Понеделник, 27 Юли 2020 10:24

Въпроси с повишена трудност

Ще има ли ясно заявени политики от всеки бранш в националния стратегически план, който трябва да бъде готов тази есен

Анета Божидарова

Кой е казал, че да се занимава човек с документи е леко и приятно. От земеделското министерство удължиха срока за обществено обсъждане на Проекта на идентифицирани потребности за Новата Обща селскостопанска политика (ОСП). На какво, на какво – това би попитал всеки нормален човек, несвикнал на брюкселски език. Толкова ли беше трудно да се сложи едно заглавие „Какво земеделие искаме през следващите 10 години?“, пък отдолу да се напише сложното словосъчетание, което вероятно е изискване тъкмо на Брюксел? Уви, явно още много вода трябва да изтече, докато родната администрация проумее, че работи с живи хора, а не само с документи.

По подобен начин са написани още редица базови документи, които ще залегнат в бъдещия национален стратегически план. Колко от фермерите имат време да ги четат и да подават предложения и бележки, не е ясно. Добре е обаче да си направят този труд. За да имат своите аргументи и да не останат изненадани от написаното в националния стратегически план.

Това означава, че всеки бранш трябва да се въоръжи с експертно подготвени хора в тази посока. Които

да четат и между редовете

дето се казва. Повече от сигурно е, че особено внимателно трябва да се разчита заложеното като зелени политики. По този повод от МЗХГ публикуваха цял наръчник с добри земеделски практики, които публикуваме регулярно на нашия сайт https://zemedeleca.bg/. Общественото обсъждане в тази посока е до 10 август.

Бързо поглед на коментарите под публикациите в социалната мрежа показва, че мнозина от фермерите считат подхода към материята по-скоро формален, отколкото визионерски. Колко по-човешко би било да се разкаже за един добър пример – такива у нас се намират. Това е работа на журналистите, биха контрирали от МЗХГ. Да, няма спор. Но когато властта по-често показва, че и тя е с човешко лице, това й носи само позитиви, нали?

По повод средствата, които се очаква да получи България през новия програмен период по линия на ОСП, земеделският министър Десислава Танева оповести на своя фейсбук профил следното:

В рамките на Общата селскостопанска политика, България ще има достъп до над 7 млрд. евро, над 5 от които са за преки плащания за земеделските производители и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

Приключилият Европейски съвет е един от най- продължителните в цялата история на ЕС. След дискусии продължили, пет дни и четири нощи, държавните глави постигнаха съгласие за Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021-2027 г. и за Пакета за възстановяване от кризата, наречен „Следващо поколение ЕС“. Особено важно за България е, че беше договорено запазване на нивото на европейско финансиране за Общата Селскостопанска политика.

Споразумението, постигнато от държавните глави на Европейския съвет е по цени 2018 г. Експерти от министерство на земеделието, храните и горите направиха предварителни прогнозни изчисления по текущи цени на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване от Европейския съвет на разбивките за отделните държави-членки. Министерство на земеделието, храните и горите ще публикува окончателните данни след получаване на официална подробна информация за средствата за ОСП за България от Европейския съвет.

Съгласно приетите заключения на Европейския съвет, за директни плащания и пазарни мерки са предвидени повече от 258 млрд. евро. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи

повишаване на средствата за директни плащания за България прогнозно с около 5%

в сравнение с текущия финансов период и от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро. За всички земеделски стопани е важно, че продължава процеса на постепенно сближаване на директните плащанията между държавите членки (външна конвергенция) чрез запазване на приложимия до момента механизъм. Именно прилагането на механизма за външна конвергенция стои в основата на увеличаването на пакета за директни плащания на България. Прогнозно осредненото плащане на хектар следва до 2027 г. да достигне 219 евро/ха.

За ПРСР са предвидени повече от 85 млрд. евро на ниво ЕС. Очакваме предвиденият финансов ресурс да позволи повишаване на средствата за развитие на селските райони за България с 250 млн. евро от ЕЗФРСР, или 10% повече в сравнение с първоначалното предложение на ЕК от 2018 г. С увеличението спрямо 2018 г. средствата за ЕЗФРСР от 1.97 млрд. евро стават 2.2 млрд. евро по текущи цени. С увеличението ще се осигури относително запазване на средства, които ще са на разположение на земеделските производители. Бенефициентите ще имат достъп до същото ниво на финансиране по мерките за развитие на селските райони предвид демаркацията с Оперативна програма „Региони в растеж“, предвид че населени места над 15 хил. жители ще са в обхвата на същата.

Представената информация е базирана на предварителни изчисления на разпределението на средствата за Общата селскостопанска политика от общия бюджет на ЕС за България. Изчисленията предстои да бъдат финализирани след окончателно получаване на разбивките за отделните държави-членки от Европейския съвет. Представените данни в заключението на Европейския съвет и оповестени от Правителството са по цени за 2018г. По цени за 2018 г. средствата за директни плащания за България са в размер на 5,06 млрд. евро като за сравнение за периода 2014-2020г. сумата е в размер на 4,7 млрд. евро, което представлява увеличение от 305 485 млн. евро.

Пакетът за Многогодишна финансова рамка предстои да бъде представен за съгласуване с Европейския парламент. Приемането на стабилен бюджет за ОСП ще осигури сигурност, стабилност и предвидимост за осигуряване на добро планиране от всеки зает в сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, повишаване на конкурентоспособността и по-добри доходи през следващия програмен период.

Въпреки, че в текста, публикуван от Танева, всичко е обяснено относително ясно и просто, колко земеделци ще разберат няколко изключително важни неща:

нито един от обявените по ОСП параметри не е окончателен

докато не бъде гласуван от Европейския парламент. Да, европейските пари за развитие на българското земеделие се запазват, дори ще получим повече, но къде е дебатът по важните за фермерите въпроси: как и с какви финансови стимули ще бъдат заложени зелените практики, които Брюксел изисква като задължителни по линия на Зелената сделка? Ако е сигурно, че въвеждането на тавани в подпомагането е доброволно, това означава, че всяка държава сама ще решава за това. Ако е близко до ума, че зърнопроизводителите вероятно с лекота ще извоюват най-доброто решение за себе си, то има ли всъщност реален и публичен дебат по тази тема?, ще попитат мнозина.

Какво се случва при животновъдите, при производителите на плодове и зеленчуци? Ако за тях определено е добра новината, че обвързаната подкрепа и преходната национална помощ ще продължат поне още две години, каква е визията на бранша за новия програмен период? Отново ли всички политики ще бъдат отвоювани с крясъци или със самотни гласове, с един основен аргумент – чувствителни сектори.

Националният стратегически план със сигурност е базов документ за развитие на българското земеделие през следващите 10 години. Никой не си прави илюзията, че той ще бъде написан ясно и просто. То няма и как. Зад витиеватите административни изрази обаче е добре да стоят ясно заявени позиции от страна на всеки бранш. За да няма сърдити след това.  

Публикувана в Коментари

То ще прави надпроизводствени капиталови обединения - с мениджъри, които знаят как се играе тази игра, казва бившият земеделски министър

Нихат Кабил е  роден на 5 декември 1962 г. в с. Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. От 2001 г. е зам.-министър, а от 2005 г. – министър на земеделието, храните и горите в правителството на Симеон Сакскоругготски. Остава на поста и в правителството на Сергей Станишев.          

Нихат Кабил вярва, че фермерството е обреченост. Агробизнесът изисква постоянен темпоритъм, за който трябва човек да е готов. Работата на държавата е да създаде добрите условия за това – като задава цели, законодателство и съответните инструменти – в името на интереса на българския бизнес.

Кабил не вярва в мантрата на стратегиите, вярва в смисъла на икономическия интерес, който движи всеки предприемач.

Като зам.-министър и министър на МЗХ, той работи за подготвянето на отрасъла и на администрацията за прилагането на Общата селскостопанска политика /ОСП/ - само за година и половина са създадени ДФЗ - Разплащателна агенция, ИСАК, СИЗП, граничните ветеринарни пунктове на европейската външна граница. Създадена е и първата в историята на страната ни ортофотокарата – със заснемане на цялата територия.

Нихат Кабил започва работа в МЗХ, когато молбите за отпуск се пишат на ръка, а докладите - на пишещи машини. Когато го напуска, фермерите вече получават европейски субсидии. Затова Кабил счита за свои малки тихи революции оборудването на цялото министерство с персонални компютри, запазването на общинските и областните земеделски служби след съответното им преформатиране, запазването на Националната служба за съвети в земеделието, както и полагането на традицията портретите на всички земеделски министри след Освобождението до наши дни да бъдат закачени в сградата на министерството – за да бъде съхранена институционалната памет на ведомството.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Кабил, илюзия ли е да се мисли, че преди 30 години политическите партии можеха да постигнат съгласие около една дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие? Днес отново сме изправени пред промени?

- Никога не съм имал илюзията, че българските политици могат да постигнат политически консенсус за дългосрочно развитие на земеделието с хоризонт от 20-30 години. Не вярвам в тази мантра. Вярвам в силата на предприемаческия нюх и интерес. Друг е въпросът какво е състоянието на земеделието днес. То не е онзи гръбнак на българската икономика, каквото е било след Освобождението и през първата половина на XX век. Не съм привърженик на тезата, че българското земеделие трябва да бъде натоварвано с прекомерни икономически очаквания, защото това дефинитивно ни превръща единствено в аграрна страна. Сам по себе си, аграрният продукт, каквато и добавена стойност да дава, не може да покрие останалите пазарни изисквания на съвременния свят – модерна индустрия, енергетика, цифрови технологии, услуги и т. н.

Да погледнем какво казват числата. В началото на промените след 1989 г. , в рамките на около 10 години, делът на земеделската продукция в образуването на брутния вътрешен продукт /БВП/ скача от 10 на 18%. За 2018 година той е под 4%. Това показват аграрните доклади и данните на НСИ. Брутната добавена стойност на цялата ни икономика за 2018 година е в размер на над 95 млрд. лева. 70% от нея се падат на сферата на услугите, в тях влиза и туризмът. 26% е индустрията, в това число и строителството. Делът на целия аграрен сектор е 3,9% - около 3,7 млрд. лева в парично изражение. 70% от тях – растениевъдство, 22% - животновъдство, остатъкът – услуги. Брутната продукция за 1 година от отрасъл „Растениевъдство“ е 5,6 млрд. лева, от животновъдство – 1,8 млрд. лева. Съотношението е 3 към 1. Външната търговия със земеделски стоки /преработени и непреработени/ е 16% от общия износ на страната. В парично изражение това прави 8,6 млрд. лева. Вносът е 10% - 6,5 млрд. лева. В целия стокообмен за 1 година селскостопанските стоки заемат 12%. Всички тези числа показват едно - нереализиран потенциал в областта на аграрния бизнес у нас.

- В каква посока е този нереализиран потенциал?

- Над 70% от селскостопанския ни износ е в рамките на Европейския съюз, но изнасяме основно пшеница, царевица, слънчоглед, слънчогледово масло и кюспета. Ако погледнем вноса, основно внасяме меса – всякакви меса. Мисля, че отдавна е назряло времето в земеделското министерство да бъде структуриран един отделен ресор – икономически, със заместник-министър макроикономист, с икономически анализатори и експерти – на секторно и на макроикономическо ниво. На базата на анализ, този икономически блок, трябва да може да предлага на ръководството на МЗХГ цели. Първа цел – по какъв начин да увеличаваме брутната добавена стойност в аграрния сектор? Търсим примери и модели. А такива има – веднага се сещам за Недко Митев от село Овчарово - образцов пример за успешен аграрен бизнес. Резултатите при него са впечатляващи – от земята и растениевъдството, през животните и суровината, която дават – до преработения краен месен и млечен продукт, брандиран на пазара с високо качество. Затова съм убеден, че е крайно време на аграрния сектор да се гледа през икономически очила. Иначе само се наливат едни пари, но икономически ефект за земеделието няма.

- През какви политики може да бъде реализирана подобна цел – да се гони по-висока добавена стойност?

- Като се създадат нужните условия – първо на политическо, след това на административно, организационно и на финансово ниво. Политическото решение е ключово. Първо на европейско ниво то трябва да извоюва подобна политика. И тук не става дума да воюваме за някаква икономическа самодостатъчност, защото живеем в отворен, половинмилиарден пазар. А да възстановим вътрешния баланс на българското земеделие. И за това могат да бъдат намерени постепенни механизми, допустими в рамките на ЕС. Всяка европейска държава лидира собствени аграрни стоки, България също може да направи това. Не е достатъчно да сме сред първите по износ на пшеница. Защото в това няма добавена стойност, то ни превръща в суровинен придатък на европейския и на световния пазар.

- Зърното е борсова стока, а пазарът за български плодове и зеленчуци винаги се оказва труден – защо?

- В България все още нямаме истинска национална борса, която да е свързана с европейските пазари и през която нашите производители да могат да търгуват – чрез регионални нейни представители. Ако има поръчка от някой европейски клиент, примерно за 10 хил. тона моркови от Югоизточна Европа, подобно предложение не стига до нашите фермери. У нас имаме само тържища. Друг е въпросът до колко конкурентна е българската продукция – предвид високата си себестойност, и до колко може да отговори на високите изисквания на пазара.

- Не сме ли в това положение на дисбаланс заради системите на европейско субсидиране? Ако можеш да печелиш бързо от зърно, защо, например да гледаш ябълки?

- Системите на субсидиране в ЕС са постигнати с политически консенсус по Общата селскостопанска политика - от 27-те страни. Къде бяхме ние през 1991 година – с току що възстановена собственост върху земята, но с унищожен капиталов фонд, включително и физически. Морално справедлива поземлена реформа, направена по глупав начин – разкъсахме всички изградени хоризонтални и вертикални връзки в аграрния сектор. След 1991, в рамките на 10 години, започна подготовката за членство и влизането ни в Европейския съюз. Бяхме приети през 2007 г., но още не беше възстановен загубеният капиталов фонд. И изведнъж се оказахме пред едни високи европейски изисквания, за които не бяхме съвсем подготвени.

Вече 13 години прилагаме ОСП, но още сме в догонваща позиция. Въпреки това, никой не може да отрече, че беше направено много. Световната криза, която предстои, ще катализира много процеси. Европа трябва да преодолява последствията от БРЕКЗИТ и от ковид пандемията. Вероятно и ние най-накрая ще се освестим и ще си подредим целите. Защото имаме прекрасни условия за земеделие.

- Климатът обаче все повече се превръща във враг на земеделците – в тази посока какви политики са необходими?

- Политики не се налагат чрез административни заповеди. Става по пътя на обучението и на поощрението. Защо, например, сортове българска пшеница от години са хит в Турция, а у нас масово се сеят предимно чужди? А там климатът дори е още по-рисков – откъм суша и внезапни климатични аномалии. Ясно е, че това се дължи на корпоративната политика на чуждите фирми, която чрез агресивен маркетинг атакува българския земеделец. И тук говорим не само за семената, но и за торовете, препаратите за растителна защита, земеделската техника. За мен това граничи с корпоративна корупция. Но такива са правилата на свободния пазар.

- Зелената сделка ще принуди ли българските земеделци да променят структурата на своите стопанства?

- На Зелената сделка трябва да се гледа като на огромна възможност. Днешният български земеделец, който гледа от хоризонта на своите 50-60 години, трябва да си зададе един много важен въпрос: каква земя ще остави на своите наследници, които вече е запалил по фермерството? Става дума за земята като основен капитал. Но днес тя вече върви към такива промени в своята структура, които я обричат да се превърне в пустиня – заради стремежа към максимално вадене на печалба от нея. Факт е, че хумусният слой на земеделската земя у нас драматично намалява във времето. Земята обаче не е безкрайна, не е разтеглива като локум. Затова трябва да се съхранява и да се работи умно с нея, с мисъл за бъдещето. Зелената сделка дава тъкмо такава възможност – тотално да се промени подходът към обработката на земята, с фокус върху почвеното плодородие. Има вече утвърдени технологии, които постепенно ще навлязат и у нас. Например, утайките от пречиствателните станции – след като бъдат утилизирани, те се превръщат в готов хумус. Защото ще дойде време когато зърнопроизводителите ще купуват хумус.

Зелената сделка предполага до 2050 година рязко да се ограничи употребата на химически торове. И да се премине към такива, които имат слабо или почти никакво въздействие върху околната среда. Нали всички са наясно, че щом Зелената сделка е сложена на масата, по нея вече активно се работи и ЕК няма да отстъпи. Така че няма защо нашите фермери да хвърлят къчове. По-добре да седнат и да мислят за промяна, да се свържат с хора, които са навътре по темата. За да оставят един ден на своите наследници работещ аграрен бизнес.

- Не е ли малко в повече лакомията, защо толкова трудно се променя нагласата към тези неща?

- За един среден и едър предприемач е нормално да гони печалба и в това няма нищо укоримо. И в аграрния бизнес е така. Обаче възниква друг въпрос: Добре, печелиш. Но до кога така ще печелиш? И тази година е особено показателна – виждаме какво се случи в Добруджа. Искам обаче да припомня и да подчертая, че за тези 30 години българското земеделие направи огромен скок, особено през последните 15-20 години. И аз съм минал лично през този процес – и като агроном, и като председател на земеделска кооперация, и като човек, който е работил в сферата на преработването и услугите, и като политик – като зам.-министър и министър на аграрното министерство. Някак бързо забравихме как изглеждаше земеделието преди няма и 20 години, бързо свикнахме да виждаме модерни машини на полето. За дигитализацията пък да не говорим. Надграждането в тази посока предстои.

- Това ли е бъдещето на земеделието?

- Иновации и дигитализация – те ще донесат пряк икономически ефект – по-ниска себестойност на продукцията и по-висока добавена стойност, съответно и по-голяма печалба. Всичко това обаче - през призмата на зелените практики. Да, Европа пак ще дава определен брой пари за преки плащания и за проекти, но само ако определен процент от тях са под знаменател „Зелена сделка“. От тази гледна точка всяко ръмжене е нелепо. С дигитализацията ще се преодолее сегашната сложност в администрирането на земеделието като бизнес. Спомням си какъв вой до небесата беше едно време, когато фермерите разбраха, че за да получат пари по САПАРД, трябва да подготвят 28 документа. Но това е въпрос и на психология. Новото плаши, тръгва се с рогата напред. До момента, в който някой не го направи и всички около него не се убедят, че в това има полза, файда.

- Не може се отрече, че доста схемаджии и субсидаджии се навъдиха, нали?

- Ако си влязъл в земеделието единствено заради субсидиите, рано или късно приключваш с него. Субсидиите и проектите имат една единствена цел – да запазят жизнени селските райони. В Европа на селските райони се гледа като на застрахователна полица на цялото общество. Защото всички помнят ужаса на последната световна война и най-страшното нещо – глад в продължение на години. Никой не иска това да се случва отново. Затова се ражда и идеята за Общата селскостопанска политика – фермерите трябва да бъдат защитени, за да произвеждат спокойно. Това са историческите европейски репери. Колкото и да се променят политиките в земеделието, дълбоката идея е тази – всеки в Европа да има храна на масата. И то качествена храна.

- У нас обаче нещата не се случиха точно така…

- Ще стане и у нас, макар и по-бавно. Няма как толкова бързо да догоним държави като Германия или Франция в земеделието. Въпрос на време е. Пак да припомня – ние за няма и 15 години изминахме път, който други европейски държави са извървели за много по-дълго време, даже и през войни са минали.

- Искате да кажете, че сегашният модел на земеделие у нас може да бъде променен?

- Освен, че в МЗХГ трябва да бъде създаден икономически блок, трябва да се поработи и с нашите външни търговски представителства, с аграрните ни аташета. Те не са изпратени там просто на една хубава службичка, а трябва да работят за интересите на българския земеделски бизнес. Ако не го правят, трябва да им бъдат създадени съответните стимули – през законодателна и нормативно приета уредба. Те не бива да се чувстват като тайни комисионери, ако съдействат български стоки да излязат на външни пазари, а държавата да регламентира това. Вярно е, че живеем в условията на свободна пазарна икономика, но държавата може да създаде стимули и механизми за подкрепа на пазара. С какъв инвестиционен ресурс разполагат нашите мащабни фермери? Ако приемем, че той е от порядъка на 15-20 млн. лева, нали си давате сметка, че на фона на световните икономически играчи това е нищо? Как да бъдем конкурентни?

- Какво земеделие тогава ни очаква?

- Убеден съм, че следващото поколение фермери – дигиталното, ще започне да прави надпроизводствени капиталови обединения – с мениджъри, които знаят как се играе тази игра. Онези, които са в обединението, ще произвеждат и ще преработват, надстроечният елемент ще брандира и ще реализира, а надолу всички ще си делят печалбата. Така се случват нещата в модерните и развити общества. Но те го правят от 20-50 години, а ние от няма и 20 години сме излезли на едни мегдан и още налучкваме такта на хорото, което те играят. Въпрос на време е. И в това отношение аз съм тежък оптимист – ще се случи и в България.

- Законът за земята и поземлените отношения през последните години е променян близо 100 пъти, и сега предстои ново законодателство – защо е толкова трудно да се намери баланс на интересите?

- Нямаме традициите на Германия, например, в земеползването. У нас земята винаги е била раздробена и в ръцете на малки собственици. След като се направи поземлената реформа, се оказа, че повечето от собствениците вече не са между живите. До 1991 година земята е била в съвсем друг режим на управление. Тя беше възстановена на собствениците, в реални граници. Онези, които искаха да работят земята, започнаха да я окрупняват. Тя се превърна в обект на търговски сделки. Появиха се нови субекти – арендатор, семейно стопанство и т. н. След влизането ни в ЕС, схемата по СЕПП създаде този ефект – колкото повече площи имаш, толкова повече субсидии взимаш. И започна щурмово наемане на земеделска земя. Като прибавим и възможностите, които даде САПАРД – за преки инвестиции в земеделска техника, това обяснява цялата картина в земеделието. В рамките на 5-6 години бяха създадени огромни стопанства – у нас, в Румъния, в източната част на Германия. Затова се заговори за тавани – за да се спре изкривяването на този процес. Едно е сигурно - предстоят големи промени в ОСП. Но няма законов механизъм, през който да се ограничават икономическата свобода и предприемачеството. Така че новите европейски политики ще минават през финансови стимули и през изискването за реформи.

- Защо още нямаме Закон за браншовите организации – мнозина смятат, че МЗХГ работи на принципа „Разделяй и владей“ и всъщност властта няма интерес от силни браншови организации? Само ние не членуваме в Копа и Коджека.

- Българинът трудно се сдружава, обикновено го прави под някакъв натиск или ако вижда файдата в това. В много от браншовите асоциации превес взимат личностни конфликти и тогава се получава роене. За да имаме представителство в Копа и Коджека, трябва структурата, която ще кандидатства, да има максимално представителство на целия аграрен бранш. Браншовите организации не бива да се държат като синдикат. Те са друго – те първо трябва да упражняват самоконтрол в сектора и едва след това да си партнират с държавата в стратегически план. Добър пример за това е Националната асоциация на зърнопроизводителите. Особено важно е да се обменят политики и с браншовите организации в другите европейски страни. Когато има сближаване на позициите у целия европейски земеделски бранш, могат да бъдат извоювани други политики, да се работи на друго ниво. Но и това е въпрос на време. Една изкуствено създадена структура - чрез закон, не вярвам, че ще върши ефективна работа. Така че проблемът не е в законодателството, а в узряването. Западните кооперативи работят на доброволен принцип и защото имат вътрешната убеденост в нуждата от това. Дания е страхотен пример в тази посока. Още през 2002 година го видях там, представете си къде са стигнали след 18 години. Основното, което ги движи е едно – икономическият интерес.

- Как оценявате работата на сегашното ръководство на МЗХГ?

- Г-жа Танева прави необходимото, понякога и повече. Африканската чума по свинете е голям икономически удар по бранша. Добро впечатление ми прави напоследък и работата на Държавен фонд „Земеделие“. От ЕК се изнервят, когато около тази институция се вдига шум. ДФЗ е касиер-счетоводител на европейските средства – трябва да работи акуратно и тихо. Политиките са ясни, европейските директиви са разписани, ДФЗ работи само на експертно ниво. Не е нужен шум. И сегашното ръководство го прави.

- Не е като да нямаше скандали – къщи за тъщи, нарушения по обвързаната подкрепа….

- Който е нарушил правилата, да си понесе последствията. Ние сме една от държавите в Европа с най-голям потенциал за селски туризъм и този сегмент трябва да се развива – като се обхване цялата верига, свързана с този бизнес – от полето до масата, с идеята да се запазят традициите и автентичният вкус. За това обаче е нужен цялостен маркетинг. А по отношение на обвързаната подкрепа, когато сателитните проверки изместят физическите, злоупотребите съвсем ще намалеят. Човек от телефона си вече управлява своята банкова сметка, времето на принтерите и на хартията свърши. Бъдещето е в дигитализацията на тези процеси.

- В държавата предстоят промени – как ще коментирате събитията от последните седмици? Фермерите се притесняват вероятно – всяка смяна на властта обикновено носи несигурност за тях…

- Промените са част от демокрацията. Надеждата на всички е промените да бъдат към добро. А фермерите се притесняват, защото има свръхадминистриране в земеделието. Безкрайните ротации и смени в администрацията не носят работен комфорт. В тази връзка си мисля, че е нужен нов Закон за държавния служител. Защото големи реформи без подготвени хора не се правят. От една страна, администрацията трябва да е защитена от политически посегателства, от друга – да има сериозни санкции за онзи, който си е позволил да залитне политически. Според мен е нужно да бъдат назначени държавни секретари с дълъг мандат, които да носят цялата отговорност за администрирането на конкретни политики. И тогава може би ще напредваме по-бързо в догонването на развитите европейски икономики. При смяна на правителствата, политическият кабинет си отива, но държавните секретари остават – за да продължи системата да работи. Животът ще ни наложи и това, убеден съм. А сега всеки, като дойде на власт, започва отначало. Това е незряло.  

Публикувана в Интервюта

Настояваме за силен бюджет на ОСП и справедливо финансиране на фермерите за прилагане на по-високите екологични изисквания, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Адемов, вече има конкретни параметри за отпускането на компенсации за фермерите по извънредната мярка „Covid - 19“ – 7 хил. евро на фермер и 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Как и до кого ще стигнат тези пари?

- Веднага бързам да уточня - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро за преработвателно предприятие. Това означава, че вероятно не всеки ще получи пълния размер на тази сума, в зависимост от броя на подадените заявления. Целта е подкрепата да стигне до повече от малките и средните стопани, които са претърпели загуби заради кризата с Covid – 19. Същото се отнася и до преработвателните предприятия. Министър Десислава Танева ще изработи заедно с бранша правилата и критериите, по които ще се отпускат тези пари. Те обаче няма да са на калпак, а за загуба на доход и за компенсации за извънредно направени разходи, свързани с противоепидемичните мерки по време на пандемията. Ако един фермер или едно предприятие са претърпели загуба на доход в сравнение с предишен период и могат да докажат това с документи /фактури/, ще бъдат обезщетени. Затова подпомагането ще стигне до онези, които изрядно са водили своето счетоводство и са работили на светло. Държа да подчертая, че тази извънредна хоризонтална мярка е изцяло заслуга на България и на усилията на земеделския министър Десислава Танева. В началото имаше известна съпротива срещу мярката, но българските евродепутати успяхме да убедим ЕК, че има нужда от такава подкрепа. Написах писмо до еврокомисаря по земеделие Войчеховски, в което го призовахме да бъде създаден такъв временен регламент и много от нашите колеги в комисията ни подкрепиха. Преборихме се да бъде увеличен и процентът на средствата – от 1 на 2 от неизразходваните средства от бюджета на ПРСР. Това е голяма победа за България. Мярката ще действа до края на месец юни, 2021 година.

- Имам към вас въпроси, които ни задават фермерите – ясно, че ще има преходен период от 1 или 2 години – това означава ли, че той ще „изяде“ част от следващия програмен период и от къде ще дойде финансирането по време на този преходен период?

- Още не са приключили преговорите за многогодишната финансова рамка /МФР/. На този етап има решение преходният период да е 1 година, но ако се наложи, той може да бъде удължен на 2 години. Относно парите по Предходния Регламент - реално през 2021 плащанията ще са от новата бюджетна рамка на ЕС, но на нивата, заложени за 2020 година, защото още нямаме приета окончателна финансова рамка. За държавите, които трябва да довършат изпълнението на ПРСР, но не са им останали средства, ще могат през 2021 да приключат дейностите с парите от новата МФР. Но всичко това не означава, че преходният период ще „изяде“ парите от новия. Целта е да се осигури плавен преход между сега действащата и новата ОСП, без това да бъде в тежест на фермерите - т.е. да има непрекъснатост на плащанията до влизане на новите правила в сила - вероятно от 1 януари 2022 или 2023 година.

- Брюксел определи безпрецедентен спасителен пакет от 750 млрд. евро за възстановяване от кризата след Covid – 19 – вярно ли, е че 16 млрд. евро ще бъдат заделени за земеделие и на какъв принцип ще се отпускат тези пари?

- Наистина около 15 млрд. евро от тези 750 млрд. евро са предвидени за увеличение на бюджета на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това обаче минава през призмата на постигането на целите по отношение на климата и на околната среда. Няма как тези пари да не са обвързани със зеления курс, по който Европа вече афишира, че поема. А парите, които България трябва да получи по възстановителния пакет са около 15 млрд евро, като нека припомня, че пакетът още не е гласуван. Нека обаче никой не си представя, че Европа ще ни сложи парите в чувал, ще ни ги даде и ние ще правим с тях каквото си искаме. Срещу всяко евро трябва да стои идея, проект за реформа в даден сектор – съживяване и растеж на икономиката, нови работни места, внедряване на иновации. И това касае всички области на икономиката. Крайната цел е по-високи доходи, по-добър живот за хората.

- Това какво означава реално за земеделските производители?

- Означава, че ще има изисквания за по-чисто земеделие, за по-малко пестициди, за по-малко наторяване, за биоразнообразие. Зеленият пакт неминуемо ще даде отражение и при разпределението на тези средства.

- Българските фермери вече са запознати с двете стратегии „От фермата до вилицата“ и за запазване на биоразнообразието – важно е да уточним в какъв период от време ще се разположат те?

- Зеленият пакт е със заложени дългосрочни цели, но те ще се изпълняват стъпка по стъпка. До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. До 2030 година трябва да бъде намалено с 50% използването на пестициди, поне с 20% да се намалят изкуствените торове и препарати и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Всичко това не означава забрани и санкции, а поетапна работа. Стратегията „От фермата до вилицата“ има за цел не просто да щади природата и околната среда, но да щади и човешкото здраве – като се консумира по-качествена храна.

- Каква е цената, която земеделците ще трябва да платят за Зелената сделка – икономисти казват, че няма как да се прави рентабилно и пазарно ориентирано земеделие и в същото време да се прилагат щадящи екологични практики?

- От Европейската народна партия, крайнодесните, либералите сме изтъквали подобни аргументи и в комисия, и в пленарна зала. Настоявали сме за по-малки проценти и за по-дълъг период в постигането на целите на Зеления пакт. Но в крайна сметка, при гласуването в Европейския парламент надделя желанието на онези гласове, които са за по-зелена Европа – зелените, крайнолевите и въобще – лявата част на залата. Може би има известна доза популизъм в тези решения, но такива са реалностите в момента в Европейския парламент. Ние смятаме, че ако ще се върви към изпълнението на Зеления пакт, трябва да си поставим реалистични срокове и постижими цели, за да не останат те само на хартия - като едни красиви пожелания. А фермерите трябва да бъдат достатъчно добре финансово стимулирани, за да пренастроят своите производства – да си закупят всичко необходимо, включително и земеделска техника.

- Ще бъдат ли въведени тавани на плащанията за фермерите – има ли дебат по този въпрос в Европейския парламент?

- Приетият текст от ЕП към месец май 2019 година е за таван от 100 000 евро, но преговорите продължават. Лично съм питал предишния еврокомисар по земеделието Фил Хогън защо има неравнопоставеност по директните плащания между отделните страни-членки, между Източна и Западна Европа. Той беше директен човек и ми отговори следното: „Ами, въведете тавани и ще получите по-справедливо разпределение на европейските субсидии“. В момента разискванията в парламента са посветени на новата зелена архитектура на ОСП. Наред с агро-екологичните мерки по Втори стълб (развитие на селските райони), ще се въведат т.нар. еко-схеми в Първи стълб, а директните плащания ще бъдат обвързани със спазването на основни стандарти и изисквания по отношение на климата и околната среда, общественото здраве, здравето на растенията и животните, както и хуманното отношение към животните. Според мен би било добре плащанията за прилагане на по-високите екологични изисквания (напр. еко-схемите) да бъдат извадени от тавана, за да има стимул за прилагането им.

- Коментират ли се в Брюксел българските скандали в земеделието от последните дни?

- Не, този случай не получи гласност в Европарламента. Дори и с онези думи, че ако българските производители правят нарушения, то това не е за хвалба, министър Танева показа своята загриженост за българските фермери. И я подкрепям не защото сме съпартийци, а защото тя наистина полага големи усилия. Атакуваха я грозно и брутално, тя определено не заслужава такъв удар. Корона кризата ни показа едно – че трябва да се научим да живеем по правила. Не може едни да карат през просото, други да работят на светло, а накрая всички да искат европейска подкрепа и солидарност.  

Публикувана в Интервюта
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Много от стопаните ще се откажат от финансовите стимули по зелените политики и ще разчитат на пазара, прогнозира професорът

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Мишев, най-големите страхове на българските земеделци са свързани с т. нар. Зелена сделка – какво показва вашият поглед на икономист – това ще доведе ли до промяна на структурата на земеделието у нас, до свиване мащабите на стопанствата, до фалити?

- За мен лично, това позеленяване на ОСП малко е свързано с PR. Какви ли не мерки се въвеждат – с цел земеделието да се направи природно ефективно. Но то няма как да бъде ефективно, ако е позеленяло. Икономическите изисквания се бият с природните, с екологичните. Най-природосъобразно е примитивното. То обаче не е рентабилно, не намира добри пазари. Това се постига само с ефективно земеделие, с мащаб на производството. По-едрите стопанства са по-ефективни. Позеленяването на ОСП ще обремени нашите земеделски стопани, тъй като ще постави пред тях нови изисквания.

- Вече се говори за финансови стимули към фермерите – за да прилагат зелените политики. Къде е капанът?

- „Ще получите един пари, ако направите еди-какво си….“ – това казва Брюксел. Очаквам много от стопаните у нас да се откажат от тези пари. И да започнат да разчитат на пазара.

- Не граничи ли това с някаква истерия?

- То си е пълна истерия. За мен е икономически необективно. Но е модерно – всички говорят за зелен пакт, зелена сделка – каквото и да значи това. За да е ефективна обаче една икономика, тя натоварва природните ресурси. И няма как да бъде иначе – такава е икономическата логика на нещата. Брюксел явно следва друга логика. И затова по-вероятно е ограниченията към земеделските производители, свързани със зелените политики, да продължат.

- Възможен ли е по-разумен и по-спокоен отговор на климатичните промени и как би изглеждал той?

- Не вярвам, че разумът ще надделее. Промените в климата, намаляването на природните ресурси – всичко това се използва като аргумент за позеленяване. Въпросът се поставя ултимативно – ако не следваме зелените мерки, чакат ни катастрофи. За мен обаче има обективни фактори – просто няма валежи тази година, всички го виждаме. Тази зима още не сме видели сняг. Но дали човекът и неговите действия са единствените виновни за това? Брюксел казва: „Да!“ Затова нека не се надяват българските земеделци, че позеленяването ще ги отмине. Даже напротив – тази тенденция ще става все по-силна. И от една страна ще трябва да спазваме позеленяването, а от друга – да произвеждаме ефективно и да продаваме, да се борим с големите на световните пазари.

- Слаб пазарен играч ли е българският земеделец?

- Зависи за кое направление говорим. Големите зърнопроизводители у нас са много добри световни играчи. И ние сме известни с това. В сектор „Плодове и зеленчуци“ нямаме толкова големи успехи, там пазарът е труден. Ако фермерите се сдружават, по-лесно ще стигнат до пазара. Колкото си по-малък, толкова по-трудно стигаш до световния пазар. Затова съюзяването, кооперирането е добро решение за тях.

- Обвиняват зърнопроизводителите, че изнасят суровина, че не диверсифицират, не преработват, не произвеждат висока добавена стойност – това основателна критика ли е?

- Моето мнение е по-различно. Фактът, че страни като Австралия, САЩ, Канада изнасят зърно, значи това е стока, която се търгува. В какво да преработим зърното – в месо или в брашно? Брашното обаче не се търгува лесно. Ако се произвеждат фуражи за животновъдството, тогава става дума за съвсем друг тип производство. И щом българските зърнопроизводители не го правят, значи това не е рентабилно за тях, казано просто – не върви. Затова не мисля, че е лошо, че изнасяме зърно. Това производство е ефективно, за него има добър пазар и той е реален. Иначе тези приказки звучат хубаво, но не са много реални от гледна точка на икономическата ефективност.

- Всяка година милиарди се наливат в българското земеделие, но то остава слаб сегмент в българската икономика – каква е причината, защо се получава така?

- Вярно е, че се наливат много пари. Нашите земеделци никога не са получавали толкова голямо подпомагане, каквото има сега – от Европа и от националния бюджет. Големият процент от парите отиват при по-едрите стопани, защото такава е схемата на директните плащания – на единица площ. И малките се чувстват ощетени. За мен лично, субсидията не е добър елемент. Един човек свикне ли на субсидии, отпиши го като производител. Той започва да разчита на тях и да се оплаква. Лежи си пред телевизора, чака да му дойде субсидията и не се вълнува особено от това какво ще произведе. Какъв земеделец е това? Една от причините за недобрия ефект от наливането на средства за земеделие е начинът на тяхното изразходване и структурата на земеделието у нас. Парите отиват при големите. И те вече стигнаха до положението да казват, че не се интересуват от тези средства. Защото получиха достатъчно и каквото можаха – изградиха. Има и друг въпрос по отношение на субсидиите. Това са публични средства – защо не отиват за публични дейности? Няма друг сектор, в който публични средства да отиват за производствени дейности. Единствено в земеделието е така. Затова и тенденцията е дребните производители да намаляват, да остават едрите и средните стопанства, които са най-устойчиви икономически и по-ефективно използват тези средства. Но пък точно заради това ще им бъдат налагани различни ограничения от Европейската комисия – позеленяване, тавани и т. н. Така се борят в Брюксел с такива като нас. Нашите производители реват защо се внасят домати. Внасят се, защото под такъв договор сме се подписали, когато сме влизали в Европейския съюз. И Германия е подписала такъв договор, но тя произвежда и мерцедеси, които изнася. А ние нямаме мерцедеси, ние произвеждаме домати. Тежко е това положение, нали?

- Основната критика към Програмата за развитие на селските райони е, че тя работи на парче – какви са изводите от вашия swot анализ?

- Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е полезна от гледна точка на това, че влизат пари в страната. Нашият анализ установява, че положителният ефект е свързан с увеличаване на броя на микропредприятията в селските региони, създават се заетост. По отношение на критиката, че програмата работи на парче – да, ПРСР финансира отделни дейности, за регионите като цяло има други програми – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството например - „Региони в растеж“. И тъй като Програмата за развитие на селските райони работи на друг принцип, печелят най-инициативните. А след това по-малко инициативните възразяват. На тях им помагат Местните инициативни групи, които работят по подхода Лидер – Водено от общностите местно развитие (ВОМР). Те имат задачата да стимулират по-слабо активните фермери. И както се разбира – правят го успешно.

- Два програмни периода от прилагането на ОСП се говори за опростяване на административната тежест, фермерите постоянно се оплакват от твърде сложното администриране в земеделието, от две години проекти и заявления се подават само по електронен път – в тази посока какво може да се направи?

- Като чуя, че говорят за опростяване, знам, че всъщност ще стане по-сложно. Погледнете какво прави сега Брюксел с тези национални Стратегически планове, които изисква от държавите – членки на Европейския съюз. Администрацията в Брюксел реално облекчава своята работа, защото ще работи с 26 готови документа. Но така стоят нещата – който дава хляба, той държи и ножа. Хубаво е да има опростяване на ОСП, но нека не забравяме, че това е свързано с въвеждането на нови технологии. Това също обременява бенефициентите и администрацията, защото изисква от тях нови познания и компетентности. И те пак ще се оплакват. Все по-трудно всъщност става да се напише един проект. Все повече страни участват в него, изискват се техните подписи и т. н. Казвам го от личен опит. Така че, облекчаване на административната тежест няма да има, ще има въвеждане на нови технологии. Фермерите трябва да свикнат с тази идея. Електронизацията е неизбежна, от сега нататък всяко администриране ще бъде свързано с интернет и със съответните електронни платформи. Това е световна тенденция. Знам, че е обременително, защото голяма част от стопаните нямат достъп до интернет или мрежата е слаба, но такива са реалностите у нас.

Публикувана в Интервюта
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

основен акцент в Годишния семинар на НСЗК, започнал край Варна

Какви са перспективите пред земеделските кооперации у нас – това е основният въпрос, който ще дискутират земеделските стопани от цялата страна на тридневна годишна конференция, която започна край Варна /22-24.01.2020 г./.

Необходима е национална стратегия за развитие на земеделието в условията на Общата селскостопанска политика, категорични са членовете на Областния съюз на земеделските кооперации в Силистра. В нея трябва да залегнат най-спешните проблеми в българското селско стопанство, уточни Кирил Боянов, председател на браншовата организация. В дискусията за ОСП ще се включи министърът на земеделието Десислава Танева на 23 януари.

„Законът за кооперациите изостава от сложните поземлени отношения и би следвало с проекта за Закона за земеделските земи да се внесе и проект на Закона за кооперативите”, подчерта Боянов. Той е категоричен, че изминалите почти 30 години са доказали, че кооперативното земеделие е съхранило българското село. „Там, където има работещи земеделски кооперации, има живот в селата”, изяснява социалната роля на кооперативите Боянов. По думите му в годините на недалновидната поземлена реформа са ликвидирани над 2000 кооперации.

Сложните поземлени отношения у нас също ще бъдат обект на разискване с ръководството на Министерството на земеделието по време на годишната среща на земеделските кооперации.

Повече от година се работи за нов Закон за кооперирането, който да отговаря на съвременните поземлени отношения, допълни още Кирил Боянов. Чрез него ще могат да се сформират кооперативи на собствениците на земя и кооперативи на фермери. С новия норматив трябва да се даде възможност за промяна в начина на трайно ползване на площите чрез т.н. договор за управление, посочва още Кирил Боянов. По думите му разумното и ефективно използване на водните ресурси чрез изграждане на хидромелиоративна структура е важна предпоставка за устойчиво, конкурентно и екологично земеделие.

Според ОСЗК е необходима и нова категоризация на земеделските земи. Кирил Боянов посочва, че това е нужно заради намаляващото почвено плодородие, ветровата ерозия, употребата на минерални торове и продукти за растителна защита. Не на последно място той поставя нарушеното равновесие между растениевъдство и животновъдство и затруднения и неправилен сеитбооборот.

В момента кооперативите, които членуват в Областния съюз на земеделските кооперации край Дунава, са 31. В тях се обработват общо 370 000 дка земя, която представлява една четвърт от общата обработваема площ в Силистренска област, възлизаща на 1 млн.723 хил. дка.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта

Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Коментари

Пакетното мегазаконодателство, свързано с поземлените отношения, за пореден път беше отложено. То се очертава като една от важните земеделски теми през 2020 година.

Извън емоциите, отлагането на приемането на Закона за земята определено е умно решение. Прибързаните промени рискуваха да доведат до хаос, вместо да изработят едни справедливи правила на земеползване. Вероятно щяха да се окажат пореден кърпеж.

Повече от ясно е, че е трудно да бъде постигнат баланс на интересите между над 3 млн. собственици на земя и близо 10 хиляди земеделци.

Гледните точки са различни

и изисква време те да се срещнат така, че всички интереси да бъдат удовлетворени. По този пункт всички браншови организации са съгласни. Затова и приеха с облекчение отлагането на мегазакона за поземлените отношения.

Нещо повече – преди да се правят промени в националното законодателство е добре да сме наясно каква нова Обща селскостопанска политика предстои. За да не се налага то отново да бъде променяно – съобразно конюнктурата в Брюксел.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

до сега е променян над 120 пъти

– още един аргумент в полза на твърдението, че не бива да се бърза. Честите промени отблъскват и големите инвеститори – те не биха си хвърлили парите в бизнес, който утре може да се окаже поставен в риск - поради липсата на ясни и устойчиви във времето правила.

И собствениците и ползвателите на земеделска земя гонят своите интереси. Разковничето за намиране на баланс се крие в диалога. В изслушването на отсрещната гледна точка и в постигането на приемливи компромиси и за двете страни. Ако всеки дърпа чергата към себе си, резултатите няма да са добри.

Хидромелиорации, комасация и характер на земеползването

– това са трите важни пункта, които определят едно земеделие като печелившо и устойчиво.

Изграждането на ефективни хидромелиорации у нас все още е мираж. Административният инструментариум е толкова сложен, че това отказва земеделците от инвестиции в тази посока. А и как се инвестира в изграждането на съоръжения за напояване, ако нямаш сигурност, че ще ползваш поне 10 години напред земята, която обработваш?, често питат земеделците.

Подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, която включва напояването, е с общ бюджет от 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро. Тези числа са повече от обeзкуражаващи. До къде ще ни стигнат няма и 50 млн. и половина лева и за какви хидромелиорации иде реч? Тук е нужна държавна стратегия със заложени конкретни цели. Такава обаче липсва. Нищо, че си имаме т. нар Водна стратегия, изработена от Световната банка още през 2016 година. И за нея са платени една камара пари. Стратегията е с обем от 107 страници и предлага конкретни стъпки за управление на водните ресурси у нас – в полза на едно по-ефективно земеделие, особено в контекста на все по-честите климатични аномалии, най-вече – засушаването.

Близо 4 години по-късно, нито една от 7-те стъпки, описани във Водната стратегия не е облечена в реални действия. А

подмярката 4.3 още не отворена

То и като отвори, ползата ще е най-вече за „Напоителни системи“ - като бенефициент. Кооперациите и водните сдружения са другите потенциални кандидати. Как обаче ще реанимираш водно съоръжение с мизерните 15 хил. евро? Ако изобщо успееш да минеш през целия административен батак на критериите за допустимост по подмярката. Ще бъдат ли достатъчни трите месеца на отворен прием по 4.3, за да се изготвят толкова сложни проекти, с които да се кандидатства? Правилата и изискванията за кандидатстване тепърва ще се умуват и е резонен въпросът кой изобщо ще се навие да прави проекти? Единственият сигурен и възможен кандидат изглежда „Напоителни системи“. Няма ли обаче да попаднем под ударите на санкции от Брюксел, които забраняват предприятия, които развиват търговска дейност да се подкрепят с нерегламентирана държавна помощ. Междувпрочем, и кооперациите могат да бъдат определени като такива.

Комасацията у нас също буксува. По силата на доброволните споразумения в момента тя е възможна едва в рамките на 1 година. Това предпоставя неустойчиви поземлени отношения и земята продължава да се обработва разпокъсано, което означава

липса на предвидимост за земеделския бранш

Без ясен хоризонт пред себе си, скрепен със силата на закон, земеделието у нас е обречено да оцелява година за година.

Държавата задължително трябва да се включи в процесите на комасация на земята. Примерите са много, да посочим един. Може да бъде създадена Държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя и така да стимулира процесите на комасация.

Безпредметно е да се коментира дали връщането на земята в реални граници беше грешка. По-важно е земеползването да бъде адекватно на сегашните реалности. А какви са те?

Над 3 млн. собственици на земя бранят своите интереси. Повечето от тях са извън пределите на страната и искат яснота и дългосрочна предвидимост в отношенията си с наемателите или арендаторите. Но тя не може да бъде безкрайно дълга в годините напред, защото конюнктурата на пазара се променя. Затова се търси приемлив компромис. „Никъде

в Европа не съществува терминът „бели петна“

Как да обясним на нашите деца, които искат да се завърнат от чужбина и да обработват земята си, че не могат да го направят, защото тя е отдадена под наем като „бяло петно“? Не е приемливо да има договори със срок от 30-40 години на ползване на земята“, категорични са от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Земеделците имат своите контрааргументи: редно ли е в законодателството да бъдат заложени крайни срокове при договарянето между собственици и ползватели на земя? Това не погазва ли правото на едно свободно договаряне между две страни? Юридически издържано ли е приравняването на аренден и на договор за наем на земеделска земя? И ред други въпроси остават отворени за дебат. В търсенето на отговори е задължително да се включат юристи, които отлично познават материята.

Една година време стои пред собствениците, ползвателите на земеделска земя и държавата. Този период не бива да се пропилява. Трябва

всички страни да седнат на масата

и да потърсят възможно най-добрите и работещи решения. Аграрният бранш има нужда от ясни правила, опростени административни процедури и предвидимост за своя бизнес. Най-малкото, несериозно е да се прави бизнес година за година. Собствениците на земя трябва да бъдат удовлетворени по силата на тяхното право, гарантирано от Конституцията – частната собственост е неприкосновена. Интересите трябва да се срещнат на полето на приемливите компромиси. За да не се обвиняват след това всички в лобизъм. И за да не се налага поредна промяна в националното законодателство, свързано с поземлените отношения. След поредния недомислен кърпеж.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта