Европарламентът с първи доклади за бъдещата ОСП

Представителят на Испания в Европейския парламент г-жа Естер Еранс Гарсия публикува изготвения от нея Проект на Доклад относно предложения от Европейката комисия Регламент за стратегическите планове за ОСП. С доклада се предлагат 448 изменения в предложените от ЕК текстове. Едни от най-интересните изменения касаят тавана на директните плащания и размера на обвързаната подкрепа.

По отношение на таваните предложението на Европейският парламент е всяка една Държава-членка сама да определи праг, над който да се намалява размерът на директните плащания. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено средствата по чл.27 и 28, а именно плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа, ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения са следните: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията, предвидени в член 6, параграф 1.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

За разлика от Европейската комисия, Европейският парламент предлага да се запазят текстовете от сега действащия Регламент 1307/2013 г. относно въвеждането на национални правила, с които да не се допуска заобикаляне на правилата за тавана и изкуственото разделяне на стопанства с цел облагодетелстване от преразпределително плащане, но без да се упоменава референтна година.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г. Представена обосновка за това в текста засега няма.

Представеният днес доклад е част от процеса на заложената в Договора за функционирането на Европейския съюз обикновена законодателна процедура. Съгласно тази процедура всеки европейски законодателен акт следва да бъде едновременно одобрен и от Съвета на Европейския съюз (в конкретния случай формат министри на земеделието) и от Европейския парламент. За да се стигне до това всяка една от тези две институции провежда своя собствена процедура по одобрение.

В Съвета на министрите предложението на Европейската комисия се разглежда в съответните работни групи, ръководени от ротационната държава-членка председател. Тези работни групи подготвят свой документ с изменения, който след като се одобри от Съвета на министрите става негов мандат за преговори.

В Европейския парламент процедурата започва с избор на евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Той се нарича докладчик и неговата роля е на база проведените дискусии да обособи мнението на евродепутатите в единен документ наречен Доклад. Този доклад след неговото гласуване в пленарно заседание се превръща в мандата на Европейския парламент за преговори. Съгласно процедурните правила на Европейския парламент, ако този доклад бъде одобрен преди неговото разпускане през март 2019 г., то следващия избран Европейски парламент трябва да се съобрази с този мандат. Ако това не се случи обаче, следващият парламент няма да бъде длъжен да се съобрази с предложенията в този доклад.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по информация на Европейския парламент.

етикети:
Прочетена 2290 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта