Любомир Върбанов,„Български пипер“: Проблемите трябва да се решават от хора, които са виждали мотика Избрана

В годините назад съм отглеждал до 4 хил. дка със зеленчуци. Днес съм принуден да намалявам площите драстично. Защото сме свидетели на абсолютно непоследователна национална политика на подкрепа в земеделието. Всеки бяга от думата плановост, но без плановост как се прави земеделие – нали един програмен период, в който се прилага Общата селскостопанска политика, обхваща 7 години? У нас обаче правилата се сменят всяка година и това създава усещане за несигурност пред аграрния бизнес.

Мога да дам хиляди примери, особено по отношение на подпомагането чрез обвързаната подкрепа. Най-болният въпрос за нас, тук, в Плевенско, е свързан с организацията на производители, която създадохме. Чувстваме се подведени. Закупихме бобокомбайн, оборудвахме се с хладилни витрини, учредихме организация на производители, която беше призната от МЗХГ. Първата година трябваше да получим като подкрепа 10% от общия оборот, втората - 9,5%, третата година – 9% и т. н.

Какво обаче се получи на практика? Мярката не беше отворена в годината, в която ни признаха като организация на производители и ние изгубихме първите 10-те процента подкрепа. Не трябваше ли обаче отварянето на мярката да се обвърже с периода на съществуването на организациите на производителите, а не с влязлото в сила нейно административно действие? Ами ако мярката не беше отворена още 2 години? Щеше ли изобщо да има смисъл да се учредяваме? Тази

непоследователност в политиките

ни принуди да продаваме земя, да намаляваме площите със зеленчуци. От 270 дка с пипер, тази година няма да засеем нито един стрък. Доматите от 1000 дка паднаха на 200, намалихме и патладжана. Отказахме се от броколито, от карфиола, от зелето. И така ще я караме, защото не знаем какво ни очаква като организация на производители. Чувстваме се излъгани.

Когато стартирахме през 2015 година, имаше обвързано подпомагане за всички зеленчуци, без ограничение на площите. Сега много от културите са изключени, има ограничение за първите 300 дка и аритметиката просто не излиза. Тези дни се зарадвах на нисколихвените кредити, които се отпускат от ДФЗ на сектор „Плодове и зеленчуци“ - като мярка на подкрепа в извънредното положение, но после като разгледах условията, пресметнах, че парите, които могат да ми бъдат отпуснати, едва ще стигнат за 40 лева дневна надница на работниците. Ами другите разходи? Такава е картината, отчайваща и плачевна.

Парите по обвързаната подкрепа бяха източени

от хора, които не са реални земеделски производители. Не може да се дава подпомагане срещу кантарна бележка или подписан протокол с предприятие, субсидии трябва да се дават само срещу данъчна фактура. Много пъти съм казвал това – и на работни групи в МЗХГ, и на срещи с колеги браншовици. Такива мними фермери източват парите, а ние, които сме призната организация на производители и се отчитаме с данъчни фактури, не получаваме никакво подпомагане. Три години си чакаме и парите от преработвателните предприятия, трета година не ни плащат и субсидиите. Драги управляващи, така организации на производители не се правят! Просто е абсурдно.

Втората причина да се чувстваме обезсърчени е свързана с трудното намиране на работна ръка, там също аграрното министерство действа неадекватно. Сегашната ситуация е извънредна и изисква извънредни мерки. Какви обаче са реалностите? Богатите европейски държави дори и в тази извънредна ситуация ще плащат по-добре на сезонната работна ръка в земеделието и нашите качествени и кадърни работници отново ще отидат дам, независимо, че сме в пандемия. И ще прибират чуждите плодове и зеленчуци, които после ще заливат нашия пазар. А нашият производител пак ще изнемогва. Ако не се вземат адекватни мерки, отново ще се чувстваме излъгани.

Защо схемата 60/40 да не се прилага и при наемането на сезонна работна ръка

в земеделието? Това ще бъде добър стимул за сектора. Въпреки, че това би била мярка в кризата, ако тя има добър ефект, защо да не се прилага и след това? Трудно ще догоним стандарта на Франция от 10 евро ставка на час, но можем да направим усилия да се приближим до по-справедливо плащане. Трудът на полето е тежък. Започва се по тъмно и се работи най-много до 11-11.30 часа, особено в жегите. За да няма прегряване, топлинни удари, не дай си Боже и смъртни случаи. Затова този труд трябва да бъде изключително на доброволни начала. Няма как да е задължителен. И той трябва да бъде достойно заплатен. На полето никой не отива за удоволствие, работата там изисква умения и усилие.

Диалог по проблема със сезонната заетост в земеделието трябва да има, но в него е важно да участват хора, които знаят какво е мотика. И най-важното – трябва да има правила. За да може честните и трудолюбивите да се захванат за работа, да увлекат и други хора около себе си и като има предвидимост и ясни правила, всички да се радват на спечеленото от своя труд. А не да се чувстват излъгани.

Прочетена 2268 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта