички сме наясно, че става дума за пари

Колко му е, ще се покрият разходите за допълнително гориво, маски, ръкавици, дезинфектанти и т. н. Хората да си пазят фактурите, каза вече шефът на ДФЗ Васил Грудев. Мисли се в посока на компенсации за тези непредвидени разходи. Едва ли обаче ще се кротнат обичайните схемаджии – хитреци, които и този път ще се наредят на опашка, за да се възползват от ситуацията. Да си носят греховете, дето се вика.

На земеделският министър Десислава Танева перушина й излезе на устата да обяснява, че продоволствена криза не се задава, че коронавирусът не ходи по храната и по животните. Даже кандиса на исканията на браншовици и създаде Щаб на продоволствието. Абсолютно излишно, само приказки да се търкалят в пространството. Нали си се знаем – ако една работа няма как да се свърши, веднага се сформира работна група. И цялата пара отива в свирката. Мир да има, сега това е по-важно. В момента

белият бизнес работи на пълни обороти

спекула при цените няма, България просто се държи блестящо на фона на държави, които имат претенции да са с изрядни икономики. Това казва Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Логистиката по границите е отрегулирана, „зелените коридори“ и у нас вече са определени. Който изнася не би следвало да има проблем.

Ако обаче кризата се задълбочи и европейски държави затворят границите си за износ, тогава вече картината може би ще се промени. Въпреки това, продоволствена криза у нас едва ли ще настъпи. Най-вече заради свитото потребление. Земеделието и животновъдството ще произвеждат, но кой, какво и колко ще купува – не е ясно.

Стотици хиляди българи се завръщат от чужбина. Вероятно повечето от тях ще увиснат на гърба на НОИ, като се регистрират на борсата. Колко обаче ще отидат да работят в земеделието като сезонни работници, ако сравняват чужбинските надници с нашите? Скоро ще разберем. И в тази посока се мислят мерки. Тъжно е, че няма единомислие между отделните браншове, между синдикатите и институциите. Някои стигнаха до странни идеи – от АЗПБ предложиха да се въведе задължителен 14-дневен труд на полето за регистрираните безработни. Пълен абсурд, естествено. Някои браншови организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ опитват да се възползват от мярката 60/40, но също със странни идеи – безработните да си получават обезщетенията и в същото време да работят на полето с намалени надници. Това щяло да бъде подкрепа хем за безработните, хем за градинарите. И това няма как да се случи. Да гледаш да удариш кьоравото във времена на криза също не е адекватна идея. А проблемът с липсата на сезонна работна ръка в земеделието стои на дневен ред от 30 години. С такива мерки няма да бъде решен, тук са нужни кардинални промени в сферата на заетостта, които да минат през законодателството.

От КТ „Подкрепа“ призоваха правителството да ограничи непрестанното движение на хора през границите ни. Защото така заразата се разпространява по-бързо. Гладът обаче е по-категоричен съветник от страха. И кой ще спре стотици българи, които ще изберат да рискуват здравето си, но поне да припечелят пари на сезонен гурбет, отколкото да гладуват у нас? Ясно е, че родните производители няма как да се мерят по платежоспособност със своите колеги във Великобритания, Франция, Италия или Германия. Каквито и мерки на подкрепа да бъдат въведени, едва ли някой у нас ще извади 1 500 евро на месец, за да плати на сезонен работник.

Кризата удря най-малките производители

Хиляди салати умират в Петричко, защото няма как да стигнат до търговските вериги. Няма как, ако всеки сам си е правил до момента логистиката. Доказалите се на пазара нямат проблем. Сега е моментът дребните фермери да седнат и да пресмятат. Къде излиза аритметиката, ако сам си уреждаш транспорта на продукцията и колко по-евтино ще струва, ако 15-20 човека от един регион сте в кооператив и само веднъж се плаща тази цена, вместо всеки малък производител сам да се бори за пазар?

Десислава Танева тръгна на битка с веригите - да изкупуват българска продукция, но не може да ги задължи с декрет, нали сме наясно? Онези времена отдавна свършиха. А и защо не сме мислили какви договори подписваме, преди да пуснем търговските вериги у нас? Дебатът предстои, по-важно е какъв ще бъде резултатът и дали ще е временен – докато трае кризата. Свободният пазар си има собствени правила и колкото по-малко са регулациите върху него, толкова по-нормално се случват нещата. Все повече икономически анализатори казват, че агробизнесът не просто е най-слабо засегнатият в момента, но кризата отваря пред него шанс. Стига да се прояви гъвкавост и да не се изпадне в ступор.

Скромен Великден се задава

Глъчката при овцевъдите е най-голяма. Ревнаха до небесата, че няма пазар за агнета. Черен пазар няма, нека уточним. За да ангажира кланиците да изкупуват български агнета, от МЗХГ и ДФЗ въведоха скоростно схема: дават на кланиците по 7 лева за изкупено агне, ако то е от ферми с до 500 животни и е на цена минимум 5 лева, без ДДС. В момента всички се ослушват, а броженията не спират. Подозрения в схеми, животновъди алармират, че кланиците не мърдат от цена 4-4.50 за агнета и 3-3.50 за ярета живо тегло. Кланиците пък не бързат да купуват, защото очакват свито потребление. За какво им е подпомагане, ако няма да могат да реализират месото?

Гневни стопани питат: защо развъдните асоциации гълтат над 7 млн. лева, какво толкова са свършили за тези пари? Къде са браншовите организации, те какво правят, за да защитят животновъдите?

Аз пък бих попитала: защо у нас има близо 100 животновъдни организации и колко от тях всъщност реално представляват сектора? Ако има подозрения за схеми и нарушения, колко сигнала са подадени до Прокуратурата, до Комисията за защита на конкуренцията, до НАП?

И до кога няма да е ясно, че всички сме в една лодка? Тя в момента силно се клати. Всяко излишно движение може да се окаже фатално. Не е време за пунически войни и за разчистване на сметки. Просто трябва спокойно да стигнем до някакъв спасителен бряг.

Крайно време е да отбележим Великден с повече размисъл и с по-малко ядене и пиене. Не ни ли докара тъкмо безмерната лакомия до тази световна криза?

Прочетена 4140 пъти Последно променена в Четвъртък, 09 Април 2020 12:09
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта