Учените със земеделски профил в Страната на лалетата не само разработват нови технологии, но и печелят от тях.  Аграрниците в нашата страна могат да използват холандската практика за ефективно научно управление

Алекс Петров

За да просперира селскостопанската наука, тя трябва не само да се развива, но и да продава плодовете на своя труд, т.е. натрупаната интелектуална собственост. Убедителен пример за тази успешна симбиоза е холандският изследователски център ACRRES – от неговата практика можем да се поучим как учените могат да се кооперират с бизнеса, да създават нови разработки, да отглеждат продукти и да ги продават. Всичко е конструктивно и икономически рентабилно, с две думи – по холандски…

 

Сн.1

Тъй като сътрудничеството стои в основата на селскостопанската дейност в Холандия, изследователският център ACRRES също е резултат от съвместна дейност. Това е партньорски проект на Института за растения Lelystad Praktijkonderzoek Plant & Omgeving и Вагенинския университет (Wageningen UR) . Освен това центърът се поддържа от управлението на провинциите Флеволанд и Лелистад. Въвлечен в процеса е и селскостопанският бизнес, заинтересован от провеждането на разработките.

Главни направления в изследователската дейност са

проекти в областта на възобновяемите енергийни източници

(базирани на слънчева и вятърна енергии, биомаса) и проучвания на техните потенциални приложения и преработки.

Базовата идея за направлението възниква сред учените преди 10 години, когато Холандия започва цялостно да обмисля използването на „зелена“ енергия и рециклиране на материалните ресурси. Проблемът тогава е бил, че производството на биоенергия е било скъпо и над него веднага започват да работят учените.

Днес ACRRES

отглежда и изследва култури на 8000 декара земя

близо до Амстердам. По нашите стандарти размерът ѝ представлява средноголяма ферма, но за Холандия това е доста висок показател, тъй като земята там е много скъпа. Територията е разделена наполовина: на изследователски парцели и и засети площи за производство с търговско предназначение. Впрочем учените отглеждат баналните за нас картофи и лук. Изглежда нелогично да се произвеждат такива евтини култури на една от най-скъпите земи в Европа. Но присъствието на селекционни компании в областта играе голяма роля, което позволява на ACRRES да бъде икономически самостоятелен и независим практически през целия сезон.

Приложните изследвания и демонстрациите на разработките на прототипи се извършват на изпитателни площадки, за да се подобрят рентабилните начини за устойчиво производство на енергия и използването на биомаса. На територията има и прототипи на вятърни мелници с нови характеристики и функции, които не принадлежат на центъра, а на бизнес компаниите, обработващи под аренда земя от ACRRES.

Но учените не се ограничават само да предлагат площи на бизнеса като място за тестване на техните иновативни процеси, прототипи на машини, оборудване, устройства и т.н. Заедно с развитието ACRRES организира стаж за студенти от селскостопански специалности. Освен това учените предлагат познавателни и по-задълбочени турове за представители на индустриални отрасли. Цената на тура включва и лекции на университетски преподаватели по теми за възобновяема енергия. Всички заинтересовани могат да научат как центърът развива технологии, които могат да пречистят 52% метан до 99% и да го преработват на биогориво.

В полетата на изследователския център са въведени системи за прецизно земеделие и се създават програми, които създават карти на обработваеми земи. Тези геоданни се съхраняват и използват в мобилни приложения.

ACRRES работи в тясно сътрудничество със земеделските производители, консултира и изпълнява много съвместни проекти. Има и много демонстрационни полета за изпробване на средствата за растителна защита на агрохимичните компании.

Най-интересното е, че вариантите на развитие продължават да се увеличават и разширяват. Центърът разви интелигентен клон от енергийни хранилища

към изследователски центрове. При прекъсване на захранването по време на изследвания в ACRRES, дисбалансите в работата могат да бъдат избегнати. Собствената енергийна мрежа показва баланса на захранването и наличието на енергийна мощност в местата за резервиране.

Планове за бъдещето – в следващите 20-30 години центърът ще работи върху проблема с технологиите, които са вредни за почвата. Учените обмислят начини за работа на малки, автономни машини, оборудвани с мобилни приложения.

Публикувана в Агроновини

Природата прави почвите различни, но в стремежа си за прехрана и печалба хората често постъпват с тях по един и същ неправилен начин

За това, как незнанието за особеностите на почвите и културите, които отглеждаме, както и стремежът към печалба, може да се превърне в катастрофа в дългосрочен план, разказва индийското издание Rural Marketing. И въпреки че в материала става въпрос за Индия, струва ми се, че тревожната тематика, третираща глобални проблеми, касае всички ни и ще е полезно да го прочетем.

Тази година беше наситена със събития, в това число, широко бяха обсъждени тропическите гори на Амазонка, които пламнаха в гигантски огньове. В подпалването им най-често обвиняваха земеделците и вероятно, не без основание. В крайна сметка това далеч не е изолиран случай - изгарянето на гори за създаване на земя за земеделие е вековна практика. Рязането и изгарянето на дървета дори се радва на добри отзиви от определен слой хора, практикуващи земеделие. Те казват, че полученият слой пепел осигурява на новоизчистената земя богат хранителен слой за торене на селскостопанските култури. Всяка година хората на север и запад в Индия страдат от смог и лошо качества на въздуха само защото фермерите в региона предпочитат да палят стърнищата си, а не да използват алтернативни методи. Изгарянето е много по-евтино! Тази практика никак не ни е чужда, защото доскоро масово беше прилагана и у нас, до влизането ни в Европейския съюз.

Правилната култура за наличния тип почва

В Индия има различни типове почви, започвайки от плодородните алувиални-ливадни равнини на Индо-Гангската равнина и завършвайки до черноземните и червени почви на платото Декан.

В щатаТамил Наду може да се види, че полетата в окръг Салем и Перияр са червени, а полетата в Коимбатур и Раманатхапурам - черни. Всеки тип почва носи полза за различни типове култури благодарение на своите уникални физични, химични и биологични свойства.

Алувиалната почва е плодородна, богата на калий и подходяща за селско стопанство, особено култури като ориз, захарна тръстика и плантани (зеленчукови банани, които се използват за готвене).

Червената почва има високо съдържание на желязо и подхожда за такива култури като каян (или гълъбов грах, семейство бобови), нахут, мънг боб, фъстъци и рицин (за производство на рициново масло от семената на растението).

Черноземите са богати на калций, калий и магнезий, но съдържат малко азот. В такива почви добре растат памук, тютюн, лют пипер (чили), маслодайни култури, царевица, сорго.

Песъчливата почва с ниско съдържание на хранителни вещества отлично подхожда за такива дървета като кокос, кашу и казуарин в районите с високо ниво на валежи.

В същото време, с подобряване на иригацията и третирането на семената и посевите с агрохимикали, подобни фактори вече нямат толкова голямо значение за земеделците. И вместо да отглеждат сорго на подходящите за него почви, с помощта на торове, там те отглеждат ориз. Това не само че води до излишни разходи за ресурси, но влияе отрицателно на здравето на почвата и земеделието в дългосрочна перспектива.

Един и същ сеитбооборот в продължение на много години

В Индия едно време е вървяла правителствена реклама за планирането на семейството, в която се е подчертавала необходимоста от спазване на промежутък между ражданията за жените не по-малък от три години, за да може майката да възстанови своите жизнени сили и нейното тяло да бъде здраво за износване и раждане на следващото дете. И по отношение на земята, която е прието да наричаме Майка, следва да се прилага същият подход. Но уви, много съвременни земеделци не правят това.

В миналото фермерите са предпочитали да отглеждат няколко култури на малки парцели земя и дори са оставяли част от тях необработени за възстановяване на плодородието. Но интензификацията на селскостопанското производство на големи площи обработваема земя практически унищтожи този подход.

Прекалените обработки намаляват органичното вещество в почвата и дори обратно, увеличават ерозията, премахвайки постоянната почвена покривка. Отстраняването на растителните остатъци намалява съдържанието на хранителни вещества и увеличава загубата на въглерод в почвата, който отива в атмосферата, като я замърсява.

Оставянето на земята без реколта просто е нерентабилно – оставянето на необработваема земя означава финансови загуби, които земеделците по света не могат да си позволят в настоящия момент, когато се борят с ниските изкупни цени на продукцията.

Липсата на знания, а не агрохимията е виновна за намаляване на биоразнообразието

Разнообразието от по-рано отглежданите култури постепенно, но трайно изчезва, тъй като в търсенето на по-високи доходи земеделците отглеждат само тези култури, които имат добри цени и им носят печалба.

В резултат на това едни и същи площи земя се използват за отглеждане на едни и същи култури отново и отново в продължение на много години. Производителите също така избират и конкретни продоволствени култури, известни като стокови култури, за да получат по-изгодна цена за своята продукция. Когато почвата е изтощена, естествено е земеделците да внасят торове, често без да знаят от какво точно имат нужда и колко. Това още повече застрашава здравето на почвата.

За слабите растения е сложно и трудно да устоят на болестите и неприятелите и ето тук, на дневен ред идват пестицидите. По аналогичен принцип, както и торовете. Но за съжаление все още не съществуват строго контролирани структури, наблюдаващи използването на агрохимични рецепти от професионални агрономи, въпреки че в света този въпрос периодично се повдига.

По данни на Министерството на селското стопанство на Индия, използването на пестициди в страната е нараснало от 47,02 хиляди тона през 2001 година до 52,75 хил. тона в периода 2016/17. Тази статистика със сигурност важи в аналогични размери във всички развити в селскостопанско отношение страни.

Продоволствената безопасност и стремежът към самодостатъчност на страните в производството на хранителни продукти разбира се, че е приоритет, но медалът има и обратната страна. Тя показва, че назрява необходимост от повишаване нивото на аграрното образование на тези, които работят земята.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Новият премиер на Великобритания Борис Джонсън обещава да освободи сектор биологични науки във Великобритания от анти-ГМО правилата за разработка на устойчиви към болести земеделски култури

Борис Джонсън е заявил, че Великобритания има сили да създаде „устойчиви на болести култури, които ще хранят света“.

Към този момент само две ГМ-култури са одобрени за отглеждане в ЕС, където действат строги норми и правила по отношение на ГМО.

Във Великобритания в момента не се отглеждат генетично модифицирани култури, въпреки че учени и земеделци в много страни по света все по-често се обръщат към нови сортове селскостопански култури,за да противостоят на неприятелите, болестите и екстремните природни условия без химично вмешателство.

Производителите на земеделски култури с радост възприемат изявленито за поддръжката на новия премиер на Великобритания за дерегулиране на ГМО и по-прагматичния подход за оценка на риска при ГМ-културите.

Професор Ахим Доберман, директор на авторитетния британски научно-изследователски център Rothamsted Research, коментира изказването на Борис Джонсън: „Тъй като пред света стои задачата да нахрани повече хора от ограничени площи и при спазване защитата на околната среда, на нас ни е необходим всеки възможен инструмент за подобряване на производството на селскостопански култури, а също така и храната да бъде по-питателна. Конкретно във Великобритания ни е нужен по-опростен процес на регулиране на генно-инженерните култури, отговарящ на най- високите стандарти за безопасност, например въз основа характеристика на признаците, а не общо правило за всички генни технологии“.

Във Великобритания вече са провеждани полски изпитвания на ГМ-картофи, ГМ-пшеница и ГМ-ръж.

Въпреки бързото възприемане на ГМ-технологииите от фермерите, противниците на генетично модифицирани култури по-принцип никак не са малко. Във Великобритания безпокойство от изявлението на Борис Джонсън са изразили екоорганизации като „Гринпийс“, „Приятели на земята“ и Асоциацията на почвите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Под мотото "Дай решение за замърсените почви" почоведската наука отбеляза Световния ден на почвите. На 5 декември Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР) отбеляза и своя празник на тържествено събрание в Националния музей „Земята и хората“. Освен института, в организирането на мероприятието се включиха Националният музей „Земята и Хората” и Българското почвоведско дружество. На тържеството присъстваха представители на ЦУ на ССА, НССЗ, АУ-Пловдив, ЛТУ-София, УАСГ-София, директорите на ИЗК „Марица”-Пловдив и Института по розата и етеричномаслените култури, фирми, журналисти от електронни и печатни медии. 
Тази година темата на Световния Ден на почвата е „Дай решение за замърсените почви”.
Тържественото събрание беше открито от директора на ИПАЗР „Никола Пушкаров“- проф. д-р Светла Русева. Професор Русева изнесе и планарен доклад на тема „ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО ЗА ПОЧВИТЕ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА“. В него тя сподели акцентите от най-важните глобални събития в областта на почвените проучвания, протекли през изминалата година. Проф. Русева посочи и предизвикателствата пред националното почвознание през следващите три години 2019-2021 г.
Проф. Ирена Атанасова, научен секретар на ИПАЗР „Никола Пушкаров“ изнесе доклад за Почвеното замърсяване – скритата реалност. Тя представи основните проблеми, свързани със замърсяването на почвите и препоръките на Глобалния симпозиум по замърсяване на почвите, организиран от ФАО. заяви, че националните традиции и иновации в системите на земеделието вървят ръка за ръка. Нанотехнологиите и в частност наноторовете са част от иновациите в тази област.
Проф. Методи Теохаров, председател на Българско почвоведско дружество представи темата „Законодателството – в полза или във вреда на почвите, земята и поземлените отношения”.
Проф. Светла Русева връчи ленти за академична длъжност на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ на учените, хабилитирани през 2018 г. – проф. д-р инж. Снежан Божков, доц. д-р Бисер Христов, доц. д-р Весела Петрова-Браничева и доц. д-р Юри Енакиев. 
Институтът учредява почетно звание за особени заслуги в развитието на основните научни направления на института и навършване на кръгли годишнини. Със звание „Почетен професор на ИПАЗР „Н. Пушкаров” бяха удостоени проф. дсн Невена Богацевска за особени заслуги в областта на растителната защита, проф. д-р Методи Теохаров за принос в развитието на почвознанието и проф. д-р Димитранка Стойчева за принос в развитието на агрохимията и почвознанието.
В дните на изложбата „РЕШЕНИЯ ЗА ЗАМЪРСЕНИТЕ ПОЧВИ В БЪЛГАРИЯ” от 5 до 14 декември 2018 г., ще бъдат прожектирани научно-популярни филми „Почвите в България”, „Ерозия на почвите”, „Подкрепи Световния ден на почвата и Международната година на почвите” и „Почвата говори с гласа на Едуард Нортън”.

Публикувана в Бизнес
„Оценката на риска по хранителната верига трябва да се основава на научни знания и достоверни факти, да се осъществява отделно от управлението на риска по независим, безпристрастен и прозрачен за обществото начин и да служи като основа за предприемане на адекватни законодателни и контролни мерки, управленски решения и политики.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при откриването на юбилейната научна конференция „10 години наука за храните в услуга на потребителите“. Организатори на конференцията са Центърът за оценка на риска по хранителната верига и Националният център по обществено здраве и анализи.
 
Д-р Димитров припомни, че дълго време оценка на риска по хранителната верига не беше търсена при взимане на управленски решения. След 2002 г., когато ЕС създаде с регламент Европейския орган по безопасност на храните EFSA с цел изготвяне на научен анализ на рисковете по храни и фуражи, беше утвърден такъв подход на европейско равнище. С отделянето през 2016 г. на Центъра за оценка на риска по хранителната верига от органа, отговорен за управлението на риска- БАБХ и в България ясно бяха разграничени оценката от управлението на риска. Това създава възможност за изготвяне на независима от контролния орган научно обоснована оценка на възможните рискове по хранителната верига, което е по-надежден гарант за потребителя на всеки етап от хранителната верига, подчерта д-р Цветан Димитров.
 
Резултатът от дейността на Центъра е в полза на компетентните органи, ангажирани с управлението на рисковете при създаването на политиките и контрола по безопасността на хранителната верига, както и в полза на бизнес операторите на храни, потребителите и на обществото като цяло, уточни заместник-министърът. Научните становища и препоръки би следвало да имат ключово значение при превенция на кризи в областта на хранителната верига, посочи още той. Заместник-министърът подчерта в този контекст важността на научното сътрудничество и изграждането и работата в мрежи между европейския и националните органи по безопасност на храните, научно-изследователските институти и всички останали заинтересовани страни. Той акцентира върху основната роля в изпълнението на тази задача на Българския контактен център на Европейския орган по безопасност на храните.
 
Зам.-министър Димитров подчерта, че е необходимо да се разширява сътрудничеството между науката и бизнеса и че е радващ факта, че вече има сключени споразумения между ЦОРХВ и браншови организации, които търсят научната експертиза по анализ на хранителните рискове.

Д-р Янко Иванов, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига направи обзор на дейността на центъра в 10-те години от създаването му, като подчерта, че той има широк спектър от задачи и има какво да се даде за утвърждаване доверието на потребителите предвид на множеството предизвикателства, свързани с безопасността на храните - промяна на ареала на векторно преносимите заболявания, глобализацията и разширените географски хоризонти на икономиката и туризма, новите храни, новите ваксини, новите технологии за отглеждане на животни и растения. Той акцентира и върху новите компетенции на центъра по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти, както и по предоставянето на препоръки към институциите и бизнеса относно обучения на техните служители във връзка с установените рискове по хранителната верига.
 
Серджо Родейа от Европейския орган по безопасност на храните EFSA представи пред представителите на научните институции възможностите за коопериране и подпомагане. 
 
По време на тридневната конференция ще бъдат дискутирани въпроси, свързани с безопасността на храните, здравеопазването на животните и растенията и безопасността на продуктите на модерните селскостопански биотехнологии. За участие са поканени признати учени от България и чужбина, представители на академичните среди, научни организации, както и на EFSA и FAO.

Допълнителна информация за конференцията може да бъде намерена на сайтовете на ЦОРХВ и на Българския контактен център към EFSA.
Публикувана в Бизнес
На 28 и 29 ноември в Бест Уестърн Хотел Експо в София ще се проведе Научно-приложен форум „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“. Той се организира от Селскостопанска академия – ССА и се подкрепя финансово от Фонд „Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката. Участие във форума ще вземат анализатори от Фондация „Интелиагро”, както и учени от национални академични организации – ССА,  Аграрен Университет – Пловдив и УНСС.
 
Форумът има за цел да очертае краткосрочните и дългосрочните перспективи на българското земеделие, като направи паралел със световните и европейски тенденции на развитие. Приложното значение на мероприятието ще бъде постигнато чрез съчетаване на изследователската работа с практическите наблюдения и експертиза на учените.
 
В дискусионните панели участие ще вземат представители на различните заинтересованите страни – организации на земеделски производители, браншови съюзи, български и чуждестранни експерти, наред с ключовото присъствие на представители на МЗХ. Крайният резултат от форума трябва да допринесе за обединяване около възможните бъдещи тенденции в отраслите на българското земеделие, установяване на влиянието на външните пазари върху аграрния отрасъл и за формулиране на изводи и препоръки, които да подпомогнат земеделската общност, коментират организаторите от ССА.
Публикувана в Новини на часа

Видовете и методите на традиционната селекция могат да бъдат много по-опасни от генетичната модификация, смята кандидата на биологичните науки Александър Панчин от Института по проблеми в предаването на информацията към Руската академия на науките (РАН).
Като аргумент на своите доводи Панчин припомня, че историята помни случаите, когато в резултат на селекция получените растения са били токсични и водили до отравяне. „Но с ГМО това не се е случвало. Оказва се, че ГМО са по-безопасни от организмите, получени по метода на традиционното размножаване и селекция, но тях никой не ги забранява“, казва ученият, като подчертава, че всеки ГМО продукт е подложен на стриктни и жестоки проверки за безопасност преди да бъде пуснат на пазара.
Кандидата на науките припомня, че през последните 10 години са били публикувани около 1,5 хиляди научни изследвания, потвърждаващи безопасността на ГМО и няма никакви изводи и данни за токсичност или отрицателно въздействие. Така също трябва да се помни и знае, че благодарение на генетично модифицирани организми е станало възможно масовото производство на много животоспасяващи лекарства, като например инсулин.
„Не е ясно, още колко изследвания трябва да се направят, за да се убедят депутатите, че ГМО е безопасно. Мисля, че всичко идва от биологичната неграмотност“, обобщава Александър Панчин.

Публикувана в Растениевъдство

Това твърди френското списание Le Tempe
* Толкова категорично ли е това мнение ще покаже близкото бъдеще

С развитието на технологията за производство на изкуственосъздадено месо, настъпва нова ера в производството на хранителните продукти. Напълно вероятно е епохата на животновъдството да остане в миналото, твърди кореспондентката на френското списание Le Temps Оливие Десибур, която вече дегустира първия стек от изкуствено създадено в лаборатория месо, съобщава изданието.
Ето как описва впечатленията си тя: „Производителите на месо от епруветка все пак ще трябва да конкретизират своите аргументи. Например, те твърдят, че тяхното ноу-хау може да удвои производството на месо до 2050 г. Но според данните на ФАО, Китай и Бразилия вече са постигнали тази задача. Друг аргумент – месото от епруветка ще намали количеството на изхвърляните въглеродни газове в атмосферата. Но тези количества в процеса на производството на натурално месо са минимални.
Учените твърдят, че тяхното изобретение ще доведе до значително намаляване на употребата на ресурси (енергия, вода, пасища). Но все още не е пресметнато, колко материали и енергия ще са необходими за промишленото производство на изкуствено месо. Пълната равносметка може да даде напълно различна картина за производството на високотехнологичното месо, докато за отглеждането на крави са необходими само пасище и вода.
Учените обещават промишленото производство на месо от епруветка да стане масово след 20 години. Това е предизвикателство, но все още нищо не е сигурно, тъй като много гениални идеи се провалят именно на етапа на внедряването им в масово производство. Вероятно ще са необходими още много време и средства преди да се случи третата революция в храненето на хората след лова и животновъдството“, резюмира изданието.
Някои европейски фермери вече излязоха с призив тези опити да бъдат преустановени, тъй като заплашват поминъка им. (ГФ)

Публикувана в Агроновини

Учени от Университета в Нотингам (Великобритания) са разработили технология N-Fix, която позволява на растенията да получават жизненоважния за съществуването им азот от въздуха, а не внесен с торове

Този метод е в състояние напълно да преобрази селското стопанство

 

Учени от Университета в Нотингам (Великобритания) са разработили технология N-Fix, която позволява на растенията да получават жизненоважния за съществуването им азот от въздуха, а не внесен с торове.

Усвояването на азота е процес, при който той се превръща в амоняк и този процес е изключително важен за растежа на растенията. Да получават азот от въздуха обаче могат само една малка група от растения, това са бобовите култури - грах, боб, леща. Повечето растения на Земята получават азота от почвата. За обогатяване на земеделските земи с необходимия за растенията елемент, хората са  принудени да използват азотни торове.

Учени от Университета в Нотингам, предлагат смело решение на проблема. Те са разработили метод за поставяне на азотпоглъщащи бактерии директно в растителните клетки. До това решение са стигнали, след като са открили специфичен вид, усвояваща азот бактерия  в захарна тръстика. Предполага се, че същите тези бактерии могат да живеят в клетките на повечето растения. По този начин, всяко растение, клетките на което съдържат тези бактерии могат да получат „безвъзмездно” азот от въздуха. Последствията от тази технология за земеделието са огромни - в бъдеще ще е възможно да се откажем от използването на опасните торове, а оттам и намаляване на разходите за производство, ще се отървем от енергоемките и замърсяващи околната среда предприятия, които произвеждат азотни торове.

Учените по целия свят отдавна са на мнение, че е  необходимо намаляването на замърсяването на почвата с азотни торове. Използването на азотни торове води до замърсяване с амоняк и азотни окиси. Това е опасно за здравето на човека, а също така води до появата на ”мъртви зони” без кислород в реки, морета и океани. Едно скорошно изследване показва годишните разходи за отстраняване на последиците от замърсяване с азот в Европа - те варират от 70 до 325 милиарда евро.

 

Според създателите на новата технология N-Fix, помощта на растенията за получаване на азот от въздуха е един от ключовите моменти свързани с продоволствената безопасност. N-Fix не е нито генетична, нито биоинженерна модификация. Това е естествен процес -  усвояване от азот-фиксиращи бактерии към растенията, така че растенията да са в състояние да абсорбират по естествен път азота от въздуха. Това означава, че всяка клетка на растението започва да абсорбира азот. Това е екологично решение, тъй като може да се използва при всички култури.

 

В продължение на 10 години изследователи от Университета в Нотингам са провели серия от тестове и са доказали жизнеспособността на своята технология в парникови условия. В момента тя се тества на открито. Технологията N-Fix е в състояние напълно да преобрази селското стопанство - да намали замърсяването на околната среда, както и да намали разходите за торове. Очаква се, че продажбите на технологията ще са в близките 2-3 години.

 

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта