„В момента много активно работим по анализите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), вече ги финализираме и работим по потребностите, като в края на април ще започнем неговото реално изготвяне.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева при откриването на среща на тема Общата селскостопанска политика след 2020 г. в гр. Ловеч, организирана със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).

Тя заяви, че в Стратегическия план по новата ОСП ще влязат директните плащания, мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и секторните програми – пчеларство и винарство.

„Акцент в днешната среща ще е именно новата Обща селскостопанска политика. Призовавам Ви да бъдете активни с предложения. За целта създазохме и специален email адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. на който очакваме Вашите коментари и предложения във връзка с новата ОСП.“, подчерта Кръстева.

„За периода 2014-2019 г. земеделските производители в област Ловеч са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 294,6 млн. лв., което представлява близо 2% от общо предоставения в земеделието публичен ресурс за същия период.“, заяви зам.-министър Кръстева.

Тя посочи, че селското стопанство през 2018 г. формира 8,8% от Брутната добавена стойност за икономиката на област Ловеч, което е над средното за страната (3,9%).

Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ, запозна  присъстващите над 200 земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г.

          Тя заяви, че 2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители, а Стратегическият план по новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще заработи през януари 2022 г.

          „Основна позиция на България е запазване на бюджета по новата ОСП на нивата, които са в момента, за да няма сътресения в секторите. Водим преговори за по-високи нива на обвързана подкрепа и запазване на този инструмент. Настояваме и за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г.“, уточни Христова.

 „Няма пречка всички настоящи мерки от Програмата за развите на селските райони (ПРСР) да бъдат включени в Стратегическия план по новата ОСП. Планира се 30 % от бюджета на бъдещата ПРСР да бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, каза още Мария Христова

Тя заяви, че зелените плащания ще се заместят с еко схема и те ще бъдат част от кръстосаното съответствие и екологизация.

Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014- 2020), представяйки актуална информация за предстоящите за отваряне инвестиционни и компенсаторни мерки на Програмата.

Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“ с акцент биосигурността. Бяха представени и възможностите за подкрепа на животновъдите по целевите приеми през 2020 г. по следните подмерки на ПРСР 2014-2020 г.: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.

В рамките на периода 2014 – 2018 г., броят на отглежданите биволи в област Ловеч се увеличава с 59%, а този на птиците - с 21%. Повишение се наблюдава и при пчелните семейства - с 12%, което допринася за нарастване на добива на пчелен мед с около 7%, стана ясно по време на срещата.

Експерти от Звеното за управление на НСМ представиха ролята, целите и дейността на Мрежата, както и ролята на новата Мрежа за ОСП в бъдещия модел на прилагане на ОСП след 2021 г.

Публикувана в Агроновини

Анета Божидарова

Формално сме готови да пишем националния Стратегически план. И трите swotанализа са налице. В средата на годината ще започне интензивната работа по него, а в края на 2020 трябва да е готов и да можем да го представим в Брюксел.

Това обяви по време на представянето на третия swotанализ земеделският министър Десислава Танева.

Впечатляващият труд от близо 600 страници

изследва ефекта от прилагането на Програмата за развитие на селските райони у нас в рамките на близо 10 години – от 2008 до 2017. Анализът е изготвен от екип икономисти от Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, с ръководител проф. д. ик. н. Пламен Мишев.

Като изключим неудобството на оказалата се малка Голяма конферентна зала на УНСС, което принуди голяма част от дошлите да чуят представянето на swotанализа да стоят прави в продължение на часове, липсата на вентилация, лошата преценка за видимост и чуваемост в цялата зала, форумът имаше своята логика.

Интересните разговори обаче се случиха извън конферентната зала. „Аз нямам никаква идея какво е национален Стратегически план, но е страшно удобно за Брюксел да работи с 26 такива готови документа“, пошегува се духовитият проф. Пламен Мишев.

И за самия него се оказа трудно да представи есенцията от толкова мащабен труд, какъвто е третият swotанализ. Картината в българските селски региони е позната – те обезлюдяват, преобладаващото население е над 65-годишна възраст,

демографската катастрофа е базов фактор

в този процес, безработицата е трайна – между 30 и 50%. Въпреки липсата на работна ръка в земеделието, оказва се, че липсват специалисти между въпросните проценти и затова и двата проблема стоят нерешени. Което поставя на дневен ред въпроса за професионалното образование. Задължително трябва да се въведе дуалното обучение, смята проф. Мишев, защото то обвързва теорията с практиката на терен.

Все пак, има и

добри новини за българското село

През 2017 година броят на хората, които са се изселили от селските райони е равен на онези, които са се заселили в тях. Ако това се превърне в тенденция, има светлина в тунела. Рискът от бедност в селата остава, но всъщност в рамките на 10 години е намалял повече от 50%. Най-успешни в селата се оказват микропредприятията с до 9 човека наета работна ръка. Те представляват 93% от общия брой такива в страната. Това означава, че има предприемачи, които знаят как да се възползват от Програмата за развитие на селските райони – в сферата на търговията, услугите и преработвателната промишленост. Селата са атрактивни за туризъм, но лошата инфраструктура слага прът в колелата на този бизнес. На къщите за гости им се смачка фасонът - заради няколко драстични нарушения в тази посока, но това не бива да затръшва възможностите за подобен тип бизнес.

Отличници по ПРСР

се оказват Местните инициативни групи /МИГ/. „Има политическо съгласие МИГ-овете да усвояват по-голяма част от финансовия ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Това са структури, които най-добре познават местната общност и най-успешно могат да работят в неин интерес“, заяви пред журналисти Десислава Танева.

Като се тегли чертата под вложенията, направени по линия на ПРСР и постигнатите резултати, трябва да бъдат определени новите политики на национално ниво за селските райони, посъветва проф. Пламен Мишев. Те, разбира се, ще трябва да бъдат поставени в контекста на новата Обща селскостопанска политика.

Какви ще бъдат политиките за селските райони – ще стане ясно в края на 2020 година. Когато националният Стратегически план вече е написан. Важният въпрос е: къде грешим, след като всяка година в българското земеделие и в селските райони се наливат милиарди, а делът на селското стопанство в образуването на брутния вътрешен продукт е едва 5%?

Публикувана в Коментари

Институтът по аграрна икономика и  браншът проведоха срещи относно изготвянето на Анализа на състоянието на селското стопанство. Това е първият от трите SWOT-анализа, на база на които ще се изготви стратегическият план, съгласно изискванията на новата законодателна рамка за Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. В дискусиите участие взеха представители на Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители в България, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и Институт за агростратегии и иновации. По време на срещите бяха обсъдени проблемите в отделните сектори и бяха дадени конкретни бележки по структурата и съдържанието на анализа. Браншът направи предложения по анализите на отделните специфични цели на новата ОСП относно стимулирането и споделянето на знания, иновации и цифровизация. Акцент беше анализът на земеделските доходи, пазарната ориентация и конкурентоспособността, както и научните изследвания. В детайли бяха разгледани и секторните анализи, темите за заетостта и привличане на млади земеделски стопани, както и връзката между научните институти и земеделските производители.

Доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на екипа в Института по аграрна икономика, който е ангажиран с изготвянето на анализа, пое ангажимент да отрази направените бележки и коментари. Веднага след това ще се премине към втори етап на идентифициране на потребностите по анализа на конкретните специфични цели, заложени от Европейската комисия за новата ОСП.

Публикувана в Агроновини
Понеделник, 16 Септември 2019 14:48

С вид на отличници, но без съдържание

Школският звънец винаги умилява. Пременени деца, с букети в ръце в първия учебен ден са трогателна картина и пълнят новинарските емисии. Че даже европейски ресор такъв ни се падна: Иновации и младеж. А еврокомисарката ни е с безспорен вид на отличничка.

Какви са обаче българските реалности? За 17 години в страната са закрити близо 1 100 училища, което е една трета от общия им брой. Земеделските професионални училища, които имат над 100-годишна история са малко повече от 10, но мераклиите да учат в тях от година на година намаляват.

Гимназиите са предимно в малките градове, които имат стари традиции в земеделието. Само че демографската криза изяжда не само селата, но и малките общини. Кой да се загрижи точно за земеделските училища? Правителствата и местните власти обикновено си прехвърлят топката и резултатът е логичен – в повечето от професионалните земеделски гимназии не е правен ремонт от години, базата остарява, връзката с бизнеса липсва.

Отдавна не се счита за престижно да учиш в земеделско училище, то дори не присъства в данните на официалната статистика. На този фон воят за липса на кадри в земеделието е обясним.

Какво да се направи? Отговорите са сложни и изискват комплексен подход.

Трябва да се започне от детската градина. Колко от българските деца са виждали домашни животни, освен на картинка? В Полша, например, има специални образователни програми, които обхващат от най-малките до най-големите. Как да предизвикаш интерес у едно дете към говедовъдния бизнес, например, ако то е навършило пълнолетие и още не е виждало жива крава?

Така модерното на запад дуално обучение у нас не сработва. По една твърде проста причина: бизнесът няма интерес да наема ученици на работа, след като законодателството ги третира наравно с редовно наетите лица. Нужна е специална нормативна уредба, но кой да я направи. Така години наред си играем на показни учебни практики, от които на практика никой нищо не печели. Нито бизнесът ще си отгледа кадри, нито учениците ще останат в бизнеса.

На този фон европейският ни ресор „Иновации и младеж“ изглежда като научна фантастика. Какви иновации, каква младеж при катастрофалните данни за състоянието на българското образование – начално, средно и висше?

Добре, че все още можем да се хвалим с малцина надарени деца, които продължават да обират всички първи отличия на световни състезания и олимпиади. Какво обаче се случва с останалите?

Ако искаме българското земеделие да бъде ефективно и модерно, първо трябва да се започне от образованието. И то да е точка първа в националния стратегически план. Ще му приляга – и еврокомисарката ни е с този ресор.

Реалните резултати обаче са въпрос на години. Засега сме само с вид на отличници, съдържанието липсва.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

България с европейски комисар по земеделие – човек се чуди дали да се радва, или да се стресне от подобна възможност. Слуховете витаят отдавна, че за поста се спряга името на Мария Габриел. Изданието „Политико“ публично оповести този факт, ден по-късно премиерът Бойко Борисов го нарече фалшива новина и заяви, че страната ни се интересува от модерни сектори като киберсигурност и ITтехнологии. Без съмнение, позицията еврокомисар по земеделие е престижна и апетитна – 30% от европейския бюджет отиват за прилагането на Общата селскостопанска политика.

С апетитите обаче е по-добре да се разделим още в началото. Ако българските фермери си представят, че към България ще потекат милиарди евро, в случай, че наш човек оглави поста, дълбоко грешат. Върху гърба на бъдещия еврокомисар по земеделие ще легне тежка задача – да балансира между лобитата на отделните държави членки и като виртуозен диригент да намери баланса в интересите. Задачата е още по-трудна в един Европейски парламент без ясно очертаващо се мнозинство. Новата Обща селскостопанска политика все още е на ниво маркирани намерения, битките тепърва предстоят.

Ако погледнем свършеното досега от българските евродепутати в ресор „Земеделие“, трудно ще намерим с какво да се похвалим. Вярно е, че на масата бяха поставени някои проблеми – за двойния стандарт при храните, за ролята на пчелите като опрашители, за подкрепа на земеделието в планинските райони. Реални политики обаче на ниво Европейски съюз по тези въпроси още няма. В този план е резонен въпросът – до колко Мария Габриел, която има дълъг стаж като евродепутат, е подготвена за земеделското портфолио и как ще отговори на интересите на фермерите в 27 европейски държави?

Преди да възлагаме прекомерни надежди България да оглави поста европейски комисар по земеделието, полезно е да си припомним, че прилагането на политиките на Брюксел е в ръцете на всяко национално правителство. Още не знаем какво ще напише българското в т. нар. национален стратегически план. Позициите на отделните браншове вече са известни и картината изглежда позната. Като че ли отново надделява досегашният манталитет всеки да дърпа чергата към себе си, за да „усвои“ едни европейски пари. Политическите битки за пореден път се очертават тяснопартийни. Мисли се на парче, а не за общото благо. Този манталитет и това ниво на политическа култура вероятно лежат в основата на изначално сбъркания генезис на родното селско стопанство. Горко ни, ако продължаваме така. И е по-добре да се разделим с илюзията, че български еврокомисар по земеделие може да ни спаси.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

За да бъде изработен националният стратегически план, всички чакат т. нар. swot анализи. Зад това сложно и неразбираемо на пръв прочит словосъчетание се крият 4 простички индикатора за определяне на рамката на всяка бизнес идея. S (Strengths) – силни страни, W (Weaknesses) – слаби страни, O (Opportunities) – възможности, T (Threats) – заплахи. Хубаво, всички внимателно ще четат въпросните swot анализи. Колко реално националният стратегически план ще стъпи на тях, не е особено ясно. Притеснителен е и друг момент: всяка институция работи със собствена методика по събирането на данни. Коректното им засичане се оказва сложен процес и поставя под съмнение яснотата за общата картина в земеделието у нас.

Аграрният министър Десислава Танева обяви, че дебатите по националния стратегически план започват в края на юли и обеща откритост и прозрачност по темата.

Къде обаче е скрит верният ключ към написването на добър национален стратегически план? Ключовата дума е устойчивост. И тотална промяна на философията на подпомагане.

Вече се чуват разумни гласове от различни земеделски браншове по темата. Ако отново ще си играем на разкрояване на новата ОСП на схеми и мерки, изкривяването е неизбежно. Безусловно устойчиво у нас е зърнопроизводството, няма две мнения по въпроса. „Зърнопроизводителите наистина изглеждат горди фермери. Единни са, образовани са, работят на светло“, каза един от месодайните говедовъди у нас, който се бори заедно със свои колеги да промени мисленето на българските животновъди. Защото гледането в една посока е от съществено значение за всеки бизнес.

До момента такова мислене липсва и до голяма степен субсидирането е „виновно“ за това. Всеки гледа в паницата на другия, всеки дебне обявяването на схемите и мерките с една единствена цел – да се докопа до максималните субсидии. И често остава излъган, защото колкото повече са кандидатите по една схема, единичната ставка за всеки фермер намалява. Аритметиката е проста: бюджетът е конкретен и се разпределя според броя на подадените заявления.

Изкривена е картината и в сектор „Плодове и зеленчуци“. Няма нужда да се влиза в конкретика, всички я знаем. Достатъчно е да припомним, че или сме рекордьори по отглеждане на тикви, или на нещо друго – според моментната конюнктура в подпомагането.

В този смисъл, гарантираните бюджети за всеки сектор изглеждат разумно решение. Ако предварително са ясни парите за животновъдите, за овощарите, за зърнопроизводителите и т. н., няма ли да бъде далеч по-честно отделните браншове сами да вземат решението как да бъде разпределен този финансов ресурс? А и така ще поемат една споделена отговорност, после ще се сърдят първо на себе си. Не прави ли така всеки предприемач, независимо с какъв тип бизнес си слага главата в торбата? Защо в земеделието да не е така? Отговорите ще търсим след няколко години. Когато ще чакаме поредния swot анализ. Ще бъде тъжно обаче отново да се налива от пусто в празно. И да не се заложи на устойчивост.

По време на един животновъден форум, разговарях с израелец, експерт-консултант по високопродуктивно овцевъдство. Попитах го как държавата може да намери баланс в подпомагането към малките и към големите овцевъди. Експертът от Израел ме погледна учудено и попита: в България бизнес ли искате да правите или социална политика, като отглеждате овце? Разбирам логиката на подобен отговор. Не разбирам защо българската политика в сектор „селско стопанство“ продължава да куца. Дали пък всъщност няма твърде много политика в този сектор?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта