Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Коментари

Отговорите търси и предлага в своята четвърта книга доц. Въто Христов

Земеделието на България плаче за спасителна политика – това е заглавието на четвъртата книга на доц. Въто Христов. И то е повече от красноречиво. Когато човек истински милее за българската земя и за българските земеделски стопани, не може да остане безучастен към всичко, което се случва с тях. Особено, когато е бил свидетел на две исторически епохи и има привилегията да може да сравнява.

Неслучайно адресатът на този сборник от изследвания и анализи на българското земеделие днес обхваща както управляващите, така и опозицията. Защото през последните 30 т. нар. години на преход, се оказва, че

нито една политическа партия не поставя развитието на аграрния сектор като свой приоритет

И доц. Въто Христов с горчивина отбелязва този факт. Нещо повече, въпреки малкото смислени и аргументирани научни гласове към българските управляващи през годините, последните рядко се вслушват в тях и нито едно правителство не очерта дългосрочна стратегия за развитие на българското земеделие. Това е и една от основните причини за неговото състояние днес.

Първата част на книгата „Земеделието на България плаче за спасителна политика“ е посветена на поземлените отношения у нас и на дълго готвения и постоянно отлаган Кодекс на земята. С впечатляваща педантичност доц. Въто Христов проследява съдбата на този мегазакон, който трябва да сложи ред в поземлените отношения. И дава ценни съвети в тази посока, като се позовава на европейските директиви.

Резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 година е задължителен документ

върху който трябва внимателно да се надгради българското законодателство – в синхрон с европейското. В Европейската резолюция е зададена рамката на стратегията за поземлените отношения, но дали българският парламент ще се съобрази с нея, още е рано да се каже. Проектът на Кодекса за земята и поземлените отношения отново беше отложен във времето – той трябва да бъде подготвен и предложен за гласуване в Министерския съвет и в Народното събрание до края на 2019 година. Възможно е този срок също да бъде удължен. Особено в контекста на едни задаващи се парламентарни избори.

Важно е обаче разумните оценки да бъдат чути. Затова доц. Въто Христов не спира

да бие тревожна камбана за съдбата на българското земеделие днес

Какви са причините то наистина да плаче за спасителна политика?

Прекомерната концентрация на земя у нас е взела застрашителни размери. И това не е емоционална оценка, а данни от безмилостната статистика.

Европа счита за едри земеделски стопанства онези, които обработват над 1000 дка земя /собствена, наета или под аренда/. Ако техният среден размер за Европейския съюз е от 1500 до 2700, у нас той е 5140 декара. В България има 604 стопанства, които обработват 11,105 млн. дка земя, като средният размер е над 16 хил. дка на стопанство.

Няма спор, че България се слави с мащабно и успешно зърнопроизводство, но дали то е достатъчно ефективно? Анализът, който прави доц. Въто Христов, показва, че дори и този отрасъл, с който обикновено управляващите се хвалят, не е толкова рентабилен, особено в сравнение с останалите европейски държави. И тук отново данните от европейската статистика са безмилостни.

Общият доход от декар у нас е малко над 80 евро, срещу повече от 270 евро за първите 15 страни-членки на ЕС

Коментарът на тези числа е излишен. И въпреки, че Европа залага на фермерско фамилно земеделие, основано на кооперативен принцип, у нас то остава едро и монокултурно. Затова доц. Христо настоява бъдещият Кодекс на земята и поземлените отношения да даде отговор на най-важните въпроси: ще се ограничи ли размерът на притежаваната собственост на земеделска земя, особено след като ЕП ни сочи като отрицателен пример в Резолюцията от 27 април 2017 година; ще се регулира ли търговията със земя, която сега се диктува от свободния пазар, а цената се определя от силния на деня, от богатия; ще се сложи ли таван на арендуваната земя; ще бъдат ли реално улеснени младите хора и жените, които искат да се занимават със земеделие; как новите поземлени отношения ще помогнат на дребните и на средните земеделски стопани; опитът на коя европейска държава ще ползваме при изготвянето на нашето законодателство; ще бъде ли създадена структура, която да се занимава със земеделско настаняване и комасация по подобие на т. нар. дружества САФЕР във Франция, създадени още през 1960 г.; ще се отдели ли специално внимание на българските кооперации? Все въпроси с повишена трудност, както отбелязва в своята книга проф. Въто Христов. От тяхното решение обаче зависи дали страната ни ще гарантира

защитата на земеделската земя като национално богатство

и ще бъде създадена основа за устойчиво развитие на българското земеделие. Ако българските партии наистина са национално отговорни, те трябва да постигнат консенсус и да застанат зад една Национална концепция за поземлените отношения, която да бъде облечена в съответното законодателство, категоричен е доц. Христов.

vuto 2

Голямата цел на едни по-справедливи поземлени отношения е свързана със съживяването на българското село, с предоставяне на шанс за развитие на младите българи и на жените, които искат да се занимават с аграрен бизнес. Емоционалният израз на тази промяна означава нещо просто:

българинът да се върне при земята

Защото тази връзка гарантира не просто препитание, тя гарантира идентичност и стабилност за поколения напред. Не бъде ли направен опит за подобни промени, сегашното статукво в българското земеделие ще се окаже бетонирано. То ще остане монокултурно, ще изнася суровини, ще внася хранителни продукти с висока добавена стойност, ще продължава да губи качествена земеделска работна ръка, която ще емигрира на чужди пазари. Всички тези въпроси не са просто аграрни, те касаят бъдещето на страната. Затова доц. Въто Христов апелира, преди новото законодателство, свързано със земята и поземлените отношения да влезе в Министерския съвет и в Народното събрание, то да бъде

предмет на широк обществен дебат на един мащабен национален форум

– с участието на лидерите на всички парламентарно представени сили, на българските евродепутати, на националния омбудсман и на българския президент.

Втората част от книгата на доц. Въто Христов е посветена на земеделието, животновъдството и храните. Като добър пример за България, доц. Христов дава развитието на аграрния сектор в Холандия. Сравнителната статистика за развитието на земеделието в двете страни е повече от интересна. Още по-любопитно е как една малка Холандия е успяла да постигне общ доход на човек в земеделието от 1624 евро. В България той е 544 евро. И тук коментарът е повече от лаконичен – очевидно

някъде дълбоко грешим

И въпреки, че отчитаме високи резултати, въпреки, че ежегодно в сектор „Земеделие и животновъдство“ ежегодно се разпределят над 2 млрд. лева, пак не сме икономически ефективни.

Сегашното състояние на българското животновъдство често е определяно като катастрофално. И приведената в книгата на доц. Христов статистика безапелационно потвърждава това.

По-важният въпрос е как да се излезе от тази ситуация? На България е нужна една

реалистична програма за развитие на животновъдството

която да осигури: превръщане на голяма част от зърното и белтъчните фуражи в животински продукти; стимулиране на производството на царевичен силаж, люцернов сенаж за преживното животновъдство; икономически стимули за отглеждането на животни. Което да доведе до производството на качествени животински продукти за здравословното хранене на българите. Вместо да изнасяме зърно, можем да го превръщаме в месо, съветва доц. Въто Христов. И по тези въпроси е нужна широка обществена дискусия и дебат на най-високо ниво – с участието на българската аграрна наука, която има какво да каже за развитието на земеделието и животновъдството. Доц. Въто Христов е силен глас в този хор. Днес, на прага на новата Обща селскостопанска политика, е повече от важно тези гласове да бъдат чути. Защото става дума за бъдещето на децата ни. Които е хубаво да останат в България, нали?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, категоричен е председателят на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, хвалим се пред почетните консули, че българското зърнопроизводство е най-печелившият отрасъл в селското стопанство, изнесли сме за 2018 г. продукция за над 1 млрд. щатски долара. Какви политики обаче се задават в сектора?

- Ние работим и това се вижда. Има резултат. Неслучайно експортният дял при зърнопроизводството заема над 25% от общото количество на износ от аграрния сектор. Затова е нормално земеделското министерство да се хвали точно с българското зърнопроизводство. А новите политики се надявам да бъдат умни и пазарно ориентирани.

- Какво е вашето мнение за новия агрокомисар Януш Войчеховски?

- Още не сме го видели в действие. Едно е да се явиш на две изслушвания, съвсем друго е реално да започнеш да работиш. Смятам, че няма логика да се очакват коренни промени в бъдещата Обща селскостопанска политика. Националната асоциация на зърнопроизводителите от 3 години работи по тази тема – на национално и на европейско ниво. Нека припомня, че 22 европейски държави, сред които и Полша, са на позицията, че всяка страна трябва да има свободата да определя въвеждането на тавани в подпомагането. Затова нека видим новият агрокомисар в действие и тогава ще коментираме. Знам, че Януш Войчеховски цял живот се е занимавал със земеделие, но едно е да си на терен, а съвсем друго – да си на върха и да търсиш баланса на интересите на 26 държави в прилагането на европейските политики в земеделието. Камбанарията е различна. Често давам пример с пръстите на ръката, които не са еднакви. Не можеш с едно трионче да ги изравниш. Те просто са различни и се съобразяваш с този факт. Така е и с постигането на баланса в политиката. Трудна е задачата. Надявам се в бъдещата ОСП да има ум и размисъл, а не бюрократични намерения, зад които всъщност да стоят лобистки интереси на отделни държави. Но затова има толкова сложен механизъм на работа в ЕС, има Копа и Коджека, има силни национални браншови организации, каквато е и НАЗ. Проблемът е, че няма много време. Надявам се, че няма да се вземат прибързани решения на европейско ниво, а от там и на национално.

- Защо е толкова трудно за българските зърнопроизводители да диверсифицират производството, да се занимават и с животновъдство, например?

- Днес е много трудно да се гледат животни по две причини – липса на пазар за крайния продукт и липсата на работна ръка. Когато нямаш пазар за едно производство, ти работиш на загуба. В това няма смисъл. Направихме опит да се диверсифицираме, но в повечето случаи създадохме губещи производства. И в това няма смисъл. Ние, зърнопроизводителите, работим в силно конкурентна среда и не можем да си позволим да залагаме на рискови дейности. Да сме модерни, но да сме губещи – безсмислено е.

Моето дълбоко убеждение е, че българското земеделие има нужда от пазарно ориентирани политики, другото е утопия. Каква е ползата от едни красиви думи, зад които няма пазарна логика и които водят до фалити? Как да работим и животновъдство, когато няма пазар за него? Не става само с добри намерения. Може да ме сметнете за прекален реалист, но за мен това е утопия. Логично е една държава да залага на пазарно ориентираните и изградени отрасли в икономиката, нали? И ако не иска да помага, поне да не пречи. Ние, зърнопроизводителите, отдавна сме се доказали като успешни. Не с думи, а на пазара. А неговата логика е безпощадно ясна.

Публикувана в Интервюта

Новият европейски комисар по земеделие и развитие на селските райони определено се очертава като странна птица. А новата ОСП - като уравнение с много неизвестни.

Първото изслушване на полякът Януш Войчеховски пред европейските депутати започна с фалстарт. Второто протече по-добре, но постави редица въпросителни.

На пръв поглед, еврокомисарят по земеделие остава във философията на досегашната Обща селскостопанска политика. Тя непременно се поставя в контекста на климатичните промени, на подкрепата за стимули и инструменти, които да задържат младите фермери в сектора на селското стопанство. Войчеховски обяви подкрепа и за малките семейни ферми – в стилистиката на европейските политики, които имат за цел да развиват селските райони. Неслучайно и самата програма, която се прилага по Втори стълб на ОСП, се нарича така – Програма за развитие на селските райони.

Къде са въпросителните?

15 години след голямото разширяване на Европейския съюз, има неравенство в подпомагането между старите и новите държави-членки, припомни Войчеховски. Той смята,че е време това да се промени. Любопитно е как полякът ще посрещне очакваната съпротива от страните от Западна Европа, които някак по условие считат, че носят на гърба си новоприсъединилите се държави от Източна Европа. Без съмнение, Войчеховски ще получи подкрепа за подобна мярка от страна на последните, но дали ще успее да я наложи? Особено в условията на Брекзит и на задваща се рецесия. Предстои да разберем. Ако изобщо успее, това би било радикална промяна в Общата селскостопанска политика.

Тук е оправдано да вметнем един исторически и шеговит културологичен елемент по отношение на поляците. Те имат едно особено усещане за мисия, историческата им съдба ги кара да се изживяват като Христос на Европа и Балканите. Те искат революция и промени на всяка цена. Не такива са съседите им обаче. Чехите са готови да се откажат от революцията, ако има бира. Българинът пък пита: А каква е цената на промяната?

Този шеговит портрет е популярен сред университетските хуманитарни среди, но е показателен за народопсихологията на всяка от споменатите държави. Може би с изречението

ОСП не е Библия

Януш Войчеховски дава заявка за революционни промени, но никой не го разбира. А кой би го подкрепил е съвсем отделен въпрос.

Типично и понятно за нашите географски ширини обаче, Войчеховски има солидна черна точка в биографията. Въпреки, че тя отдавна не е новина, нека я припомним.

Полякът е разследван от Европейската агенция за борба с измамите (ОЛАФ) - заради съмнения за финансови злоупотреби, съобщи сп. „Шпигел“. Предполагаемите нарушения са свързани с възстановена на Войчеховски сума за пътни разходи от времето, в което той е бил евродепутат – от 2004 до 2014 г.  Пред германското издание полякът твърди, че става дума за сума от 11 хил. 250 евро, за която той нямал „достатъчно документи“, за да докаже пътните разходи. „Шпигел“ обаче пише, че ОЛАФ разследва и други трансацкии на Войчеховски, а според информация от Европарламента, става дума за „петцифрени суми“, пише още изданието.

Този определено смущаващ момент в биографията на Войчеховски не го извади от позицията кандидат за аграрен еврокомисар, а ледената Урсула фон дер Лайен запази мълчание по темата, с което даде да се разбере, че това изобщо няма да повлияе на избора.

На първо четене, за страните от Източна Европа, човек от Полша е повече от приемлив за позицията агрокомисар. Полезно е обаче да припомним каква е структурата на полското селско стопанство. Тя дава отговор на тежненията на Войчеховски към малките семейни ферми.

Според данни от аграрния анализ на Бизнес компас, през 2014 година средната обработваема земеделска площ в Полша е 87 декара за 1 стопанство. В сектора работят 14,8% от общо заетите в страната, но въпреки това делът на селското стопанство в БВП е едва 4%. За разлика от промишлеността, полското селско стопанство остава в частни ръце при социализма, което след промените позволява бърза модернизация на сектора и днес Полша е значим производител в Европа и света на селскостопански продукти.

През последните 5 години обаче тенденциите са ясно очертани и приближават структурата на полското земеделие до тази в останалите страни от Източна Европа: намалява броят на земеделските стопанства, но се увеличава тяхната площ; земеделските стопанства до 50 дка са намалели с 25%, стопанствата с площ от 50 до 200 дка са намалели със 17%, наблюдава се значителен ръст от 34% при стопанствата с площ над 500 дка.

Изнасяме тези данни, в опит да обясним поведението на Януш Войчеховски по време на неговите изслушвания. Полякът се обяви като защитник на малките и средните земеделци, на онези, които прилагат зелените политики и хуманно отношение към животните.

Вероятно

20% от директните плащания ще отидат за прилагането на зелени политики

предположи Войчеховски. Със сигурност на европейските крупни производители тази новина няма да се хареса. Защото ще означава орязване на субсидиите и нови инвестиции, за да бъдат спазени европейските изисквания. Българските зърнопроизводители няма да бъдат изключение. Няма логика да се пречи на един работещ и пазарно ориентиран сектор, който е на светло и носи приходи в държавната хазна, многократно са заявявали своята позиция от Националния съюз на зърнопроизводителите. Битките на бранша и без друго не са никак малко – земеделците чакат да бъдат извадени от обхвата на Закона за горивата, месеци наред се борят за преференции по отношение на въвеждането на тол системата, чудят се как да посрещат предизвикателствата на времето и как да се модернизират, ако искат да бъдат конкурентни на пазара. Секторът у нас има нужда от

целева подкрепа в две посоки – поливно земеделие и средства за закупуване на техника

До колко това ще залегне като политики в бъдещия национален стратегически план, зависи и от рамката на новата ОСП, която ще бъде зададена от Януш Войчеховски.

По време на второто изслушване, агрокомисарят се обяви за подкрепа на биологичното земеделие, като обеща да представи план за неговото развитие. В България секторът е критичен – невиждан бум на биопроизводителите в рамките на няма и 5 години, стопирано финансиране, промяна в правилата и недоволство от страна на фермерите. Доброто име на съвестните биопроизводители е компрометирано и тепърва трябва да се излиза от тази кал. Едно е ясно – правилата трябва да са такива, че да не допускат схемаджии и чертожници в бранша. Сегашното ръководство на земеделското министерство, с обновяването на данните в електронния биорегистър, всъщност започна въвеждането на мерки в тази посока.

Механизмите на подкрепа на Общата селскостопанска политика едва ли ще бъдат променени. Директните плащания и мерките по Програмата за развитие на селските райони остават базови. Единственият пункт, по който бъдещият агрокомисар вероятно ще срещне безусловна подкрепа, е че ОСП трябва да бъде опростена. От там насетне всичко е въпрос на битка на лобита и интереси.

Европейският агрокомисар Януш Войчеховски определено се очертава като най-странната птица в досегашната история на Европейската комисия. Дали ще е революционер или комформист, тепърва ще видим. Новият състав на Европейската комисия ще бъде гласуван на 23 октомври.

Анета Божидарова

Сн. ЕПА/БГНЕС

Публикувана в Коментари
Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

България с европейски комисар по земеделие – човек се чуди дали да се радва, или да се стресне от подобна възможност. Слуховете витаят отдавна, че за поста се спряга името на Мария Габриел. Изданието „Политико“ публично оповести този факт, ден по-късно премиерът Бойко Борисов го нарече фалшива новина и заяви, че страната ни се интересува от модерни сектори като киберсигурност и ITтехнологии. Без съмнение, позицията еврокомисар по земеделие е престижна и апетитна – 30% от европейския бюджет отиват за прилагането на Общата селскостопанска политика.

С апетитите обаче е по-добре да се разделим още в началото. Ако българските фермери си представят, че към България ще потекат милиарди евро, в случай, че наш човек оглави поста, дълбоко грешат. Върху гърба на бъдещия еврокомисар по земеделие ще легне тежка задача – да балансира между лобитата на отделните държави членки и като виртуозен диригент да намери баланса в интересите. Задачата е още по-трудна в един Европейски парламент без ясно очертаващо се мнозинство. Новата Обща селскостопанска политика все още е на ниво маркирани намерения, битките тепърва предстоят.

Ако погледнем свършеното досега от българските евродепутати в ресор „Земеделие“, трудно ще намерим с какво да се похвалим. Вярно е, че на масата бяха поставени някои проблеми – за двойния стандарт при храните, за ролята на пчелите като опрашители, за подкрепа на земеделието в планинските райони. Реални политики обаче на ниво Европейски съюз по тези въпроси още няма. В този план е резонен въпросът – до колко Мария Габриел, която има дълъг стаж като евродепутат, е подготвена за земеделското портфолио и как ще отговори на интересите на фермерите в 27 европейски държави?

Преди да възлагаме прекомерни надежди България да оглави поста европейски комисар по земеделието, полезно е да си припомним, че прилагането на политиките на Брюксел е в ръцете на всяко национално правителство. Още не знаем какво ще напише българското в т. нар. национален стратегически план. Позициите на отделните браншове вече са известни и картината изглежда позната. Като че ли отново надделява досегашният манталитет всеки да дърпа чергата към себе си, за да „усвои“ едни европейски пари. Политическите битки за пореден път се очертават тяснопартийни. Мисли се на парче, а не за общото благо. Този манталитет и това ниво на политическа култура вероятно лежат в основата на изначално сбъркания генезис на родното селско стопанство. Горко ни, ако продължаваме така. И е по-добре да се разделим с илюзията, че български еврокомисар по земеделие може да ни спаси.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Бизнесът се обединява около идеята за функциониране с нулеви отпадъци и ще представи своите стратегии в тази посока по време на Деветия национален зелен форум, организиран от списание "Мениджър" и ЕКОПАК. Събитието, което тази година ще бъде под наслов "100% кръгова икономика - споделена цел, споделена отговорност", ще се проведе на 19 юни 2018 г. в Сити Марк Арт Център. Форумът ще бъде открит от г-н Нено Димов, Министър на околната среда и водите, който ще представи основните цели в новия пакет на ЕС за кръговата икономика, зелените работни места, постиженията на България до момента в управлението на отпадъци и адаптирането на националните политики към международните изисквания за свят без нулеви отпадъци.

Основен фокус на събитието ще бъде бизнес трансформацията в глобален мащаб, диктувана от общите цели за устойчиво бъдеще на планетата. През последните години се наблюдава истинска зелена революция в бизнес философиите на компаниите, които се превръщат в двигатели и посланици на новата вълна за живот с нулеви отпадъци.

Деветото издание на традиционния дискусионен форум ще събере представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци, които ще се обединят около идеята за свят без отпадъци. Участниците ще обсъждат бизнес стратегии и управленски политики, както и устойчиви решения и успешни модели за следване при управлението на ресурси и отпадъци.

Форумът ще инициира активна дискусия в два панела, като в рамките на първия компании ще представят своите дългосрочни стратегии за свят без отпадъци, а през втория ще поставят на обсъждане политиките за управление на ресурси и повишаване на качеството на живот. 

Публикувана в Новини на часа

Не се притеснявам, ако бъда извикана на разпит за сектор "Земеделие", мога да обясня всяка политика през изминалите две години. Това каза пред журналисти след правителственото заседание министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева, предаде Агенция "Фокус". Във връзка с това как си обяснява, че прокуратура и следствие се занимават с правителството веднага след като бе подадеан оставка Танева коментира: "В никакъв случай не мога да дам оценка за изпълнението на всеки човек на служебните му задължения, без значение те кого засягат. Не съм била част от тези системи, за да мога да дам оценка". "Аз мога да дам оценка и мнение за сектор "Земеделие", това съм учила и работила и за това имам самочувствието за експертиза и мога да отстоявам позиция", допълни тя. Танева уточни, че всички институции без значение от правителствата и смяната им трябва да изпълняват задълженията си. "Така, както частният сектор в земеделието работи без значение какво е правителството, защото трябва да произведе и отгледа земеделската продукция", поясни тя.
На въпрос дали се притеснява, ако бъде разпитвана за сектор "Земеделие" Танева обясни: "Не, не се притеснявам. Мога да обясня в детайл всяка политика през тези две години, която сме направили. Мога да отчета и резултатите". Земеделският министър в оставка уточни, че изпращаме една година с ръст във всички земеделски производства. "Рекорден ръст на пшеница в историята на България, за първи път ръст на плодове и зеленчуци, нещо, което до преди няколко години само говорехме", добави още тя.
Във връзка с това какво ще прави, след като си тръгне това правителство Танева коментира, че със сигурност първо ще си почине.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта