• Това е целта на учебните компании, създадени във Ветеринарната гимназия в Добрич

  • Биоразградими „цъфтящи” картички и тор от калифорнийски червеи са част от успехите на младите предприемачи

  • Учениците произвеждат екологични продукти, които вече популяризират в Европа

Габриела Събева

Да се научиш на реален бизнес, да приложиш на практика знанията си по икономика и предприемачество и да получиш заплащане за труда си – от това по-голяма школа едва ли има. Това е принципът, който прилагат преподавателите в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Добрич. Похват, който освен на думи и хартия, е добре приложен в учебното заведение. Как? Чрез създаването на три учебни компании учениците имат възможност сами да изработят даден продукт, да видят как се приема не само у нас, но и в чужбина и най-вече – да получат възнаграждение за усилията си. Просто и ясно – практическа школа за агробизнес!

Създаването на продукти, отговарящи на съвременните европейски изисквания за биологично производство не е новост за Професионалната гимназия по ветеринарна медицина. Вече 11 години в учебното заведение се произвежда биотор от калифорнийски червеи. Началото е поставено по програма Junior Achievment, с помощта на която в училището е създадена първата учебна компания. В нея участват ученици от 11 и 12 клас, които се занимават с дейностите по отглеждането на червеите, добиването на биотор и реализацията й.

Нещата обаче не приключват до тук. След успешното начало учениците разширяват дейността си и в момента във Ветеринарната гимназия работят цели три учебни компании, които са специализирани в различни производства. Освен биотор от калифорнийски червеи, възпитаниците на училището отглеждат лавандула и произвеждат от нея различни ароматни продукти. Най-новата дейност е поверена на третата учебна компания, в която се произвежда биоразградима хартия и „цъфтящи” картички. Екологичният продукт има специфична технология за производство. Тя включва използването на рециклирана хартия, която се блендира и се добавят семена от теменужки, карамфилчета, астри, цинии, вербени и калдъръмчета. След разстилането и изсъхването на тази смес се изрязват различни форми. Именно така са изработени „цъфтящите” картички, които могат да бъдат дори посадени в саксия. Учебната компания на ПГВМ е първата у нас, която изработва подобен продукт.

Атрактивните картички вече са познати и на партньорите на добричките ученици от няколко европейски училища, работещи заедно по проект по програма „Еразъм +”. В началото на февруари уникалните „цъфтящи” картички бяха представени на среща в Белгия, на която се събраха всички участници от България, Румъния, Италия и Норвегия. Преподаватели и ученици работят заедно по проект „Насърчаване на предприемачеството сред младите хора чрез управление на учебна компания на европейско равнище на обучение” и обменят своите идеи, успехи и продукти.

„По време на обученията и работата по проекта се търсеше вариант за изграждане на общ модел за бъдеща учебна компания”, разказа д-р Светла Тодорова, директор на ПГВМ в Добрич. Тя сподели, че учениците от Добруджа са се включили в мултинационални групи и това е породило идеята всяка учебна компания от съответното училище да изработи даден продукт, в който да се вложат материали от партньорските учебни заведения. Така се стига до изработването на торбички от морски водорасли в Норвегия, сапуни от лавандула в Румъния, а в саксиите с цветя се използва компост от учебната компания на Ветеринарната гимназия и екохартия със семена, също дело на учениците от Добрич.

„Създаването на учебни компании във Ветеринарната гимназия е факт още от 2006/2007 година. Тогава поставихме началото и сега надграждаме. Когато разработваме даден проект, гледаме той да включва дейности, познати и популярни в училище”, разясни още директорът д-р Светла Тодорова. Тя допълни, че програма „Еразъм+” е много популярна в Европа, тъй като дава възможност на учениците да изминат на практика всички стъпки от стартирането на малък бизнес. „В училище идеите на младите хора се изясняват много добре. Именно това е моментът, а не след като завършат висшето си образование, да се лутат и тепърва да учат какво как да се случи. Учениците работят в практическа посока – как се създава и управлява бизнес, как се правят стъпките по регистрацията, какви са данъчните изисквания. После те могат да продават своята продукция, което много ги радва и удовлетворява”, разказва с гордост д-р Тодорова.

Един от успешно реализираните продукти в Добрич е произведеният биотор от калифорнийски червеи. Оказва се, че този бизнес-план предизвиква всяка година интереса на учениците. Със своя продукт компанията участва по състезания и печели награди.

„Имаме 10 легла с червен калифорнийски червей и всяка година ги разширяваме. Всеки нов клас, който се включи в учебната компания, създава ново легло”, разказва ръководителят Живка Райкова, която е преподавател по икономика и предприемачество. Обучението е в часовете по СИП, а програмата включва създаване и организиране на дейностите във фирмата, съставяне на бизнес план, управление, производство и продажби, съставяне на годишен отчет. Дейностите в самите учебни компании става извън часовете.

В началото на всяка учебна година ученическата компания избира и уточнява своята дейност. Избират се лого, президент и се разпределят длъжностите във „фирмата”, допълни д-р Тодорова: „Учим ги на диверсификация на дейностите, за да може една и съща учебна компания да изпълнява няколко функции. Това е добре за бизнеса, тъй като учениците трябва да са наясно, ако има нещо непечелившо, как да изкарват пари. В края на годината спечелените средства се разпределят дивиденти и се закупуват съответните материали за нуждите на комапнията”.

Гордост за учениците е разработеният от тях през предходната учебна година течен биотор. „Разтворът е с кладенчова вода, добита от 103 метра дълбочина. Добавя се към чистата биотор и така постигаме един екологичен продукт, в който няма химия, няма консерванти”, разкрива част от тайната на процеса Живка Райкова. Учителят допълни, че продукцията е подходяща за биологично чисто производство.

15

Верен помощник на учениците е преподавателят Христо Милушев, който е сред ръководителите на проекта за предприемачество. „Най-важното е младите хора да видят как могат да бъдат полезни за себе си и за обществото след това. Как? Като видят възможностите за развиване на бизнес в различните сектори на икономиката. Във всички училища, с които работим по проекта, са създадени учебни компании, които развиват малък бизнес. Това е първата стъпка, това е „тренировката” на техните бизнес умения”, подчерта учителят. В проекта участват училища с различни профили. В Белгия и Румъния са с бизнес насоченост, в Норвегия учебното заведени е с аграрен профил, а в Италия – свързан с природните науки. Така се предоставят различни възможности за развиване на бизнес идеите на младите хора.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 16 Септември 2019 14:48

С вид на отличници, но без съдържание

Школският звънец винаги умилява. Пременени деца, с букети в ръце в първия учебен ден са трогателна картина и пълнят новинарските емисии. Че даже европейски ресор такъв ни се падна: Иновации и младеж. А еврокомисарката ни е с безспорен вид на отличничка.

Какви са обаче българските реалности? За 17 години в страната са закрити близо 1 100 училища, което е една трета от общия им брой. Земеделските професионални училища, които имат над 100-годишна история са малко повече от 10, но мераклиите да учат в тях от година на година намаляват.

Гимназиите са предимно в малките градове, които имат стари традиции в земеделието. Само че демографската криза изяжда не само селата, но и малките общини. Кой да се загрижи точно за земеделските училища? Правителствата и местните власти обикновено си прехвърлят топката и резултатът е логичен – в повечето от професионалните земеделски гимназии не е правен ремонт от години, базата остарява, връзката с бизнеса липсва.

Отдавна не се счита за престижно да учиш в земеделско училище, то дори не присъства в данните на официалната статистика. На този фон воят за липса на кадри в земеделието е обясним.

Какво да се направи? Отговорите са сложни и изискват комплексен подход.

Трябва да се започне от детската градина. Колко от българските деца са виждали домашни животни, освен на картинка? В Полша, например, има специални образователни програми, които обхващат от най-малките до най-големите. Как да предизвикаш интерес у едно дете към говедовъдния бизнес, например, ако то е навършило пълнолетие и още не е виждало жива крава?

Така модерното на запад дуално обучение у нас не сработва. По една твърде проста причина: бизнесът няма интерес да наема ученици на работа, след като законодателството ги третира наравно с редовно наетите лица. Нужна е специална нормативна уредба, но кой да я направи. Така години наред си играем на показни учебни практики, от които на практика никой нищо не печели. Нито бизнесът ще си отгледа кадри, нито учениците ще останат в бизнеса.

На този фон европейският ни ресор „Иновации и младеж“ изглежда като научна фантастика. Какви иновации, каква младеж при катастрофалните данни за състоянието на българското образование – начално, средно и висше?

Добре, че все още можем да се хвалим с малцина надарени деца, които продължават да обират всички първи отличия на световни състезания и олимпиади. Какво обаче се случва с останалите?

Ако искаме българското земеделие да бъде ефективно и модерно, първо трябва да се започне от образованието. И то да е точка първа в националния стратегически план. Ще му приляга – и еврокомисарката ни е с този ресор.

Реалните резултати обаче са въпрос на години. Засега сме само с вид на отличници, съдържанието липсва.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Явно от Европейският съюз са преценили, че технологиите и киберсигурността са прекалено голяма лъжица за предлаганите от Борисов хора за еврокомисари. Даже и за земеделието не ни огря, въпреки, че Борисов нещо не го харесва, тъй като там парите били разпределени. Затова и получаваме най-незначителният ресор. И дори това го приемам като подигравка.

Защо ли? Защото за 17 години сме закрили 1084 училища. След Освобождението на година се създават стотици нови училища. От тридесет години само закриваме училища.

Почти вече няма малко село с училище. От една грамотна нация се превърнахме в тълпа от неграмотници. Учителската професия се превърна в непрестижна. Вместо да учат децата, ги накарахме да се превърнат в хардбюрократи.

Държавата тотално се провали с намерението си за връщане на децата от малцинствените групи в училищата. Усвояват се едни пари, а резултат – никакъв.

Армията на неграмотните се увеличава с всеки изминал ден, съответно пазарът на труда е ограничен – има хора без работа, но без образование и квалификация те не могат да бъдат назначени.

Дадоха образователният ресор на държава, чийто премиер е прочел една книга в живота си, а вместо с книги, библиотеката му е пълна със снимки с Него. И това ако не е перфидна подигравка с нас....

А Марийка от Хаджидимово някак си не си кореспондира с този ресор. Дори само заради поглед, когато дискусията стане по-сложна от магистрали и суперкомпютри.

Елена Гунчева

Публикувана в Бизнес

Само 10 деца са записани в ПГВМ „Александър Стамболийски“ в Лозница, специалност Земеделско стопанство. Това каза пред Радио „Фокус” - Шумен Атанас Дончев, РИО Разград. По думите му децата, които са записани в тази специалност не са подали други желания при класирането след 7 клас. „ Въпреки това, от инспектората сме подготвили уведомителни писма до родителите на децата, с които те ще бъдат информирани за евентуалната опасност от закриване на паралелката“, уточни директора на инспектората. Той допълни, че при възникнали въпроси от тяхна страна те могат да се обърнат към РИО за уточняването им. 

Публикувана в Бизнес

Заетите в земеделския сектор у нас са масово безобразователен ценз. Само 3% от управителите на земеделски стопанства имат някакво специализирано образование, а близо половината от тях са на възраст над 65 години. Производителност на труда е много ниска – с 30% под нивото на средната за страната, сочат данни на земеделската федерация към КНСБ, огласени на конференция по устойчиво земеделие в четвъртък.

Само 11 на сто от заетите в селското стопанство в България внасят осигуровки върху доходите си. Макар че през последните 5 г. българският агросектор е подпомогнат със 7 милиарда лева от Европа, това не се отразява върху заетостта и доходите в селското стопанство.

У нас в селата живеят 39 на сто от населението. В тези райони обаче се отчита и най-висока безработица – над 20%, а за младите хора тя достига до 30%. С една четвърт са намалели заетите в земеделието през последните 5 години. 92 процента от работещите във фермите и на полето са членове на семейството.

Ниска остава и средната работна заплата в отрасъла. Заетите получават със 77% по-малко, отколкото в другите сектори.

Парите от европейските фондове отиват концентрирано у няколко големи играчи на аграрния пазар. 78 на сто от отпуснатите средства се усвояват от едва 3,4% от фермерите. Различията между едрите и дребните стопанства се задълбочават.

Публикувана в Новини на часа

Общо 739 000 души работят в сектор "Земеделие" по данни на агростатистиката

Едва 11% от заетите в селското стопанство у нас внасят осигуровки върху доходите си.  Въпреки че през последните пет години българското земеделие е подпомогнато със 7 милиарда лева европейски средства, това по никакъв начин не намира отражение върху заетостта и доходите в селското стопанство.

39 на сто от населението на България живее в селските райони. Там обаче е регистрирана и най-високата безработица - над 20%, като за младите хора тя достига до 30%. По данни на агростатистиката през последните 5 години заетите в земеделие са намалели с една четвърт, като 92% от работещите във ферма или на полето са т. нар. "семейна работна ръка", която е на непълен работен ден.

Много нисък е и образователният ценз на заетите в сектора, като едва 3% от управителите на стопанства имат някакво специализирано образование, а близо половината от тях са над 65-годишна възраст.

Това вероятно обяснява и ниската производителност на труда, която е с 30% под нивото на средната за страната. Само 11 на сто от общо 739 000 души, работещи в сектор "Земеделие", участват в осигурителната система.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта