Мерки за подкрепа в земеделието – нужен е диалог Избрана

Библейски глад се задава за цялото човечество, предупреждават от ООН. Европа още няма единен отговор на кризата с Covid-19. Кой ще плаща общата сметка за коронавируса? Грантове или кредити, каква да бъде многогодишната финансова рамка, откъде ще се вземат парите за т. нар. Фонд за справяне с икономическата криза от пандемията – все въпроси без отговори. Камо ли пък единен европейски. За пореден път се върви след събитията.

На този фон отделните европейски държави като че ли се спасяват поединично. Някои от мерките у нас по отношение на земеделието бяха определени като екзотични. И това е така, защото в дебата за подкрепа на селскостопанския сектор силно се включи политическото говорене. А то рядко решава реалните проблеми пред аграрния бизнес.

Най-мощният бранш – зърнопроизводството – работи. Земеделците от Североизточна България повече са притеснени от сушата, отколкото от ограничителните мерки заради въведеното извънредно положение. Поради силно механизираните процеси на полето, не е проблем да се спазват епидемиологичните мерки.

Не така стоят нещата в други сектори. На прага на розобера, производители тревожно питат: как точно да спазват мерките -предвид контингента, с който работят и естеството на работа? Като капак – срината изкупна цена на розовия цвят. Подобна е картината и при лавандулата.

Постигнатото споразумение с търговските вериги ще проработи само за големите в бранша. Колкото и да са гъвкави веригите, малките стопани трудно ще стъпят в тях. Производителите на плодове и зеленчуци се питат защо подкрепата отива при търговците, а не във фермите? Същото питаха и животновъдите – защо МЗХГ дава пари на кланиците? Земеделският министър Десислава Танева отговори, че насочването на подкрепата директно към фермерите няма да им продаде продукцията. Ако трябва да сме честни – субсидирането в земеделието у нас изначално е сбъркано, след като години наред броим схемаджиите. Този проблем едва ли може да бъде решен в рамките на взетите бързи мерки за справяне с икономическите последствия от пандемията. Впрочем, зависи колко дълго ще продължи всичко това. Понякога временните неща се оказват най-трайни.

В този трескав режим обаче на вземане на решения, се промъкват меко казано странни предложения. Като например полагането на обществено полезен труд в земеделието от трайно безработни. Терминът обществено полезен труд се среща в Наказателния кодекс – като санкция върху лица, извършили престъпление. Неслучайно на последния отраслов съвет по тристранно сътрудничество юристи предупреждават, че мярката може да бъде атакувана като противозаконна. Тя обаче може да бъде прокарана бързо през Закона за извънредното положение – подобно на вмененото задължение към търговските вериги да изкупуват българска продукция. Ако с веригите беше постигнато съгласие, как ще реагират трайно безработни хора, задължени да отидат да работят на полето? А ако откажат да го направят?

Темата със сезонната заетост в земеделието е сложна и наболяла от години. Затова ще бъде предмет на разговор и във втория уебинар, който организираме от „Гласът на земеделеца“ през следващата седмица. Важно е да бъдат чути повече гледни точки. Ако наистина се задава библейски глад за човечеството, може би спасението се крие в собствените ни ръце. И трябва да бъдат потърсени смислени и аргументирани, а не популистки решения. Най-малкото – нужен е диалог.

Анета Божидарова

Прочетена 2890 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта