През изтеклия седемдневен период агрометеорологичните условия се определяха от динамично време, съчетано с неблагоприятни за земеделските култури метеорологични явления. Регистрираните градушки и суховеи причиниха повреди от нараняване и увяхване в различна степен по посевите и трайните насаждения. В резултат на падналите валежи в края на периода се подобриха почвените влагозапаси в Северозападна България и в някои райони на Централна Северна България.

През следващия седемдневен период вегетационните процеси при земеделските култури ще протичат при температури, близки до нормата, а в някои котловинни полета и под нормата за месеца. Прогнозираните чести превалявания с локален характер през първата половина на периода, на много места в страната ще подобрят почвеното овлажнение и ще осигурят необходимата вода за растенията в момента.

През периода при пшеницата ще протичат фазите цъфтеж, формиране на зърното и млечна зрялост. По време на формиране на зърното житните растения имат повишено водопотребление. При царевицата и слънчогледа ще продължава процеса на листообразуване.

 При овощните видове ще се осъществява наедраяване на плодовете и завръзите, а при ранните череши и масово узряване на плодовете. При лозата ще протича отделяне на реса и цъфтеж. В рапичните посеви ще се наблюдава преминаване на цъфтежа и начало на узряване.

Остава опасността от градушки, но вероятността за нанасяне на щети по земеделските култури е малка поради прогнозираната ниска интензивност на явлението. Условия за провеждане на растителнозащитни пръскания и агротехнически мероприятия ще се създават през дните от втората половина на периода.

            Драгомир Атанасов

            Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През първото десетдневие на май развитието на земеделските култури ще се осъществява с умерени темпове, при средноденонощни температури близки до климатичните норми. В началото на май очакваните валежи ще бъдат решаващи за оцеляването на част от зимните житни култури в Североизточна България.

 

В края на април на много места в североизточните райони нивото на влагозапасите при пшеницата в 50 см и 100cm почвен слой бе необичайно ниско за сезона, под 55-60% от ППВ - следствие от поднормените валежи през първата половина на пролетта. Поради тази причина част от посевите с пшеница са в критично състояние. Повреди, пожълтяване на листната маса (до 50 - 60%), вследствие дефицита на почвена влага са констатирани при пшеницата в агростанците Силистра и Царев брод.

През първото десетдневие на май при пшеницата и ечемика в полските райони ще се наблюдава фаза изкласяване.

В края на първото и през второто десетдневие се прогнозира повишение на температурите и ускоряване на вегетацията при зимните житни култури и засетите пролетници. През този период при пшеницата ще протича цъфтеж, оплождане и формиране на зърното.

През третото десетдневие агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво и хладно за периода време. Очакваните значителни валежи ще бъдат от изключително важно значение за зимните житни култури, при които ще се осъществява наливане на зърното. В края на май част от посевите с ечемик и пшеница на места в южните райони ще встъпят във фаза млечна зрелост.

През месеца при царевицата и слънчогледа ще протича листообразуване. В края на третото десетдневие при слънчогледа, засят в агротехнически срок, ще се наблюдава образуване на съцветие.

При овощните култури ще се осъществява формиране и наедряване на завръзите. При лозата ще се наблюдава отделяне на реса, а в края на месеца - и фаза цъфтеж.

Честите валежи през май ще създават благоприятни условия за развитието на редица гъбни болести: мани по лозата и зеленчуковите култури; струпясване по семковите овощни видове, ранно кафяво гниене и съчмянка по костилковите овошки; ръжди (жълта, кафява) и фузариоза по зимните житни култури.

По-подходящи условия за провеждане на растителнозащитните пръскания ще има през втората половина от първото и през повечето дни от второто десетдневие.

През май критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират, но остава повишена вероятността за градушки.При повреди от градушка е препоръчително засегнатите култури при първа възможност да се третират с медсъдържащи фунгициди за по-бързо калциране на раните и намаляване риска от вторични зарази.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия седемдневен период развититето на земеделските култури протичаше при средноденонощни температури близки до и над климатичната норма. На много места в страната (Видин, Кнежа, Добрич, Шумен, Кюстендил, Стара Загора, Чирпан, Шумен, Кърджали, Елхово) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани.

Топлинните условия през предстоящия седемдневен период ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни и пролетните окопни култури. Високите дневни температури надхвърлящи на места 25о С ще ускорят хода на вегетационните процеси при земеделските култури. Отрицателни минимални температури и опасност от образуване на слани и повреди по овощните видове не се очакват.

 

През втората половина от периода с прогнозираните интензивни валежи на места в западните райони от страната не са изключени градушки и нанасяне на повреди по селскостопанските посеви и трайни насаждения. В останалата част от страната валежи със стопанско значение не се прогнозират.

Отсъствието на такива в крайните североизточни части ще доведе до задълбочаване на дефицита на почвена влажност. При пшеничните посеви ще се наблюдава масово фаза вретенене, а на места (агростанции Новачене, Разград, Силистра, Карнобат) преход от вретенене към изкласяване. При рапицата ще протича фенофаза цъфтеж. При пролетните култури (царевица и слънчоглед), според сеитбените дати ще настъпват фазите поникване и листообразуване.

При овощните видове ще продължават цъфтеж и разлистване. При костилковите овощни видове, намиращи се във фаза цъфтеж се извършват пръскания срещу кафяво гниене. Третиранията трябва да се извършват в часовете, когато не се осъществява летежа на пчелите

През по-голямата част от периода се очакват подходящи условия за извършване на пролетните сеитби и за провеждане на почвообработки. По-интензивни валежи и възпрепятстване на агротехническите мероприятия и растителнозащитните дейности се прогнозират през втората половина на седмицата на места в западните райони от страната.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия седемдневен период на много места в Северна и Южна България (Видин, Монтана, Кнежа, Велико Търново, Разград, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Чирпан, Хасково) бяха регистрирани отрицателни минимални температури и се образуваха слани, с което се създадоха условия за нанасяне на повреди по напредналите в развитието си овощни видове. Значителните валежи в някои райони на Южна България над 60 l/m2 (Пловдив – 65l/m2, Пазарджик – 63l/m2, Кърджали – 74l/m2, Хасково – 67l/m2, Чирпан - 41l/m2) преовлажниха горните почвени слоеве.

През следващия период агрометеорлогичните условия ще се определят от средноденонощни температури над биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. През периода при пшеницата в Североизточна България ще протича масово фаза вретенене. Фаза братене и преход от братене към вретенене ще се наблюдава при посевите в районите от Централна България. При рапицата ще протичат фазите образуване на разклонения и формиране на цветни пъпки (бутони). При овощните видове ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките и фаза цъфтеж. Опасни минимални температури за овошките през периода не се очакват.

При температура на въздуха над 15о С рапичният цветояд се активизира и започва да напада посевите намиращи се във фаза цветен бутон, поради което трябва да се следи за появата и вредоносността му. Инсектицидите, които могат да се използват за борба с вредителя след достигане на икономическия праг на вредност (4 – 6 бръмбара на съцветие) са на базата на активни вещества като: циперметрин, алфациперметрин, хлорпирифос-метил, делтаметрин. Най-подходящо време за третиране на посевите са интервалите вечер след 17 ч. до залез и сутрин след изгрев до 07 ч.

През периода се прогнозират подходящи условия за довършване сеитбата на слънчоглед, за обследване на посевите от пшеница за наличието на болести и неприятели (брашнеста мана, вредна житна дървеница, обикновена житна пиявица) и за провеждането на растителнозащитни мероприятия в овощните насаждения и зимните посеви.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В началото на април агрометеорологичните условия ще се определят от променливо и студено за сезона време. Прогнозираните валежи до средата на първото десетдневие ще поддържат преовлажнени горните почвени слоеве на много места в страната, което ще забави провеждането на предсеитбените обработки и сеитбата на слънчогледа. Агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа в Южна България изтекоха в края на март.До средата на първото десетдневие на април е оптималният срок за сеитбата на слънчогледа в Дунавската равнина, а до края на десетдневието – в Североизточна България, в крайморските райони и високите полета на Югозападна България.

Повишение и нормализиране на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и засетите пролетни култури се прогнозира в края на първото и първата половина от второто десетдневие. В средата на април при зимните житни култури ще преобладава фаза вретенене, при рапицата - фаза бутонизация. При рапицата във фаза бутонизация (от зелен до жълт бутон) е необходимо да се извърши обследване за наличие и плътност на един от най-опасните вредители - рапичният цветояд. При численост на вредителя над прага на икономическа вредност (ПИВ >5 бръмбара на растение) трябва да се проведе своевременно третиране.

През втората половина от месеца развитието на земеделските култури ще се осъществява с по-ускорени темпове, при температури около и над нормата за периода. При рапицата ще протича масово фаза цъфтеж. При пшеницата ще се наблюдават фазите вретенене, преход от вретенене към изкласяване и фаза изкласяване, предимно при посевите вретенили най-рано - през втората половина на март (агростанциите: Новачене, Силистра, Царев брод, Разград, Д.Чифлик, Карнобат). През този период зимните житни култури трябва да се обследват за появата и вредната дейност на житната дървеница, обикновената житна пиявица и пшеничният трипс.

В началото на третото десетдневие температурата на почвата в 10cm слой в полските райони ще бъде с подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърното, а в края на месеца – и за топлолюбивите пролетни култури (памук, фъстъци, фасул, дини и пъпеши и др.).

Падналите значителни валежи в началото на пролетта, надвишили на много места 30-35l/m², увеличиха почвените влагозапаси в 100сm слой. В по-голямата част от страната, с изключения на места в източните и крайните южни райони, при зимните житни култури са измерени нива на влагозапасите до и над 90% от ППВ. Очакваните валежи през април, около и над нормата, ще осигурят влага за нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите пролетни култури и на встъпилите в репродуктивен стадий от развитието си есенни посеви.

През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, до минус 2°С, ще бъдат поредно изпитания за напредналите в развитието си овошки. По-подходящи условия за провеждане растителнозащитните пръскания при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, ще има през втората половина от първото, началото на второто и в средата на третото десетдневие.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от ниски за сезона температури под биологичния минимум необходим за нормалното протичане на вегетационните процеси при земеделските посеви от есенни култури. Регистрирани бяха и отрицателни минимални температури от минус 1 – 2о С, които създадоха в различна степен опасност от допълнително измръзване при цъфналите овощни видове. В Западна и Централна България паднаха валежи между 20 – 40л2 като в тези райони се образува и снежна покривка с височина 10 – 20 см, което доведе до увеличаване на почвените влагозапси и преовлажнение на горните почвени слоеве.

През следващия седемдневен срок се прогнозира постепенно повишение на средноденонощните температури и стойности около биологичния минимум, при които протича вегетацията при зимните житни култури и рапицата. При тези температурни условия вегетацията им ще протича със забавени темпове и преминаване към следваща фаза от фенологичното им развитие не се прогнозира. През периода при пшеницата ще се наблюдава масово фаза братене. В някои райони на Североизточна България (агростанции Долни чифлик, Силистра) е регистрирано начало на фаза вретенене. Рапичните посеви се намират във фаза образуване на разклонения. Критични минимални температури за овощните видове намиращи се във фаза цъфтеж и разпукване на пъпките не се прогнозират.

Честите превалявания през периодаи прогнозираните значителни валежи в самия му край в съчетание с преовлажнения орен почвен слой главно в централните и западни райони на страната ще възпрепятстват провеждането на сезонните агротехнически мероприятия – почвообработка и сеитба на площите със слънчоглед. През периода тече агротехническия срок за сеитба на слънчоглед в Северна България.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия период над част отполските райони на страната с изключение на Източна България паднахавалежи над 30 – 40l/m2, което доведе до увеличаване на почвените влагозапси в 50cm и 100 cmслой при посевите със зимни житни култури и угарите.

През следващия седемдневен срок агрометеорологичните условия ще се обуславят от средноденонощни температури около и над биологичния минимум, при които ще протичат вегетационните процеси при земеделските култури.

През периода при пшеницата ще протича масово фаза братене, а при част от посевите ще се наблюдава и увеличаване на коефициента на братимост. При рапицата ще се наблюдава образуване на разклонения. При овощните видове ще се осъществява набъбване и разпукване на пъпките, а при някои костилкови (праскова, кайсия) в много райони и фаза цъфтеж. През периода започва да тече агротехническия срок за сеитба на слънчоглед в Южна България.

През периода площите със зимни житни култури (отглеждани монокултурно) и стара люцерна трябва да се обследват за наличието и дейността на колониите на обикновената полевка. В овощните масиви продължават третиранията във фаза цветен бутон срещу струпясване, брашнеста мана, ранно кафяво гниене при семковите видове и срещу къдравост по прасковата, сачмянка по черешата. През периода в зеленчуковите градини може да се пристъпи към засяването на салатни репички.

В районите с паднали по-значителни количества от дъжд преовлажняването на орния почвен слой ще затруднява извършването на качествени почвообработки и провеждането на растително-защитни дейности.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Високите температури в началото на март, достигнали на места до 23 - 24°С (Враца, Ловеч, Силистра, Варна, Пловдив, Сливен, Елхово, Ахтопол), активизираха вегетационните процеси при зимните житни култури и трайните насаждения. Вследствие топлото за сезона време част от раноцъфтящите овощни видове (бадем, праскова) в източните и крайните южни райони на страната, много по-рано от обичайните срокове, встъпиха във фаза цветен бутон, а на отделни места (Карнобат) при бадема е регистрирана и фаза цъфтеж.

След краткотрайното, чувствително, понижение на температурите през втората половина от първото десетдневие на март, през следващия седемдневен период се очаква затопляне и промяна в агрометеорологичните условия. До средата на второто десетдневие те ще се определят отново от високи за сезона температури и средноденонощни стойности значително над биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури и рапицата. През периода при пшеницата ще протича масово фаза братене, при рапицата - фаза розетка.

До средата на март при овощните култури ще се наблюдават различни фази - от набъбване и разпукване на плодните пъпки при семковите видове до цветен бутон и цъфтеж при костилковите видове (бадем, праскова) в полските райони. През периода критични минимални температури за напредналите в развитието си овошки не се прогнозират. По-подходящи условия за провеждане на предцъфтежни, профилактични, пръскания при овошките с медсъдържащи фунгициди срещу редица болести: ранно кафяво гниене, къдравост по прасковата, струпясване и др. ще има през втората половина от периода

През следващия период, след падналите повсеместни валежи през първото десетдневие на март, се очаква подобрение на условията за провеждане на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури. В средата на март започва агротехническият срок (15-20.03) за сеитбата на слънчоглед в Южна България

Периода е подходящ срок за засаждане на ранни картофи в южните райони на страната. Картофите се развиват добре на структурни, водопропускливи и добре аерирани почви (наносни, алувиално-ливадни и ливадно-канелени). Те се засаждат на дълбочина 7-8сm, при междуредово разстояние 60-70сm и вътре в реда – 25-35сm. Желателно е клубените да са рътени, с тегло 50-70 грама. Кълновете на картофите трябва да са насочени към повърхността на почвата. След поникване на растенията се извършва окопаване, а 2-3 седмици по-късно – окопаване и загърляне.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Високите за сезона температури през втората половина на февруари възобновиха вегетацията на голяма част от зимуващите земеделски култури.

През първото десетдневие на март агрометеорологичните условия отново ще се определят от наднормени температури. Прогнозираното топло време в началото на месеца, с максимални температури до 17-18°С, ще активизира вегетационните процеси при есенните посеви и овощните култури в полските райони на страната. През десетдневието очакваните валежи ще подобрят почвените влагозапаси в 50 см слой и условията за развитие на зимните житни култури и зимната рапица. През този период значителна част от посевите с пшеница, зимували във фаза трети лист, ще встъпят във фаза братене. При рапицата ще преобладава фаза розетка.

През второто десетдневие прогнозираните температури, около и малко под климатичните норми, ще ограничават развитието на земеделските култури. На места в Северна България и в западните райони, където не се изключват превалявания и от сняг, ще се наблюдава краткотрайно прекратяване на вегетацията при есенните посеви. В останалите райони на страната стойностите на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури и зимната рапица.

През третото десетдневие на март се очаква подобрение на топлинните условия и активизиране на вегетационните процеси при есенниците. В края на месеца при пшеницата ще преобладава фаза братене. При засетите в агротехнически срок зимни житни култури ще се наблюдава увеличение на коефициента на братимост.

През март при овощните култури ще протичат фазите: набъбване и разпукване на плодните пъпки, а в края на третото десетдневие при костилковите видове (бадем, кайсия, праскова) в полските райони ще се наблюдава бутонизация и цъфтеж. Прогнозираните стойности на минималните температури през месеца, до минус 8°С, ще представляват опасност за напредналите в развитието си овощни култури встъпили във фазите бутонизация и цъфтеж.

Очакваните валежи през март, около и над нормата, ще увеличават почвените влагозапаси в 100сm слой. Валежите през февруари, след продължителното зимно засушаване, допринесоха за преодоляване дефицита на влага при зимните житни култури в горните почвени слоеве.

През повечето дни от март прогнозираното динамично време, с чести валежи, ще възпрепятства провеждането на някои сезонни агротехнически мероприятия. По-подходящи условия за извършване на предцъфтежни растителнозащитни пръскания при овошките, на предсеитбени обработки на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури, ще има в началото на месеца и през повечето дни от третото десетдневие. В средата на март започва агротехническият срок (15-20.03) за сеитбата на слънчоглед в Южна България, а в средата на третото десетдневие (25.03–5.04) – в Дунавската равнина.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия период агрометеорологичните условия се определяха от топло за сезона време с температури над биологичния минимум, необходим за възобновяването на вегетацията при есенните посеви и прекратяване на принудителния покой при овощните видове. След падналите валежи настъпи подобрение на влагозапасите в 50 см почвен слой.

И през следващия седемдневен срок агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от наднормени температури като среднодневните им стойности ще надвишават биологичния минимум за протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури. При пшеницата наблюдаваните фази през периода ще са листообразуване (трети лист) и фаза братене (начало и масово). При семковите овощни видове ще преобладава фаза набъбване на пъпките, а при костилковите – набъбване и разпукване на пъпките.

Периодът е подходящо време за засяване на арпаджик за производството на лук на глави. Препоръчва се лукът да се засява на по-леки и песъчливо-глинести почви, с високо съдържание на органично вещество и добра влагоемност. Преди сеитба почвата трябва да е добре обработена, чиста от плевели и наторена ( с угнил оборски тор или минерални азотни и фосфорни торове – 15-20 кг/дка амониева селитра и 40 кг/дка суперфосфат). В зависимост от начините на сеитба (ръчно или механизирано) лукът се засява на лехи или лентово на дълбочина от около 5 см. Вътрередовото разстояние между луковиците е около 10 см. За засяването на 1 дка са нужни около 80 – 100 кг луковици в зависимост от тяхната големина. Ранните пролетни сеитби могат да продължат със засяването на спанак и моркови.

През първата половина от периода, когато не се прогнозират превалявания агрометеорологичните условия ще позволяват извършването на почвообработки на полетата за сеитба с пролетни култури, провеждането на резитби в овощните и лозови масиви, обследване на посевите със зимни житни култури за наличието и вредната дейност на обикновената полевка и обикновения житен бегач. Предвид възобновяването на вегетацията при пшеницата и ечемика приоритетно трябва да се довършат мероприятията по подхранването на културите с азотни торове.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта