Нищо няма да се промени Избрана

С всеки изминал ден става безпощадно ясно, че нищо няма да се промени. Нищо. Защото в същината си оставаме такива, каквито сме – егоисти, водени от личен интерес, солидарни само на думи. Ако всяка криза е възможност, кой и как ще се възползва от нея? Епичната битка на правителството с веригите на пръв поглед приключи с победа за държавата. Защо обаче никой не се радва? И защо никой не вярва на вдъхновената по апостолски министър Десислава Танева? Браншът резонно пита: защо едва сега от МЗХГ се сетиха да защитават малките и средни земеделски стопани? И ако мерките са предвидени само за периода на извънредното положение, какъв е смисълът от подобна пирова победа?

Впрочем, целият земеделски бранш беше доволен когато Румен Порожанов подаде оставка и Десислава Танева се върна за втори път на поста като земеделски министър. Към днешна дата какво точно се промени? Нищо. Просто сме си същите. Наричаме Танева диалогичен и консенсусен човек, а в социалните мрежи я хулим. И дълго разсъждаваме върху скритата далавера зад драмата с търговските вериги. Дали има такава и каква точно е тя, времето ще покаже. Каква нужда имат от допълнителна подкрепа компании и фирми, които от години са устойчиви на пазара, особено в млекопреработвателния бранш? За чии интерес бие всъщност тази камбана?

Едрите и устойчиви стопанства бълха ги ухапала, хич не им дреме за някаква си карантина. И за какво да се тревожат? Субсидиите си вървят, даже ги плащат по-рано от всяка друга година. Европейският съюз определено се чуди накъде да хване в целия хаос. Щом стоманената Урсула фон дер Лайен публично се извини на Италия за липсата на адекватна подкрепа от страна на ЕС и за децата вече е ясно, че

прочутата европейска солидарност е с глинени крака

Очертава се запазване на статуквото от поне 2 до 4 години. Какво по-хубаво от това за онези, които се чувстват комфортно в същото това статукво?

Битките на роден терен изобщо не са нови. От 20 години слушаме, че в България няма Закон за браншовите организации и затова секторът е разединен. Тази мантра обаче изобщо не върши работа. Защо познати и популярни лица, представители на мощен и устойчив аграрен бизнес, дъвчат едни и същи приказки от години, но никой не се хване реално да го направи прословутото сдружаване? Отгоре – надолу. Не е ли нормално така да се случват нещата в едно зряло и демократично общество? Явно нито сме едното, нито сме другото. Ако се появят достатъчно на брой устойчиви земеделски сдружения, законът няма ли сам да се напише, дето се казва. Но днес българските закони обикновено са като врата в полето. А групите и организациите на производители са няма и 40 на брой.

Още водят битка малки срещу големи. До кога и защо? Не е ли безпощадно ясно, че ако работиш по правилата, ако залагаш на пазарно ориентиран бизнес, нещата се случват от самосебе си. Дори без да се разчита на субсидии. Както за всеки влак си има пътници, така за всяка стока си има купувач. В голямата търговска верига има място, както за млечните продукти на омразния на всички Димитър Зоров, така и за малкия биокозевъд от Банско Иван Мутафчиев. Междувпрочем, и двамата са стъпили в търговските вериги отдавна, без това да има връзка с извънредното положение и с въведените преди Великден нови правила.

Ако поне още стотина средни и малки български производители успеят да се промушат през иглените уши на изискванията на търговските вериги, това не би ли било успех? На онези, които смятат, че това ще стане някак си покрай извънредното положение, по втория начин, добре е да знаят – няма такъв филм, няма такива закони в свободната търговия. Ако не играете по правилата, няма как да се получи. И не закон за извънредното положение, ами и възкръсналият Исус не може да ви помогне.

Потресаваща е липсата на единство в земеделския бранш

Само един бегъл анализ върху поведението на нашите участници в първата интернет дискусия „Агнешко по време на криза“ е достатъчен, за да се очертаят цели пропасти. Кристално видни са чувството на безпомощност и липсата на хоризонт при малките животновъди. Още по-омерзителна изглежда за тях великодушната компетентност на браншовиците, седнали в удобни офис кресла. Това са хора, които живеят на различни планети, такова е усещането.

На различни езици говорят дори синдикатите в земеделието. По проблема със сезонната работна ръка няма единомислие. Липсват диалог и избистрени, премислени решения. Затова и проблемът от години стои нерешен. Само с декларации, изявления и отворени писма работата трудно ще бъде свършена. И това също е ужасно тъжно. Още едно основание за пореден път човек да си каже наум: Нищо няма да се оправи. Нищо.

Такова чувство създават и емоционалните реакции на земеделския министър Десислава Танева. В последното интервю за „Гласът на земеделеца“, тя споделя колко се натъжава от плуващите лебеди в празните канали на Венеция. И се пита ще научим ли добре урока, който ни задава природата? Кои уроци преди това обаче пропуснахме да научим, министър Танева, за да стигнем до тук? Отговорът на този въпрос не е ли по-важен? Защо беше нужно да има форсмажорни обстоятелства, за да се сети ръководеното от вас ведомство за малките производители? И не ги ли подвеждате, като толкова често ги споменавате, а пропускате да им обясните, че изобщо няма да е толкова лесно да стъпят в големите търговски вериги, колкото на тях им се струва?

Ясно е, че голямата европейска пара до нас няма да стигне, защото сме извън Шенген. Но

пак някой ще се възползва от едни определени за справяне с кризата национални средства

които едва ли ще бъдат изхарчени по предназначение. Този филм го гледаме толкова години… Ако правителството искаше реално да помогне на хората, да беше раздало макар и по 500 лева на семейство, но безвъзмездно. Да беше обявило, че ще изкупи продукцията на всички български производители и преработватели и с нея да подпомогне социално изпадналите в кризата българи, болниците, училищата, старческите домове. Още по-прозрачно и лесно това можеше да се случи през местната власт –кметовете. Ама и тук се знаем какви сме. Пак едни наши хора ще се уредят за сметка на други. И идеята няма да е хуманна, а с поглед към следващите избори. Нали ви казвам – нищо няма да се оправи. Защото сме такива каквито сме.

Анета Божидарова

Прочетена 1903 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта